РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Сливен, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103960 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по Молба на Г. Р. К. и непълнолетното дете Р. Н. К. срещу
техния съпруг и баща Н. И. К., с която се иска издаване на заповед за защита и
заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдени актове на
домашно насилие, извършени на 19.07.2025 г., 27.07.2025 г. и на 28.07.2025 г.
от ответника спрямо молителките, изразили се в упражняване на психическо и
емоционално насилие чрез заплашване на детето Р., че „ще я посини и ще и
разбие зъбите“, заради това че защитава майка си, както и физическо насилие
чрез нанасяне на удари с шамари на детето Р. и блъскане на молителката Г..
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 42 от 28.07.2025
г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката Г. и децата Р. и С. и е забранил на
извършителя да приближава молителката и децата на разстояние по-малко от
50 м., както и жилището им и други изрично посочени места.
В съдебно заседание молителките, редовно призовани, се явяват лично
и със своя пълномощник - адвокат. Поддържат депозираната молба, молят са
бъде уважена и претендират присъждане на направените по делото разноски.
1
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва молбата за
защита като заявява, че не желае да се разделя със съпругата си и ще спазва
наложените от съда мерки за защита.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от легитимирани лица.
Към молбата е приложена и декларация от молителката Г. К. по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо опредЕ. категория лица, в
която попадат ответникът и молителката. От дефиницията, дадена в чл. 2 от
закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е
не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният
твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Безспорно е между страните по делото, че молителката Г. К. е съпруга
на ответника, а молителката Р. К. е негова дъщеря.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се
установява, че на 19.07.2025 г., 27.07.2025 г. и на 28.07.2025 г. ответникът
извършил актове на домашно насилие спрямо молителките, изразили се в
упражняване на психическо и емоционално насилие чрез заплашване на
детето Р., че „ще я посини и ще и разбие зъбите“, заради това че защитава
майка си, както и физическо насилие чрез нанасяне на удари с шамари на
детето Р. и блъскане на молителката Г..
Съдът намира, че твърдените актове на домашно насилие спрямо
2
молителките е доказан посредством подадената от молителката Г. К.
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Изложеното в нея кореспондира изцяло и с
констатациите в приетия по делото Социален доклад от ДСП - Сливен.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направено
оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в
декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника. Напротив, ответникът не оспорва молбата за защита.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителките следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи,
за да гарантира тяхната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и двете деца.
Съдът намира, че са подходящи и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 5 от
ЗЗДН, а именно да се забрани на ответника да доближава молителката и двете
деца на разстояние по-малко от 50 м., както и жилището им на адрес .....
ППМГ „Добри Чинтулов“ гр. Сливен, НУ „Васил Левски“ гр. Сливен, вилна
зона местност „Барутни погреби“ гр. Сливен, домът на майката на
молителката в ..., магазин „Еко Асорти“ на пл. „Васил Левски“, магазин
„Перла“ на ул. „Й. Щросмаер“ и магазин „Била“ в центъра на гр. Сливен, а
местоживеенето на децата да се определи при майката на адрес ..... като
мерките, след извършено приспадане на срока на действие на мерките по
3
издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат
наложени за срок от седемнадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта
на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални отношения.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати на молителката Г. К. направените от нея разноски по делото в размер
на 1000,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. И. К., ЕГН: **********, с
адрес ... е осъществил спрямо Г. Р. К., ЕГН: ********** и Р. Н. К., ЕГН:
**********, двете с адрес гр. Сливен, ул. „Н. Петрини“, бл. 15, вх. Б, ап. 9 на
19.07.2025 г., 27.07.2025 г. и на 28.07.2025 г. актове на домашно насилие,
изразили се в упражняване на психическо и емоционално насилие чрез
заплашване на детето Р., че „ще я посини и ще и разбие зъбите“, заради това
че защитава майка си, както и физическо насилие чрез нанасяне на удари с
шамари на детето Р. и блъскане на молителката Г..
НАЛАГА на Н. И. К., ЕГН: **********, с адрес ... следните мерки за
защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Н. И. К., ЕГН: ********** да се въздържа
4
от извършване на домашно насилие спрямо Г. Р. К., ЕГН: ********** и
децата Р. Н. К., ЕГН: ********** и С. Н. К., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на Н. И. К., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на
разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителката Г. Р. К., ЕГН:
********** и децата Р. Н. К., ЕГН: ********** и С. Н. К., ЕГН: **********,
както и жилището им на адрес ..... ППМГ „Добри Чинтулов“ гр. Сливен, НУ
„Васил Левски“ гр. Сливен, вилна зона местност „Барутни погреби“ гр.
Сливен, домът на майката на молителката в ..., магазин „Еко Асорти“ на пл.
„Васил Левски“, магазин „Перла“ на ул. „Й. Щросмаер“ и магазин „Била“ в
центъра на гр. Сливен за срок от 17 /СЕДЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано
от датата на постановяване на решението.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Р. Н. К., ЕГН: ********** и С.
Н. К., ЕГН: ********** да бъде при майката Г. Р. К., ЕГН: ********** на
адрес гр. Сливен, ул. Н. Петрини, бл. 15, вх. Б, ап. 9 за срок от 17
/СЕДЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано от датата на постановяване на
решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Г. Р. К., ЕГН: ********** и Р.
Н. К., ЕГН: ********** с цитираните по-горе мерки, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя Н.
И. К., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. И. К., ЕГН: **********, с
адрес ... ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул.
„Н. Петрини“, бл. 15, вх. Б, ап. 9, сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/,
представляваща направени от молителката разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. И. К., ЕГН: **********,
с адрес ... да заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 25,00 лв.
/двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на
5
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6