Решение по дело №1362/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260388
Дата: 7 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20191100901362
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

……….

Гр. София, 07.11.2023 г.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2
състав, в публично заседание състояло се на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                      СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ търг. дело  № 1362/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „Д.5“ ЕООД, ЕИК********, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

В исковата молба прокурор при СГП твърди, че пределите на образувано досъдебно производство е бил установен фактът, че управителят на ответното търговско дружество – В.Д.Х. е починал на 27.12.2015 г. След настъпване на това обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда. Независимо от това, че след своята смърт едноличния собственик на капитала е оставил наследници по закон, от ищеца се сочи, че те са направили откази от наследство, които са вписани във водената за целта нарочна книга при СРС. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството.

С нарочен съдебен акт от 23.06.2023 г. на дружеството-ответник е предоставена правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява дружеството да има органен представител.

От назначения му особен представител – адв. Х., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения за разглеждане иск за прекратяване на ответното търговско дружество е допустим и основателен. От доказателствата ангажирани към ИМ и справка по партидата на ответното дружество се констатирало това, че управителя и едноличния собственик на „Д.5“ ЕООД, ЕИК******** – В.Д.Х. е починал на 27.12.2015 г., като в продължение на повече от три месеца, считано от настъпването на този юридически факт, същото лице продължава да фигурира като управител на дружеството, като такова е фактическото положение и понастоящем. Същевременно няма данни законните наследници на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството да са манифестирали желание да продължат дейността на „Д.5“ ЕООД, ЕИК********, съответно в уредения от закона срок няма предприето действие за избор и вписване на нов управител на същото. Ето защо „Д.5“ ЕООД, ЕИК******** следвало да се прекрати от съда при приложение основанието на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ и да се проведе производство по ликвидация. 

В проведеното съдебно заседание прокурор – С.от СГП моли за постановяване на решение по делото, с което предявения за разглеждане иск да бъде уважен, като ответното търговско дружество бъде прекратено на посоченото в ИМ нормативно основание.

 На свои ред адвокат Х. в качеството му на назначен особен представител на ответника –  смята, че по спора трябва да се постанови съдебен акт, с който предявения за разглеждане иск следва да бъде уважен, защото са реализирани необходимите законови предпоставки поддържани от прокуратурата за прекратяване на ответното дружество.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложеното за доказателство Препис–извлечение от Акт за смърт № 0894/28.12.2015 г. издаден от Столична община – Район „Надежда“, в чието съдържание е отразено, че на 27.12.2015 г. е настъпила смъртта на физическото лице – В.Д.Х., с ЕГН **********.

Видно от приобщеното към доказателствата по делото удостоверение за наследници издадено на 02.07.2019 г. от Столична община – Район „Надежда“ се установява, че след смъртта на В.Д.Х. същият е оставил един наследник по закон, а именно – Л.Д.Х.а /сестра/.  

Ангажирани за доказателства по делото са два броя съдебни удостоверения издадени от Софийски районен съд в рамките на гр.д. № 39372/2016 г., от чието съдържание се констатира, че Б.Д.Х.а и М.В.Б.са се отказали от наследството на починалия -  В.Д.Х., като отказите има са били надлежно вписани в специалната книга водена към СРС на 18.07.2016 г. и на 27.09.2016 г.

Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2010 г. по партидата на търговско дружество – „Д.5“ ЕООД, с ЕИК******** са осъществени няколко последователни вписвания относно обстоятелството – законен представител, а именно : за периода 15.11.2010 г. до 16.01.2012 г. качеството управител е имала Н.П.К.; за периода от 17.01.2012 г. до 21.10.2012 г. качеството управител е имал Д.И.А., като считано от 22.10.2012 г. за управител е вписан - В.Д.Х.. Идентично е положението и с вписванията относно едноличния собственик на капитала на дружеството, като отново считано от 22.10.2012 г. за такъв е вписан - В.Д.Х.. Констатира се, че след извършените на 22.10.2012 г. вписвания на В.Д.Х. за управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество до настоящия момент няма предприети вписвания на промени в тези обстоятелства подлежащи на вписване независимо от това, че през м. 12.2015 г. вписания законен  представител на дружеството е починал. В този контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ не се открива отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените дялове от наследници по закон на починалия едноличен собственик на капитала, респективно избор и вписване на нов управител.

Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са ангажирани по делото. 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на дружеството е починал на 17.12.2021 г., който факт автоматично прекратява функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на „Д.5“ ЕООД, с ЕИК******** в периода от смъртта на последния такъв – 27.12.2015 г. до датата на упражняване на ИМ – 12.07.2019 г. издава това, че ответното дружество е без управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „Д.5“ ЕООД. Липсата на манифестирана воля от наследника по закон на едноличния собственик на капитала за продължаване дейността на учреденото търговско дружество показва и това, че сред материално легитимираните субекти, за когото законът е установил подобна възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази насока, съответно същите не възнамеряват да се възползват от това свое субективно право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ. Напротив още през 2016 г. те са извършили при спазване на установената в закона форма и ред отказ от наследството оставено им от наследодателя – В.Х..

Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на ответното дружество.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв. – държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. 

Воден от горното съдът

 

                                                             Р Е Ш И :

 

    ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска градска прокуратура, търговско дружество – „Д.5“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, ж.к. ******** ОСЪЖДА „Д.5“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, ж.к. „********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 580,00 лева - държавна такса следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение определено и заплатено в полза на назначения да представлява интересите на ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

     След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.

 

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ :