Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1663
гр. Перник, 22 .11 .2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 22.10.2019 г., VІ-ти състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д
МАТЕЕВА
при секретаря Д.Благоева
като разгледа гр.дело № 02283 по описа за 2014г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове от Д.М.Г. ЕГН ********** *** и чрез адв.Я. С.
ПРОТИВ
ЛОРИТА-Ю ЕООД
седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Стара планина № 8 ЕИК *********
предст-. от управителя Н.Т.
И адв.И.В.
Като се иска от
съда да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовата страна:
1/ сумата 1300лв. неустойка в размер на 2 мес.
наема поради прекратяване на Договор за наем от 18.08.2019г. без дължимо 2
мес.предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума от получаване на
нотариалната покана акт.№ 25 том1 рег.№451/2019г. нотариус В.Д.
2./ сумата
868.92лв.представляваща потребена и незаплатена ел.енергия за периода на
ползване на магазина , по фактура № ********** от 20.12.2018г. и фактура №
********** от 22.01.2019г., ведно с натрупаната лихва към момента на плащането .
Представя писмени
доказателства.
Ответникът оспорва
исковете по основание и размер по подробно изложени съображения в отговора :
-признава иска за
сумата 868.92лв.
Оспорва по
основание и размер иска за сумата 1300лв., с мотиви, че съгласно чл.20 от
Договора между страните, налице са само твърдения на ищеца, че такова предизвестие
не било отправено, като се оспорва това твърдение.твърдят, че на 18.10.2018г.
се опитали да връчат на ищеца такова предизвестие в присъствие на служителите в
наетото помещение, но ищецът отказал да го получи и този отказ е удостоверен с подпис на служителя Павлина Йорданова.
След 18.12.2018г.
на ответната страна е било необходимо технологично време за опразване на
помещението., като признава, че то 01.01.2019г. са опразнили помещението и в
присъствие на ищеца са предали ключа, както и че ищецът имал и свои вещи в
помещението.
Прави възражение за
прихващане между сумата 1300лв. и изплатената от ответната страна с РКО № 1 от
20.08.2018г. сума 650лв.гаранция по Договора за наем.
Представя писмени
доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представения договор за наем , страните са се споразумели ищецът, в
качеството му на наемодател, да отдаде под наем на ответника, в качеството на
наемател, помещението на посочения по ИМ адрес.
Не
се спори, че е уговорена клауза за 2 мес.предизвестие.
Спори
се по това, дали на твърдяната дата 18.10.2018г. когато ответната страна
твърди, че се опитала да връчи предизвестието на ищеца, той е бил на място /
той твърди, че не бил в града/
Ищецът
оспорва факта, че при подписване на договора ответната страна е платила сумата
650лв. гаранция, както твърди в отговора.
Договорът
е подписан 18.08.2018г. и започва действие от тази дата.Обектът е напуснат на
01.01.2019г. / по тази дата също не се спори / поради което ищецът претендира
неплатен наем за периода 19.12.2018-01.01.2019г.
При
това положение ищецът твърди, че за 14 дни ответната страна дължи 294лв. /
която се прихваща от гаранцията 650лв./ а остатъкът 356лв. следва да се
прихване от претендираната с ИМ неустойка.
В
тази връзка ищецът прави изменение на иска – намаляване на претенцията от
1300лв. на 944лв. в частта за неустойката поради прекратяване договора за наем
без предизвестие.
По
спора за връчване на предизвестието на дата 18.10.2019г. – разпитани са
свидетели.Първата свидетелка твърди, че на тази дата ищецът е бил цял ден в имота си в с.Кладница, където пренасяли
дърва.Според другата свидетелка / съпруга на ищеца / освен че били цял ден в
С.Кладница, останали да спят там през нощта.
Според
свидетелката Павлина Йорданова – работник в обекта – тя е била на работа от 07
до 19ч. но не си спомня по кое време дошъл ищецът на обекта.
Що
се касае до представените РКО –същите са коментирани от защитите, с оглед
измененията на иска в съотв.част и усилията за спогодба, която не се постигна.
При тези
доказателства съдът счита следното :
За
сумата 868.92лв. е направено признание на иска.
По
изменението на иска в тази част е недопустимо изменение едновременно и по
основание и по размер, освен това иск по чл.86 ЗЗД е самостоятелен и не може да се предяви в
първо о.з. като изменение на друг иск.
Следователно
– съдът уважава иска до размера 868.92лв. при условията на признание на иска.
По
искането за намаление иска за неустойка – същото се явява допустимо.
Обсъдените
в съвкупност писмени и гласни доказателства установяват валидно сключен писмен
договор за наем, като не се спори по делото, а и се доказва , че ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 230, ал. 1 ЗЗД, като е предал на ответника обекта,
предмет на договора за наем в добро техническо състояние и с изправна
инсталация, съответно се установява предаване на имота за ползване от ответника,
така че е възникнало правоотношение по наемен договор между страните, по който
ответникът дължи уговорената наемна цена.
Оттук
за наемодателя е възникнало правото за едностранно разваляне на договора, след
като е изправна страна по него, а в случая това е така, защото е изпълнил задължението
си по чл. 230, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на получената от ответника нотариална
покана е налице валидно разваляне на
сключения между страните договор, поради виновно неизпълнение на съществени
задълженията от страна на ответника. Неоснователно е възражението на ответника
за недължимост на сумата след 18.10. 2018г., тъй като бил се опитал да връчи предизвестие, както и
че е освободил имота на 01.01.2019
Съдът приема, че за датата 18.10.2018 до
18.12.2018г. имотът е бил ангажиран с вещи на ответната страна която е имала
време в тези 2 месеца да освободи имота,
а прави това чак към 01.01.2019г.
Следователно - до тогава наемното
правоотношение е съществувало, вкл. и произтичащите от него задължения на
страните – наем, разходи, обезщетения и т.н., без значение дали наемателят
фактически е ползвал имота.
Договорът за наем е
с продължително и периодично изпълнение и в случая намира приложение
изключението по чл. 88 ЗЗД, при което развалянето на договорите има действие
само за в бъдеще.
Така
че, реално договорът е прекратен за периода след 01.01.2019г., с оглед на което
ответникът е длъжен да изпълни всички задължения, произтичащи от договора за
наем, които са възникнали до датата на
фактическото прекратяване 01.01.2019г. и в този смисъл е ПРИЗНАВАНЕ НА
ФАКТА че са предали ключа именно на тази дата.
Ето защо, искът е основателен.
По
иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на
ответника за заплащане на наемната цена е срочно, с падеж определено в договора
число на месеца, следователно той изпада в забава на деня след падежа.
В договора е предвидена договорна неустойка
По
искането за намаление иска за неустойка – същото се явява допустимо.
Обсъдените
в съвкупност писмени и гласни доказателства установяват валидно сключен писмен
договор за наем, като не се спори по делото, а и се доказва , че ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 230, ал. 1 ЗЗД, като е предал на ответника
обекта, предмет на договора за наем в добро техническо състояние и с изправна
инсталация, съответно се установява предаване на имота за ползване от
ответника, така че е възникнало правоотношение по наемен договор между
страните, по който ответникът дължи уговорената наемна цена.
Оттук
за наемодателя е възникнало правото за едностранно разваляне на договора, след
като е изправна страна по него, а в случая това е така, защото е изпълнил
задължението си по чл. 230, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на получената от ответника нотариална
покана е налице валидно разваляне на
сключения между страните договор, поради виновно неизпълнение на съществени
задълженията от страна на ответника. Неоснователно е възражението на ответника
за недължимост на сумата след 18.10. 2018г., тъй като бил се опитал да връчи предизвестие, както и
че е освободил имота на 01.01.2019
Съдът приема, че за датата 18.10.2018 до
18.12.2018г. имотът е бил ангажиран с вещи на ответната страна която е имала
време в тези 2 месеца да освободи имота,
а прави това чак към 01.01.2019г.
Следователно - до тогава наемното
правоотношение е съществувало, вкл. и произтичащите от него задължения на
страните – наем, разходи, обезщетения и т.н., без значение дали наемателят
фактически е ползвал имота.
Договорът за наем е
с продължително и периодично изпълнение и в случая намира приложение
изключението по чл. 88 ЗЗД, при което развалянето на договорите има действие
само за в бъдеще.
Така
че, изявлението на ищеца за разваляне на договора има действие за периода след
01.01.2019г., с оглед на което ответникът е длъжен да изпълни всички
задължения, произтичащи от договора за наем, които са възникнали до датата
на фактическото прекратяване
01.01.2019г. и в този смисъл е ПРИЗНАВАНЕ НА ФАКТА че са предали ключа именно
на тази дата.
Ето защо, искът е основателен.
По
възражението за прихващане:
Съгласно разрешенията дадени в ППВС
№ 6/74 г., ППВС № 1/79 г., ТР на ВС №
85/2.ХII.1968 г., решение № 571 от 14. Х.2008 г. по т.д. № 313/2008 г.
на ВКС, ТК, I отд., решение № 571 от 14. Х.2008 г. по т.д. № 313/2008 г. на
ВКС, ТК, I отд., решение № 34 от 2.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 683/2008 г., II
т. о., ТК,
Ответникът е основал
своята претенция на договора за наем, с
която е било уговорено, както и съобразно чл. 20 ЗЗД по тази уговорка, макар и
ясна е налице спор, поради което същата подлежи на тълкуване, дотолкова
доколкото следва да се изяснят поетите с нея задължения, с оглед изявената обща
воля на страните и в контекста на сключения между тях наемен договор.
С оглед всичко
изложено по фактологията и доказателствата, съдът приема, че възражението за
прихващане е основателно.
Установява се, че
за периода 18.12.2018 до 01.01.2019г. наем не е плащан, следователно ответната
страна дължи сумата 294лв. за 14 дни, която сума следва да се прихване от
сумата 650лв. платена с РКО гаранция по договора.
Остатъкът 356лв. се
прихваща от претендираната по ИМ неустойка.
Съдът дължи произнасяне в диспозитив /арг. чл. 298, ал.4 ГПК/, и в този смисъл се дава "разрешение“ по възражението по
използваната в закона терминология /Решение № 45 от 22.04.2009 г. на ВКС по т.
д. № 483/2008 г., I т. о., ТК, постановено по чл. 290 ГПК/.
По
разноските:
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ИСК ПРЕДЯВЕН ОТ
Д.М.Г. ЕГН **********
*** и чрез адв.Я. С.
ПРОТИВ ЛОРИТА-Ю
ЕООД седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Стара планина № 8 ЕИК *********
предст. от управителя Н.Тимева
че ответната страна
дължи на ищцовата страна, като уважава направеното възражение за прихващане ,
както следва :
1/ сумата 944лв. неустойка в размер на 2 мес. наема поради
прекратяване на Договор за наем от 18.08.2019г. без дължимо 2 мес.предизвестие,
ведно със
законната лихва върху тази сума от получаване на нотариалната покана акт.№ 25
том1 рег.№451/2019г. нотариус В.Д.,
Като за остатъка до
сумата 1300лв. предявена с ИМ и
претендирана неустойка ПРАВИ ПРИХВАЩАНЕ както следва :
Прихваща сумата
294лв. от платена гаранция 650лв., като остатъкът 356лв.прихваща с
претендираната неустойка цялата в размера 1300лв.
2./
сумата 868.92лв.представляваща потребена и незаплатена ел.енергия за периода на
ползване на магазина , по фактура № ********** от 20.12.2018г. и фактура №
********** от 22.01.2019г., ведно с натрупаната лихва към момента на плащането - ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА.
ОСЪЖДА “
ЛОРИТА-Ю“ ЕООД седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Стара планина № 8
ЕИК ********* предст. от управителя Н.Тимева
ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М.Г.
ЕГН ********** *** и чрез адв.Я. С.
разноски
по делото: общо 700лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: