М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия П.Г.Ш., с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 04.07.2011 г. в с. Горна
Митрополия, обл. Плевен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление, по отношение на Л.Б.К., ЕГН **********,
навършила 14 годишна възраст, като употребил за това сила.
Престъпление по чл. 150, ал. І от НК.
В съдебно заседание е
проведено предварително изслушване,
при наличие на условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в обвинителния
акт. По отношение на наказанието заема становище, че по отношение на подсъдимия
П.Ш. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средата
предвиден в закона, като по отношение прилагането на чл. 66 от НК предоставя по
преценка на съда.
Пострадалата Л.Б.К.
със съгласието на майка й Ц.К.К. на основание чл. 76 от НК е конституирана като
частен обвинител, представлявана от адв. Г.С. ***.
В хода на съдебните
прения, адв. С. счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин,
като по отношение на наказанието моли съда да наложи на подсъдимия Ш. 3 години
лишаване от свобода, като при редукцията по чл. 58а от НК бъде намелено с 1/3 ,
а именно – 2 години, което на основание чл. 66, ал. І от НК, бъде отложено с
един по-дълъг изпитателен срок.
Подсъдимият П.Г.Ш. се
явява в съдебно заседание лично и с адв. Л.Г. ***.
Защитникът на подсъдимия П.Ш.,
адв. Л.Г. *** счита, че фактическата обстановка е безспорно установена, с оглед
депозираното признание на фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли съда, делото да се разгледа при условията на чл. 370 и
сл. от НПК, като при определяне вида и размера на наказанието моли съда да
определи на подзащитния му минимално наказание и бъде приложена разпоредбата на
чл. 55 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно,
1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с 3 години изпитателен
срок.
Подсъдимият П.Г.Ш. признава
фактите по обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
В първото по делото заседание,
защитникът на подсъдимия П.Ш., адв. Л. Г. от името на подзащитния му заявява,
че желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371,
ал. І, т. 2 от НПК.
Съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК.
Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 28.03.2012
г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал. ІІ от НПК, не е извършван разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият П.Ш. и свидетелката Л.К. *** и се познавали чрез общи приятели, но не
поддържали интимни и лични отношения помежду си. Във вечерните часове на 04.07.2011 г., свидетелката Л.К. се намирала в обитавания от нея и семейството й недвижим имот, находящ се в *** ***
Около 23.30 часа на 04.07.2011 г. получила обаждане по
мобилния си телефон от неин познат да се срещнат пред дома й, като при
излизането, непосредствено след получаване
на обаждането, свидетелката Л.К. констатирала, че пред къщата й се намира подсъдимия П.Ш.. При запитване
от нейна страна защо е тук, същият й
обяснил, че познатият им ще се забави и предложил заедно да го почакат. Придвижили се в близост до къщата на К.
и започнали да разговарят помежду си, като се намирали на неосветено място, под дърво. В този момент подсъдимият
П.Ш. съборил свидетелката Л.К. на тревата, нахвърлил се върху нея и
успял, предвид физическото си преимущество
да дръпне дънките, с които била обута,
започнал да й сваля потника, и да я опипва по тялото.
Свидетелката Л.К. се опитала да се отскубне, но подсъдимият Ш.
запушил устата й с ръката си, след което свали панталоните си и започнал да натиска главата на Л.К. към слабините и половия си
член, за да му прави орална любов.
Свидетелката
К. продължила да се дърпа и да се опитва да го отблъсне от
себе си, но подсъдимият П.Ш. продължил да я бута на тревата,
след което започнал с пръстите на ръката си да прониква във
влагалището на К., като при изпитаната от нейна страна физическа
болка, тя съумяла да извика, подсъдимият Ш. се изплашил и я пуснал.
Свидетелката се изправила, след което, във видимо еректирало
състояние на половия член, подсъдимият П.Ш. я хванал за
ръката и еякулирал върху потника на К.. Свидетелката избягала
, като предвид състоянието на силна уплаха, в което се намирала, се обадила на своя
приятелка - свидетелката Г.Б., на която
споделила за случилото се, която от своя страна се свързала с майката на
Л.К. - свидетелката Ц.К..
След депозирана по надлежния ред пред органите на МВР сигнал от
свидетелката Л. Б. К. и възходящата й - свидетелката Ц.К. било образувано и
проведено досъдебно производство. С протокол за доброволно предаване от 05.07.2011 г. Л.К. предала на органите на
МВР - 1бр. черен дамски потник с бежов надпис на латиница и зелени пеперуди и 1бр. бикини тип “прашка”, с които била
облечена на 04.07.2011 г., като е
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза за изследване на
веществени доказателства.
От изготвената
съдебно медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства - черен , дамски потник е установено наличието на човешка сперма. По метода
на Холцер в петната сперма са
доказани А антигени, т.е. лицето, оставило спермата е А секретор. Лицето П.Г.Ш.,
по метода на Холцер е А секретор,
т.е. в своите секрети /пот, слюнка, сперма и др. / отделя антигени.
От изготвената съдебномедицинска експертиза за изследване
на живо лице е видно, че при прегледа на свидетелката Л.К. е установена
здрава девствена ципа, трудно допускаща полово сношение без разкъсване, малко охлузване и малка плитка раничка с характерна
форма, приличаща на отпечатък от нокът в областта на предверието
на влагалището, съвсем незначителна площ кръвонасядания и охлузвания по
кожата на гърба, трети пръст на едната ръка и бедрата. Малката раничка в
предверието на влагалището по своята полулунна / дъговидна/ форма е характерна за действието на нокти. Останалите увреждания имат нехарактерна форма, но могат да се
получат в обстановката, за която се
съобщава - стискане и притискане с пръсти, драскане на кожата от тангенциално действие на клечки,
сламки и др. Сами по себе си
описаните увреждания са причинили незначителни и краткотрайни физически болки и страдания. Морфологията и локализацията на част от травмите /полов орган, бедра/
са характерни за действия, извършвани
с цел възбуждане и/ или удовлетворяване на полово желание.
В хода на досъдебното
производство е назначена комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза на свидетелката Л.Б.К., от която е видно, че при
свидетелката липсват данни за качествени
нарушения във възприятия, мислене и
паметови функции, като същата в състояние правилно да възприема, да запаметява
и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в хода на разследването. В ситуации на
силно повишено афективно напрежение/
стрес, конфликти/ св.е вероятно да прояви раздразнителност и словесна
агресия, но в умерена степен с последващо
чувство за вина, насочващо към налични възможности за проява на критичност в
преценката. Възрастово обусловените неумения при освидетелстваната Л.К. за рационално справяне с проблемни
ситуации, в тази връзка ограничените й
способности за активно отстояване на интереси
при ощетеност, са я предразположили към травматично изживяване на криминализирания случай - остра
стресова реакция, която е преходно
състояние и е отзвучало за няколко дни, без да доведе на този етап до
негативни последици за психичното й здраве.
По отношение на половата
функция споделя във връзка с криминализираното деяние за въздържаност от интимно сближаване, но на практика
до момента не е имала полови сношения
и не може с категоричност да се очертае прогноза относно половото й
поведение в перспектива. Възможно е при емоционална
обвързаност с партньор да преодолее въздържаността си, но е възможно и по психогенен механизъм да настъпят
разстройства във физиологичните й
реакции при секс в перспектива.
При условията на чл. 373, ал. ІІІ
от НПК,
съдът напълно кредитира изнесената по-горе фактическа обстановка, която се
подкрепя от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели и която и в съдебно заседание беше потвърдена от
подсъдимия пред защитника му, като подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата изнесени по-горе.
Налице са условията на чл. 303,
ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
От изложеното е видно, че
подсъдимият П.Г.Ш. е извършил престъпление по чл. 150, ал. І от НК.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от самопризнанието на
подсъдимия от една страна, а от друга
страна с писмените доказателства приобщени към делото.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и огласени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства по досъдебно производство № Д-1604/2011 г. по описа на
Районна прокуратура - Плевен, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От така установената фактическа
обстановка от обективна и субективна страна е видно, че с деянието си подсъдимият
П.Г.Ш. безспорно е осъществил състава на престъплението по чл. 150, ал. І от
НК, а именно:
На 04.07.2011 г. в с. Горна
Митрополия, обл. Плевен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление, по отношение на Л.Б.К., ЕГН **********,
навършила 14 годишна възраст, като употребил за това сила.
Съдът намира за безспорно
установено, че с деянието си подсъдимият П.Ш. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 150, ал. І от НК.
Съдът намира за безспорно
установено авторството на деянието на подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение.
Горното съдът прие въз основа на
самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, и назначените в хода
на досъдебното производство експертизи.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От обективна страна са налице
всички признаци на посочените престъпни състави.
От субективна страна извършеното
деяние е извършено при пряк умисъл. Налице е директност на умисъла, направен въз основа на
доказателствата и може да бъде изведен по отношение на интелектуалния момент,
предвид фактическите действия на подсъдимия и от общата психическа годност на
субекта на престъплението, от действията чрез които се извежда отношението му
към самото деяние. Подсъдимият
е съзнавал всички елементи на самото изпълнително деяние, предвиждал е
последиците от деянието, искал и целял настъпването на искания от него
противоправен резултат. Умисълът е конкретен, с безспорно установено съдържание
на интелектуалния и волеви момент, въз основа на обективизираните му действия,
с които са осъществени признаците на състава.
Горното съдът извежда от цялостното му
поведение обективирано по делото, в частност от вида и последователността на
действията му.
При определяне наказанието на
подсъдимия П.Г.Ш., съдът съобрази
степента на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички
други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на
използваната от подсъдимия възможност за предварително изслушване, както
и направеното от него самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Смекчаващи вината обстоятелства-
съдът прима като такива- младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че
същия е с чисто съдебно минало,
искреното му съжаление за извършеното, направените пълни самопризнания, а като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- незачитане на
правовия ред, неуважение на общоприетите
ценности в обществото.
При определяне на размера на
наказанието, съдът определи същото при условията на чл. 54 НК, за да се
постигнат целите на наложеното наказание, посочени в разпоредбата на чл. 36 НК.
Наказанието предвидено в
разпоредбата на чл. 150, ал. І НК е от 2 до 8 години лишаване от свобода.
При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия П.Г.Ш. наказание "Лишаване
от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца
Прилагайки начина на
определяне на наказанието посочен в чл.58а, ал. І от НК и намалявайки
определеното наказание с една трета, съдът наложи на подсъдимия П.Г.Ш. наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките за приложение института на условното осъждане – чл. 66,
ал. І от НК – и в този смисъл на подсъдимия П.Ш. следва да бъде дадена
възможност в един изпитателен срок от 5 години да покаже, че наложеното
наказание му е подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно.
Според
преценката на съда така определеното по вид и размер наказание
съответства напълно на обществената опасност на деянието и дееца и чрез него ще
се постигнат най-добре целите на специалната и генералната превенция, съгласно
чл.36от НК.
С така наложеното наказание ще се
постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе
ролята на възпиращ фактор по отношение
на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други
престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са
налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и
наложеното му по настоящето производство, наказание от 3 години лишаване от
свобода.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, с оглед
младата му възраст, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в
страната.
Съдът счита, че така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по
отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е
наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед
на неговата справедливост.
Съдът отне в полза на Държавата
представения като веществено доказателство кафяв хартиен плик, съдържащ 1 бр.
черен, дамски потник с бежов надпис на латиница и зелени пеперуди, предаден с
Протокол за доброволно предаване от 05.07.2011 г. от Л.Б.К. и запечатан плик,
бял, съдържащ съгласно надписа слюнка върху филтърна хартия, иззета от П.Ш.,
който след влизане на присъдата в законна сила да бъде унищожен.
На основание чл.189, ал.3 НПК,
съдът осъди подсъдимият П.Ш. да заплати в полза на Държавата направените по
делото разноски в общ размер на 458 лева.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: