№ 48
гр. Петрич, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200605 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Петрич, ул. „България“ № 75, с ЕИК ****, представлявано от управителя Б.Н.В.,
против Наказателно постановление № 778155-F772855/09.07.2024 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което за извършено
административно нарушение по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС, на дружеството е наложено наказание "имуществена санкция" в размер
на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
С депозираната жалба се навеждат доводи за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, в условията на алтернативност жалбоподателят моли да се наложи
наказание в предвидения в закона минимум, както и ако съдът приеме, че има
извършено нарушение, да се приложи разпоредбата на чл. 63 ал. 4 от ЗАНН.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява законния управител, в
писмено становище моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено, поради подробно изложени съображения в депозираната жалба.
Административнонаказващият орган не се явява, депозирано е писмено становище
от гл. юрисконсулт М.Т.М., с което процесуалният представител на Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП моли съда да отхвърли да
потвърди процесното наказателно постановление правилно и законосъобразно по
1
подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Териториално отделение – Петрич към Районна прокуратура – Благоевград,
редовно уведомена, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от с.з.
от 22.10.2024 г., 20.02.2025 г. и на 25.03.2025 г. В качеството на свидетели са
разпитани актосъставителят М. Б. Н. и свидетелите по акта Т. Е. М. и Р. Х. В., Г. П.
Д., присъстващия на проверката И. Л. Б. и П. Б. С., който е извършил плащането с
кредитна/дебитна карта. Снети са обяснения и от управителя Б.В..
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
Безспорно се установи по делото, че на 11.06.2024 г. служители на ЦУ на НАП –
свидетелите М. Борисов Н., Т. Е. М. и Р. Х. В., извършили проверка в търговски
обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „А.“, находящ се в гр.
Петрич, на ул. „Полковник Дрангов“ № 2, стопанисван от „А.“ЕООД, с ЕИК ****.
В хода на извършената проверка и след анализ на събраните доказателства –
подробен отчет от ПОС терминал за дата 25.05.2024 г. и отпечатан КЛЕН за дата
25.05.2024 г. от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство
модел ФУ „DATECS“ с ИН на ФУ: DT851610 и ИН на ФП:02851610, регистрирано
в НАП с потвърждение № 4388093/23.01.2020 г. е установено, че за получено
плащане на 25.05.2024 г. в 00:47 часа, в размер на 200 лева, извършено с
дебитна/кредитна карта чрез наличното в обекта ПОС-терминално устройство не е
издадена фискална касова бележка от използваното в обекта фискално устройство,
което в момента на проверката е в работен режим. Въз основа на направените
констатации бил съставен протокол от извършена, в присъствието на управителя на
обекта И. Л. Б..
На 11.06.2024 г. свидетелят М. Б. Н., на длъжност ст. инспектор по приходите при
ЦУ на НАП, в присъствието на свидетелите Т. Е. М. и Р. Х. В., съставил АУАН №
F772855 от 11.06.2024 г., сер. АN № F772855, срещу дружеството жалбоподател за
нарушение на чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, който бил връчен лично на управителя на
дружеството срещу подпис, като последният не е отразил възражения в акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 09.07.2024 г. Началникът на Отдел
2
„Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП издал атакуваното НП
№778155-F772855/09.07.2024 г., в което възприел, че на 11.06.2024 г. е извършена
проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант
„А.“, находящ се в гр. Петрич, на ул. „Полковник Дрангов“ № 2, стопанисван от
„А.“ЕООД, с ЕИК ****. В хода на извършената проверка и след анализ на
събраните доказателства – подробен отчет от ПОС терминал за дата 25.05.2024 г. и
отпечатан КЛЕН за дата 25.05.2024 г. от монтираното и въведено в експлоатация
фискално устройство модел ФУ „DATECS“ с ИН на ФУ: DT851610 и ИН на
ФП:02851610, регистрирано в НАП с потвърждение № 4388093/23.01.2020 г. е
установено, че за получено плащане на 25.05.2024 г. в 00:47 часа, в размер на 200
лева, извършено с дебитна/кредитна карта чрез наличното в обекта ПОС-
терминално устройство не е издадена фискална касова бележка от използваното в
обекта фискално устройство, което в момента на проверката е в работен режим. От
горното се установява, че „А.“ЕООД, с ЕИК ****, в качеството му на задължено
лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока в
търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, при извършване на плащането, с
което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба и ЗДДС. За
извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
НП е връчено на 15.08.2024 г., видно от приложената разписка, а разглежданата в
настоящото производство жалба е депозирана в законоустановения срок на
29.08.2024 г.
В с.з. са разпитани свидетелите М. Б. Н., Т. Е. М. и Р. Х. В., първият
актосъставител, а другите двама свидетели по акта.
Свидетелят М. Н. изнася, че в хода на извършената проверка в ресторант „А.“, след
въвеждане на „Х“ отчет във фискалния апарат, установили разминаване в сумите.
При изваждане на подробния отчет от ПОС-терминала установили, че за сумата от
200 лева, платена с карта, няма издаден фискален бон. Свидетелят допълва, че от
страна на нарушителя в момента на проверката е направено възражение, че
плащането по сметката от клиент е била извършена частично.
3
Свидетелите Т. М. и Р. В., установяват в разпита си, че лично не са присъствали
при констатиране на нарушението, а са били свидетел по съставяне на самия
АУАН.
В съдебно заседание се разпита салонния управител на ресторанта, г-н И. Б., който
сочи, че при извършена проверка на въпросната дата, служители на НАП пуснали
„Х“ отчети от касовия апарат, както и отчет от ПОС –терминала. При проверката
се установило, че има разлика от 200 лева, която сума постъпила по ПОС-
терминала. Същият изнася твърдения, че предната вечер е имало компания, която
празнувала и едно от момчетата решило да почерпи компанията. Сметката
възлизала на 586 лв., нямал достатъчно пари в брой и тогава се наложило да се
направи комбинирано плащане – в брой и разликата от 200 лева с карта. В същия
този момент пък, от компанията друго момче изявило желание за плащане на
цялата сметка в брой и така останали 200 лева като плащане чрез ПОС-терминала.
В първия работен ден веднага възстановили сумата на клиента от 200 лв. по банков
път.
Снети са обяснения и от управителя на дружеството-жалбоподател, който е бил
впоследствие запознат със случая.
В съдебно заседание е разпитан и свидетеля П. С., който потвърждава изложеното
от свидетеля Б.. Същият заявява: „тъй като нямах толкова налични пари в брой,
исках една част от сумата да бъде заплатена на ПОС-терминала, а другата в брой
…Когато сервитьора дойде със сметката, касовата бележка вече беше издадена за
плащане в брой. Тогава човек от компанията ни, с който бяхме заедно, пожела да си
плати неговата част от сметката в брой, след което извикахме управителя, за да го
попитаме дали е възможно да коригираме плащането … сумата ми беше
възстановена …“
Съдът кредитира всички доказателства събрани по делото, като намира същите за
относими към предмета на доказване по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно лице, спрямо което е издадено атакуваното
наказателно постановление, в установения от закона срок от получаване на НП и
до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което
същата е ДОПУСТИМА.
АУАН е съставен от свидетеля М. Б. Н., на длъжност старши инспектор по
приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, оправомощена със
4
заповед № 3ЦУ-384/27.02.20240 г. на Изпълнителния директор на НАП, и
съответно като такава притежава правото да съставя АУАН за посоченото
констатирано нарушение. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от
Началник на отдел "Оперативни дейности" - София в ЦУ на НАП, упълномощен
със заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административно -
наказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и
при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същият е съставен и връчен в
присъствието на представляващия дружеството. И АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като е направено пълно и точно описание
на констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект ч/з издаване на фискална касова
бележка от ФУ (фискален бон) или ч/з издаване на касова бележка от ИАСУ на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон
и да ги съхранява до напускането на обекта. Ал. 4 на чл. 118 от ЗДДС предвижда,
че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, реда
и начина за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във вр. с ФУ и ИАСУ на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на ФУ и ИАСУ на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към НАП; издаването
на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУ на търговската
дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се
явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане продажбите в
търговските обекти ч/з фискално устройство. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
5
Наредбата, задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект ч/з издаване на фискална
касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва ч/з кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен ч/з доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
В настоящия случай нарушението се установява по безспорен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства. От показанията на
свидетелите М. Б. Н., Т. Е. М., Р. Х. В., протокола за извършена проверка,
разпечатка на фискален бон, Извлечение по сметка, Опис към налични пари в каса
към момента на започване на проверката, преводно нареждане от 27.05.2024 г., се
установява, че в проверявания обект експлоатиран от дружеството-жалбоподател
на 25.05.2024 г. в 00.47 часа е извършено плащане чрез наличното в обекта ПОС-
терминално устройство, за което плащане в размер на 200 лв. не е издадена
фискална касова бележка. Към момента на проверката в обекта е имало
регистрирано работещо, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП
ФУ, по който въпрос страните не спорят.
Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на §. 1, т. 41 от
ДРЗДДС. Свидетелите описват подробно какви действия са извършили по
установяване на нарушението, като съдът намира свидетелските показания на
разпитаните в хода на съдебното следствие от страна на дружеството-
жалбоподател такива за напълно логични и кореспондиращи на обективната
истина. Ноторно известен е и на съда проверявания обект и напълно логично и
естествено е в такъв обект да има посетители/гости, празнуващи определени свои
празници и организирани тържества, при което сметката да бъде заплащана към
търговеца комбинирано /в брой и чрез ПОС-терминал/. Въпреки това, при тези
фактически констатации съдът намира, че извършеното от дружеството-
жалбоподател, изразяващо се в неизпълнение на вмененото му задължение да
издава фискална касова бележка от ФУ (фискален бон), осъществява признаците
на състава на нарушението, посочено в АУАН и НП.
Дори и да се приеме защитната теза на жалбоподателя, че сумата от 200 лв,
заплатена безналично посредством ПОС терминала в обекта е получена без правно
основание и подлежи и е върната на клиента (последното се установява безспорно
в производството), както и че е налице надплащане от страна на клиента, то това
6
обстоятелство е следвало да намери отражение във фискалното устройство в
обекта.
Съдът обаче следва да обследва пропорционалността на имуществената санкция
по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Преценката й е задължителна не само с оглед
правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 2 ЗАНН, но и с оглед правомощието по чл.
63, ал. 4 от ЗАНН.
За нарушенията по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на
имуществена санкция във фиксиран минимален размер, който третира еднакво
различни по степен на обществена опасност нарушения по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Нарушенията от вида обаче нямат еднаква тежест. Обществената опасност на всяко
едно се определя от различни фактори, включително с оглед конкретния размер на
избегнатия ДДС. Спрямо тежестта им съдът следва да прецени не само критериите
по чл. 27 ЗАНН, но и приложимостта на чл. 28 ЗАНН. Тази преценка е елемент на
съдебната функция (вж. в този смисъл Тълк. решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС
по н. д. № 1/2007 г., ОСНК).
Съдът не е ограничен изначално в преценката по чл. 28 ЗАНН, от целите на
специалния закон и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да решава
всички въпроси по правото, от които зависи изходът на делото. Още повече след
изменението на чл. 28 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) –
приложението на разпоредбата е изключено само за посочените в чл. 29
ЗАНН нарушения и за онези, за които специален закон предвижда изключение.
Законът за ДДС не изключва приложението на чл. 28 ЗАНН, за нарушения по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка и от гледна точка на цитираното решение по дело
С-97/21 (МV98, EU: C: 2023: 371), предвидената за нарушението по чл. 118, ал. 1
ЗДДС имуществена санкция и в минималния й размер представлява несъразмерна
тежест за ЮЛ с оглед специфичните обстоятелства на конкретния случай. Дори и
да приемем, че има неотразени получен приход от 200 лв. /който веднага е
възстановен на получателя/, санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, наложена с НП
1500 лева, значително надхвърля този размер, както и минималния предвидено от
законодателя – 1000 лв.
Доколкото налагането на имуществената санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в
минималния размер не държи сметка за конкретните обстоятелства по случая, а
съдът не би могъл да намали този размер (чл. 27, ал. 5 ЗАНН), този санкционен
режим не съответства на принципа на пропорционалност.
Именно във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН, съобразно критериите по § 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, следва да бъде отчетено от една страна, че самият
7
наказващ орган е посочил, че нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС е за първи път, и
също че в стопанисвания от дружеството търговски обект е монтирано и работещо
ФУ. От гледна точка на тези обстоятелства не може да се смята, че неиздаването на
фискален бон е част от установена в търговската дейност на дружеството
практика, чиято цел е да избегне неотразяване на приходи. Няма никакво
основание, въз основа на обективните данни по делото, да се предполага, че
деянието е извършено с такава цел /виж и показанията на разпитания свид. С./. В
случая, доколкото според данъчните органи нарушението за дружеството от този
вид е първо, не може да се заключи обосновано, че неиздаването на фискална
касова бележка е съзнателно бездействие на работника, със знанието на
данъчнозадълженото лице или най-малкото, ако според обстоятелствата то е могло
да узнае. /в този см. Решение № 2327/12.07.2024 г. на БАС/.
В случая съдът намира, че защитените с нормата на чл.118 ал.1 ЗДДС обществени
отношения са накърнени в по-малка степен, предвид липсата на вредоносен
резултат. В случая, с оглед връщане на заплатената сума е ясно, че от нарушението
не е пострадал фиска и в този смисъл обществената опасност и на нарушителя, и
на конкретното деяние са явно незначителни.
Във връзка с гореизложеното, съдът счита че случаят може да бъде квалифициран
като "маловажен", имуществена санкция по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, е явно
непропорционална и следва да бъде преодоляна чрез прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 58д, т. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 63, ал. 2,
т. 2 ЗАНН и ал.4, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ поради маловажност на случая Наказателно постановление №
778155-F772855/09.07.2024 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „А.“ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Петрич, ул. „България“ № 75, с ЕИК ****, за извършено
административно нарушение по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500.00
/хиляда и петстотин/ лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „А.“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Петрич, ул. „България“ № 75, с ЕИК ****, че при извършване в 1-годишен срок от
8
влизане в сила на решението на адм. нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
съставляващо маловажен случай, ще му бъде наложена имуществена санкция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Благоевградския
административен съд в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета
от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9