Решение по дело №1099/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                               24.07.2020 г.                         Град С.З.        

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 08.07.                                                                                     2020 година

В публичното заседание, в следния състав:

                                            

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                     ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: Диана Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1099 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е на основание чл. 258 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Б.ЕАД против решение №92/19.01.2020г., постановено по гр.д. № 2015/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е осъдена „Б.” ЕАД /Б./ да заплати на А.М.Ж. сумата от 271,68лева /двеста седемдесет и един лева и 68стотинки/, представляваща парична равностойност на заплатени 16 /шестнадесет/ лизингови вноски по 16,98лева /шестнадесет лева и 98стотинки/, с които ответникът се е обогатил неоснователно на отпаднало основание - развален Договор от 02.04.2018г. за лизинг № 1622034002042018-434-67183, за предоставяне от страна на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца мобилно устройство, представляващо мобилен апарат марка „NOKIA-6” № 356022083556591, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда - 08.04.2019г. до окончателното й заплащане, както и 570 /петстотин и седемдесет/ лева, направени по делото разноски. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за неправилност на постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

 

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

По делото не се оспорва, че на 02.04.2018г. между страните по делото е сключен договор за лизинг № 1622034002042018-434-67183, ведно с приложение № 1 за предоставяне от страна на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 24месеца мобилно устройство, представляващо мобилен апарат марка „NOKIA-6” № 356022083556591, като срокът за изплащане на апарата е 24 месеца, на вноски от по 16,98лева. От представените по делото доказателства се установява, че дефектиралият мобилен апарат е върната на доставчика, като ищцата заявила проблема и пред КЗП с нарочна рекламация.  

 

От последната сервизна карта от 21.02.2019г., представена и приета като доказателство по делото се установява, че на същата дата телефонният апарат след три ремонта е оставен за пореден ремонт в магазин на Б. със заявка за замяна на устройството, която не е изпълнена.

 

С предявяване на исковата молба ищцата е развалила сключения договор за лизинг на мобилен апарат, поради виновно неизпълнение от страна на ответника, като същото искане/за разваляне на договора/ е направено изрично и в исковата молба. 

 

За изясняването на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства, като от показанията на свидетеля Г.Ж.Ж./съпруг на ищеца/ се установява, че ищцата посетила някъде около осем или десет пъти офиса на ответника. Тя си закупила телефон „NOKIA 6” през месец април 2018г. като го взела на лизинг. Месечната й вноска била около 14лева или 15лева. Телефона бил смартфон, той си работел перфектно докато фабрично се актуализирала фабричната настройка на телефона 8-1, това са фабрични настройки на телефона и от момента, в който се актуализира и не може да се чуе звука на телефона. Проблема започнал може би около месец и половина или два месеца след като бил закупен телефона и след като се актуализирали новите настройки, като не се чувало звъненето на телефона и предприели рекламации на телефона. Жена му представила телефона в магазина, който се намира до Централната поща в гр.С.З. на **. Тя занесла телефона и го оставила там и телефона стоял около две седмици. Връщали го и след два дни телефона пак бил в същото състояние. Телефонът бил носен десет пъти, като всеки път стоял около две,три седмици. Последно го носили през месец февруари 2019г., като повече от месец стоял телефона. Те се обадили на оператора за да потърсят телефона, като те им казали, че няма да им върнат телефона, а ако желаят ще го заменят, като парадокса бил, че им давали пак същата марка телефон, като жена му отказала да вземе пак същата марка телефон, защото щял да има пак същия дефект. Съпругата му след последния път казала, че повече не иска нов телефон, а иска да й бъде възстановена сумата. До тогава тя имала някакво съгласие да й бъде заменен телефона, но с друга марка телефон. Това предложение за замяната на телефона било след 21.02.2019г..

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че на 02.04.2018г. между страните бил сключен договор за лизинг № 1622034002042018-434-67183, ведно с приложение № 1 за предоставяне от страна на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 24месеца мобилно устройство, представляващо мобилен апарат марка „NOKIA-6” № 356022083556591, като срокът за изплащане на апарата е 24 месеца, на вноски от по 16,98лева. По приложение 1 към Договора ищцата се е задължила да заплати на ответника обща лизингова цена в размер на 407,52лева, от които 376,50лева – главница с вкл.ДДС и лихва 31,02лева. С фактура № **********/02.04.2018г. издадена от ответника с получател А.Ж., било документирана доставката на един брой апарат „NOKIA6 2Y DOI PE 5” № 356022083556591 с единична цена 416,65лева, отстъпка 102,90лева и цена 313,75лева и 62,75лв.ДДС – за общо 376,50лева. По процесния лизинг ищцата по делото е заплатила 16 вноски от по 16,98лева или общо 271,68лева, като последната платена вноска е на 30.07.2019г.    

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

 

Видно от възраженията на въззивника във въззивната жалба, съдът приема, че спорният момент между страните е свързан с броя на извършваните ремонти, съгласно чл. 104, ал. 4 от ЗЗП.

 

Съдът намира, че в конкретния случай писмените доказателства, сочат категорично, че има данни за три ремонта, както следва: на 16.07.2018 г., сервизът, оторизиран от ответното дружество да извършва ремонт и поддръжка, е отбелязал в допълнителната информация „Статус Поправено”; на 22.10.2018 г. в документите оторизираният сервиз е записал „Статус REP (Repaired)" или поправено; на 14.02.2019 г. в документите сервизът отново е отбелязал „Статус REP (Repaired)" или поправено, с посочване на подменени части.

 

Следва да се отбележи, че при останалите 5 рекламации, сервизът е отбелязал на документите „Статус NFF (No Fault Found)".

 

Предвид горното съдът намира, че възраженията на въззивника са неоснователни и недоказани, тъй като са налице три ремонта за процесното мобилно устройство, посочени по горе. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

При този изход на делото, на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатски хонорар. Направеното възражение от въззивника за прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемия е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като е съобразено с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. към 11.03.2020 г. - при цена на иска 271,68 лв. възлиза на 300,00 лв./.

С оглед цената на иска, в размер на 271,68 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

                 Водим от горното, съдът

                                                         

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/19.01.2020г., постановено по гр.д. № 2015/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З..

 

ОСЪЖДА „Б.”ЕАД/Б./, ЕИК **, със седалище гр.С**и, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Ж. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** чрез адв.Я.С.-***,, направените по делото разноски в размер на 300,00лв., по банкова сметка *** ***.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

                                                                   

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1

 

                                                                                    

                                                                                    2.