№ 192
гр. Бургас, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20252000500324 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 91 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 530/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, е осъдено “ЗАД ДаллБогг живот и здраве“
АД, ЕИК *********, да заплати на П. А. П., ЕГН **********, сумата 12 500
лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
04.08.2022 г., заедно със законна лихва, считано от 24.11.2023 г. до пълното
изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск до пълният му
претендиран размер от 25 500 лв. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от ответника “ЗАД ДаллБогг живот и здраве“ АД. Решението се
обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необосновано. Определеното обезщетение било
прекомерно и несъразмерно спрямо минималната работна заплата в страната и
застрахователните лимити към 2022 г. Получените от пострадалия травми
представлявали леки телесни увреждания, без животозастрашаващ характер и
причинили незначителни болки и страдания, като напълно са изчезнали в края
на оздравителния процес. Занижен бил приетият от съда процент на
съпричиняване. Според вещото лице по приетата САТЕ, ако П. беше пътувал с
поставен обезопасителен колан, тялото му не би реализирало контакт с
детайли от оборудването на купето и щяло да се задържи на седалката.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне предявения иск. В условията
на евентуалност се иска редуциране на присъденото обезщетение.
1
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от ищеца П. А.
П.. Жалбата на ответника се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че
присъденото обезщетение съответства на принципа на справедливост и
претърпените вреди, при съобразяване на съдебната практика по сходни дела.
Обосновава се наличието на сериозно психическо страдание у пострадалия,
съчетано със силни негативни емоции и нарушения в поведението, като и до
момента се отчитат леки нива на тревожност. Оспорва се причинно-
следствената връзка на поведението на пострадалия, изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан и причинените вреди и се претендира
завишен процент на съпричиняване.
Иска се потвърждаване на решението в тази обжалвана част.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца П. А. П. срещу тази
част от решението, с която е отхвърлена претенцията му над присъдения
размер от 12 500 лв. до размера от 20 000 лв. за обезщетение за причинени
неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до
окончателното плащане. Твърди се нарушение на принципа на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
и недоказаност на приноса му за увреждането. Липсвали доказателства по
делото, че процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани за
всички места в него. Изтъква се, че не само липсвали заключения в приетите
по делото експертизи за по-леки увреждания в случай на поставен колан, но и
в заключението по СМЕ имало хипотеза за летален изход в случай на оставане
на пострадалия в купето. Оспорват се изводите на съда за настъпила
преклузия на възражението на страната, че не се установява заверяването на
сметката на кредитора с преведена от застрахователя сума в размер на 3500 лв.
Твърди се непълнота в доклада на съда.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се
разноски.
Насрещната въззивна жалба е надлежно администрирана, но в срока по
чл. 263, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор по нея.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок; от
легитимирани да обжалват решението страни; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК са приети за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба на П. А. П. са изложени твърдения, че при ПТП от
2
04.08.2022 г. по вина на водача на Фолксваген Транспортер с рег. № **** Д. А.
В€, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, са му били нанесени неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни увреждания, психически стрес и душевни страдания.
Ищецът поискал застрахователно обезщетение от ответника, но не получил
плащане.
Отправил искане до съда да бъде осъден ответникът-застраховател да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500 лв. заедно
със законната лихва от 24.11.2023 г. до пълното изплащане.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба заявил
противоречиво становище. Едновременно оспорил основателността на иска и
заявил, че е заплатил в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3500 лв., което намира за достатъчно за компенсиране на вредите му.
Оспорил размера на претендираното обезщетение. Повдигнал възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия, който пътувал без поставен
обезопасителен колан.
С обжалваното решение съдът приел, че е налице деликт, за който
отговаря застрахователят по застраховка “гражданска отговорност”, че
пострадалият има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв., което следва да бъде намалено с 20 % поради съпричиняване от
страна на пострадалия, както и със сумата 3500 лв., изплатена доброволно от
застрахователя. Като краен резултат на ищеца е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12 500 лв. заедно със законната лихва от
24.11.2023 г. до пълното изплащане. Искът за главницата е отхвърлен до
претендирания размер от 25 500 лв. Присъдени са разноски.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество:
Фактите с правно значение относно деликта са установени от
първоинстанционния съд. По тях настоящият състав препраща към мотивите
на обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК. Във въззивното производство не
се поддържа спор относно наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя, като ответник по пряк иск на осн. чл. 432 КЗ
– противоправно деяние на водача на товарния автомобил Фолксваген;
причинени телесни увреждания и психическа травма на ищеца; причинна
връзка между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че ищецът има право
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лв. С оглед
конкретните оплаквания на въззивника-застраховател във въззивната жалба и
на ищеца в неговата насрещна въззивна жалба спорни по делото пред
настоящата инстанция са въпросите за общия размер на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, за наличието на съпричиняване от
пострадалия и неговото процентно изражение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД
3
трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития.
За да определи паричния еквивалент на понесените от ищеца
неимуществени вреди от телесните увреждания и психическата травма, съдът
съобрази показанията на разпитаните като свидетели М. П.а, съпруга на
ищеца, и Д.В., колега на ищеца, заедно със заключенията на изслушаните
СМЕ и съдебно-психологическа експертиза. В резултат на катастрофата
ищецът е получил контузионен оток в челната област, оток на двете орбити,
мозъчно сътресение, охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Не е губил
съзнание. Бил е лекуван консервативно, с медикаменти, в продължение на
около 60 часа (две денонощия и половина) в болнично заведение. След
изписването от болницата е изпитвал болки с по-ниска интензивност. Няма
данни за проведени контролни прегледи. Не е доказано ползване на отпуск по
болест. Според свидетеля В. ищецът се е върнал на работа 3 месеца след
инцидента. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице по СМЕ,
ищецът е напълно възстановен. Според заключението на психологическата
експертиза при ищеца не се покриват напълно критериите на остра стресова
реакция, нито на посттравматично стресово разстройство, но се покриват
критериите на разстройство на адаптацията, съчетано със силно негативни
емоции и нарушения в поведението. При ищеца са били отчетени леки нива на
тревожност при припомняне на катастрофата, но това не оказва влияние на
поведението и нормалното му функциониране – ищецът е преодолял
последиците от инцидента и се е върнал към нормалния си начин на живот.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2022 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца от телесните
увреждания и психическата травма е необходима и достатъчна сума в размер
на 12 500 лв.
Възражението на ответника-застраховател за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, респ. за намаляване на
обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е основателно. За да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението
страна. В случая е установено, че ищецът е пътувал в пътнически микробус,
на задна седалка, оборудвана с триточков обезопасителен колан, който не е
бил поставен. При челния удар с насрещно движещият се товарен автомобил
Фолксваген тялото на ищеца се е придвижило напред, при което главата му се
е ударила в облегалката на предната седалка. Това е причинило контузионния
4
оток в челната област, оток на двете орбити и мозъчно сътресение. Ако
ищецът беше пътувал с поставен обезопасителен колан, при удара тялото му
щеше да остане пристегнато към седалката и нямаше да се стигне до травмата
в областта на главата или тя щеше да е по-лека. Ето защо са налице основания
за намаляване на обезщетението с 20 % на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Няма
основания за извод, че при поставен колан би се стигнало до летален изход.
Заключението на експерта д-р Стоянов по въпрос 10.1 е изцяло хипотетично и
предпоставя оставане на ищеца в купето на автомобила в състояние на
безсъзнание.
Така намаленото поради съпричиняване обезщетение за неимуществени
вреди от 10 000 лв. (12 500 лв. - 20%) следва да се намали допълнително със
сумата 3500 лв., изплатена доброволно от застрахователя. Това е станало на
05.03.2024 г. с банков превод по сметка на Адвокатско дружество “Дойчева и
Дойчев”, която сметка е посочена в отправената до застрахователя претенция
за плащане на обезщетение от 24.11.2023 г. Неоснователно е оплакването на
ищеца, че не е установено заверяване на сметката му с тази сума. Плащането е
направено не по негова сметка, а по сметка на пълномощниците му. Това
обстоятелство е заявено с отговора на исковата молба, докладвано е коректно
в доклада на първоинстанционния съд и не е оспорено от ищеца
своевременно.
В заключение: претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени
вреди е основателна до размер от 6500 лв. заедно със законната лихва от
24.11.2023 г. до пълното изплащане на сумата. Над този размер до
претендирания размер от 25 500 лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Крайните изводи на съдилищата частично не съвпадат, което налага
обжалваното първоинстанционно решение да се отмени в частта, с която на
ищеца П. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размер от
6500 лв. заедно със законна лихва за забава и да се отхвърлят претенциите в
тази част. При този изход на делото разноските следва да се понесат от
страните съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска за първата
инстанция и съразмерно с успешно/неуспешно защитения във въззивната
инстанция интерес.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 91 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. №
530/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в тези негови части, с които: (1)
е осъдено “ЗАД ДаллБогг живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
П. А. П., ЕГН **********, сума над размера от 6500 лв. до присъдения размер
от 12 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 04.08.2022 г., заедно със законна лихва, считано от 24.11.2023 г.
5
до пълното изплащане на сумата; (2) е осъдено “ЗАД ДаллБогг живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Сливен държавна такса в размер над 260 лв. до
присъдения размер от 500 лв. и разноски за вещи лица над размера от 370 лв.
до присъдения размер от 711,20 лв. и (3) е осъдено “ЗАД ДаллБогг живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Нацко Любчов Дойчев
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата над размера от
800 лв. до присъдения размер от 1525 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. А. П., ЕГН **********, от с. С., против “ЗАД
ДаллБогг живот и здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Г. М. Димитров № 1, за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 04.08.2022 г. над размера от 6500
лв. до размера от 12 500 лв. заедно със законната лихва върху тази горница от
6000 лв. за времето от 24.11.2023 г. до пълното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 530/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА “ЗАД ДаллБогг живот и здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М. Димитров № 1, да
заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Нацко Любчов
Дойчев от САК, с адрес на кантората: гр. София, бул Евлоги и Христо
Георгиеви № 85, ет. 2, 800 лв. – възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ и съдействие на ищеца П. А. П. в производството по в.гр.д.№
324/2025 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА П. А. П., ЕГН **********, от с. С., да заплати на “ЗАД
ДаллБогг живот и здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Г. М. Димитров № 1, сумата 331,50 лв. – разноски
за въззивното производство, от които 200 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 131,50 лв. държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6