Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260217/ 22.04.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на петнадесети март две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 793 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Б.Д.Т. с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „С. Г. Груп“ ЕАД.
Ищцата твърди, че по ч. гр. д. № 15825/2012 г. по описа на РС - Пловдив бил издаден изпълнителен лист от 20.11.2012 г., с който била осъдена да заплати на ответника следните суми: главница в размер на 523,90 лева, представляваща неплатена цена за
предоставени от „Космо България Мобайл" ЕАД, чрез мобилен оператор
„Глобул" мобилни услуги по договор № М 00055407/05.03.2009 г., за
заплащане на която цена била съставена фактура с № **********/05.09.2009 г. и което вземане било му прехвърлено с
договор за цесия, за която била уведомена, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 25.01.2010 г. до 06.02.2012 г. в размер на 164,63
лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -
08.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както сумата от 25 лева - платена
държавна и 180 лева - адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 16523/23.07.2013 г., подадена от
ответника до ЧСИ А.Я. с peг. № 747, с район на действие Окръжен съд Монтана,
към която бил приложен описания изпълнителен лист, срещу ищцата било образувано изпълнително дело № 2221/2013 г. по
описа на същия ЧСИ. По посоченото изпълнително дело били извършени изпълнителни
действия срещу нея, като последно валидно поискано действие било от 30.06.2014 г., на
която дата от взискателя било поискано налагане на запор върху трудовото й възнаграждение с молба
с вх. № 3157/30.06.2014 г. Впоследствие изпълнителното дело било изпратено за продължаване
на изпълнителните действия при ЧСИ К.П. с peг. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, при който било образувано изп. дело № 2954/2015 г. По него не били искани от взискателя
и от ЧСИ не били извършвани действия по принудителното изпълнение, които да
прекъсват перемпциалния двугодишен срок и давностният такъв, до 30.11.2017 г., когато
било поискано
от ответника
принудително изпълнително действие, прекъсващо давността, а именно налагане на
запор върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение на длъжника. Така бил изминал период по-дълъг от 2 години, поради което изпълнителното
производство било прекратено ех lege по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на дата
30.06.2016 г., поради което исканите
и извършвани след тази дата принудителни действия били се считали „обезсилени по
право" и не пораждали правни последици, в това число не спирали и не прекъсвали започналата да тече на
давност, съгласно разясненията в TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС. От друга страна,
считано от 30.06.2014 г. била изтекла и петгодишната давност за вземанията по издадения изпълнителен лист. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите по
изпълнителен лист от 20.11.2012 г., а именно: главница в размер на 523,90 лева, представляваща неплатена цена за
предоставени от „Космо България Мобайл" ЕАД, чрез мобилен оператор
„Глобул" мобилни услуги по договор № М 00055407/05.03.2009 г., за
заплащане на която цена била съставена фактура с № **********/05.09.2009 г. и което вземане било му прехвърлено с
договор за цесия, за която била уведомена, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 25.01.2010 г. до 06.02.2012 г. в размер на 164,63
лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -
08.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както сумата от 25 лева - платена
държавна и 180 лева - адвокатско
възнаграждение, поради погасяването
им по давност.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението, че
за периода от 30.06.2014 г. /датата на последното изпълнително действие от ЧСИ А.Я./ до 30.11.2017 г. /първото
изпълнително действие на ЧСИ К. Павлов/ била изтекла законоустановената 2 годишна погасителна давност.
Позовава се на Решение № 170
от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г. на ВКС, IV г.о., според което извършената
c т. 10 от TP
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. пораждала действие от датата на обявяването на TP, поради което до тогава важали дадените задължителни разяснения
с ППВС № 3/18.11.1980 г., че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. Ето защо за периода от постановяване на TP № 2/26.06.2015 г. до подаване
на исковата молба в полза на ищеца не била изтекла погасителна давност от пет години. Предвид изложеното се
иска предявеният иск да бъде отхвърлен и
на ответника да се
присъдят сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в приложените изп. д. № 2221/2013 г. по
описа на ЧСИ А.Я. с peг. № 747 и изп. д. № 2954/2015 г. по описа на ЧСИ К.П. с peг. № 824, се установява, че
действително по ч. гр. д. № 15825/2012 г. по описа на РС - Пловдив е издаден изпълнителен лист от 20.11.2012 г., с който ищцата е осъдена да заплати на ответника следните суми: главница в размер на 523,90 лева, представляваща неплатена цена за
предоставени от „Космо България Мобайл" ЕАД, чрез мобилен оператор
„Глобул" мобилни услуги по договор № М 00055407/05.03.2009 г., за
заплащане на която цена е била съставена фактура с № **********/05.09.2009 г. и което вземане е било прехвърлено с
договор за цесия, за която е била уведомена, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 25.01.2010 г. до 06.02.2012 г. в размер на 164,63
лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -
08.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както сумата от 25 лева - платена
държавна и 180 лева - адвокатско възнаграждение. По молба на ответника oт 23.07.2013 г., към която е приложен
горепосочения изпълнителен лист, е
образувано изпълнително дело № 2221/2013 г. по описа на
ЧСИ А.Я. с peг. № 747. По него са
извършени редица действия, изразяващи се в връчване на покана за доброволно
изпълнение, изпращане на писма до взискателя, проучвания на имущественото
състояние на длъжника чрез изискване на информация и документи. С Разпореждане
от 26.08.2015 г. ЧСИ К.П. с peг. № 824 е уважил молба на ответника от 12.06.2015 г.
горепосоченото изп. дело да бъде прехвърлено при него, като е образувано изп. д. № 2954/2015 г. по описа на същия. По него
отново са извършени редица действия, изразяващи се в връчване на покана за
доброволно изпълнение, изпращане на писма до взискателя, проучвания на имущественото
състояние на длъжника чрез изискване на информация и други, които ще бъдат
посочени по-долу.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б. “в“
от с.з.
Съгласно
т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила Постановление № 3
от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, според което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В мотивите към т. 10 е посочено и че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Следва да се има предвид обаче, че в периода, когато е било образувано първото изпълнително дело за принудителното събиране на процесните вземания, е действало и цитираното в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. №
3/1980 г. на Пленума на ВС. В закона не е уреден изрично моментът, от който започват да действат тези тълкувателни актове или откога
отпада действието им. Разрешението на този въпрос е дадено с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о., Решение №
51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., на ВКС, ІV г. о. и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г. на ВКС, ІІІ г.
о., което
настоящият съдебен състав възприема изцяло. В тях е
посочено, че когато се касае за първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те
имат обратно действие и даденото от тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е посочено в тълкувателните актове. Не така
обаче стои въпросът с т. нар. последващи тълкувателни актове. Такива
тълкувателни ППВС и ТР са онези, с които по налагащи се причини и промени се
постановява изоставянето на вече дадено тълкуване и въприемане на ново такова,
по едни и същи непроменени действащи норми. Тези тълкувателни актове се състоят
от две части. С първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората
се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тази втора част
поражда действие от момента на постановяване на новото ТР. В тези случаи, ако
преди постановяването на новото ТР са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците. Ето защо Постановление № 3
от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС е преустановило действието си на 26.06.2015 г. и дадените с
него тълкувателни разрешения са задължителни за времето преди отмяната му, а Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ще се
прилага от този момент за в бъдеще.
Във връзка с настоящия случай най-напред трябва да се отбележи, че
приложима се явява общата петгодишна давност. Това е така, защото съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се
провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в
сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението
при постановено съдебно решение. Следователно, по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Вж. така в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 633 от 07.11.2017 г. по т. д. № 1508/2017 г. на ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015
г. на ВКС, II т. о., Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г. на ВКС, III г.о.,
Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о. и
др.
С оглед липсата на други данни следва, че най-късната безспорно
установена дата, на която Заповед за
изпълнение № 9976 от 11.10.2012 г. по ч. гр. д. № 15825/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив е влязла в сила, е тази, на която въз основа на нея е издаден изпълнителния лист – 20.11.2012 г. Давността е
била прекъсната на 23.07.2013 г., когато ответникът е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която е
формулирано искане за прилагане за определен изпълнителен способ и въз основа
на която е образувано изпълнително дело № 2221/2013 г. по описа
на ЧСИ А.Я..
А предвид гореизложеното относно действието на двата релевантни тълкувателни акта, следва,
че в периода от 23.07.2013 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече, като няма правно значение дали
взискателят е бил пасивен или не.
След 26.06.2015 г. давностният
срок за процесните вземания е започнал отново да тече, но е прекъсван с предприемането на редица изпълнителни
действия по изпълнително дело № 2954/2015 г. по описа на ЧСИ К.П., а именно – на 29.09.2015 г. е била присъединена Държавата
като взискател за дължимите й от ищцата публични вземания, на 27.03.2017 г. и на 07.08.2017 г. са били насрочени описи на
движими вещи, находящи се на адреса й, на 10.08.2018 г. е бил наложен запор върху банковите й сметки в „ОББ“ АД, а на 15.01.2020
г. – и върху трудовото й възнаграждение. Това е и последното предприето
изпълнително действие, с което е прекъсната давността и е започнала да тече
нова петгодишна давност, която би изтекла през 2024 г., а исковата молба, в която ищцата се позовава на същата, е подадена в Районен съд - Пловдив на 25.02.2020 г.
От посочената хронология е
видно и че между извършените действия по принудително събиране на дълга не е изтичал срок
по-дълъг от две години, за да се приеме, че е била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което те са
валидно извършени и съотв. годни да породят правни
последици, респ. да прекъснат давностния срок.
Ето защо процесните вземания не са погасени по давност и Б.Д.Т. дължи тяхното изпълнение.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно
сумата от 360 лв., съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, *****, адв. О.Д.,
срещу „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, Район “Витоша“, ул. “Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на „С. Г. Груп“ ЕАД,
че Б.Д.Т. не му дължи сумите по изпълнителен лист от 20.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 15825/2012 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: главница
в размер на 523,90 лева, представляваща неплатена цена за предоставени от
„Космо България Мобайл" ЕАД, чрез мобилен оператор „Глобул" мобилни
услуги по договор № М 00055407/05.03.2009 г., за заплащане на която
цена е била съставена фактура с № **********/05.09.2009 г. и което
вземане му е било прехвърлено с договор за цесия, за която е била уведомена, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 25.01.2010 г. до 06.02.2012 г. в размер на 164,
63 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда - 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както сумата от 25 лева -
платена държавна и 180 лева - адвокатско
възнаграждение, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА Б.Д.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, *****, адв. О.Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Витоша“, ул. “Рачо
Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, съдебен адрес:***, сумата от 360 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.