Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 172 04.11.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 195 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на М. К. Н. от с. В., област Р., чрез адв. К. К.
от АК – Разград, срещу решение №
1012-16-191/1 от 01.08.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него
е потвърдено Разпореждане 2140-16-241 от 22.06.2022 год. на ръководителя по ПО
при ТП на НОИ, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за ОСВ
считано от 18.04.2022 год. В жалбата се твърди, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж времето от 20.12.1979
год. до 26.12.1980 год., през което тя е родила и отглеждала второто си дете
като неработеща майка. Позовавайки се на действащите през този период
нормативни актове в областта на осигуряването оспорващата твърди, че за нея е
възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО, тъй като времето, през което е родила и отглеждала детето си като
неработеща майка, следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. От
съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане,
да върне преписката на административния орган за ново произнасяне и да ѝ
присъди направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващата до директора на
ТП на НОИ – Разград, подадено по електронен път на 18.04.2022 год., с вх. №
2113-16-274 от 20.04.2022 год.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
68 от КСО. Към заявлението, освен
съответните документи, доказващи наличието на трудов и осигурителен стаж, е
било приложено и Удостоверение за родените от майката деца с изх. № 078 от 19.04..2022 год. на Община Самуил /л. 41/,
от което е видно, че заявителката е родила две деца – Н. Д. М. с ЕГН ********** и Н. Д. Д. с ЕГН **********. Съгласно описа на осигурителния стаж /л.42-43/ на
оспорващата е зачетен осигурителен стаж от II-ра категория
01 год. 00 м. и 25 дни и от III-та
категория в размер на 15 год. 05 м. и 13 дни, в т.ч. 1 година 00 месеца и 06 дни майчинство за времето от 20.12.1979 год. до 26.12.1980 год. за отглеждане на второ
дете. Общо зачетения на оспорващата осигурителен стаж
без превръщане по реда на чл. 104 от КСО е 16 години 06 месеца и 08 дни.
С Разпореждане №
2140-16-241 от 22.06.2022 год. /л. 12-13/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващата, считано от 18.04.2022
год. Административният орган приел, че лицето има навършена изискуемата по чл.
68, ал. 3 от КСО възраст от 66 год. и 10 месеца, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно
посочения в описа на осигурителния стаж, но не е зачел за действителен осигурителен
стаж времето от 20.12.1979 год. до 26.12.1980 год., през което оспорващата
е била неработеща майка, която е родила и отглеждала второто си дете – Н. Д. Д.,
позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Административният орган е
посочил, че действителния осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на
оспорващата е 14 год. 11 месеца и 02 дни. На това основание е счел, че не е
налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж без
превръщане по реда на чл. 104 от КСО. Разпореждането е връчено на оспорващата
на 28.06.2022 год. /разписка на л. 11/ и е обжалвано пред Ръководителя на ТП на
НОИ – Разград с жалба от 20.07.2022 год.
С Решение №
1012-16-191/1 от 01.08.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е
позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е приел че
времето от 20.12.1979 год. до 26.12.1980
год., през което М. К. Н. е родила и отглеждала второто си дете като неработеща
майка, не отговаря на определението за „действителен стаж”, дадено в тази
разпоредба, тъй като не е действително положен. Приел е, че осигурителния стаж
без превръщане на оспорващата е 16 год. 06 м. и 08 дни, от които действителния
осигурителен стаж е 14 год. 11 м. и 02 дни. Решението е връчено на оспорващата
на 09.08.2022 год., съгласно известие за доставка /л. 8/, а жалбата срещу него
е подадена на 16.08.2022 год.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания, които съдът намира за непълни. От
изложеното от фактическа страна в решението е видно, че общият размер на
осигурителния стаж, който административният орган не признава за действителен
осигурителен стаж е равен на 01 год. 07 месеца и 06 дни. В решението обаче са
изложени фактически и правни основания за непризнаване като действителен
осигурителен стаж само на 01 год. 00 месеца и 06 дни, като административният
орган не е посочил на какви фактически и правни основания не е признал за
действителен осигурителен стаж период от 07 месеца до общия размер на
непризнатия за действителен осигурителен стаж от 01 год. 07 м. и 06 дни. Такива
фактически и правния основания липсват и в обжалваното пред ръководителя на ТП
на НОИ – Разград разпореждане. Вероятно
административните органи не са зачели за действителен осигурителен стаж
периодът от 1 месец – м. ноември 2019 г.,
за който е отбелязано, че на оспорващата
е изплатено обезщетение по чл. 222 от КТ, както и периодът от 6 месеца –
01.12.2019 -31.05.2020 год. за който оспорващата е получавала обезщетение за
безработица, но е недопустимо фактическите основания за издаване на един
административен акт, да се извеждат по тълкувателен път от други данни по
административната преписка. Липсата на фактически и правни основания за
непризнаването на тези два периода като действителен осигурителен стаж, на
първо място водят до нарушаване правото на оспорващия да узнае на какво
фактическо и правно основание му е
отказано претендираното право, а на второ място лишава съда от възможност да
провери законосъобразността на оспорения административен акт в тази му
част. Законосъобразността на един
административен акт може да бъде проверявана от съда само въз основа на
изложените в него фактически и правни основания за издаването му.
Както беше
посочено горното нарушение от своя страна води до нарушаване правото на
оспорващата да узнае на какви фактически и правни основания административният
орган не е признал този период от 7 месеца за недействителен осигурителен стаж
и да представи доказателства в подкрепа на твърдените от него права, което от
своя страна представлява съществено нарушение на процесуалните правила, а
именно правото на страната активно да участва в производството по издаване на административния акт по смисъла на чл. 34 от АПК, както и нарушение на чл. 35 от АПК- административният акт да бъде издаден
след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през времето от 20.12.1979 год. до 26.12.1980 год. оспорващата е
отглеждала второто си дете – родено на ***
год., като неработеща майка. Спорният
въпрос е дали това време следва да бъде зачетено за действителен осигурителен
стаж или не следва да бъде зачетено за действителен, а само за общ такъв, както
е сторил административният орган. Съдът не споделя извода на административния
орган, че не следва да се зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2022
год. изискуемата възраст по тази разпоредба за жените е 66 години и 10 месеца,
която оспорващата е имала навършена към датата на подаване на заявлението –
22.03.2022 год.
Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО,
която дефинира понятието "действителен стаж" като действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.
107 от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода 1973 – 1974 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
Според
действащата тогава норма на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 год., обн. в ДВ, изв. бр. 5 от
17.01.1958 год., в сила до 1.01.2000 год.) за трудов стаж по смисъла на Закона
за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен
и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са
действали и Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 год. за
насърчаване на раждаемостта (отм.), Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия
стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при
бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. в ДВ. бр. 15/1970 год.),
издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението (отм.), и
Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от
29.12.1967 год. (отм.). Съгласно чл. 9, ал. 4 от ПМС № 61/1967 г. на
жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за
отглеждане на деца се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на
размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който
се ползват майките – работнички и служителки. Според т. 4 от Инструкция № 0-4
при раждане/осиновяване на живо дете, което не е починало преди изтичане на
сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда,
на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо
дете и 14 месеца при второ дете.
Аналогична е и
сега действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО
за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените
отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща
майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло,
независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по
смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС).
Анализът на
цитираните норми от различните нормативни актове, действали през различни
периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен във
волята си да се признава този период за действителен осигурителен стаж, без
значение дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат своите деца.
Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие с
разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на РБ, регламентиращи закрила
на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права. В
този смисъл е и трайно установената съдебна практика, изразена в изразена в
Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI о.,
Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о., Решение
№ 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47
от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о.
С оглед на това,
спорният период от 20.12.1979 год. до
26.12.1980 год. или 1 год. 00 м. и 06 дни, през който оспорващата М. Н. е
родила и отглеждала второто си дете – родено на *** год., следва да се признае
за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото
решение.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на разноски, които са заявени своевременно и
доказани в размер на 500 лв. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира за основателно. Делото не представлява правна и фактическа
сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 36 от ЗАдв и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. следва да се присъди възнаграждение за адвокат в минималния размер от 350
лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-191/1 от 01.08.2022 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-241 от 22.06.2022 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на М. К. Н. с ЕГН ********** от с. В., област Р., ул. *** № * разноски
по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/