ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
гр. В., 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500023 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано e по частна жалба на "СВ" ЕАД с ЕИК : * против
Разпореждане №900/25.11.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2206/2021 г. по
описа на РС-В., с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В.А.
С. от гр.В. , за вземания по договор за потребителски кредит, сключен с
кредитора „ УККФ „ЕАД на 14.05.2019г със срок на издължаване до
14.06.2025 като нередовно
Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно.
Поддържа, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането
съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства
за установяването му. Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията
на закона за редовност, а претендираното вземане е индивидуализирано в
достатъчна степен, поради което молят за отмяна на атакуваното
разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното
производство не е заявена.
ВОС, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и
1
правна страна:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия
срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК със заявител „АСВ“ ЕАД - София, чрез ю.к. М.П.Г. против
В. АНД. СТ. от гр. В. за вземания по договор за потребителски кредит,
сключен с кредитор - УКФ“ ЕАД на 14.05.2019г. със срок на издължаване до
14.06.2025г.
Съдът е констатирал, че в заявлението е посочено, че заявителят
основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но
доказателства за това не са представени. Именно заради това, с разпореждане
от 27.10.2021г. е оставил заявлението без движение и е дал указания на
заявителя да представи доказателства в подкрепа на изложеното в т. 12 от
заявлението за цедиране на вземанията, доказателства за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, както и да посочи дали длъжникът е
извършил плащания по кредита в какъв размер и от кога е в просрочие.
С молба вх. № 4093/24.11.2021г. заявителят, чрез процесуален
представител е посочил, че заповедното производство едностранно, което
изключвало възможността съдът да изследва въпросите за прехвърлянето на
материалното право посредством договор за цесия. Развити са доводи
относно уведомяването на длъжника за извършената цесия и последиците от
това.
„АСВ“ ЕАД - С. е отказало да изпълни указанията на съда, поради което
заявлението като нередовно е върнато.
Абсолютна положителна предпоставка за допустимост на
производството е наличието на процесуална легитимация у заявителя , още
пховече, че от представените доказателства - договор за стоков кредит, се
установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с лице, различно от
заявителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за
прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума
2
на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. За сключването на договора за
цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и
цесионер. С постигане съгласието на страните цесията произвежда своето
действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на длъжника -
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Следователно субектът комуто трябва да
бъде връчено съобщението за цесията е длъжникът, но неспазването на
задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността
на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата
на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитор, който от своя
страна се е разпоредил с вземането.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит на трето лице,
само ако договорът предвижда такава възможност. Съдебната практика е
еднозначна, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (Р. №
137/2.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., III г. о.; Р. № 156/30.11.2015 г., ТД №
2639/2014 г., ІІ т. о. и др.).
Редовността на заявлението,материализиращо искането на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение,е поставена в зависимост от изпълнението
на императивните разпоредби на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128,т.1 и т.2
от ГПК.Необходимостта от спазването от страна на заявителя изцяло на
всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и еднозначно
препращане в чл.410,ал.2 от ГПК,а и от санкционната процесуалноправна
норма на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, приложението на която в случая е
допълнителен аргумент за постановяване на отказ за издаване на заповед за
изпълнение .
Съдът е изискал заявителят да представи доказателства за извършената
цесия именно за да провери дали съшият е активно легитимиран кредитор по
вземането. Това е така, защото от представените доказателства - договор за
3
стоков кредит, се установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с
лице, различно от заявителя. Именно, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като вземането
произтича от договор, сключен с потребител, съдът е изискал от заявителя да
представи доказателства за извършеното прехвърляне на вземането / цесията/
между първоначалния кредитор и новия кредитор.
ВОС приема, че въпреки дадената възможност, заявителят не е
отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят
активната легитимация на заявителя и изсикуемостта на вземането. Не е
представил и доказателствата за обявяване на кредита за продсрочно
изискуем , които са необходими, за да се прецени дали е налице изискуемост
на претендираната главница.
Така постановеното разпореждане е правилно.
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №900/25.11.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 2206/2021 г. по описа на РС-В.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4