№ 6019
гр. С., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.ия М. Станиславова
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от В.ия М. Станиславова Гражданско дело №
20241110140807 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 221552/05.07.2024 г. на Етажните собственици
на етажна собственост на сграда ........, находящи се в гр. С............, представлявана от
председателя на ЕС П. И. В., срещу К. К. И., ЕГН **********, с която са предявени за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 38 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищците сумата в размер на 5 268,67 лева,
представляваща главница за задължение за извършени СМР, съгласно решение на общо
събрание на съсобствениците в етажната собственост на сгради А и Б от 03.07.2021 г.,
обективирано в протокол от 03.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1 062,97 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 19.07.2021 г. до 20.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34241/2023 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ответникът К. К. И. е
собственик на самостоятелен обект в жилищна ............, находяща се на адрес: гр. С............ –
жилище ..............., с площ 60,65 кв. м., заедно с прилежащо към него мазе .........., с площ 4,31
кв. м., ведно с идеални части от общите части на сградата, които след преизчисление
възлизали на 2,279 % /за жилище 11 и мазе .......... към него/. Твърди се, че на 03.07.2021 г. е
било проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградите в
режим на ЕС – ......... на което било взето решение да се приеме предложената от „.............“
ЕООД оферта за изпълнение на СМР – довършване на сградите и изваждане на разрешение
за ползване № С-2007 от 03.07.2021 г., съгласно която дружеството следвало да извърши
подробно описани СМР в общите части на сградата. На посоченото събрание било взето
решение всички етажни собственици да заплатят припадащите им се суми за тези разходи
съобразно на притежаваните от тях идеални части от общите части в срок до 18.07.2021 г.
Съобразно притежаваните от ответника идеални части, последният следвало да заплати
сумата от 5 268,67 лева. Поради забавата за плащане на дължимата сума в уговорения срок,
за периода на своята забава същият дължал заплащане и на мораторна лихва в размер на 1
1
062,97 лева – за периода от 19.07.2021 г. до 20.06.2023 г. За неплатени суми в полза на
ищците била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34241/2023 г. на
СРС, 29 състав, която не е влязла в сила поради подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение от страна на длъжника. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което
да се признае съществуването на вземанията по оспорената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника К. К. И., с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Оспорва се законосъобразността на взетите решения на ОС на ЕС, като се
твърди, че ответникът не е бил канен и съответно не е взел участие в тяхното провеждане.
Оспорва се доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи, като
едностранно съставени от заинтересованите лица, вкл. се поддържа, че същите са
антидатирани и изготвени за целите на настоящия процес. Твърди се, че ответникът се е
разпоредил с правото си на собственост върху процесните имоти, за което се представят
доказателства.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 34241/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 20.06.2023 г. Етажните собственици на етажна
собственост на ............. находящи се в гр. С............, са депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. К. И. за следните суми: сумата 5
268,67 лева, представляваща главница за задължение за извършени СМР, съгласно решение
на общо събрание на съсобствениците в етажната собственост на сгради А и Б от 03.07.2021
г., обективирано в протокол от 03.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2023
г. до изплащане на вземането, и сумата 1 062,97 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 19.07.2021 г. до 20.06.2023 г.
С разпореждане от 24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 34241/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 126,63 лева –
държавна такса, и 910,24 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за учредяване на
право на строеж срещу задължение за изграждане на жилища № 49, том I, рег.
...............42, дело № 43/2007 г. на нотариус К. К., с рег. № .......... на НК, видно от който на
22.03.2007 г. К. К. И., В............ И.а, като съсобственици на УПИ XV-219 от кв. 184 по плана
на гр. С................. с площ от 1273 кв. м., са учредили в полза на „...........“ ЕООД право на
строеж върху описания имот за построяване на две жилищни сграда – ..............“, със
застроена площ от 232,72 кв. м., и ............, със застроена площ от 233,77 кв. м., съгласно
Разрешение за строеж № 104/26.01.2007 г. на главния архитект на СО, район „В.“. Съгласно
пункт II от нотариалния акт за К. К. И., В............ И.а, като съсобственици на описания в
пункт I УПИ, взаимно си учредяват, отстъпват и приемат правото на строеж за обектите,
подробно индивидуализирани в пункт II, сред които за К. К. И. се построява и отрежда в
изключителна собственост самостоятелен обект в сграда – жилище ..............., находящо се
в гр. С., СО – район „В.“, ул. „............... с площ от 60,65 кв. м., заедно с мазе .........., с площ
от 4,31 кв. м., заедно с 5,851 % идеални части от общите части на сградата.
2
По делото е прието като писмено доказателство Удостоверение за степен на
завършеност на строеж V-та категория от 10.06.2014 г., издадено от СО – район „В.“,
издадено на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, по молба на „...........“ ЕООД. От съдържанието на
посоченото удостоверение се установява, че след извършена проверка на място е
констатирано, че за обект „Две жилищни сгради с подземни гаражи“ – .............., УПИ XV-219
от кв. 184 по плана на гр. С., СО-район „В.“, м. „Г.............“, се констатира, че има акт за
приемане на конструкцията (Акт № 14) от 29.09.2010 г., като към датата на проверката
сградите са изпълнени на етап груб строеж.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол от проведено
на 07.03.2021 г. общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна
сграда, находяща се в гр. С., ул. „................ .............., подписан за протоколчик и управител
на ЕС от П. И. В.. Под т. 1 от взетите решения на ОС на ЕС е изборът на П. И. В. за
управител на ЕС. В този смисъл и приетото по делото Уведомление по чл. 4б ЗУЕС от
11.03.2021 г., адресирано от П. И. В. до СО – район „В.“. По делото не се твърди и не се
ангажират доказателства посоченото решение на ЕС да е било атакувано по съдебен ред от
който и да е от етажните собственици.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол от проведено
на 03.07.2021 г. общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна
сграда, находяща се в гр. С., ул. „................ .............., подписан за протоколчик и управител
на ЕС от П. И. В.. Под т. 1 от взетите решения на ОС на ЕС е гласуване и приемане на
оферта на „.............“ ЕООД за извършване на СМР за довършване на ................– взето с
мнозинство от 74,23 %. По делото не се твърди и не се ангажират доказателства посоченото
решение на ЕС да е било атакувано по съдебен ред от който и да е от етажните собственици.
Към протокола от ОС на ЕС е приложен присъствен лист на собствениците на обекти в
............. присъствали на ОС, и срещу чиито имена е положен саморъчен подпис. Приложена
е и в табличен вид Ценова оферта за изпълнение на СМР – довършване на сградите и
изваждане на разрешение за ползване, изготвена от инж. .................... и П. В., както и
Таблица за разпределение на чистата жилищна площ на самостоятелните обекти
спрямо общата жилищна площ в ................ Видно от последната разгърнатата застроена
площ /РЗП/ на сграда А е 1 826.310 кв. м., а на сграда Б – 1 566,780 кв. м., като конкретното
съотношение между чистата площ на процесния апартамент ............... към общата жилищна
площ на сгради А и Б, според отбелязването в таблицата, е 2.279 и съответно припадащата
се за него сума е 4 919,10 лева, а за мазе № 6 – съотношението е 0.162 и съответно
припадащата се сума възлиза на 349,57 лева, или сумарно за двата обекта тази сума е
5 268,67 лева.
По делото е представено и прието Съобщение от 04.07.2021 г. за изготвен протокол от
проведено ОС на 03.07.2021 г., носещо подпис на управителя на ЕС, ведно с констативен
протокол от същата дата, удостоверяващ поставянето на съобщението на външната страна на
входната врата на ..............“ и от вътрешната страна на входната врата на .............
По делото е представена и приета Справка № 1266840/20.09.2024 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. С., видно от която на
22.06.2022 г. е вписано ново обстоятелство за лицето К. К. И.а – прехвърляне от същия, като
продавач, на правото на собственост върху апартамент ............... и мазе .........., находящи се
гр. С., ул. „................
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 38 ЗУЕС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците
сумата 5 268,67 лева, представляваща главница за задължение за извършени СМР, съгласно
3
решение на общо събрание на съсобствениците в етажната собственост на сгради А и Б от
03.07.2021 г., обективирано в протокол от 03.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от
20.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 1 062,97 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 19.07.2021 г. до 20.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34241/2023 г. на СРС, 29 състав.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 38 ЗУЕС
Основателността на предявения главен иск е обусловена от кумулативното позитивно
установяване от ищцовата страна на следните материални предпоставки: 1./ че е налице
етажна собственост на сгради А и Б, находящи се в гр. С............; 2./ че ответникът е
притежавал самостоятелни обекти в етажната собственост в процесния период – конкретно
сочените в ИМ жилище ............... и мазе ..........; 3./ наличието на прието и влязло в сила
решение на ОС на етажните собственици по чл. 11, т. 10 ЗУЕС за извършване на строително-
ремонтни дейности в общите части на сочената стойност, от които на ответника се припада
сумата от 5 268,67 лева, съответстваща на притежаваните от него идеални части от общите
части на сградата.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираната сума.
При преценка на събрания в хода на процеса доказателствен материал съдът
установи, че ищецът не е изпълнил възложената му доказателствена тежест по делото и не е
установил наличието на първата материална предпоставка, включена във фактическия
състав на иска по чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 38 ЗУЕС – а именно, че е налице етажна
собственост на сгради А и Б, находящи се на адрес: гр. С., м. „Г.............“, ул. „............, което
обосновава извод за неговата неоснователност. Мотивите на съда за това са следните:
Съгласно чл. 37 ЗС етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях
помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици –
държавата, общините и други юридически или физически лица. В чл. 38 ЗС е предвидено, че
възникването на етажна собственост предполага наличието на сграда, в която отделните
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, при което частите от
сградата, които по естеството си или по своето предназначение служат за общо ползване,
принадлежат на всички етажни собственици в сградата. Съгласно чл. 38 и чл. 39 ЗС
етажната собственост възниква ex lege /по силата на закона/ – при сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици. Именно в този случай, общи на
всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване (чл. 39, ал. 1 ЗС). Необходимо е поне четири
самостоятелни обекта в сградата да принадлежат на различни физически или юридически
лица, за да се прилагат спрямо тях правилата на етажната собственост (чл. 3 ЗУЕС).
Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 67/11.06.2015 г. по гр.д.
..........28/2015 г. по описа на ВКС, II ГО, която настоящият състав споделя, наличието на
функционална връзка между обекти в различни сгради не обуславя наличие на етажна
собственост, включително когато помещение в една сграда е предназначено да обслужва
обекти в други постройки.
Трайно и безпротиворечиво е възприето в практиката на Върховната инстанция /така
Решение № 816/07.07.2011 г. по гр. д. № 2028/2009 г. на ВКС, I г. о., ГК, Решение №
1323/25.10.1984 г. по гр. д. № 484/84 г. на ВКС, IV г. о., и др. / още и становището, че когато в
4
едно дворно място има хоризонтално разположени две и повече сгради и те са собственост
на отделни лица, не е налице етажна собственост. Етажна собственост възниква за всяка
сграда поотделно, тъй като в нея различни лица притежават индивидуално право на
собственост върху обособени обекти в сградата. Етажната собственост се отнася до
вертикално изградена постройка, в която са разположени самостоятелни обекти на
собственост. Освен това, в хипотезата на т. н. "хоризонтална етажна собственост" извън
режима на земята, която по своята неделимост е аналогичен на обща част, не са налице
другите характеристики на обща ЕС и наличие и на другите общи части между двете сгради,
визирани в чл. 38, ал. 1 ЗС, които съществуват само при вертикално изградена постройка, в
неразривна връзка със самостоятелните обекти на собственост. Следователно между
собствениците на отделните сгради съществува съсобственост върху дворното място, поради
което отношенията между собствениците на двете сгради следва да се разгледат и уредят по
реда на чл. 32 ЗС, като се разпредели ползването между собствениците на двете сгради.
Впоследствие отделните собственици във всяка от етажната собственост могат да
разпределят ползването на тяхната част от дворното място, като се съобразят с разпоредбите
на чл. 38 и сл. ЗС. Наличието на две отделни сгради в един парцел не може да доведе до
създаването на обща етажна собственост между собствениците на самостоятелни
обекти в различните сгради, доколкото такова тълкуване пряко противоречи на изричната
разпоредба на чл. 38, ал. 1 ЗС.
В разглеждания случай, по делото не е спорно, а и се установява от събрания писмен
доказателствен материал – Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу
задължение за изграждане на жилища № 49, том I, рег. ...............42, дело № 43/2007 г. на
нотариус К. К., с рег. № .......... на НК и Удостоверение за степен на завършеност на строеж
V-та категория от 10.06.2014 г., издадено от СО – район „В.“, че в УПИ XV-219 от кв. 184 по
плана на гр. С................. с площ от 1273 кв. м., са построени две жилищни сгради –
..............“, със застроена площ от 232,72 кв. м., и ............, със застроена площ от 233,77 кв. м.,
съгласно Разрешение за строеж № 104/26.01.2007 г. на главния архитект на СО, район „В.“,
като за строежа на посочените сгради, на 29.09.2010 г. е бил издаден Акт Образец № 14, а
при направен оглед на място на 10.06.2014 г. от главен инженер при СО – район „В.“ е
констатирано, че сградите .............. са изпълнени на етап груб строеж. По делото не се
твърди и не се установява сградите да са конструктивно свързани помежду си. С оглед на
това и съобразявайки горецитираната съдебна практика, настоящият състав приема, че в
разглеждания случай не е налице етажна собственост между двете жилищни сгради,
построени в процесното УПИ. Само поради общността на мястото, в което те са построени,
не се създава етажна собственост. В процесната хипотеза може да се говори за етажна
собственост между собствениците на обектите за всяка сграда поотделно, но не и за обща
етажна собственост между двете сгради. При така изложеното, съдът приема, че не е налице
твърдяната в исковата молба етажна собственост, поради което и приетите решения, вкл.
процесното, няма как да породят валиден правен ефект, което обоснова извод за
неоснователност на предявения иск.
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се твърди и не се установява
процесните две жилищни сгради да съставляват „Жилищен комплекс от затворен тип“ по
смисъла на чл. 2 ЗУЕС. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадено в § 1, т. 3 от ДР
на ЗУЕС, „Жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен УПИ, в
който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи
собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на контролиран достъп на
външни лица. Наред с горното, за управлението на общите части на сградите в режим на
етажна собственост, изградени в жилищните комплекси от затворен тип по смисъла на
ЗУЕС е приложима нормата на чл. 2 ЗУЕС, изискваща сключването на писмен договор с
нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни
обекти, който се вписва в АВ, като безспорно в случая такъв не е сключван, нито вписван /в
5
този смисъл и Определение № 165 от 5.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 47/2014 г., IV г. о.,
ГК/.
По делото не са навеждани фактически твърдения проведеното на 03.07.2021 г. общо
събрание да е съвместно общо събрание на две отделни ЕС по смисъла на чл. 18 ЗУЕС, но с
оглед прецизност на изложението следва да се посочи, че провеждането на такова съвместно
събрание е обусловено от спазване на законово установени изисквания, които в конкретния
случай не се твърди или установява да са спазени.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между собствениците на самостоятелни
обекти на ..............“ и ............ не е възникнала обща етажна собственост. Невъзникването на
такава прави невъзможно възникването и съществуването на общи органи на ЕС, които да
приемат валидни решения, обвързващи етажните собственици на двете сгради. С оглед на
това, приетите решения на проведените общи събрания на двете сгради, в частност и
решението от 03.07.2021 г., са невалидни и негодни да породят правни последици спрямо
отделните етажни собственици на едната от тях, тъй като не съществува такъв орган като
общо събрание на двете сгради, представляващи отделни и самостоятелни ЕС. При
формирания извод за изначална невалидност на решенията, взети на проведеното на
03.07.2021 г. общо събрание, съдът не дължи обсъждане по същество на възраженията на
ответната страна относно тяхната законосъобразност.
При горните мотиви и с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало,
намиращ проявление в конкретно наведените от ищцовата страна фактически твърдения /за
наличие на една обща ЕС за двете жилищни сгради – ............../ и съответно на тях
формулирания петитум, настоящият съдебен състав намира, че не е възможно
претендираните суми да бъдат присъдени само в полза на едната ЕС, а исковата претенция
подлежи на отхвърляне в нейната цялост.
По акцесорния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед на неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху претендираното главно вземане.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски има ответната страна. Последната не
претендира разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Етажните собственици на
етажна собственост на сграда ........, находящи се в гр. С............, срещу К. К. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. "П............., положителни установителни искове с
правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 38 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците сумата в размер на 5 268,67
лева, представляваща главница за задължение за извършени СМР, съгласно решение на
общо събрание на съсобствениците в етажната собственост на сгради ...... от 03.07.2021 г.,
обективирано в протокол от 03.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1 062,97 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 19.07.2021 г. до 20.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34241/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7