Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.Велико Търново, 15.10.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 578 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Регресен осъдителен иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът Г. Ф.гр.*излага твърдения в ИМ, че на 25.12.2013г. в гр. Павликени, на Т-образно неурегулирано кръстовище на ул. * и вход на магазин *, виновният водач Д.М.И. - ответник в процеса, управлявайки л.а. "*" с ДКН **, прави опит за изпреварване на попътно движещия се пред него л.а. "*" с ДКН **, управляван от М. А. С., който в този момент завива наляво, при което го удря. Сочи, че вследствие на процесното ПТП М. А. С. получава травматични увреждания. Сочи, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б.„а" от Кодекса за застраховане (отм.), сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане, е изплатил по щети №**/21.01.2014г.и №**/13.01.2014г., обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 5 958.31 лева, както следва: по щета №*/21.01.2014г. на М. А. С., пострадала в ПТП като водач, настъпило на 25.12.2013г. в гр. Павликени, сума в размер на 5000.00 лева за неимуществени вреди, както и по щета № */13.01.2014г. за увреден при горе цитираното ПТП л.а. "*" с ДКН **, собственост на М. А. С., сума в размер на 958.31 лева за имуществените вреди. Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът Д.М.И., който управлява увреждащия автомобил л.а. "*" с ДКН ** в нарушение на чл.260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Твърди, че М. А. С. се обърнала към Г. Ф.за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. "*" с ДКН **, като ГФ й определил и изплатил обезщетение общо в исковия размер от 5958,31лв. по двете образувани щети №**/21.01.2014г.и № */13.01.2014г. Твърди, че ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес Д. И. не е погасил задълженията си. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да осъди ответника да му заплати исковата сума от 5 958.31 лева, представляваща изплатеното от Г. Ф.обезщетение по щети №**/21.01.2014г.и № */13.01.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Н.И. от ВТАК, поддържа предявеният иск.
Ответникът Д.М.И. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ лично признава твърдяните в ИМ факти. Признава иска.
Предвид изричното признание на иска от ответника, с протоколно определение от 04.10.2019г. съдът уважи ищцовото искане по чл.237 ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
Предвид изричното признание от ответника на висящият осъдителен иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, са налице предпоставките по чл.237 ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Съобразно чл.237 ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника.
Предвид горното и признанието на иска от ответника, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславя основателност на претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за внесена ДТ в размер на 238,33лв. и 100лв. ЮК възнаграждение за защита на ищеца от ЮК, изразена в изготвяне и депозиране на ИМ пред съда, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от "Наредба за заплащането на правната помощ"/, общо в доказан размер от 338,33лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът не претендира съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.М.И. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф. ***, сума в размер на 5
958.31 лева /пет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и една
стотинки/, представляваща изплатено
от Г. Ф. гр.* обезщетение по щети №*/21.01.2014г. и №**/13.01.2014г.., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 22.02.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Д.М.И. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф.***, сума в размер на 338,33 лв. /триста тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………