Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 8

 

гр. София, 18.01.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря М.Б. и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 188 по описа за 2015 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            „Ю.Б.” АД, ЕИК . е предявил срещу „С.д.” ЕООД, ЕИК. /след завеждане на и.м. и понастоящем – в ликвидация/, М.Л.А. ***, Г.Я.А. ***, „С.” ЕООД, ЕИК  и ЕТ „Г.2 – Г.А.”, ЕИК . иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците в общ размер на 33 185.85 лева, от които :

            - 29 409.62 лева – просрочена главница за периода от 04.12.2013 год. до 25.03.201 год. по договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт” № BL15265 от 28.03.2008 год. и анекси към договора № 1 от  03.08.2011 год. и № 2 от  04.02.2013 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от 26.03.2014 год. до окончателното й заплащане,

            - 3 618.70 лева – договорна лихва по договора за кредит, дължима за периода от 21.07.2013 год. до 25.03.2014 год. и

            - 157.53 лева – такси по договора за кредит, дължими за периода от 10.04.2013 год. до 25.03.2014 год.,

            дължимо солидарно от кредитополучателя по договора „С.д.” ЕООД – в ликвидация и съдлъжниците М.Л.А., Г.Я.А., „С.” ЕООД, и ЕТ „Г.2 – Г.А.”, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 223/2014 год. на РС – Самоков.

            Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 223/2014 год. на РС – Самоков, възлизащи на 1 601.95 лева.

            В с.з. на 21.06.2016 год. съдът по искане на от пълномощника на ищеца е допуснал поправка на фактическа грешка в исковата молба – като крайна дата по отношение на претенцията в исковата молба за главници, лихви и такси вместо 25.03.2015 год. да се чете 25.03.2014 год. – датата, отразена в заявлението по чл.417 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и „С.д.” ЕООД, кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт” № BL15265 от 28.03.2008 год. с разрешен размер на 26 000 лева и срок за погасяване 240 месеца. С анекс № 1 от 03.08.2011 год. и анекс № 2 от 04.02.2013 год. страните предоговорили условията по кредита чрез въвеждане на два 12-месечни периода на облекчено погасяване на кредита, като солидарно с кредитополучателя са се задължили съдлъжниците ЕТ „Г.2 – Г.А.”, „С.” ЕООД, М.Л.А. и Г.Я.А..

Твърди се, че съгл. чл.2 от анекс № 2 банката е упражнила правото си да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовна главница по кредита, поради което се формирала главница по извлечението по сметка по-голяма от посочения размер в договора за кредит.

Твърди се, че кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви на 21.07.2013 год., като от тази дата е изпаднал в забава. Поради допуснати просрочия на пет вноски за договорни лихви, дължими за периода от 21.07.2013 год. до 21.11.2013 год. на осн. чл.26, б.„г” и чл.27, б.„в” от договора с уведомителни писма ищецът съобщил на съдлъжниците, че считано от 04.12.2013 год. предоставеният и усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем, като е даден и срок за доброволно плащане на дълга.

Поради неплащане на дължимите по кредита суми в дадения от ищеца срок последният подал до РС – Самоков заявление по чл.417, т.2 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците, като по ч.гр.д. № 223/2014 год. на РС – Самоков му били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните с настоящата и.м. суми.

Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение били подадени възражения от ответниците, за което ищецът бил уведомен на 18.09.2015 год. Настоящият иск е предявен на 16.10.2015 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

            Ответниците чрез общия си пълномощник адв. В.М. от САК са подали два писмени отговора на и.м. /от 13.01.2016 год. от ответника „С.д.” ЕООД – в ликвидация и от 09.12.2015 год. от останалите ответници/, с които са оспорили иска като неоснователен, взели са становище по обстоятелствата, на които се основава и са направили възражения срещу тях. С отговора от 09.12.2015 год. е оспорена настъпилата преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит – поради неуведомяване на съдлъжниците за изявлението на банката и са направени възражения за нищожност на договорни клаузи на договора за кредит и анексите към него. Горните възражения се поддържат и с писмената защита, представена от пълномощника на ответниците в срока по чл.375, ал.2 от ГПК, определен от съда.

            От ответниците М.Л.А. и Г.Я.А. претендират направените по делото разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с и.м. договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт” № BL15265 от 28.03.2008 год., сключен между „Ю” АД /предходно наименование на ищеца/ и „С.д.” ЕООД, банката предоставила на кредитополучателя кредит с разрешен размер на 26 000 лева и срок за погасяване 240 месеца. С анекс № 1 от 03.08.2011 год. и анекс № 2 от 04.02.2013 год. страните предоговорили условията по кредита чрез въвеждане на два 12-месечни периода на облекчено погасяване на кредита, като солидарно с кредитополучателя са се задължили съдлъжниците ЕТ „Г.2 – Г.А.”, „С.” ЕООД, М.Л.А. и Г.Я.А..

След констатирано от банката преустановено от кредитополучателя плащане на дължими по кредита пет месечни вноски за договорни лихви, дължими за периода от 21.07.2013 год. до 21.11.2013 год. на осн. чл.26, б.„г” и чл.27, б.„в” от ОУ към договора ищецът изпратил до кредитополучателя и съдлъжниците уведомителни писма за горното. Видно от съдържанието на същите, кредитополучателят и съдлъжниците били уведомени, че са в просрочие на плащанията по два договора за кредит, сключени с банката – процесният № BL15265 от 28.03.2008 год. и втори договор за кредит – № BL3559 от 04.09.2007 год. С писмата е сочен общ размер на просрочените плащания по двата договора; не е сочено от кога са просрочията; отправено е изявление, че банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, но не е конкретизирано кой от двата договора; отправена е покана за плащане на сума, съставляваща общия размер на задълженията по двата договора.

Горните уведомителни писма са били връчени надлежно на съдлъжниците, но не и на кредитополучателя. Видно от приложеното известие за доставяне на препоръчаното писмо до „С.д.” ЕООД и протокол от 23.01.2014 год. на куриера за непредадена пратка, в същите е отразено, че на адреса не е намерен представител на дружеството и писмото не е било връчено.

            Въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката за договор за кредит № BL15265 от 28.03.2008 год.  – документ по чл.417, т.2 от ГПК, на 26.03.2014 год. ищецът подал до РС – Самоков заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници по договора за кредит, като по ч.гр.д. № 223/2014 год. на РС – Самоков му били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.04.2014 год. за сумата от 33 185.85 лева, от които :

            - 29 409.62 лева – просрочена главница за периода от 04.12.2013 год. до 25.03.201 год. по договора за банков кредит „Бизнес овърдрафт” № BL15265 от 28.03.2008 год. и анексите към него № 1 от 03.08.2011 год. и № 2 от  04.02.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2014 год. до окончателното й заплащане,

            - 3 618.70 лева – договорна лихва по договора за кредит, дължима за периода от 21.07.2013 год. до 25.03.2014 год. и

            - 157.53 лева – такси по договора за кредит, дължими за периода от 10.04.2013 год. до 25.03.2014 год.,

            дължимо солидарно от кредитополучателя по договора „С.д.” ЕООД и съдлъжниците М.Л.А., Г.Я.А., „С.” ЕООД, и ЕТ „Г.2 – Г.А.”.

Срещу издадената заповед за изпълнение били подадени възражения от кредитополучателя и всички съдлъжници, за което ищецът бил уведомен на 18.09.2015 год. Настоящият иск е предявен на 16.10.2015 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

            Искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, предявен срещу ответниците – кредитополучател и съдлъжници по договора за кредит, е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу всички длъжници, възразили в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

            Разгледан по същество, искът е недоказан по основание и следва да се отхвърли.

В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на твърдяното с и.м. възникнало между него и ответниците облигационно правоотношение с източник договор за кредит „Бизнес овърдрафт” № BL15265 от 28.03.2008 год. и анекси към него № 1 от 03.08.2011 год. и № 2 от  04.02.2013 год., по който кредитът е бил изцяло усвоен от кредитополучателя и част от него е останал неиздължен на падежа. В доказателствена тежест на ищеца е и установяването на факта на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита по отношение на ответниците – кредитополучател и съдлъжници, както е указано при разпределение на доказателствената тежест от съда в изготвения доклад по чл.375, ал.1 от ГПК.

Самостоятелно основание за отхвърлянето на иска е обстоятелството, че ищецът не е уведомил кредитополучателя, че счита кредита за предсрочно изцяло изискуем поради просрочие – както бе посочено горе, не бе установено, че изпратеното до „С.д.” ЕООД уведомително писмо изх. № 155-185/04.12.2013 год. му е било връчено. По отношение на останалите ответници – съдлъжници по договора, за които бе удостоверено, че уведомителните писма са им били връчени надлежно на 06.12.2013 год., не бе установено, че изявленията в същите ясно и недвусмислено отразяват намерението на изправната страна по договора да обяви задълженията по същия за изцяло предсрочно изискуеми.

Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 год., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл.422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател спрямо солидарно задължените ответници, на основание договора. Нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита като основание за предявяване на иска. Нарочното волеизявление следва да е конкретно – същото следва да съдържа и размера на сумите – главница, договорни и наказателни лихви, др., които кредиторът обявява за изискуеми.

Видно от съдържанието на обсъдените горе уведомителни писма, изпратени от банката до кредитополучателя и съдлъжниците по договора за кредит, същите категорично не могат да удостоверят валидно изявление на ищеца за обявяване на задълженията по процесния договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт” № BL15265 от 28.03.2008 год. за изцяло предсрочно изискуеми. Първо, в писмата се сочат просрочия на страните по два отделни договора за кредит, сключени с банката – процесният и втори договор за кредит – № BL3559 от 04.09.2007 год., но е отправено изявление, че се обявява предсрочната изискуемост на един от тях, без да се сочи кой. Второ, дори и ако в уведомителните писма горната неяснота бе преодоляна чрез използване на мн.ч. /„договорите“ вместо „договора“/, то в същите няма никаква конкретика на нарочното волеизявление относно размера на дължимите суми, които кредиторът обявява за изискуеми по всеки отделен договор – съобр. цитираното по-горе.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответниците М.Л.А. и Г.Я.А. в цялост направените от тях разноски – в размер на 2 050 лева, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за адвокатско представителство в размер на 1 800 лева и внесен депозит за в.л. по ССЕ в размер на 250 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК. срещу „С.д.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ., М.Л.А. ***, с ЕГН **********, Г.Я.А. ***, с ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК . и ЕТ „Г.2 – Г.А.”, ЕИК . иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците в общ размер на 33 185.85 лева, от които :

            - 29 409.62 лева – просрочена главница за периода от 04.12.2013 год. до 25.03.201 год. по договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт” № BL15265 от 28.03.2008 год. и анекси към договора № 1 от  03.08.2011 год. и № 2 от  04.02.2013 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от 26.03.2014 год. до окончателното й заплащане,

            - 3 618.70 лева – договорна лихва по договора за кредит, дължима за периода от 21.07.2013 год. до 25.03.2014 год. и

            - 157.53 лева – такси по договора за кредит, дължими за периода от 10.04.2013 год. до 25.03.2014 год.,

            дължимо солидарно от кредитополучателя по договора „С.д.” ЕООД – в ликвидация и съдлъжниците М.Л.А., Г.Я.А., „С.” ЕООД, и ЕТ „Г.2 – Г.А.”, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 223/2014 год. на РС – Самоков.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „Ю.Б.” АД, ЕИК. да заплати на М.Л.А. ***, с ЕГН ********** и Г.Я.А. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 2 050 лева /две хиляди и петдесет лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :