РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 31.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16632 по описа за 2015
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.О. срещу Ю.М.М., по
искове с правна
квалификация чл.
79, ал. 1, във вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД,
като искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата
молба е изложено, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, чийто брак е сключен
на 26.10.2001 г. и прекратен на 10.04.2012 г. с решение № 2012/464, на Втори
семеен съд на Бюуючекмедже, Република Турция. Сочи се, че по време на брака
чрез покупко-продажби са придобили в режим на съпружеска имуществена общност
следните недвижими имоти: магазин № 1, находящ се в гр. София, район „Красно
село“, на приземния етаж на сградата на бул. „******, заедно с 1,085 % ид. ч.
от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена същата,
съставляващ УПИ III-41, в кв. 254 по плана на гр. София, м. „******“, целият с
площ от 857,50 кв.м.; апартамент № 9, находящ се на втори етаж, кота + 2.85 м.,
с площ от 102,65 кв.м., заедно с мазе № 9, с площ от 4,96 кв.м., находящо се в
сутерена на сградата, заедно с 6,059 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ Х-751, кв. 39, по
плана на гр. София, м. „Карпузица“, ул. „******; гараж № 9, находящ се в
сутерена на същата сграда, в която се намира апартамент №9, на кота „-2,50 м.“,
с площ от 18.80 кв.м., заедно с 0,990% ид.ч. от общите части на сутерена и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
Ищцата излага,
че предвид настъпилия разрив в отношенията между съпрузите, същите са
прекратили брака си по взаимно съгласие, запазвайки в съсобственост
гореописаните недвижими имоти. Поддържа, че са решили да продадат имотите, и
тъй като тя пребивавала постоянно в Република Турция, ответникът следвало да
проучи пазара и да продаде имотите на възможно най-изгодна цена. Твърди, че с
оглед максимално съдействие за изпълнение на възложената работа, е дала на
бившия си съпруг мандат за представителство при извършване на разпоредителни
сделки, упълномощавайки го с нотариално заверено пълномощно с per. №
306/08.03.2012 г. (заверка на подпис) и
per. № 307, том I, № 9 (заверка на съдържание) и с нотариално заверено
пълномощно per. № 310/08.03.2012 г. (заверка на подпис) и per. № 311, том I, №
10 (заверка на съдържание), и двете пълномощни, заверени от нотариус Е.Е., рег. №052, при НК. Сочи, че в продължителен период от
време ответникът й заявявал, че все още не е намерил купувач, след което
престанал да й се обажда. При направена от страна на ищцата справка установила,
че лично и като пълномощник на ищцата, ответникът е продал на 15.12.2012 г. на
„А.“ ЕООД горепосочения магазин №1 за сумата 65 000 лв.; на 27.12.2012 г. е
продал на „А.“ ЕООД горепосочения апартамент №9 за сумата от 75 500 лв.; на
07.02.2013 г., е продал на „А.“ ЕООД горепосочения гараж №9 за сумата 9 900
лева. Твърди, че бившият й съпруг е
получил изцяло договорената продажна цена,
като въпреки уговорката им той
да й превежда незабавно половината от
сумата от всяка продажба, същият не бил изпълнил това задължение, което
обуславяло правният й интерес от предявяването на настоящия
иск.
Предвид
изложеното, ищцата моли съда да осъди Ю.М.М. да й заплати
половината от получената продажната цена за всеки от горепосочените три
недвижими имота, както следва: за магазин №1 - 32 500 лв., ведно с
мораторна лихва върху нея за периода 15.12.2012 г. - 22.12.2015 г. в размер на
9972.32 лв.; за апартамент №9 - сумата от 37 750 лв., ведно с мораторна лихва
върху нея за периода 27.12.2012 г.- 21.12.2015г. в размер на 11 455,37
лв.; за гараж №9 – сумата от 4950 лв., ведно с мораторна лихва върху нея за
периода 07.02.2013 г. - 21.12.2015 г., в размер на1444,08 лв. Претендира се и законна лихва върху всяко едно
от вземанията за продажната цена от предявяването на иска до окончателното му
изплащане.
Ответникът Ю.М.М., действащ чрез назначения му особен представител адв. М.И.,
оспорва исковете като неоснователни. Счита, че прекратяването на брака не е
произвело правно действие в България, тъй като по отношение на представеното
решение на турския съд не е провеждано производство по екзекватура по реда на
чл. 117 от КМЧП, а също и такова по чл. 72, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 2 ЗГР.
Отделно от това сочи, че липсвали доказателства за идентичност между името на
ответника и това, отразено в представеното бракоразводно решение, което
обосновавало извод, че бракът между страните по настоящото дело не е бил
прекратен, респективно искът е неоснователен.
Възразява
срещу наличието на договор за поръчка, като навежда доводи за дарствено
намерение от страна на ищцата, предвид предоставеното в двете пълномощни право
на ответника да дарява имотите. Твърди, че продажната цена не е получена от
продавача-ответник. Оспорва наличие на съпружеска имуществена общност, тъй като
не било установено кой режим на имуществени отношения се прилага и дали е
приложимо българското или турското законодателство. Възразява и срещу
претенцията за мораторна лихва, тъй като липсвала уговорка относно момента на
предаването на претендираните от ищцата суми, както и последната да е отправяла
покана до ответника.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представено удостоверение
за сключен граждански брак от 14.05.2004 г. от Столична община, район
„Студентски“, от което се установява, че Ю.М.М. и Б.О.,
са сключили граждански брак на 26.10.2001 г., в гр. Истанбул, Турция.
Видно от нотариален акт № 78 ,том ІІ,
рег. № 1693, дело № 242/2005 г. на нотариус В.Ч., на 10.05.2005 г., ответникът Ю.М.М., е закупил от Г.Л.Н.и В.С.Н., магазин № 1, в груб
строеж, находящ се в гр. София, район „Красно село“, на приземния етаж на
сградата на бул. „******, състоящ се от търговска зала с площ 36.48 кв.м.,
склад от 4.11 кв.м. и тоалетна от 2.80
кв.м.
С нотариален акт № 103, том ІІІ, рег. №
4815, дело № 467/2016 г. на нотариус М.К., посредством продажба, Ю.М.М., в качеството му на собственик на магазин 1, е закупил
на 17.11.2006 г. от „Г.С.– 2004“ ООД,
припадащите му се 1,
С нотариален акт № 124, том VІ, рег. №
9978, дело 1037/2008 г. на нотариус М.М.-Р., Ю.М.М. и Б.Б., са закупили на
16.12.2008 г. от „О.- ДИ“ ООД, апартамент
№ 9, изграден на етап груб строеж, с площ от 102.65 кв.м. , заедно с мазе № 9,
както и гараж № 9, с площ 18.18 кв.м., находящи се в жилищна сграда с площ с ЗП
от 370 кв.м., гр. София, район „Витоша“, ул. „******.
С пълномощно, нотариално заверено на
08.03.2012 г., Б. Б.е оправомощила Ю.М.М. със следните права: да заменя, дарява и/или прехвърля
собствените й идеални части, на когото намери за добре (вкл. и сам на себе си),
при условия и цена, по отношение на гореописания апартамент № 9 и гараж № 9.
Идентично пълномощно на същата дата, е подписано от ищцата, в полза на
ответника и по отношение на магазин № 1.
С решение от 09.04.2012 г. на Семейния
съд в Бюуюкчекмедже, Република Турция, е прекратен гражданския брак, сключен на
26.10.2001 г. между Б. Б.(моминско име О.) и Ю.Б.. Решението е окончателно.
Видно от протокол от 12.11.2012 г. от
Общо събрание на съдружниците на „А.“ ЕООД, че Ю.М.М. е освободен като съдружник, по негова молба, като съответно
е представен и договор за покупко - продажба на дяловете му на другия съдружник
– Ф.М.Е..
Установява се, че с договор за покупко
– продажба, обективиран в нотариален акт № 113, том VІІІ, рег. № 13466, дело
1334 от 2012 г. на нотариус И.Н., че Ю.М.М. (лично и
като пълномощник на Б. Б.), е продал на 15.12.1012 г. на „А.“ ЕООД, магазин №,
находящ се в гр. София, район „Красно село“, на приземния етаж на сградата на
бул. „******, състоящ се от търговска зала с площ 36.48 кв.м., склад от 4.11 кв.м. и тоалетна от 2.80 кв.м., ведно
със 1.085 % ид. части от общите части на сградата, както 1.085 % ид. ч. от
правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, в който е построена
сградата, подробно описан в акта. Продажната цена е в размер на сумата от
65 000 лв., преведена по банкова сметка ***а за продажба. (т. 3 от
нотариалния акт ).
Видно от договора за покупко-продажба,
оформен с нотариален акт № 5, том ІХ, рег. № 14016, дело 1410/2012 г. на
нотариус И.Н., Ю.М.М. (лично и като пълномощник на Б.
Б.), е продал на 27.12.1012 г. на „А.“ ЕООД, апартамент № 9 (самостоятелен
обект с идентификатор № 68134.1894.833.1.9), за сумата от
75 500 лв. която сума е преведена
по банкова сметка ***, посочена в нотариалния акт, преди подписването му.
С нотариален акт № 85, том І, рег.№
1145, дело 69/2013 г. на нотариус И.Н., е продаден от Ю.М.М.
(лично и като пълномощник на Б. Б.), на 07.02.2013 г., на „А.“ ЕООД и гараж № 9,
за сумата от 9900 лв., заплатена изцяло и в брой на продавача, преди подписване
на акт. (видно от т. 3).
От приетите по делото по делото
извлечения за гражданската регистрация на Б.О. и удостоверение за настоящ
адрес, се установява че адресната й регистрация е в гр. Истанбул, кв.
„Мевланкапъ“, бул. „******, вътр. врата
№ 3.
С решение № 9 от 17.02.2012 г. на кмета
на район „Младост“, Столична община, на основание чл. 118 от КМЧП, е признато
постановеното решение № 2012/264, по дело № 2012/319 на 2-ри Семеен съд в
Бюуюкчекмедже, Република Турция, с което е постановен развод между Б. Б.и Ю.Б.,
съответстващ на самоличността на Ю. М.М.. Решението е
влязло в сила на 10.04.2012 г.
Установява се от удостоверение изх. №
РМЛ 18- УГО1-5518/29.03.2018 г. на Столична община, район „Младост“, че Ю.М.М. с ЕГН **********, и имената Ю. М.М.и
Ю.Б.са имена на едно и също лице.
Свидетелят М.Б.С.сочи, че Б.О. и Ю.са
се развели през 2012 г. в Турция, като
преди това са живеели в София, като
бившият й съпруг я е помолил да му даде пълномощно, за да продадат общите
придобити по време на брака имоти в София и след това да си поделят парите. Впоследствие
бившият й съпруг престанал да отговаря на телефонните й обаждания, като след
среща с адвокат, ищцата узнала че имотите са продадени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от КМЧП, личните отношения между съпрузи
с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното
общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на
държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка, а имуществените
отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични
отношения.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, включително и от показанията на св.Сюлейман, се установява че
бившите съпрузи по време на придобиване на имотите, са пребивавали в България,
поради което съдът намира, че е приложимо българското материално право. По
силата на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс, вещните права, придобите по време
на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи. След развода, който е признат по
реда на чл. 118 от КМЧП, собствеността върху имотите се превръща в обикновена
съсобственост между бившите съпрузи, при равни дялове. За пълнота на
изложението, следва да бъде отбелязано че в тази насока е и разпоредбата на чл.
222 от Турския граждански закон, съгласно която всеки, който твърди, че дадено
имущество принадлежи на един от съпрузите, е длъжен да докаже своята претенция.
Имущество, което не може да бъде доказано, че принадлежи на един от съпрузите,
се счита за тяхна обща собственост.
Съдът намира за установено, че е налице
договор за поръчка, между ищеца и ответника, за продажба на придобитите по
време на брака имоти в България, като съответно е следвало ответникът да
предаде на ищцата половината от продажната цена., след сключване на съответната
продажба. Овластяването на едно лице да извършва правно действия от името и за
сметка на друго лице, може да възникне по силата на закона, или чрез
упълномощаване, както е в случая.
Задължението на представителя да извършва правни сделки от името и за сметка на
упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях
договор, в случая договор за поръчка, което се установява от свидетелските
показания. Представителната власт се упражнява за изпълнението на задължението
по договора, като с упражняването й пълномощникът се обвързва с договора за
поръчка, като ответникът е следвало да даде сметка и да предаде на ищцата, това
което е получил при продажба на съсобствените вещи. (В този см. Решение № 338
от 27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г., ІV ГО на ВКС; решение № 59 от
06.03.2014 г. по гр.д. № 4617/2013 г. на ІV ГО на ВКС).
Предвид
гореизложеното, исковете са основателни и доказани, и следва да бъдат уважени
изцяло, за връщане на половината от получените суми при продажба на следните
недвижими имоти, както следва: за магазин №1 - 32 500 лв., ведно с мораторна
лихва върху нея за периода 15.12.2012 г. - 21.12.2015 г. в размер на 9 972.32
лв.; за апартамент №9 - сумата от 37 750 лв., ведно с мораторна лихва, върху
нея за периода 27.12.2012 г.- 21.12.2015 г. в размер на 11 455.37 лв.; за
гараж №9 – сумата от 4 950 лв., ведно с мораторна лихва върху нея за периода
07.02.2013 г. - 21.12.2015 г., в размер на 1 444.08 лв, като размерът на мораторна
лихва е определен по реда на чл. 162 ГПК и
се дължи на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД .
Относно разноските
При този изход на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПП следните разноски в настоящото производство, както следва: 3934.62 лв.
– държавна такса; 3472.20 лв. – възнаграждение за назначен на ответника особен
представител, сумата от 240.82 лв. за превод и 3482.57 лв. – адвокатско
възнаграждение по чл. 38 Закона за адвокатурата, по представения договор за
правна защита и съдействие от 27.11.2015 г.
Предвид изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА Ю.М.М. с ЕГН **********,***, чрез особения представител адв. М.И.,***,
Търговски център „*******, офис 76, да заплати на Б.О., родена
на *** г. в Република Турция, с личен номер в Турция: *******, чрез адв. И.Й.,***, офис 6, по предявените искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следните суми:
32 500 лв., представляваща
половината от получената продажната цена за магазин № 1, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 22.12.2015 г. до окончателното плащане на
главницата, както и сумата от 9972.32 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.12.2012 г. - 21.12.2015
г.; 37 750 лв., представляваща
половината от получената продажна цена за апартамент №9, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 22.12.2015 г. до окончателното плащане на главницата, както
и сумата от 11 455.37 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея за периода 27.12.2012 г.- 21.12.2015 г.;
4 950 лв., представляваща половината
от получената продажната цена за гараж №9, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 22.12.2015 г. до окончателното плащане на главницата, както и
сума в размер на 1444,08 лв., представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 07.02.2013 г. - 21.12.2015 г.
ОСЪЖДА Ю.М.М. с ЕГН **********,***, чрез особения представител адв. М.И.,***,
Търговски център „*******, офис 76, да заплати на Б.О., родена
на *** г. в Република Турция, с личен номер в Турция: *******, чрез адв. И.Й.,***, офис 6, следните суми: 3934.62 лв. – държавна такса; 3472.20 лв. – възнаграждение за
назначен на ответника особен представител; 240.82
лв. за превод на документи и съдебно удостоверение и 3482.57 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: