№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав
на девети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №2485 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от „Фасе
2011“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Й.С. 5,
представлявано от управителя С.Н.А. срещу Заповед № 323-ФК от 26.10.2020 година
на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за
приходи, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на
обект: магазин „**“, находящ се в гр. Варна, ул. „В.Х.“ № 33 и забрана на
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед,
поради допуснати при постановяването ѝ нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон, както и на целта на закона, с оглед на което се
отправя искане за нейната отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представляващия дружеството поддържа жалбата и моли
заповедта да бъде отменена, независимо, че е извършено нарушение, с цел да не се ограничи възможността да се
работи по празниците.
Ответната страна, редовно призована не се явява, не
се представлява. С писмени бележки, чрез процесуален представител оспорва
жалбата. По съществото на спора моли
оспорената заповед като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 323-ФК от 26.10.2020 година на началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централното управление на Националната агенция за приходи, е наложена
принудителна административна мярка запечатване на обект: магазин „**“, находящ
се в гр. Варна, ул. „В.Х.“ № 33 и забрана на достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Видно от материалите по делото на 23.10.2020г., в 17,12 часа била извършена
контролна покупка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС -
магазин „**” находящ се в гр. Варна, ул. В.Х. № 33, стопанисван от „ФАСЕ 2011“
ЕООД, от Веселин Иванов на 1 брой детски спален комплект на стойност 55,20 лева
заплатена в брой с една банкнота от 20,00 лева и три банкноти от 10,00 лева,
една банкнота от 5,00 лева и една монета от 0,20 лева. Плащането било прието от
Нели Доботинова Иванова на длъжност шивач. За направената контролна покупка не
била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта ФУ. От
изведения дневен отчет се установило, че няма регистрирани продажби. Било
констатирано, че в обекта има регистрирано и въведено в експлоатация фискално
устройство Eltrade
AIKL peг. №
4093419/14.07.2020г., ИН на ФУ ED325737, ИН на ФП № 44325737. За установените
факти и обстоятелства бил съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка е
чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка АА №0423654/23.1.2020г. и
приобщен дневен отчет.
Органът издал
оспорения акт приел, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба
№ Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби, чрез
електронен магазин не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/200бг. на МФ във вр. с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
От
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. се установява, че ИД на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
От
заповед №ЗЦУ-928/05.07.2018г. на Гл.Секретар на НАП се установява, че при
отсъствие на държавния служител Бойка Генова заемаща длъжността началник на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП длъжността да се изпълнява от К.А. на длъжност началник
сектор „Мобилни групи”-Варна в отдел „Оперативни дейности”-Варна, дирекция
„Оперативни дейности”, ГД”Фискален контрол” в ЦУ на НАП, издател и на
процесната заповед.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред
съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен
ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в
ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е предявена
пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Административнонаказателното
производство е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и
отчитане на продажбите, а именно чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. За този
вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на
чл.186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка –
„запечатване на обект за срок до един месец”, като в конкретния случай нейното
основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” – неизпълнение на задължението за
издаване на фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на
акта.
В
конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Заповедта
отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл. 59 от АПК, като са
изложени фактическите и правни основания за налагане на мярката. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на
яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз
основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната
мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с
данни за търговския обект. Отделни мотиви са изложени за продължителността на
срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед
на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното
производство нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените.
От
събраните по делото доказателства се установи, че е установено извършено от дружеството нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н -
18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, а именно не е издало фискална касова
бележка от фискално устройство за извършена от него продажба, за което в чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание - глоба или имуществена
санкция.
За да е
осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него
да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая, е
установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална
касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Не издаването на надлежен документ за получено плащане
при осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Предвид съставения за констатираното нарушение протокол за извършена
проверка, като официален документ се ползва с материална доказателствена сила
относно изложеното в него факти, както и предвид липсата на ангажирани
доказателства от представляващия дружеството жалбоподател, съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект. Неоснователно и
недоказано е твърдението на дружеството жалбоподател за незаконосъобразност на оспорената
заповед.
Съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, което представлява административно нарушение на чл.
185, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.
25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.
186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС. След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение
по чл.
185, ал.1 ЗДДС, административният
орган налага принудителната административна мярка по чл.
186 ЗДДС, като действа при
условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство.
Принудителната административна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер. В този смисъл наличието или липса на други констатирани нарушения,
свързани в отчитането на продажбите в обекта, е ирелевантно за
законосъобразността на процесната заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не, доколкото е
ангажирана спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги обективна и
безвиновна. За
налагането на ПАМ в случая е достатъчно извършването на една продажба без
издаване на фискален бон, каквато в случая е установена. Липсват доказателства
за твърдението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при липсата на
фактически и правни основания. Писмените доказателства, оборват твърдението за
липсата на фактически установявания за описаното в заповедта нарушение.
Наложената
ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по арг. от чл.22 ЗАНН. Принудителната мярка „запечатване на обект” е с
превантивна цел, която в случая е
налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е било преустановило дейността си, т.е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане. Срокът
на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в
рамките на закона-за четиринадесет дни-към средния срок, като е взето предвид
местоположението на търговския обект, оборот и предвид обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти,
тъй като поведението на лицето е насочено срещу установената фискална
дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и
бюджетните приходи. Съдържанието на конкретната ПАМ и
предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по
реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието на
професионални познания по отношение на фискалното законодателство и свързаната
с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния характер на
допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е определена
продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната
функция на ПАМ. Наред с горното дори при неяснота относно критериите на срока
може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени
предпоставки за налагане на ПАМ. В този смисъл решение №6143/27.05.2015г. по
адм.д. №9490/2014г. на ВАС.
В случая по делото не се спори, че магазин „**” е търговски обект,
по смисъла на даденото от законодателя легално определение в §1, т.41 от ДР на ЗДДС, в който дружеството жалбоподател е осъществявало търговска
дейност, като извършва продажба на стоки, поради което съдът приема, че спрямо
него може да бъде наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1
от ЗДДС. Предвид изложеното съдът
намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице
отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Фасе 2011“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна ул. „Й.С.“ 5, представлявано от управителя С.Н.А. срещу
Заповед № 323-ФК от 26.10.2020 година на началника на отдел „Оперативни
дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното
управление на Националната агенция за приходи.
ОСЪЖДА „Фасе
2011“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „Й.С.“
5, представлявано от управителя С.Н.А. ***
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: