№ 241
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100900158 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 19 и сл. ЗАП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е подписан договор за извършване на обществен
превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по силата на който „МТК Г.“ ООД извършва
обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12,18,20,21/22, 23, 24/24А, 25,
26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община
срещу заплащане на възнаграждение от ответника. Договорът е сключен за срок от 8 години.
Посочва, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора Столична община се е задължила да заплаща за
извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС. Уговорено
било възнаграждението да се заплаща ежемесечно на две вноски, както следва: 30%
авансово до 15 число на текущия месец и останалата част – до 14 число на следващия месец
въз основна на действително извършения пробег – чл. 5, ал. 2 от договора. Твърди, че
страните предвидили и клауза за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от
промяната в цената на гориво-смазочните материали след датата на подписване на договора.
Посочва, че съгласно приложени справки, цената на природния газ е нараснала през второто
шестмесечие на 2018 г. спрямо второто шестмесечие за 2016 г. с повече от 40% и поради
това е налице основание за активиране на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора като
възнаграждението следва да бъде увеличено с предвидените в тази клауза на договора – т.е.
два пъти по 2,5% или общо 5%. Счита, че при прилагане на нормата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора трябва да се актуализира превозното възнаграждение с два пъти по 2,5%. Твърди,
че поканил писмено ответника да започнат преговори за промяна на цената на извършения
превоз, но въпреки отправените мотивирани предложения за преговори, такива не били
проведени. Посочва, че съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора възнаграждението се
променило за километър пробег на 3,78 лева с ДДС. Твърди, че фактурирал на ответника
1
аванс за превоза през месец юли 2019 г. в размер на 1 233 887,55 лева с ДДС. Това
възнаграждение било изчислено по базовата цена на договора от 3 лева на километър без
ДДС и фактурирано за осъществения през месец юли 2019 г. общ пробег от 489 543.545 км.
Посочва, че при прилагане на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, ответникът му дължи
възнаграждение от 3,15 лева на километър без ДДС или 3,78 лева с ДДС, а не както му е
заплатено по 3 лева без ДДС, т.е. по 3,60 лева с ДДС. Тази разлика от 0,18 лева на
километър с ДДС, когато се умножи с изминатите километри /489 543.545 км/ прави
неизплатено възнаграждение от 88 117.84 лева с ДДС. Предвид изложеното счита, че
ответникът му дължи това допълнително възнаграждение в размер на 88 117,84 лева с ДДС
за месец юли 2019 г., както и заплащане на мораторна лихва върху тази сума, тъй като
съгласно чл. 5, ал. 2 от договора цялото възнаграждение за всеки отделен месец е дължимо
до 14 число на следващия месец. Твърди, че фактурирал на ответника аванс за превоза през
месец август 2019 г. в размер на 1 246 981,79 лева с ДДС. Това възнаграждение било
изчислено по базовата цена на договора от 3 лева на километър без ДДС и фактурирано за
осъществения през месец юли 2019 г. общ пробег от 491 685.962 км. Посочва, че при
прилагане на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, ответникът му дължи възнаграждение
от 3,15 лева на километър без ДДС или 3,78 лева с ДДС, а не както му е заплатено по 3 лева
без ДДС, т.е. по 3,60 лева с ДДС. Тази разлика от 0,18 лева на километър с ДДС, когато се
умножи с изминатите километри /491 685.962 км/ прави неизплатено възнаграждение от
88 503,47 лева с ДДС. Счита, че ответникът му дължи това допълнително възнаграждение в
размер на 88 503,47 лева с ДДС за месец август 2019 г., както и заплащане на мораторна
лихва върху тази сума, тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 от договора цялото възнаграждение за
всеки отделен месец е дължимо до 14 число на следващия месец. Предвид изложеното иска
да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 88 117,84
лева с ДДС и сумата 88 503,47 лева с ДДС, дължими на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за
извършения превоз през месеци юли и август 2019 г., т.е. представляващи допълнителни
възнаграждения в размер на 5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за
месеците юли и август 2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното плащане, както и съответно сумата 21 907,07 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2019 г. до 25.01.2022 г. и
сумата 21 240,83 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът Столична община оспорва исковете по основание
и размер. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ако се приеме, че цитираната клауза е валидна, то
твърди, че исковата молба е неоснователна поради липса на задължителен елемент от
състава на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, а именно: провеждане на преговори. Прави
възражение за неправилно тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора във връзка с
„правото да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори“.
Поддържа, че исковата претенция е неоснователна, тъй като е осъществена вече
компенсация на ищеца по чл. 5, ал. 4 от договора. Счита за неоснователно искането на
ищеца за увеличение на цената с над 2,5%. Оспорва и претенцията за заплащане на
мораторна лихва. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът излага съображения по
доводите на ответника. Счита за неоснователно възражението на ответника, че клаузата на
чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е нищожна. Посочва, че непровеждането на преговори не е
основание за неуважаване на иска. Излага становище и по останалите доводи, заявени от
ответника с отговора на исковата молба.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът потвърждава направеното оспорване на предявените искове по основание и
2
размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че на 02.12.2016 г. между Столична община като възложител и „МТК Г.“ ООД като
изпълнител е сключен договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за възлагане на обществен
превоз на пътници по основни градски автобусни линии с №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А,
25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема със срок на
действие 8 години.
В чл. 3, ал. 2 е предвидено, че договорът влиза в сила от датата на представяне от
Оператора на Общината на оригинал на влязло в сила определение на Административен съд
– София за прекратяване на производството по адм.д. № 11168 от 2012 г. по описа на 38-ми
състав, постановено въз основа на изрично заявен отказ на ищеца „МТК Г.“ ООД от
предявените искове.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя за
извършения обществен превоз цена в размер на 3,00 /три/ лева на километър, без ДДС, на
база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно
Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно Приложение Д
„Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача“, представляващо
неразделна част от настоящия договор.
Възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на
30% от дължимите за определения пробег за 15-то число на текущия месец, а останалата
част от дължимото възнаграждение – до 14-то число на следващия месец. За тези суми
изпълнителят издава фактури, в рамките на разчетената в договора сума за текущия месец –
чл. 5, ал. 2.
В чл. 5, ал. 4 са уговорени хипотезите, при които цената на километър маршрутен
пробег, която е определена при сключване на договора, се променя.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2, на която разпоредба ищецът се позовава, цената на
километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя,
когато се промени цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния
статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора. При
настъпване на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно
преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег
със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при
преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър
маршрутен пробег се променя с 2,5%.
С чл. 5, ал. 4, т. 3 страните са предвидили, че при настъпване на което и да е от
условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на
другата страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да
започна в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение.
Преговорите следва да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При
непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват
последиците, посочени в т. 1 и т. 2.
В чл. 38 е предвидено, че договорът може да бъде изменян и допълван с писмени
споразумения между страните, които са негова неразделна част.
Установява се, че при ответника е постъпило на 28.09.2017 г. предложение от „МТК
Г.“ ООД относно провеждане на преговори по реда на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от договора от
02.12.2016 г. Ищецът се е позовавал на по-висока действаща цена на природния газ,
3
отколкото тази, действала към датата на подписване на договора и предложил провеждане
на преговори за повишение на цената на обществения превоз, който осъществява.
Видно е, че е отправено второ предложение от „МТК Г.“ ООД до ответника, което е
във връзка с получен отговор от Столична община от 17.10.2017 г., че ищецът следва да
представи справка от НСИ, в която да е записано, че наистина има промяна в цената на
природния газ с повече от 20%, за да започнат преговорите. С предложението е поискано
актуализиране на цената на превоза с 5% в съответствие с клаузите на подписания договор.
Видно е от изложеното в писмото от 02.04.2021 г. от Националния статистически
институт, както и от констатациите на вещото лице в приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, че отдел „Сметки в околната среда и енергетиката“ на Националния
статистически институт /НСИ/ не провежда специфични изследвания за цената на
природния газ за транспорт и не разполага с такава информация. НСИ осигурява
наблюдения на цените на природния газ в изпълнение на Регламент /ЕС/ на цените на
природния газ и електроенергията. Съгласно този Регламент, два пъти годишно се отчитат
цени на природен газ до крайни небитови и битови клиенти, съответно за периодите януари-
юни и юли-декември на отчетната година.
Не се спори между страните, а същото се доказа и от приетите писмени доказателства
– фактури и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че общият маршрутен
пробег в километри по всички линии, които ищецът е осъществил през месец юли 2019 г. е
489 543.545 км., а за месец август 2019 г. е 491 685.692 км. Не се спори, че ответникът е
заплатил на ищеца възнаграждение в размер на базовата цена, определена в договора от 3
лева на километър без ДДС.
Спорът между страните е за това дали са настъпили условията за промяна на цената
на километър маршрутен пробег в хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, което да даде
право на ищеца да претендира разликата между изплатения и по-висок размер на
възнаграждението за извършения през месеците юли и август 2019 г. превоз.
Ответникът прави възражение, че цитираната клауза е нищожна; счита, че
необходимо условие за влизане в действие на хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 е наличието на
проведени преговори относно това с колко да се промени определената цена по договора и
непостигнато съгласие между страните; поддържа, че претенцията е неоснователна поради
вече осъществена компенсация на ищеца по чл. 5, ал. 4 от договора; че е неоснователно
искането за увеличение на цената с над 2,5%.
Видно е от сключения между страните договор, че срокът му, съгласно чл. 3, ал. 1, се
брои от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, което е станало на 26.07.2017
г. Предвидено е, че договорът влиза в сила при настъпване на условието на чл. 3, ал. 2, като
видно от приетите доказателства това е станало на 25.10.2016 г., когато е влязло в сила
определението по адм.д. № 11168/2012 г. на Административен съд София-град за
прекратяване на делото на основание чл. 233 ГПК.
Уговорено е, че датата, към която се преценява наличието на основание за промяна на
цената на километър маршрутен пробег по чл. 5, ал. 4, т. 2 е датата на подписване на
договора, която дата е 02.12.2016 г. Обвързване на промяната на цената с датата на
сключване на договора, а не с влизането му в сила, е и правно и житейски обосновано, тъй
като именно към тази дата страните са наясно с цената, при която се съгласяват да сключат
договора и по-какъв начин повишаването на определени суровини може да се отрази на
изпълнението на транспортната услуга от страна на изпълнителя.
Изрично в договора е посочено, че същият е сключен на основание разпоредбите на
4
Регламент /ЕО/ № 1370/2007 г., чл. 19 от Закона за автомобилните превози и чл. 26, ал. 2 от
Наредбата № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Предвиденият механизъм
за компенсиране на разходите на превозвача на обществения транспорт е съобразен с чл. 4
от цитирания регламент и с наредбата, като страните са предвидили обективен критерий за
промяна на възнаграждението – увеличаване цената на основните суровини за изпълнение
на договора, каквито са гориво-смазочните материали.
Предвид изложеното следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие, че
датата, към която се преценява дали е налице промяна в хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 е
датата на подписване на договора – 02.12.2016 г. Включването на цитираната клауза и
необходимостта от преценка именно към датата на подписване на договора, към която
страните са били наясно с икономическите условия, при които сключват договора, цели
възнаграждението на превозвача, при доказано изпълнение на договора и повишаване на
цените, да не бъде обезценено и държи сметка на запазване на еквивалентността на
престациите.
Съдът намира за неоснователно възражението на Столична община, че клаузата на
чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради
противоречие на закона.
Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на
императивни правни норми. Според ответника цитираната разпоредба противоречи на чл.
30, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 210 от Закона за енергетиката. В чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за
енергетиката е предвидено, че Комисията за енергийно и водно регулиране е тази, която
регулира цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните
потребители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа,
както и цените, по които крайните снабдители продават природен газ на клиенти
присъединени към съответните газоразпределителни мрежи. Съдът намира, че разпоредбата
на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора не е в противоречие с въведеното правило в Закона за
енергетиката, като от същата не следва забрана промяната в договора да бъде обвързана с
преценка на статистически данни. В договора страните са се съгласили данните от НСИ да
се използват като източник на информация, а не, че НСИ определя цените, в който случай
би имало колизия с чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ. Неоснователно е възражението, че клаузата е
нищожна, тъй като НСИ не поддържа данни за цените на смазочните материали за небитови
потребители. В действителност от допълнителното заключение към съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че НСИ не отчита цени на смазочни материали за небитови
потребители, но липсата на такава информация не влече недействителност на разпоредбата,
а се отнася до преценка кои данни се вземат предвид при прилагането й. Предвид
изложеното следва да се приеме, че клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е действителна и
валидно обвързва страните.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че необходимо условие
за влизане в действие на хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 е наличието на проведени преговори
относно това с колко да се промени определената по договора цена и непостигнато съгласие,
както и че абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от
процесния договор е писмено изменение на договора по смисъла на чл. 38, който
предвижда, че изменение на договора е възможно само въз основа на писмени споразумения
между страните, които са негова неразделна част.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните, като отделни уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка
помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
5
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване съдържанието на
договора съдът приема, че изискването на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора да се проведат
фактически преговори между страните е поставено като условие при промяна във
възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността
по чл. 5, ал. 1. При смисловото тълкуване на последното изречение на чл. 5, ал. 4, т. 2, може
да се направи извод, че страните са се съгласили отнапред възнаграждението на километър
маршрутен пробег да се промени с 2,5%, ако не постигнат съгласие. Следователно липсата
на воля на страните за промяна на възнаграждението при увеличена цената на ГСМ с 20%,
има за последица възнаграждението да се увеличи автоматично с 2,5%.
В разглеждания случай безспорно се доказа, че ищецът е отправил на 28.09.2017 г.
предложение до ответника за провеждане на преговори за уточняване на възнаграждението,
поради увеличение на цената на ГСМ с повече от 20%. Не се спори между страните, че
липсва постигнато съгласие, тъй като преговори в предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 3 срокове не
са проведени. Ето защо и ако се установи, че е налице промяна в цената на ГСМ при
извършения превоз за процесните месеци ноември и декември 2018 г., то за ищеца ще
възникне основание да претендира цената с увеличението от 2,5%, поради липса на съгласие
между страните за уточняване на промяна до 5%.
Наличие на писмено споразумение между страните по смисъла на чл. 38 изисква
постигнато съгласие между страните, каквото в случая не е налице. От съдържанието на чл.
5, ал. 4, т. 2 е видно, че страните са се споразумели отнапред, че при непостигане на съгласие
на преговорите възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5%,
поради което в случая писмено споразумение не е необходимо условие, за да настъпи
предвидената промяна.
Съдът приема за установено, че ищецът е инициирал преговори, които в сроковете по
чл. 5, ал. 4, т. 3 не са осъществени, страните не са постигнали съгласие за увеличение на
възнаграждението до 5%, поради което изпълнителят има право да претендира
възнаграждение увеличено с 2,5%, ако се установи, че цената на ГСМ на километър
маршрутен пробег, се е променила с повече от 20%, съгласно данните на Националния
статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че средният процент на увеличение на
цената на природния газ за крайни небитови потребители за второто шестмесечие на 2019 г.
спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г., без всякакви данъци, такси и ДДС е в
размер на 47,91%. Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни
небитови потребители за второто шестмесечие на 2019 г. спрямо данните на второто
шестмесечие на 2016 г. без ДДС и други възстановими данъци и такси е в размер на 45,22%.
Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови
потребители за второто шестмесечие на 2019 г. спрямо данните на второто шестмесечие на
2016 г. с всички включени данъци е в размер на 45,32%.
За да отговори на задачите, поставени от ответника, вещото лице е съобразило
предоставените данни от НСИ за отчетните шестмесечия: юли – декември 2016; януари –
юни 2017 г.; юли – декември 2017 г.; януари – юни 2018 г.; юли – декември 2018 г.; юли –
декември 2019 г. В шестмесечния период юли – декември 2019 г. попадат и процесните
месеци юли и август 2019 г. Въз основа на годишното потребление на природен газ ищецът
попада в група крайни небитови клиенти – Група И3 – годишно потребление минимум
10 000 – максимум 100 000 ГДж. Извършените изчисления от вещото лице на процента на
увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители от група И3 за
второто шестмесечие на 2019 г. спрямо данните за второто шестмесечие на 2016 г. по данни
на НСИ, без или с данъци, са с процент над 45%.
6
С оглед извършените изчисления от вещото лице и наличните доказателства по
делото, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
липсват доказателства за увеличаването на цената за конкретните месеци юли и август 2019
г.
С чл. 5, ал. 4, т. 2 страните са се съгласили промяната в цената на ГСП да се
съобразява по данни от Националния статистически институт. В разглеждания случай
такива данни за увеличение на цените за отчетните шестмесечия са изследвани от вещото
лице, като се установява, че в изпълнение на Регламент /ЕС/ 2016/1952 на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2016 г. относно европейската статистика на цените на
природния газ и електроенергията, два пъти годишно се отчитат цени на природен газ до
крайни небитови и битови клиенти. Доказа се, че използването от ищеца гориво за
извършвания обществен превоз по основни градски автобусни линии от общинската
транспортна схема на Столична община е природен газ. Според представената справка от
НСИ, цените на природния газ за крайните небитови клиенти, за периода юли – декември
2019 г., в който попадат и процесните месеци юли и август 2019 г., са увеличени спрямо
цените в периода юли – декември 2016 г., в който попада месеца на подписване на договора,
с повече от 20%, независимо от това към коя група ще бъде причислено дружеството „МТК
Г.“ ООД. Дори и да се приеме, че е налице намаление в цената на смазочните материали, то
съпоставено с цената на горивата, увеличението отново е с над 20%.
Спорен между страните е въпросът дали, ако промяната в цените на ГСМ е с повече
от 20%, то цената се увеличава с 5%, т.е. с два пъти предвиденото в чл. 5, ал. 4, т. 2 от 2,5%.
Съдът счита, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, не може да се
приеме, че страните са постигнали съгласие за съобразяване колко пъти от 20% се променя
цената на горивно-смазочните материали. Разпоредбата е ясна и недвусмислено предвижда
еднократна промяна на уговореното възнаграждение при доказана промяна на цената на
ГСМ с повече от 20%, съгласно данните на Националния статистически институт спрямо
цената към датата на подписване на договора. Обратното тълкуване би било в противоречие
и с второто изречение на цитираната разпоредба, в която е заложено увеличение до 5%,
което би могло да бъде надвишено, ако се съобразява в пъти броя на увеличението на ГСМ с
повече от 20%. Предвид изложеното съдът намира, че уговорената между страните клауза
предвижда еднократна възможност за увеличение на възнаграждението с 2,5% при
настъпване на разгледаните по-горе условия, които в случая са налице.
В хода на производството от страна на ищеца са ангажирани като доказателства
доклад вх. № СОА22-ВК66-8006 от 18.07.2022 г., Решение на Столичен общински съвет №
607/21.07.2022 г. и Споразумение между Столична община, представлявана от Кмета на СО
и „МТК Г.“ ООД, от които според дружеството е ясна действителната воля на страните да
съобразяват колко пъти от 20% е налице изменение. Съдът намира, че цитираният доклад от
18.07.2022 г. представлява извършен анализ на финансово-икономическата обстановка и
как, според авторите му, трябва да се разбират клаузите на процесния договор. Изложеното
в него обаче не може да се приеме за дадено автентично тълкуване на чл. 5, ал. 4, т. 2, за
което страните са изразили воля към сключването му. Изрично в доклада, който е цитиран в
последващото решение от 21.07.2022 г., е записано, че клаузата на чл. 5 е спорна между
страните и в резултат на това са налице висящи съдебни спорове. С подписването на
допълнителното споразумение страните са се съгласили да отменят действието на
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора, считано от 31 юли 2022 г., което е още едно
доказателство, че обратно на изложеното от ищеца, не е налице ясно изразена воля от
страните как следва да се тълкува правилото на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора.
По изложението съображения съдът намира, че за спорния период страните са
постигнали съгласие при непостигане на съгласие и наличие на увеличение на ГСМ с повече
7
от 20%, дължимата цена да бъде увеличена с 2,5%. При кредитиране приетото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, неизплатеното възнаграждение на ищеца за месец юли
2019 г. е 44 058,92 лева с ДДС – възнаграждение за пробег 489 543,545 км., платимо при
цена 3,69 лв./км. с ДДС възлиза на 1 806 415,68 лева, докато платеното от ответника е
1 762 356,76 лева. Неизплатеното възнаграждение за месец август 2019 г., формирано в
резултат на увеличението с 2,5% е на стойност с включен ДДС е 44 251,74 лева –
възнаграждение за пробег 491 685.962 км., платимо при цена 3,69 лв./км. с ДДС възлиза на
1 814 321,20 лв., докато платеното от ответника е 1 770 069,46 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове за главници за месец юли и
месец август 2019 г. са основателни съответно за сумите в размер на 44 058,92 лева с ДДС и
44 251,74 лева с ДДС, като за разликата до пълните предявени размери подлежат на
отхвърляне. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху присъдените
суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Възнаграждението е следвало да бъде заплатено до 14-то число на следващия месец,
съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, поради което считано от 15.08.2019 г. и съответно от
15.09.2019 г. Столична община е в забава плащането по отношение на дължимото
възнаграждение за месеците юли и август 2019 г.
При съобразяване приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателен за месец юли 2019 г. за размера 10 953,29 лева и за
периода от 15.08.2019 г. до датата на завеждане на иска 25.01.2022 г., а за месец август 2019
г. за размера 10 620,42 лева и за периода от 15.09.2019 г. до датата на завеждане на иска
25.01.2022 г., като за разликите следва да се отхвърли.
Неоснователен е доводът на ответника, че лихва за забава не се дължи, тъй като в
договора никъде не е посочен падеж за плащане при промяна на цената в хипотезата на чл.
5, ал. 4, т. 2. Както се посочи, страните отнапред са се съгласили по какъв начин и как се
променя цената на възнаграждението. След като се установи, че са настъпили
обстоятелствата затова, то дължимото възнаграждение е в установения в настоящото
производство размер и за неговото плащане ответникът изпада в забава, без да е необходима
допълнителна покана за плащане, след като има определен ден за изпълнение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице вече
осъществена компенсация на ищеца и поради това не му се дължи допълнително
възнаграждение. Видно е, че получената от ищеца компенсация е в приложение на
хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора, която предвижда независима от чл. 5, ал. 4, т. 2
възможност за компенсация на изпълнителя. В подкрепа на този извод е и изричният текст
на чл. 5, ал. 4, т. 3, който гласи: „При настъпването на което и да е от условията описани в
предходните две точки страните всяка от страните има право…..“. Следователно
уговорените основания по т. 1 и т. 2 са самостоятелни и постигнато споразумение по чл. 5,
ал. 4, т. 1 няма отношение към прилагането на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора.
По отношение на разноските: Двете страни претендират разноски. От ищеца са
извършени разноски, за които са представени доказателства, в общ размер на 14 190,37 лева,
от които 8 790,37 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за вещо лице и 5 000 лева за
адвокатско възнаграждение. При съобразяване уважената част от исковете на ищеца се
дължат разноски в размер на 7 095,49 лева. От страна на ответника са извършени разноски в
размер на 6 550 лева, от които 650 лева за депозити за вещо лице и 5 900 лева за адвокатско
възнаграждение. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в
размер на 3 274,86 лева.
8
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените суми, а именно: IBAN: ****, BIC: SOMBBGSF при
„Общинска банка“ АД.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ Столична община, с адрес:
гр. София, ул. ****, да заплати на „МТК Г.“ ООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул.
„****,
сума в размер на 44 058,92 лева с ДДС /четиридесет и четири хиляди петдесет и
осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляващо допълнително възнаграждение в
размер на 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец юли 2019 г., дължимо на
основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба 25.01.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер 44 058,92 лева до пълния предявен размер 88 117,84 лева, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 10 953,29 лева /десет хиляди деветстотин
петдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за
забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.08.2019 г. до 25.01.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер 10 953,29 лева до
пълния предявен размер 21 907,07 лева и
сума в размер на 44 251,74 лева с ДДС /четиридесет и четири хиляди двеста
петдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/, представляващо допълнително
възнаграждение в размер на 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец август 2019
г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз №
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на исковата молба 25.01.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер 44 251,74 лева до пълния предявен размер 88 503,47лева,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 10 620,42 лева /десет хиляди
шестстотин и двадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща мораторна
лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер 10 620,42
лева до пълния предявен размер 21 240,83 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, с адрес: гр. София, ул.
****, да заплати на „МТК Г.“ ООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. „****, сума в
размер на 7 095,49 лева /седем хиляди деветдесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, МТК Г.“ ООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, бул. „****, да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. ****, сума в
размер на 3 274,86 лева /три хиляди двеста седемдесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9
10