№ 9
гр. Плевен, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430104576 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД вр. чл.79 ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано въз осонва на депозина искова молба от “ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр,София - 1408, р-н Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. “Балша” №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. - у. чрез
юрисконсулт А. С. Г., съдебен адрес: гр. София - 1408, р-н Триадица, ж.к.Иван
Вазов, ул.“Балша” №17, aп.1 против Н. Е. П., ЕГН **********; адрес: ***, в
която се твърди следното : на 23.03.2023г. между ищеца, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 430478 при условията на
ЗПФУР, по силата на който ответникът е получил сумата от 400лв.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в
размер на 400.00 лв. е с падежна дата 22.04.2023г. Погасена е главница в
размер на 130.00 лв. Цялото вземане за главница е падежирало, преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което
е основателна цялата претенция по заявление и по настоящата искова молба за
главница в размер на 270.00 лв. с падежна дата 22.04.2023год.
При изплащане на вноските по кредита клиентът трябва да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи
1
изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15%. Няма
плащания за договорна лихва. Претендира се договорна/възнаградителна
лихва за периода 23.03.2023 г. до 22.04.2023г. в размер на 13.20 лв.
Посочва се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната
дължима вноска по погасителен план, а именно: 22.04.2023г. и не е погасен.
Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от
датата на падежиране на целия кредит - 22.04.2023г. Крайната дата на
претендираввата лихва 12.04.2024г. е произволно избрана, така че да е преди
датата на входиране на заявлението в съда. С оглед горното претендираме
вземане за законна лихва в размер на 34.76 лв. за периода 22.04.2023г. до
12.04.2024г.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение ответника Н. Е. П., че дължи на “ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД с ЕИК ***, сумата от 317.96лв., от които: 270.00 лв. главница по
предоставения кредит, 13.20лв. претендирана със заявление по заповедно
производство договорна/възнаградителна лихва за периода 23.03.2023г. до
22.04.2023г. и 34.76лв. лихва/обезщетение за забава за периода от датата на
забавата от 22.04.2023г. до 12.04.2024г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4036/2024г. на Районен съд
Плевен.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.
Представените писмени доказателства от ищеца следва да се приемат, като
от исканията за попълване на делото с такива следва да се уважи искането за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на основание чл.192 от ГПК не следва да се уважава, т.к. страните
не спорят по този въпрос.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез пълномощника си,
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*** фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. Стамболийски“ №
125-2, ет. 5, оф. 5.3 представлявано от Д. М. М., с който исковете се оспорват
2
като неоснователни. Прави се възражение за нищожност на целия договор за
паричен заем. В тази връзка се излага следното : макар формално договорът за
паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на целия договор за паричен заем на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11 т.10 и
11 от ЗПК (в този смисъл са Решение №261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д.
№13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от
10.01.2022 г. по в.гр.д. №7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и
др.).
Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и ответникът дължи по
него връщане само на чистата главница, която е в размер на 400 лева, като
изцяло е внесла на ответника дори сума - по-голяма от главницата, поради
което исковете са изцяло неоснователни.
В о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява. Постъпило е
писмено становище, в което е посочено, че се явява основателен искът само за
претенцията за главница в размер 270лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, взе
предвди доводите на страните и разопредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 4036/2024год. по описа на ПлРС е видно, че по
3
същото е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника
за процесните суми и на процесното основание. В срок е депозирано
възражение от длъжника/сега ответник/, че не дължи сумите по заповедта.
Исковете са предявени в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
Параметрите на облигационното отношение между страните, на основата
на сключен между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние, така
както са описани в обстоятелствената част ан исковата молба не ес оспорват
от ответника.
С оглед въведените от същия възражения, съдът е назначил и приел
заключение на ВЛ/л.73 и сл. от делото/, от което се установява, че чистата
стойност на предоставения на ответника кредит е в размер 400лв., като същия
е заплатил по кредита сумата от 130лв. ГПР по договора е установен от ВЛ в
размер 1081% - надвишаващ максималния допустим съгласно закона размер.
Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за
нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискването на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК.
Установява се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен
ГПР -48.3%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1, т.10 ГПК и
размерът му не надвишава максималния по чл.19 ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителния такъв, тъй като не включва регламентираната Такса
за бързо разглеждане, която съдът намира, че следва да е включена. Според
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е
установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по
4
дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл.3 б.„ж“ от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който
към момента на сключване на договора е бил 0.0%, плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са
нищожни по аргумент от чл. 19 ал. 5 от ЗПК. В договора е посочено, че
размерът на ГПР по кредита е 48,3 %, а съгласно дефиницията на ГПР в
общите условия към договора в него не са включени разходите по
допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и процесната.
Така, включвайки таксата за експресно разглеждане на заявката към
приложимия по договора размер на ГПР несъмнено води до превишаване на
посоченото ограничение в размера на ГПР от 50%.
С оглед изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за заем не
е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще направи.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
5
императивната норма на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на така установената недействителност, ищецът дължи
по процесния договор единствено главницата в размер на 270лв. тази искова
претенция е основателна и доказана, а останалите за лихви- неосноватлени
и следва да се отхвърлят.
По отношение разноските по делото : с оглед изхода на процеса в исковото
производство ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски съразмерно уважената част на исковете и по компенсация –
415,11лв., а за заповедното – разноски в цялост, т.к. са в минимален размер-
общо 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 от ГПК, че Н. Е. П., ЕГН
**********; адрес: *** ДЪЛЖИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, с адрес
гр,София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” №17, ап.1, сумата
270лв. - главнца, представляваща неизплатена сума по предоставен кредит с
договор от разстояние №430478, ведно със законната лихва от 12.07.2024год.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4036/2024год. по
описа на Плевенски районен съд, като за сумата от 13,20лв. и за сумата от
34,76лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. Е. П., ЕГН **********;
адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, бл. 319, вх.Д, ет. 4, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на
“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр,София - 1408, р-н Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. “Балша” №17, ап.1, разноски по делото за исковото
производство съразмерно уважената част на исковете и по компенсация –
415,11лв. и за заповедното производство по ч.гр.д. №4036/2024год. – 75лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен
6
съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7