№ 8399
гр. С., 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110124820 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „Т.” ЕАД, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на суми за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената, срещу А. С. С. с цена
на исковете 341,29 лв., относно топлоснабдения имот – ап. 12, находящ се в гр. С., ж.к. „К.
2“, бл. № 11, вх. 2, ет. 2.
Ищецът „Т.“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, a след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет
страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот –
ап. 12, находящ се в гр. С., ж.к. „К. 2“, .. за който се води партида с аб. №250956. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно: 246,83 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.05.2023г. до изплащане на
вземането, 28,44 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.04.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 55,72 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 10.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането и
10,30 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 06.04.2023г. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове. Оспорва между
страните да е налице облигационно правоотношение, както и ищецът да е изпълнил
задълженията си по същото. Оспорва да е използвал топлинна енергия за процесния период.
Предявените претенции се оспорват и по размер. Моли се за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач „Н.“ ЕАД изразява становище за основателността на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника (респ. неговия наследодател), по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на § 1, т. 42 (отм.)
ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. При спор кой е собственик или
титуляр на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна
енергия, т.е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач
по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно
обстоятелство.
Основният спорен по делото въпрос е дали ответникът А. С. С. в качеството на
законен наследник на наследодателя С.М.Ц., починал на 29.07.2012 г., е придобила
собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.“, бл. 11, вх.
2, ет. 2, ап. 12, респ. дали А. С. С. е притежавала вещно право на собственост върху имота в
рамките на исковия период. За да бъде установено така очертаното спорно между страните
обстоятелство ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи, че
наследодателят С.М.Ц. е бил собственик на процесния имот, като за тази цел по делото са
2
приобщени множество писмени доказателства.
Видно от приетата по делото Молба-декларация от 08.11.1996 г., подадена от С.М.Ц.
до „Т.“ ЕАД, същият е заявил откриване на партида за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.“,
ул. „Р.... Съгласно Протокол от 13.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици в
жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., ж.к. „К.“, ул. „Ришки
проход“, бл. 211 (11), вх. А, Б, В, Г, приложен ведно със списък на присъствалите етажни
собственици - в т.ч. С.М.Ц., положил подписа си срещу ап. 12 с аб. номер 250956, е взело
решение за извършване на услугата дялово разпределение в сградата етажна собственост от
конституираното по делото трето лице помагач „Н.“ АД. В тази връзка от представеното по
делото Удостоверение от „ГИС С.“ ЕООД от 06.06.2014 г. /лист 13/ се установява, че стар
адрес гр. С., ж.к. „К. II“, ул. „Ришки проход“, бл. 211, се отнася за многофамилна жилищна
сграда с четири входа, отразена с идентификатор 68134.1108.24.3, която е с настоящ адрес гр.
С., ж.к. „К. II“, бл. 11, вх. А, вх. Б, вх. В и вх. Г.
За установяване възникването на валидно облигационно правоотношение между
страните на ищеца са издадени 2 бр. съдебни удостоверения, които да послужат пред
Столична община – Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ за снабдяване със заповед,
договор или друг административен акт за придобиване на собственост, сключен/издаден по
реда на ЗТСУ/ЗПНИМ, касаещ процесния имот с адрес гр. С., ж.к. „К. II“, ул. „Р... както и
пред Столична община – Отдел „ОП - К.“ за снабдяване с данъчна декларация за имот с
посочения адрес, ведно с акта за собственост, с който същият е деклариран от С.М.Ц.. Видно
от приобщено по делото писмо от Столична община – Отдел „ОП - К.“по така описания
адрес на имота липсва информация в отдел „ОП – К.“ за данъчно задължени лица, а след
направена справка по партидата на С.М.Ц. се установява, че същият няма декларирани
иомит. По делото е прието и писмо от Столична община – Дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“, съгласно което след извършена проверка на съхраняващите се в архива на
Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ документи не се установява имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „К. II“, бл. 11, ап. 12, да е предоставян в обезщетение на отчужден собственик, като
за имота не е издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ. По делото са представени и 2 бр. справки по
лица, издадени от Агенцията по вписванията по партидите на С.М.Ц. и на А. С. С. /лист 87 и
88/, от които съдът установи, че процесният имот не фигурира по нито една от двете
партиди.
При съвкупния анализ на всички горепосочени писмени доказателства съдът намира
за неустановено в условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че
ответникът А. С. С. в качеството на законен наследник на наследодателя С.М.Ц. е
придобила правото на собственост върху процесния имот за исковия период, още повече, че
с отговора на исковата молба е релевирано изрично възражение в този смисъл.
Ангажираните от ищеца писмени доказателства не доказват по безспорен начин наличието
на вещно право на собственост на ответника, респ. на неговия наследодател, върху
процесния топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „К.“ бл. 11, вх. 2, ет. 2, ап. 12.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, поради
3
липса на твърдяното облигационно правоотношение между „Т.“ ЕАД и ответника, чието
наличие не беше доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца в
настоящото производство.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното установява.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
обусловените от тях акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора по отношение на предявените главни искове, акцесорните
искове за обезщетение за забава – доколкото са обусловени от главните, също подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено ответникът има
право на сторените от него разноски. Доколкото ответникът не е доказал извършването на
разноски, такива не му се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ЕАД, ЕИК ...6, с адрес на управление гр. С., ул. Я.,
срещу А. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. „К.“, бл. № 11, вх.2, ет. 2,
ап.12, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 246,83 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
10.05.2023г. до изплащане на вземането, 28,44 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 06.04.2023г., както и суми за дялово разпределение: 55,72 лева - главница за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.05.2023г. до
окончателното изплащане на вземането и 10,30 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до
06.04.2023г. за топлоснабден имот, аб. № 250956, находящ се на адрес: ап. 12, находящ се в
гр. С., ж.к. „К. 2“, .. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.“ЕАД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
4
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5