РЕШЕНИЕ
№260072
гр. Русе,15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, Търговско отделение, в открито съдебно
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Антоанета А.
при секретаря Ева Димитрова като разгледа
докладваното от председателя търговско
дело № 53 по описа на 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по подадена от „Сакса“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя А.Г.Д., чрез пълномощник адв. А.Т.-САК срещу
„Астра газ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Теодорин Ангелов
Ангелов искова молба, с която са предявени обективно съединени искове срещу
ответника за дължими суми по фактури, с цена на исковете за главници 483 337,04
лв. и 5093,29 лв. на исковете за лихви за забава.
Ищецът твърди, че страните по делото
са търговци и между тях са налице договорни правоотношения, породени от
неформални договори за покупко-продажба на петролни продукти. По тях за
закупените от ответника петролни продукти ищецът издал следните фактури:
1. Фактура №
**********/15.10.2019 г. на стойност 33 717,56 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж
14.11.2019 г.;
2. Фактура №
**********/18.10.2019 г. на стойност 33 606,77 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж
17.11.2019 г.;
3. Фактура №
**********/22.10.2019 г. на стойност 20 161,12 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж
21.11.2019 г.;
4. Фактура №
**********/25.10.2019 г. на стойност 33 816,03 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж
24.11.2019 г.;
5. Фактура №
**********/28.10.2019 г. на стойност 33 733,01 лв. с вкл. ДДС, с дата на
падеж 27.11.2019 г.;
6. Фактура №
**********/02.11.2019 г. на стойност 16 949,79 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж
02.12.2019 г.;
7. Фактура №
**********/03.11.2019 г. на стойност 33 759,33 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж
03.12.2019 г.;
8. Фактура №
**********/7.11.2019 г. на стойност 33 742,66 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж
07.12.2019 г.;
9. Фактура №
**********/12.11.2019 г. на стойност 33 694,92 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж
12.12.2019 г.;
10.
Фактура № **********/14.11.2019 г. на стойност 20 444,53 лв. с вкл. ДДС,
с дата на падеж 14.12.2019 г.;
11.
Фактура № **********/16.11.2019 г. на стойност 33 946,55 лв. с вкл. ДДС,
с дата на падеж 16.12.2019 г.;
12.
Фактура № **********/22.11.2019 г. на стойност 33 958,91 лв. с вкл. ДДС,
с дата на падеж 22.12.2019 г.;
13.
Фактура № **********/25.11.2019 г. на стойност 33 895,19 лв. с вкл. ДДС,
с дата на падеж 25.12.2019 г.;
14.
Фактура № **********/27.11.2019 г. на стойност 20 507,26 лв. с вкл. ДДС,
с дата на падеж 27.12.2019 г.;
15.
Фактура № **********/29.11.2019 г. на стойност 33 690,31 лв. с вкл. ДДС,
с дата на падеж 29.12.2019 г.;
16.Фактура № **********/3.12.2019 г. на стойност 33
713,10 лв. с вкл. ДДС, с дата на падеж 2.01.2020 г.
Твърди още, че ответникът не бил
изпълнил договорното си задължение за плащане на продажните цени по процесните
покупко-продажби, обективирани в приложените фактури. Заявява, че издадените от
„Сакса“ ООД фактури били осчетоводени, видно от приложения Дневник за сметка
411 за контрагент № 7193 „АСТРА ГАЗ“
ЕООД. Фактурите съдържали всички императивно установени реквизи съгласно чл. 7
от Закона за счетоводството като падежът за заплащане на дължимите суми по тях
бил настъпил. Ищецът твърди още, че бил изправна страна по правоотношенията
като бил предал на ответното дружество процесните количества стоки,
обективирани във фактурите. Между страните била възникнала валидно облигационна
връзка по сключените договори за покупко-продажба, а съобразно нормата на чл.
327, ал. 1 ТЗ при търговската продажба купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на докумените, които му дават право да я получи, ако
не е уговорено друго.
Иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника „АСТРА ГАЗ“ ЕООД да му
заплати следните суми:
1. 33 717,56 лв., представляваща дължима сума за главница по фактура №
**********/15.10.2019 г., ведно със законната лихва от датта на завеждане на
иска до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 590,06 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за период от 15.11.2019 г. до 16.01.2020 г.;
2. 33 606,77 лв., представляваща дължима сума за главница по фактура №
**********/18.10.2019 г., ведно със законната лихва от датта на завеждане на
иска до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 560,11 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за период от 18.11.2019 г. до 16.01.2020 г.;
3. 20 161,12 лв. , представляваща дължима
сума за главница по фактура № **********/22.10.2019 г., ведно със законната
лихва от датта на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 313,61 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 22.11.2019
г. до 16.01.2020 г.;
4. 33 816,03 лв., представляваща дължима сума за главница по фактура №
**********/25.10.2019 г., ведно със законната лихва от датта на завеждане на
иска до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 497,84 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за период от 25.11.2019 г. до 16.01.2020 г.;
5. 33 733,01 лв., представляваща дължима сума за главница по фактура №
**********/28.10.2019 г., ведно със законната лихва от датта на завеждане на
иска до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 468,51 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за период от 28.11.2019 г. до 16.01.2020 г.;
6. 16 949,79 лв., представляваща дължима сума за главница по фактура №
**********/02.11.2019 г., ведно със законната лихва от датта на завеждане на
иска до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 211,87 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за период от 3.12.2019 г. до 16.01.2020 г.;
7. 33 759,33 лв., представляваща дължима сума за главница по фактура №
**********/03.11.2019 г., ведно със законната лихва от датта на завеждане на
иска до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 412,61 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за период от 04.12.2019 г. до 16.01.2020 г.;
8. 33 742,66 лв., представляваща дължима сума за главница по фактура №
**********/7.11.2019 г., ведно със законната лихва от датта на завеждане на
иска до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 374,92 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за период от 08.12.2019 г. до 16.01.2020 г.;
9. 33 694,92 лв., представляваща дължима сума за главница по фактура №
**********/12.11.2019 г., ведно със законната лихва от датта на завеждане на иска
до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 327,59 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за период от 13.12.2019 г. до 16.01.2020 г.;
10.
20 444,53 лв., представляваща дължима
сума за главница по фактура № **********/14.11.2019 г., ведно със законната
лихва от датта на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 187,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 15.12.2019
г. до 16.01.2020 г.;
11.
33 946,55 лв., представляваща дължима
сума за главница по фактура № **********/16.11.2019 г., ведно със законната
лихва от датта на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 292,31 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 17.12.2019
г. до 16.01.2020 г.;
12.
33 958,91 лв., представляваща дължима
сума за главница по фактура № **********/22.11.2019 г., ведно със законната
лихва от датта на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 235,83 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 23.12.2019
г. до 16.01.2020 г.;
13.
33 895,19 лв., представляваща дължима
сума за главница по фактура № **********/25.11.2019 г., ведно със законната
лихва от датта на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 207,14 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 26.12.2019
г. до 16.01.2020 г.;
14.
20 507,26 лв., представляваща дължима
сума за главница по фактура № **********/27.11.2019 г., ведно със законната
лихва от датта на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 113,93 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 28.12.2019
г. до 16.01.2020 г.;
15.
33 690,31 лв., представляваща дължима
сума за главница по фактура № **********/29.11.2019 г., ведно със законната
лихва от датта на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 168,45 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 30.12.2019
г. до 16.01.2020 г.;
16.
33 713,10 лв., представляваща дължима
сума за главница по фактура № **********/3.12.2019 г., ведно със законната
лихва от датта на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 131,11 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 03.01.2020
г. до 16.01.2020 г.
Претендира разноски.
В законоустановеният срок по чл. 367 ГПК ответникът
„АСТРА ГАЗ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв. И. М.е представил писмен отговор, в
който е оспорил изцяло предявените срещу него искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва твърденията на ищеца, че между страните били налице
неформални договорни отношения. Заема позиция, че няма уговорени цени, нито пък
валидно направена поръчка. Не били налице подписани от легитимен представител
на дружеството приемо-предавателни протоколи. Заявява, че представените фактури
били нередовни частни документи, които не отговаряли на изискванията на Закона
за счетоводството поради липса на задължителни реквизити. Не били придружени с
първичен счетоводен документ- приемо-предавателен протокол, експедиционна
бележса и/или еквивалентен документ, подписан от лице с представителна власт за
АСТРА ГАЗ“ ЕООД.
По
реда и в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „Сакса“ ООД, с която се
оспорват твърденията на ответника в подадения от него отговор. Взема се
становище, че фактурите макар и неподписани от купувача пак могат да послужат
като доказателство за възникване на отразените в тях задължения, ако съдържат
реквизитите на съществените елементи на сделката, отразени са в счетоводните
регистри на двете страни и е ползван данъчен кредит, както е в настоящия
случай. Предмет на процесните сделки били родово определени стоки-
нефтопродукти, при които правото на приспадане на данъчен кредит възниква и е
законосъобразно упражнено при постиганато от двете страни определяне на вещите
от рода, поради което упражняването на данъчен кредит от купувача има правното
значение на признание на получаването на стоката. Цитира относима съдебна
практика.
В
законоустановеният срок по чл. 373 ГПК ответникът „АСТРА ГАЗ“ ЕООД, ЕИК
********* чрез адв. И. М.не е представил допълнителен писмен отговор.
След преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
По
делото са представени 16 броя фактури, подробно
описани в исковата молба, съставени от ищеца с
получател ответника за доставени петролни продукти. Всичките 16 фактури не са
подписани от получателя. По всяка от фактурите е договорен падеж на
плащане на доставените стоки като
срокът за плащане е посочен конкретно във всяка фактура - в
едномесечен срок, считано от
датата на издаване на фактурата.
От заключението на приетата съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено, се установява, че процесните фактури са осчетоводени от
страна на ответното дружество и са включени в дневника за покупки и
справка-декларация за съответните периоди. По представените по делото 16 бр.
фактури е ползван данъчен кредит в общ размер на 80 556,17 лв. Процесните
фактури са осчетоводени и при ищеца, като са включени в дневниците за продажби
и справка-декларация за съответните периоди. Според експерта счетоводството на
„САКСА“ ООД е водено редовно. Видно още от заключението, на 12.03.2020 г. от
страна на ответното дружество е направено плащане с вносна бележка в брой по
банкова сметка ***. с основание фактури.
Размерът
на задължението по счетоводни данни към „САКСА“ ООД към момента на направената
проверка в счетоводството на „Астра газ“ ЕООД – 13.05.2021 г. е в размер на 481 337.04 лева.
Към датата на подаване на исковата
молба - 13.02.2020 г. общият размер на
неплатените фактури от страта на „Астра газ“ ЕООД към „САКСА“ ООД е 483 337,04
лева. Към датата на изготвяне на експертизата - 13.05.2021 г. общият размер на неплатените фактури от
страта на „Астра газ“ ЕООД към „САКСА“ ООД
е 481 337.04 лева. Общият размер на дължимата лихва за забава,
начислена от датата на падежа на всяка една фактура до 13.02.2020 г. е 8 853,29
лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове по чл. 327 ТЗ вр.
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно
трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на
ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за
търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи
от съдържанието на сделката. Процесните фактури, представени и приети по
делото, съдържат необходимите реквизити, доколкото в тях са посочени продавачът
и купувачът, мястото и датата на съставянето им, предметът, който се предава от
продавача на купувача, единична цена на стоката, както и обща цена, формирана
на основата на закупеното количество от стоката, а именно нефтопродукти.
Обстоятелството, че фактурите не носят подпис на купувача, е без правно
значение, тъй като в самите фактури е отбелязан рода на вещите, а
индивидуализацията е съществен елемент само в случаите, при които престацията
по договорното правоотношение е индивидуално определена. Освен, че съдържат
всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката,
процесните фактури са двустранно осчетоводени и по тях е ползван данъчен кредит
по ЗДДС. Осчетоводяването на фактурите, включването им в дневника за покупки от
дружеството – ответник, чието счетоводство е водено редовно, и ползването на
данъчен кредит, съставляват по същество действия, квалифициращи се като
извънсъдебно признание, от което следва последните да се преценят в качеството
им на доказателство за валидно възникнало облигационно отношение по договор за
търговска продажба и приемане на стоката. Възражението на ответника, че не е
получил стоката, не следва да се приема за основателно, тъй като чрез своите
действия той опровергава направеното с отговора на исковата молба твърдение. (Решение
№ 121 от 21.07.2016 г. по т.д. № 1622/2015 г. Т.К., I TO на ВКС, Решение
№ 218 от 06.01.2017 г. по т.д. № 3572/2015 г., Т.К I ТО на ВКС, Решение
№ 198 от 13.05.2016 г. по т.д № 2741/2014 г., Т.К., I TO на ВКС, Решение
№ 252 от 03.01.2013 г. по т.д. № 1067/2011 г., Т.К, II TO на ВКС и др.).
С факта на осчетоводяването им, ответникът е
узнал за продажбите и търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия
по приемане на стоките, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
301 ТЗ.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ищецът е установил релевантните за делото факти. С
оглед на приетото заключение на вещото лице в допуснатата от настоящия състав
съдебно-счетоводна експертиза, както и поради липсата на оспорването й от
страните, съдът счита за обосновано действието по уважаване на предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 327 ТЗ като доказан и основателен до
размера, посочен от вещото лице в експертизата, а именно за сумата в общ размер
от 481 337,04 лева. Претенцията за горницата над установеното от вещото
лице с експертизата вземане в размер на 481 337,04 лева до пълния предявен
размер от 483 337,04 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
поради доказаното с експертизата погасяване от страна на длъжника в размер на 2000,00
лева на 12.03.2020 г.
С оглед основателността на главния иск, съдът
намира за основателен и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД, считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.02.2020 г. до окончателното й
изплащане.
От
съдържанието на представените по делото фактури
се установява, че във всяка една от тях е посочен срок, в който купувачът се
задължава да заплати цената на доставените стоки. Доколкото се доказа, че всяка
една от страните по сделката е осчетоводила така издадените фактури, то следва да се приеме, че между тях е
постигнато съгласие, че денят, в който задължението за заплащане на покупна
цена, следва да бъде изпълнено, е именно този, конкретно посочен във всеки един
документ. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият
срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение
и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
Ответникът не е заплатил договорената
цена на продавача на падежа, поради което и е изпаднал в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 483 337,04 лева, считано
от датата на настъпване на съответния падеж по всяка от фактурите до 13.02.2020 г., което съгласно приетата по делото СИЕ
възлиза в общ размер на 8853,29 лв. Тъй като претендираният размер на
обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 5093,29 лв. е по-нисък от дължимия
съгласно заключението на вещото лице, то искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗДД е основателен за пълния предявен размер, за който и с оглед диспозитивното
начало следва да се уважи.
С
оглед изхода от делото и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски. Такива са претендирани съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 36 637,21 лв., от които 11 300,00 лв.
за адвокатско възнаграждение в исковото производство, 5600 лв. за адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство, 200 лв. депозит за вещо лице и 19 537,21
лв. платена държавна такса. За заплащането на претендираните суми са
представени надлежни доказателства. Съдът намира, че въпреки формирания извод
за неоснователност на иска за главницата за сумата от 2000 лв., присъденото в
полза на ищеца адв. възнаграждение не следва да бъде намалявано, тъй като
частичното отхвърляне на иска е съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото обаче в
настоящото дело липсват каквито и да било доказателства за проведено между
страните обезпечително производство, то искането за присъждане на сумата в
размер на 5600 лв. адв. възнаграждение за процесуално представителство в него
се явява неоснователно, поради което в тежест на ответника следва да бъдат
възложени само сторените в настоящото производство в общ размер на 31 037,21
лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ „АСТРА ГАЗ“, ЕИК117676607, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Фредерик Жолио Кюри“, №
5, ет. 3, представлявано от управителя Теодорин Ангелов Ангелов ДА ЗАПЛАТИ НА „САКСА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Долна баня, община София,
ул. „Търговска“ № 1, представлявано от управителя А.Г.Д. сумата в общ размер от
481 337,04 лв. с ДДС, представляваща главница за закупени и доставени на
ответното дружество петролни продукти, за което са издадени следните първични
счетоводни документи: Фактура №
**********/15.10.2019 г. на основание, на
която се дължи неизплатено задължение в размер на 31 717,56 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/18.10.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 606,77 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/22.10.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 20 161,12 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/25.10.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 816,03 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/28.10.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 733,01 лв. с вкл.
ДДС; Фактура № **********/02.11.2019 г. на
основание, на която се дължи неизплатено задължение в размер на 16 949,79 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/03.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 759,33 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/7.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 742,66 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/12.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 694,92 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/14.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 20 444,53 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/16.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 946,55 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/22.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 958,91 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/25.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 895,19 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/27.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 20 507,26 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/29.11.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 690,31 лв. с вкл. ДДС; Фактура
№ **********/3.12.2019 г. на основание,
на която се дължи неизплатено задължение в размер на 33 713,10 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва изчислена от датата на подаване
на исковата молба – 13.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и на основание чл. 86 ЗЗД сума в размер на 5093,29 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 483 337,04 лв., считано
от датата на настъпване на съответния падеж по всяка от фактурите до 13.02.2020 г.
КАТО за горницата над уважения размер на главния иск до
пълния предявен размер на претенцията по чл. 327, ал. 1 ТЗ от 483 337,04 лева /или
за разликата от 2000,00 лева/ ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ „АСТРА
ГАЗ“, ЕИК117676607, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
Централен, ул. „Фредерик Жолио Кюри“, № 5, ет. 3, представлявано от управителя
Теодорин Ангелов Ангелов ДА ЗАПЛАТИ НА
„САКСА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долна баня,
община София, ул. „Търговска“ № 1, представлявано от управителя А.Г.Д. 31 037,21 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Присъдените
с решението суми в полза на ищеца могат да бъдат преведени по банковата му сметка
в „УниКредит Булбанк“ АД IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: