№ 5014
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.й Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500817 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №18337 от 08.11.2023г., постановено по гр.дело №6288/2023г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, са отхвърлени предявените от Н. М. Л., с ЕГН
**********, срещу "СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК *********, при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнение, извършено с предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г. и
заповед №368/11.11.2022г., издадени за работодател от главен директор "Човешки
ресурси" на ответното дружество; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "оператор, зареждане на
гориво"; както и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ за
заплащане на сумата от 9000.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 12.12.2022г. до 12.06.2023г.,
като неоснователни. С решението е осъден Н. М. Л., с ЕГН **********, да заплати на
"СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
3703.14 лв., представляваща деловодни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Н. М. Л., с ЕГН **********, чрез
адв.З. Н., с която се обжалва изцяло решение №18337 от 08.11.2023г., постановено по
гр.дело №6288/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, както и са възложени в тежест
1
разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на
материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че при
доказателствена тежест за ответника по делото е останал недоказан факта, че е налице
закриване на "част от предприятието" като материално-правна предпоставка за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Оспорват се изводите на първостепенния съд, че звеното, в което е изпълнявал
трудовите си функции ищеца – Сектор 1 "Складово стопанство" в отдел "Гориво-
смазочни материали /ГСМ/" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", има белезите на "част
от предприятието" по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ. Поддържа се още, че след
закриване на Сектор 1 "Складово стопанство" трудовите функции, включени в
длъжностната характеристика на ищеца, са продължавали да се изпълняват от други
служители, поради което се твърди, че е било извършено вътрешно организационно
преустройство, което не е основание за издаване на оспорената заповед за уволнение.
В този смисъл се поддържа, че посоченото от работодателя прекратително основание -
чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, не е реално извършено, същото е фиктивно. Оспорват се и
констатациите на вещото лице, изготвило допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, като се твърди, че същото следва да се преценява заедно с останалите по
делото доказателства, като в случая изводите на съдебния експерт-счетоводител
противоречат на останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът не
следва да кредитира приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
На следващо място се твърди още, че предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г. и заповед
№368/11.11.2022г. са издадени от ненадлежен орган - главен директор "Човешки
ресурси" на ответното дружество, който не се явява работодател на ищеца.
Допълнителни правни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмени бележки.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК относно сторените разноски във
въззивното производство. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - "СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв.С. В., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна
жалба. Твърди се, че правилни и законосъобразни са изводите на първостепенния съд,
че звеното, в което е изпълнявал трудовите си функции ищеца, е закрито с решение на
Управителния съвет от 09.11.2022г., премахнато е от структурата на предприятието и
дейността му е преустановена. В този смисъл се поддържа, че по делото е доказано, че
е било извършено реално закриване на "част от предприятието" по смисъла на чл.328,
ал.1, т.2, пр.1 КТ, при спазване на законовата процедура, както и че заповедта за
уволнение е издадена от оправомощен орган, което налага извода, че обжалваната
заповед за уволнение е законосъобразна. При условията на евентуалност поддържа
релевираното в писмения отговор по чл.131 ГПК възражение за прихващане на
претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ с изплатеното такова при
прекратяването на трудовото правоотношение по чл.222, ал.1 КТ в размер на сумата от
2381.78 лв.. Допълнителни правни аргументи в горния смисъл са изложени и в
писмени бележки. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
2
сторени разноски пред въззивната инстанция в размер на платено адвокатско
възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от Н. М. Л., с ЕГН **********, срещу "СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК
*********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ и при условията на евентуалност е
прието за разглеждане възражение с правно основание чл.222, ал.1 КТ.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол
подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по
делото доказателства се установява, че ответното дружество -"СОФ КЪНЕКТ" АД е
било работодател на ищеца - Н. М. Л., който заема при ответника длъжността
"оператор, зареждане на гориво" в отдел "ГСМ" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", за
неопределено време, при пълно работно време, съгласно допълнително споразумение
№1078/26.04.2022г. към трудов договор №1359/23.08.2011г.. С оспорената в
настоящото производство предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г. и заповед
№368/11.11.2022г., издадени за работодател от главен директор "Човешки ресурси" на
"СОФ КЪНЕКТ" АД, е прекратено трудовото правоотношение между страните поради
закриване на Сектор 1 "Складово стопанство" в отдел "ГСМ" към Дирекция
"Транспорт и ГСМ", на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ - закриване на "част от
предприятието", считано от 12.12.2022г..
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1
на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият
въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са
3
отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, първоинстанционният
съд е приел, че ответникът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1
ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно
изискуеми материално-правни предпоставки, визирани в нормата на чл.328, ал.1, т.2,
пр.1 КТ – извършена е структурна промяна в предприятието като е закрит определен
сектор, който е огранизационно и структурно обособен, т.е. налице е закриване на
"част от предприятието", както и е прекратена дейността на премахнатото звено, което
обуславя извода, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. При така
изложените правни аргументи СРС е приел, че предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, съответно това води до неоснователност и на
акцесорните претенции за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност "оператор, зареждане на гориво" в отдел "ГСМ" към Дирекция "Транспорт и
ГСМ", както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Решението е правилно,
като въззивната инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените
искове като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изложените от
първостепенния съд мотиви са правилни, постановени при правилно тълкуване и
прилагане на материалния закон - КТ и след съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, поради което се споделят от настоящия въззивен състав, който на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Доводите във въззивната жалба не
намират опора в закона и като такива са изцяло неоснователни, като във връзка с тях
следва да се добави и следното:
По иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като
носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно
волеизявление трудовото правоотношение с работника следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил, в какъвто смисъл правилно му е била разпределена от
първостепенния съд с доклада по делото доказателствената тежест. От друга страна
въззивният съд намира да посочи, че проверката на съда относно законосъобразността
на уволнението съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и
доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на
факти, които не са посочени от ищеца, както и не може да се произнася по правни и
фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата
си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв
довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не следва да се
произнася по него (в този смисъл - решение №216 от 06.10.2015г. по гр.дело
№916/2015г., ІІІ Г.О., Г.К., ВКС и решение №258 от 01.07.2015г. по гр.дело
4
№909/2015г., ІV Г.О., Г.К., ВКС). В настоящия случай, предмет на проверка е
законосъобразността на извършеното с предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г. и заповед
№368/11.11.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца - Н. М. Л.,
на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ – поради закриване на "част от предприятието",
като предвид изложените с исковата молба доводи и поддържани във въззивната жалба
въззивният съд приема, че спорни по делото са следните обстоятелства: 1/налице ли е
представителна власт за главен директор "Човешки ресурси", подписал за работодател
оспорените предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г. и заповед №368/11.11.2022г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца - Н. М. Л., т.е. доказан ли е по
делото факта, че лицето, което ги е подписало, притежава надлежно учредена
представителна власт да представлява ответника- работодател; и 2/ налице ли е реално
закриване на "част от предприятието" на ответното дружество.
По първия спорен по делото въпрос въззивният съд счита, че противно на
доводите, релевирани във въззивната жалба и поддържани от въззивника-ищец, от
приетите като доказателство по делото заповед №3-22/18.01.2022г. и пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 18.01.2022г. от нотариус М.Л.-Е., с район на
действие СРС, с рег.№790 от НК, с рег.№151 от общия регистър на нотариуса, е видно,
че изпълнителният директор на "СОФ КЪНЕКТ" АД Хесус Кабайеро Пинто, е
упълномощил А.П.Д., на длъжност главен директор "Човешки ресурси" да упражнява
от името на "СОФ КЪНЕКТ" АД в качеството му на работодател правата да
прекратява трудовите правоотношения на работниците и служителите независимо от
основанията, да подписва предизвестия и заповеди за уволнение, независимо от
правното основание, както и независимо от мястото на длъжността в йерархичната
структура. В тази връзка следва да се отбележи, че с ТР №6/11.01.2012г. по т.дело
№6/2012г. на ОСГК на ВКС се възприема становището, че делегиране на
работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово
правоотношение е допустимо. Ето защо, съдът приема, че няма законова пречка
представителната власт на пълномощника да произтича от изрично овластяване от
лицето, което принципно разполага с правомощието да прекратява трудовите
правоотношения на служителите в дружеството, което ръководи. В случая, ищецът не
е оспорил своевременно, а едва с писмената защита, депозирана пред СРС, както и
след това се релевира довод и във въззивната жалба, че подписът върху оспорените
предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г. и заповед №368/11.11.2022г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца - Н. М. Л. не принадлежи на упълномощеното от
ответника лице – А.П.Д., заемащо длъжността главен директор "Човешки ресурси",
което именно лице е надлежно упълномощено и посочено в заповед №3-
22/18.01.2022г. и пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.01.2022г. от
нотариус М.Л.-Е., с район на действие СРС, с рег.№790 от НК, с рег.№151 от общия
регистър на нотариуса. Въззивният съд намира, че направените от ищеца оспорвания
относно подписа на лицето А.П.Д., която се е подписала за работодател в качеството
на лице, заемащо длъжността главен директор "Човешки ресурси", са преклудирани и
като такива не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
По горните съображения въззивният съд намира, че от анализа на събраните по
делото доказателства се налага категоричен извод, че процесното уволнение е било
извършено от лице с надлежно учредена представителна власт спрямо дружеството –
работодател. Всички изложени в обратния смисъл доводи във въззивната жалба не
намират опора в закона и приетите по делото доказателства и като такива са
неоснователни.
5
По втория спорен по делото въпрос налице ли са предпоставките за възникване
в полза на работодателя на правото за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на посоченото в оспорената заповед основание чл.328, ал.1,
т.2, пр.1 КТ – поради закриване на "част от предприятието" – в случая Сектор 1
"Складово стопанство" в отдел "ГСМ" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", в което е
работил ищеца, съдът приема следното:
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи работодателя - ответник по настоящото дело, който следва да
установи пълно и главно (арг. чл.154, ал.1 ГПК) материалните предпоставки на
уволнителното основание. По смисъла на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ
закриване на "част от предприятието" означава да е налице пълно преустановяване на
дейността на едно обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта
от осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на
работниците и служителите, изпълнявали трудовите си функции в закриваната част. В
тази хипотеза законността на уволнението се предшества от надлежно взето решение
на работодателя за закриване на съответното структурно звено, което следва да бъде
реално, а не да е налице единствено вътрешно-огранизационно преустройство, при
което дейността на съответното звено да продължава да съществува, но се разпределя
между други звена или се слива с някои съществуващи звена, т.е. дейността да
продължава да се осъществява, но под друга или други организационни форми.
Закриването на "част от предприятието" е въпрос на преценка по целесъобразност от
работодателя или от орган, компетентен да утвърждава структурата и щатното му
разписание, поради което не подлежи на съдебен контрол. В този случай уволнението
следва да засегне толкова работници и служители, колкото са били заети и са
осъществявали трудовите си функции в съответните звена (части) на предприятието –
цех, отдел, служба, сектор и/или др., като определената дейност, осъществявана от
съответното структурно обособено звено, следва окончателно да бъде преустановена
за напред, поради което работодателят да не се нуждае повече от работната сила, която
е била ангажирана за извършването на същата. Не е налице закриване на част от
предприятието, когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело
обособената дейност на закритото, когато дейността на съответното звено е запазена,
но се осъществява в по-малък обем или с по-малък брой работници и служители,
както и когато дейността на обособената част преминава изцяло или отчасти в рамките
на друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия
предмет на дейност. В този смисъл са дадените задължителни разяснения в ТР
№5/26.10.2021г. по т.дело №5/2019г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че закриване
на "част от предприятието" по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ е налице, когато
от структурата на предприятието е премахнато определено негово
организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено, като в
тази хипотеза от съществено значение е дали е преустановена за в бъдеще изцяло
съответната дейност на организационното обособеното звено или дейността се
разпределя, слива или влива в дейността на други поделения или звена на
предприятието, в който случай ще е налице фиктивно закриване на част от
предприятието, т.е. вътрешна реорганизация, при което приложение следва да намери
приложение чл.123 КТ.
При съобразяване на горните разяснения следва да се приеме, че фактическият
състав на прекратителното основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ включва
установяването от страна на ответника – работодател не само на реалното закриване на
6
част от предприятието си като обособено негово структурно звено, в която част
ищецът е полагал труда си, но също така и преустановяване след закриването на
осъществяваната в него дейност за напред.
В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че с решение на Управителния съвет на ответното дружество от
09.11.2022г., т.2, се закрива Сектор 1 "Складово стопанство" в отдел "ГСМ" към
Дирекция "Транспорт и ГСМ", в което е работил ищеца, същият е премахнат от
структурата на дружеството, както и че дейността му е била преустановена. В тази
смисъл са констатациите на съдебния експерт-счетоводител, обективирани в приетото
по делото като неоспорено допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което е посочено, че Сектор 1 "Складово стопанство" в отдел "ГСМ" към
Дирекция "Транспорт и ГСМ" е закрит с решение на Управителния съвет на ответното
дружество от 09.11.2022г., като след закриването му в дружеството не е било
създадено ново звено, което да изпълнява същите или сходни функции с тези на
Сектор 1. Уточнено е, че Сектор 2 не представлява ново звено, тъй като от щатното
разписание от 03.10.2022г. /последното щатно разписание преди издаване на
оспорената заповед за уволнение/ е видно, че този сектор не е новосъздаден. Експертът
е посочил, че след закриването на Сектор 1"Складово стопанство", в Сектор
2"Складово стопанство" не са наемани нови служители на длъжности, като заеманите
от служителите на закрития сектор. Вещото лице е посочило, че в справката за
новоназначени служители за периода 09.11.2022г. до 16.06.2023г., както и в щатното
разписание от 17.01.2023г. няма данни в останалите структурни звена в предприятието
след закриването, да са създавани нови длъжности, които да съответстват на тези
заемни от служителите на закрития сектор. Въззивният съд не споделя и счита за
неоснователни доводите във въззивната жалба, че не следва да се кредитира приетото
по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Правилно и
законосъобразно първостепенният съд е кредитирал приетото по делото като
неоспорено допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е
изготвено обективно, компетентно и добросъвестно, както и няма наведени твърдения,
че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.
Следва да се отчете и факта, че в съдебно заседание пред СРС, в което е изслушано
вещото лице при приемане на изготвеното от него допълнително заключение на ССчЕ,
изрично процесуалният представител на ищеца – въззивник в настоящото
производство, е взел становище да се приеме изготвеното заключение, което не
оспорва.
С оглед на изложеното при съвкупния анализ на ангажираните по делото
доказателства въззивният съд напълно споделя извода, до който е достигнал
първоинстанционния съд, че работодателят е провел пълно и главно доказване, че е
извършил структурна промяна в предприятието, като е закрил определен сектор, който
е организационно и структурно обособен, както и е прекратена дейността на
премахнатото организационно звено. Изцяло ирелевантен за предмета на спора е
доводът, че след като Сектор 2 "Складово стопанство" продължава да функционира
следва да се приеме, че дейността на премахнатото звено не е била преустановена и че
се касае за вътрешна реорганизация. В случая от значение е факта, който се установява
от приетите по делото доказателства, че Сектор 2 "Складово стопанство" не
представлява новосъздадено звено, а същият е бил създаден и е функционирал заедно
със Сектор 1"Складово стопанство", като всеки от двата сектора представлява отделна
самостоятелна част от предприятието, тъй като притежава организационно-
7
управленска самостоятелност. За да се приеме, че са налице материално-правните
предпоставки за закриване на "част от предприятието" е достатъчно по делото да е
доказано, че е била прекратена дейността на закритото конкретно звено. Не е
необходимо всички звена със сходна дейност да бъдат закрити. В този смисъл е
решение №60/09.05.2022г. по гр.дело №3452/2019г. по описа на ІІІ Г.О., Г.К., ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е посочено, че за да е налице
прекратителното основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ работодателят следва да
преустанови изцяло за в бъдеще само дейността, осъществявана в закритото звено, а
не и на други звена със сходна и\или еднаква дейност със закритите. Аналогичен казус
е разгледан и в решение №32/07.03.2022г. по гр.дело № 286/2019г., Г.К., ІІІ Г.О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
По изложените аргументи настоящият въззивен състав приема, че ответникът
при спазване на материалноправните разпоредби на закона е упражнил потестативното
си право по чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ и е прекратил трудовото правоотношение с
ищеца поради закриване на "част от предприятието". Направените изводи от
първостепенния съд относно законосъобразност на предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г.
и оспорената заповед №368/11.11.2022г., с която е прекратен трудовия договор на
ищеца - Н. М. Л., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ поради закриване на "част от
предприятието" - с решение на Управителния съвет от 09.11.2022г. е закрит Сектор 1
"Складово стопанство" в отдел "ГСМ" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", са правилни
и в съответствие на материалния закон. След като процесното уволнение е извършено
законосъобразно, предвид на което предявеният главен иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Предвид акцесорния характер на претенциите за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност "оператор, зареждане на гориво" в отдел
"ГСМ" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", както и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от
датата на уволнението, спрямо тази за отмяна на уволнението, предявените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ също се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са отхвърлени предявените при
условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
обусловените искове с чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, в т.ч. и в
частта за разноските, възложени в тежест на ищеца, съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски
има въззиваемата страна - ответник. Направеното в хода на устните състезания от
процесуалния представител на въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК
относно размера на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция съдът счита за основателно. В случая
въззиваемата страна - ответник претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 3403.14 лв., съгласно приложени доказателства
за извършеното плащане. Настоящият въззивен състав счита, че така претендираните
от въззиваемата страна - ответника разноски за адвокатско възнаграждение са
завишени като с оглед предмета на спора – трудов, отчита се действителната правна и
фактическа сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител
8
на ответника действия във въззивното производство, които включват подаден писмен
отговор, осъществено процесуално представителство в две съдебни заседания, както и
депозиране на писмена защита, същото следва да бъде намалено от 3403.14 лв. до
размер на сумата от 1500 лв.. В процесния случай, съгласно решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело №
1990/2023 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г., нямат задължителна сила за съда. С
оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС,
определените с Наредба №1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни за съда. Съобразно материалния интерес на
правния спор, съответно действителната правна и фактическа сложност на делото пред
въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззиваемата страна-
ответник процесуални действия в настоящата инстанция, съдът намира, че
претендираното от въззиваемата страна - ответник адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 3403.14 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на
сумата от 1500 лв., която сума въззивникът - Н. М. Л., следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия - "СОФ КЪНЕКТ" АД за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18337 от 08.11.2023г., постановено по гр.дело
№6288/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА Н. М. Л., с ЕГН **********, с адрес: град София, ул."********"
№********; да заплати на "СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. "********" №1, летище София; на правно основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните,
че е постановено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9