№ 153
гр. ..., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ..., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1156/19.12.2021 г., постановено по гр.д. № 20215220101240 Пазарджишкият
районен съд е осъдил ЮЛ. Р. М. с ЕГН ********** от село Д., община
Велинград, област ..., ул. “К.И М.“ № 3 да заплати на „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД с ЕИК ********* със съдебен адрес гр.София, бул.
“Ботевградско шосе“ № 459 следните суми: 1/ сумата от 5 ....36 евро,
представляваща неплатени лизингови вноски за периода от 06.05.2018 г. до
06.09.2019 г. по договор за лизинг № 53696/21.09.2017 г., 2/ сумата от 3 825
евро, представляваща наемна цена за ползване на автомобила за периода
06.09.2019 г до 29.07.2020 г. 3/ сумата от 694.63 лв., представляваща
застраховка „Пълно каско“ за периода 21.09.2018 г. до 20.08.2019 г., 4/ сумата
от 366.07 лв. за застраховка“Гражданска отговорност“ за 2019 г. 5/ сумата от
96.87 лв. данък моторно превозно средство за 2019 г., 6/ сумата от 106.65 лв.
данък моторно превозно средство за 2020 г.7/ сумата от 400 лв. дължима по
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба - 22.01.2021 г. до окончателното изплащане са сумите
Осъдил е ЮЛ. Р. М. с ЕГН ********** от село Д., община Велинград,
област ..., ул. “К.И М.“ № 3 да заплати на „Лизингова къща София лизинг“
ЕАД с ЕИК ********* със съдебен адрес гр. София, бул. “Ботевградско шосе“
1
№ 459 сумата от 1631.18 лв. разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от ЮЛ. Р. М. чрез неговия процесуален пълномощник с
искане решението да бъде отменено като неправилно. Въззивната жалба е
бланкетна и в нея се посочва, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и по-конкретно на чл.236, ал.2 от ГПК, която
задължавала съда да обсъди всички представени по делото доказателства и
доводите на страните. Освен това съдът бил направил изводи, които не
съответствали на установените по делото факти. В жалбата не са изложени
доводи кои доказателства или съображения, изложени от страните, съдът не е
обсъдил в своето решение, нито пък има конкретика за това кои от изводите
на съда противоречат на установените по делото факти.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Лизингова
къща София лизинг“ ЕАД чрез процесуалния пълномощник на страната с
искане решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Изложени са подробни съображения в подкрепа на
изводите на съда.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против ЮЛ. Р. М. ищецът „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД е твърдял, че на 21.09.2017 г. страните сключили лизингов
договор със срок от 24 месеца, по силата на който на ответника било
предоставено ползването на лек автомобил марка „П.“, модел ..., ACTIVE 2.0,
подробно индивидуализиран приложение № 1 - спецификация към договора и
приемо-предавателен протокол към него. Съгласно договорните клаузи за
ответника било възникнало задължението за изплаща точно и в срок
лизинговите вноски всяка в размер на 340.67 евро, съгласно погасителен план
- неразделна част от договора, като всяка вноска била дължима до 1-во число
на всеки нов месец. Първата вноска била дължима до 05.10.2017 г., а
последната - до 05.09.2019 г. Твърдял е, че по процесния договор били
постъпили следните плащания - първоначална вноска в размер на 920.33 евро.
Месечните вноски от 2-ра до 8-ма, дължима за месец май 2018 г., били
платени с голямо закъснение. Вноската за месец юни 2018 г. била платена
частично в размер на 68.36 евро. Ищецът е твърдял, че ответникът
многократно бил канен да заплати задълженията си, но това не било сторено.
Твърдял е, че на ответника била връчена нотариална покана с рег. №1905 по
описа на нотариус Е.Ч. с рег. № 649 с район на действие РС- Велинград.
Автомобилът бил върнат на собственика на 29.07.2020 г., т.е. десет месеца по-
2
късно, но паричните задължения не били платени. Твърдял е, че ответникът
не бил заплатил сумата от 5 ....36 евро, която представлявала дължима цена
по договора за лизинг и съответно неплатени лизингови вноски за периода от
06.06.2018 г. до 06.09.2019 г. /датата на изтичане на договора/.
На основание раздел VIII т.З от договора ответникът дължал заплащане
на всички разноски, свързани с ползване на автомобила, а именно: сумата от
694.63 лв. - за застраховка „Пълно каско“ за периода от 21.09.2018 г. до
20.08.2019 г. съгласно застрахователна полица № 0313180300002524 на
„Дженерали застраховане“АД; сумата 96.87 лв. - за ДМПС за 2019 г.; сумата
от 106.56 лв. - за ДМПС за 2020 до 27.09.2020 г. /датата на връщане на
автомобила/; сумата от 366.07 лв. - за ГО за 2019 г.; сумата от 400 лв. -
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система. Ищецът е твърдял, че му се
дължи и обезщетение за времето на ползване на лизинговото имущество,
считано от датата на изтичане на договора 06.09.2019 г. до 29.07.2020 г.
датата на връщане на автомобила. Твърдял е, че ответникът бил ползвал
неправомерно автомобила за срок от девет месеца. Наемът на този автомобил
бил средно 450 евро на месец, като за формирането на наемната цена били
взети предвид моделът на автомобила и продължителността на ползването му.
По този начин ищецът е изчислил, че му се дължи сумата от 3 825 евро ,
представляваща наемна цена за ползване на автомобила за срок от 9 месеца
или по 425 евро месечно.
Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца горните суми, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника чрез неговия процесуален
пълномощник е подаден писмен отговор, с който са оспорени предявените
искове както по основание така и по размер. Оспорени са обстоятелствата в
исковата молба като се твърди, че процесният лизингов автомобил бил върнат
поради неизправност на ищеца още през месец юни 2018 г. и в тази връзка
ответникът не дължал плащане по договора след този месец, както и не
дължал сумата, претендирана за периода от 06.09.2019 г. до 29.07.2020 г., тъй
като не по негова вина бил лишен от ползването на автомобила. Оспорил е
обстоятелството, че с приложения поделото приемо-предавателен протокол
от 29.07.2020 г. е върнат процесния автомобил. Твърдял е също така, че
ответникът е платил в повече от дължимите вноски, докато е ползвал
автомобила. Оспорил е обстоятелството, че дължи плащането на глоба в
размер на 400 лв., установена с представения по делото електронен фиш, тъй
като автомобилът не бил управляван от него, а и глобата не се отнасяла до
3
лизинговия автомобил. Направил е възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на всички вземания на ищеца.
Установява се от доказателствата по делото, че на 21.09.2017 г. между
ищеца в качеството на лизингодател и ответника в качеството на
лизингополучател е сключен договор за лизинг № 53696, по силата на който
лизингодателят се е задължил да отдаде за ползване на лизингодателя
следната вещ - товарен автомобил марка „П.“, модел ..., ACTIVE 2.0,
подробно индивидуализиран в приложение № 1 -спецификация към договора
и приемо-предавателен протокол към него. Лизингополучателят се е
задължил да плати лизинговата цена възлизаща на сумата от 9096.41 евро с
включен 20%. Първоначалната вноска е в размер на 920.33 евро, а останалата
цена в размер на 8176.08 евро е следвало да се изплати за периода на
договора на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 340.67 евро съгласно
погасителен план, съставляващ неразделна част от договора, с падеж на
първата месечна вноска до 05.10.2017 г., а на последната - до 05.09.2019 г.
Останалите вноски са дължими на първо число на всеки нов месец от срока на
договора. Ищецът признава, че по лизинговия договор са постъпили
плащания, както следва: първоначална вноска в размер на 920.33 евро;
месечни вноски от 2-ра до 8-ма, дължима за месец май 2018 г. са платени със
закъснение. Вноската от месец юни 2018 г. или 9-та вноска е платена
частично в размер на 68.36 евро. Съгласно раздел VIII, т.З от договора
лизингополучателят се е задължил да заплаща всички разноски, свързани с
ползването на автомобила, а именно сумите по застраховка „Пълно
автокаско“, както и данък за превозното средство, застраховка „Гражданска
отговорност“, допълнително средство за защита на автомобила и др.
Лизингополучателят се е задължил да заплаща сумите, дължими за
застраховка за следващата година, 10 дни преди изтичане на валидността на
застраховката за старата година, а също така и „… да заплати в 10-дневнен
срок преди изтичане на първия, предвиден в закона срок данък върху
превозното средство за всяка следваща година“.
От представения по делото приемо-предавателен протокол от
21.09.2017 г., който ответникът не е оспорил, са установява, че лизинговата
вещ е предадена от лизингодателя на лизингополучателя в стандартно
техническо състояние съгласно условията на договора с 2 броя ключ и
прилежащо към него оборудване и окомплектовка като автомобила.
От представения електронен фиш серия К № 1751995, издаден от ОД на
МВР-В. е видно, че на представляващия ищцовото дружество е наложена
глоба в размер на 400 лв. за това, че на 21.09.2017 г. в 18:02 часа в село С.О.,
обл.В. по ул.“Д.“ - посока град Б., товарен автомобил марка „П. ...“, рег.№
СА...СХ е управляван със скорост 84 км/ч при разрешена такава 50 км/ч, т.е.
4
превишена стойност на скоростта 34 км/ч. Видно от приложеното по делото
преводно нареждане дружеството е заплатило на 09.01.2019 г. глобата по
коментирания електронен фиш.
Ищцовото дружество е изпратило нотариална покана до ответника, с
която го уведомява, че едностранно разваля лизингов договор №
53696/21.09.2017 г. на основание раздел IX чл.1 от същия. Ответникът е
уведомен, че дължи по договора сумата от 16 462.90 евро, като посоченото
задължение е формирано съгласно клаузите на договора и е изчислено към
31.07.2019 г. С нотариалната покана ответникът е приканен да върне
лизинговата вещ на в офис на дружеството в град София, бул. “Ботевградско
шосе“ № 459 в конкретно посочен офис на дружеството. Ответникът е
предупреден, че при невръщане на автомобила ищецът ще бъде принуден да
сезира органите на МВР за престъплението обсебване по чл.206 от НК и че
ще бъде поискано автомобилът да бъде обявен за общодържавно издирване.
Нотариалната покана е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
като това действие е обективирано в протокол за връчване на нотариална
покана рег. № 1905, том 1, акт № 47 от 09.08.2019 г. на нотариус Е.Ч., рег. №
649 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Велинград.
Пред районния съд са представени доказателства, от които е видно, че
на 22.08.2018 г. ищецът е сключил със застрахователя „Дженерали
Застраховане“АД с ЕИК ********* договор за застраховка „ Пълно Каско“ за
лизинговия автомобил, съгласно застрахователна полица №
0313180300002524. Срокът да договора е от 21.09.201 г. до 20.09.2019 г. Обща
застрахователна сума 926.17 лв., платима на четири вноски всяка в размер на
231.54 лв. и с падежи, както следва: първа вноска - 22.08.2018 г., втора вноска
- 21.12.2018 г., трета вноска - на 21.03.2019 г. и четвърта вноска - на
21.06.2019 г. Видно от представените от ищеца транзакции, които не са
оспорени от ответника, а и от удостоверения за платена застрахователна
премия, издадено на 29.10.2020 г. от „Дженерали Застраховане“АД,
застрахователната премия в размер на 926.17 лв. по посочената по-горе
застрахователна полица е платена изцяло от ищцовото дружество. Между
двете дружества е сключен на 08.05.2019 г. и договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица №
BG/08119001291097 със срок 12 месеца, считано от 30.05.2019 г. до
29.05.2020 г. и дължима застрахователна премия в размер на 366.07 лв., който
размер видно от удостоверението от 29.10.2020 г. също е платена от ищцовото
дружество на застрахователя „Дженерали Застраховане“АД.
От приложените към исковата молба писмени доказателства,
неоспорени от ответника, се установява още, че ищецът е платил на
18.04.2019 г. в полза на Столична община, район Кремиковци сумата от 96.87
5
лв., представляваща местен данък за процесното МПС за 2019 г., респ. сумата
от 106.56 лв. - местен данък за 2020 г. до 27.09.2020 г. - датата на връщане на
автомобила.
Видно от данните по делото ищцовото дружество е подало молба до
СДВР, излагайки обстоятелства, според които след като М. е бил поканен да
си плати просрочените задължения по вече едностранно разваления договор
за лизинг и да върне лизинговия автомобил, автомобилът не се открива. С
тази молба органите на полицията са сезирани от ищеца за евентуално
престъпление по чл.206 от НК и за съдействие да им се върне автомобилът,
включително за обявяването му за общодържавно издирване. С последваща
молба, адресирана до 05 РУ София, разследващите органи са уведомени от
ищеца, че владението на процесния автомобил е върнато и се прави искане
автомобилът да бъде снет от системата на МВР като обявен за издирване.
От приетата по делото преписка от СДВР 05 РУ е видно, че е било
образувано ДП2293МИП-15049/06.03.2020 г., пр.пр. № 9207/2020 г. за това,
че на 22.09.2019 г. в град София, бул. “Ботевградско шосе“ № 459,
противозаконно е присвоена чужда движима вещ - автомобил марка „П.“
модел ... ACTIVE2.0, с номер на рама по документи VF38DRHF8CL...,
собственост на Лизингова къща „София лизинг“ ЕАД с ЕИК ********* -
престъпление по чл.206 от НК. След извършена проверка на материалите по
досъдебното производство са изпратени на 14.12.2020 г. в СРП с мнение за
съд.
,За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд по делото е
назначена и изслушана икономическа експертиза, от заключението на която
се установява, че неплатените лизингови вноски по процесния договор за
периода от 06.05.2018 г. до 06.09.2019 г. са в размер на 5 ....36 евро /с левова
равностойност 10 526.96 лв./. Вещото лице заключава, че за периода
06.09.2019 г. до 29.07.2020 г. /или за 10 месеца и 23 дни/ наемната цена на
процесния автомобил възлиза на общо на сумата от 4 565.32 евро /с левова
равностойност 9 454.23 лв./ изчислена на база месечна наемна цена от 425
евро на месец.
Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което
съдът я кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда по
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Въззивният съд извършва проверка на валидността, допустимостта и
6
правилността на обжалваното първоинстанционно решение (чл. 269 ГПК),
като за валидността, допустимостта и правилното приложение на
императивни материалноправни норми следи служебно (последното следва от
приетото с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а за правилността е
ограничен от изложените във въззивната жалба доводи за неправилност (чл.
260, т. 3 ГПК). Въззивното производство по действащия ГПК се развива при
условията на ограничен въззив и съдът е ограничен в проверката, която
извършва, до рамките на търсената защита, определена от въззивната жалба.
Т.е. при липсата на конкретни оплаквания съдът не може да замести волята на
страната и да прави предположения за това от какво е недоволен
жалбоподателят и по какъв начин желае да се защити.
Трайна е съдебната практика, че при проверка на правилността на
обжалваното решение по въззивна жалба, в която не са посочени конкретни
пороци на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи
служебно императивна материалноправна норма, дори ако нарушението й не
е въведено като основание за обжалване. Въззивният съд трябва с оглед
релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите
на страните и да изложи собствени мотиви след преценка на релевантните
към спора обстоятелства.
В настоящия случай при липса на конкретни оплаквания, изложени във
въззивната жалба, въззивният съд приема за безспорно установено от
доказателствената съвкупност, че твърденията изложени в исковата молба, са
доказани. Между страните е сключен договор за лизинг на описани
автомобил, лизинговата цена не е заплатена изцяло, като задължението е на
стойност, изчислена от приетата пред районния съд икономическа експертиза.
Всички задължения, свързани с лизинговия автомобил, са заплатени от
собственика-ищец. Договорът за лизинг е прекратен едностранно от ищеца,
считано от 27.09.2019 г., а автомобилът е върнат на собственика от ответника
на 29.07.2020 г.
Уважавайки исковите претенции, районният съд е направил обстоен
анализ на всички представени по делото доказателства и е дал отговор на
всички доводи, изложени от ответника в писмения отговор. Във въззивната
жалба, с която е сезиран съдът в настоящото производство, не са изложени
никакви конкретни оплаквания и твърдения, обосноваващи неправилност на
обжалваното решение, съгласно изискването на чл.260, т.3 от ГПК.
Въззивният съд не откри нарушение на императивни правни норми, за
правилното приложение на които следи служебно, а при липса на конкретни
доводи, обосноваващи неправилност на обжалваното решение, приема че то е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло. На основание чл.272 от ГПК
въззивният съд се присъединява изцяло към мотивите, изложени в
7
първоинстанционното решение и препраща към тях.
Тъй като спорът е търговски, а всички обективно съединени искове са с
цена под 20000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение
се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1156/19.12.2021 г., постановено по гр.д. №
20215220101240 по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8