№ 11683
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110130941 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, уточнена с молба от 28.06.2024 г., с която са
предявени за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Е. И.
С. за осъждането й да заплати в полза на ищеца суми за консумирана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ****, както
следва: 1716.42 лева – цена на потребена топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2020 г. - м.08.2021 г., 516.12 лв. - мораторна лихва от
15.09.2021 г. – 15.05.2024 г., 6.00 лв. - цена на услуга дялово разпределение за
периода м. 04.2021 г. - м. 08.2021 г., 1.94 лв. - лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.06.2021 г. – 15.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на завеждане на исковата молба /30.05.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и
наследодателя на ответника Д. Е. М. е съществувало облигационно
правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че Д. М. е отговаряла за
задълженията за процесния имот, тъй като е придобила собствеността върху
него по наследство.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя.
Сочи, че след смъртта на Д. М., отговорност за нейните задължения за
потребена в имота топлинна енергия носи наследникът й по закон – Е. И. С..
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати
гореописаните задължения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. И. С., чрез назначения от съда
особен представител адв. Г. К., подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е
1
приел наследството, оставено му от Д. М., както и да притежава качеството на
„потребител“ на топлинна енергия. Оспорва реалната доставка на енергия в
претендираното количество и годността на измервателните уреди. Счита, че
ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира заплащане на
сумите за цена на извършвано дялово разпределение. Оспорва акцесорните
претенции за заплащане на мораторно обезщетение. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „ПМУ-Инженеринг“
ООД взема становище по предявените искове с доводи за тяхната
основателност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по главния иск е да
установи, че по силата на възникнало на твърдяното основание облигационно
отношение с наследодателя на ответника, съществувало към процесния
период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в
посочения в исковата молба обем, като за ответника, в качеството му на
наследник, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно
с топлопреносното предприятие.
В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
2
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент"
на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й пряко на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие обаче подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
В процесния случай се установява по делото от представените писмени
документи, че по силата на настанителна заповед от 11.10.2017 г. издадена от
Столична община, р-н “Красна поляна” /л. 149/ и сключения Договор за наем
от 10.10.2017 г. /л. 146/, Рада Димитрова М. е била настанена в процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което е придобил качеството
“наемател” на общински недвижим имот преди началото на исковия период
по делото /м.05.2020 г./. Тоест, по делото не се доказва Рада М. да е
притежавала правото на собственост върху процесния недвижим имот.
От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 19/ се
установява, че Рада М. е починала на 02.06.2021 г. /преди края на исковия
период – м.08.2021 г./, като във връзка със смъртта на Рада М., наемодателят
Столична община е издал Прекратителна заповед от 30.09.2021 г.
Установява се от представеното по делото удостоверение за
наследници, че Рада М. е оставила един наследник по закон – дъщеря си Д. Е.
М.. Последната е починала на 19.10.2023 г., като също е оставила един
наследник по закон – дъщеря си Е. И. С. – ответник в настоящото
производство.
По делото не се доказва, а и не се твърди от ищцовата страна, чиято е
доказателствената тежест в процеса, между наемателя на имота /покойната
Рада М./ и топлопреносното дружество да е бил сключен индивидуален
договор продажба на топлинна енергия.
За да бъде доказано възникването на договорно правоотношение
между ищеца и наследодателя на ответника е необходимо по делото да се
ангажират доказателства, че наследодателят е направил изрично искане пред
ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име, съпроводена с
декларация за съгласието на собственика.
Наемателят на топлоснабден имот няма качеството потребител на
3
топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на
използваната топлоенергия на доставчика на топлинна енергия /ищец в
производството/. Такова задължение същият има само по отношение на своя
наемодател /в случая - Столична община/, но не в качеството на потребител на
топлинна енергия, а като наемател по наемно правоотношение /в този смисъл
решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV г. о. на ВКС/.
Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съдът намира, че договорно отношение по продажба на топлинна енергия с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало
между ищеца и Столична община като собственик на топлоснабдения имот.
Обстоятелството, че действителният ползвател на услугата в рамките на
исковия период е трето лице /в случая – наемателя на общинския имот/, не
обуславя извод за възникването на договорно правоотношение с него при
липса на данни, че между ответника и доставчика е сключен изричен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект.
Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот
в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за
потребител на топлинна енергия. Такава законова презумпция обаче не е
предвидена по отношение на държателите на имота въз основа на
облигационно правоотношение.
Действително, Общите условия за продажба на топлинна енергия
предвиждат възможност качеството потребител, съответно клиент на
топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото
обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., следва да
има изрично съгласие на собственика на имота в нотариално заверена форма.
Такова съгласие по делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота
Столична община, нито са ангажирани доказателства за същото.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото
липсват доказателства за подадена молба-декларация, респ. за съгласие за
промяна на партидата от собственика на имота, поради което не се установява
при условията на пълно и главно доказване наемателят на общинския имот в
процесния исков период да е страна по възникнало с ищеца облигационно
отношение, респективно – да дължи заплащане на потребената в имота
топлинна енергия.
Предвид горния извод, предявените искове срещу настоящия ответник,
явяващ се наследник на починалия наследник на наемателя, се явяват изцяло
неоснователни, доколкото при липса на задължение за самия наследодател,
същото не би могло да премине към наследниците му като част от пасива на
наследството.
С оглед гореизложеното предявените главни искове са неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени, като е безпредметно обсъждането
на останалите предпоставки за тяхното уважаване.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични
4
вземания, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на
акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството.
Същия не е извършвал разноски и не е претендирал присъждането на
такива, поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Е. И. С., ЕГН **********,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1716.42 лева – цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , ****, аб.№ 346532 за периода от м.05.2020 г. -
м.08.2021 г.; 516.12 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. – 15.05.2024 г., 6.00 лв. - цена на услуга
дялово разпределение за периода м. 04.2021 г. - м. 08.2021 г., 1.94 лв. - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2021 г. –
15.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия
и дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /30.05.2024
г./ до окончателното изплащане на задължението.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5