ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500524 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 250 от ГПК.
С Решение №149/21.07.2022 г. по гр. дело №59/2022г. по описа на
Окръжен съд-К., първоинстанционният съд е отхвърлил депозираното чрез
процесуален представител адв. Н. Т. от ответника К. А. К., със съдебен адрес
гр. Пловдив, ул.“Ц.К.“ №*, ет.*, искане вх.№1786/27.06.2022г. с правно
основание чл.250 от ГПК за допълване на Решение № 50/28.04.2022г.,
постановено по гр.д.№ 59/2021 г. по описа на КОС.
Срещу горепосоченото решение е подадена въззивна жалба вх.
№2406/30.08.2022г. от К. А. К., в която се съдържат оплаквания, че същото е
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на
процесуалните правила, за което са изложени конкретни съображения.
Поискано е, на основание чл. 250 от ГПК, въззивният съд да отмени
обжалваното Решение № 149 от 21.07.2022 г., постановено по гражданско
дело № 59 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - гр. К., Гражданско отделение,
като вместо това постанови друго, с което да допълни Решение № 50 от
28.04.2022 г., постановено по гражданско дело № 59 по описа за 2021 г. на
Окръжен съд - гр. К. и да отхвърли предявения от ЕТ „Т.-Т.М.“ главен иск с
правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК.
В законния срок за отговор, ищцовата страна е подала такъв по жалбата,
1
като изразява становище за неоснователност на същата, за което излага
конкретни съображения.
Отговор е постъпил и от ответника О. В., като със същия се изразява
становище за основателност на жалбата.
Пловдивският апелативен съд, като прецени материалите по делото
и доводите в жалбата, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Макар и обжалваният акт
да е наименован „Решение“, настоящата инстанция счита, че същият има
характер на определение, доколкото с него първоинстанционният съд не е
допълнил решението си, т.е. не се е произнесъл по същество по предмета на
делото, което би могъл да стори само с решение, а вместо това е отхвърлил
искането за допълване, поради липсата на процесуалните предпоставки за
това.
Основните мотиви за това са, че страната, поискала допълването –
ответникът К., не е легитимирана да иска допълване на решението, тъй като
от негова страна липсва изобщо искане, по което съдът да е пропуснал да се
произнесе, както и защото, в качеството си на ответник, К. не е легитимиран
да иска допълване на искането на ищеца ЕТ„Т.-Т.М.“, които мотиви по-скоро
са относими към допустимостта на искането за допълване, а не към неговата
основателност. Независимо от това, в случая, съдът е приел в мотивите си, че
молбата по чл.250 ГПК е неоснователна и постановил отхвърлителен
диспозитив по същата.
По въпроса дали ответникът е легитимиран да иска допълване на
решението, съдът приема, че в настоящия случай, макар от ответника К. К.
действително да не е налице надлежно направено искане по предмета на
делото, по което първоинстанционният съд да не се е произнесъл (напр.
насрещен иск, инцидентен установителен иск, възражение за прихващане),
посоченият ответник има право да иска съдът да се произнесе с допълнително
решение по целия спорен предмет по реда на чл.250 ГПК. Действително,
буквалното тълкуване на чл.250, ал.1, изр.1 ГПК, с оглед формулировката
2
„ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане“, води до извод, че само
страната, от която е направено съответното искане по предмета на делото,
може да иска допълване на решението.. С оглед принципите за законност и за
равенство на страните в процеса обаче, съдът приема, че следва да се признае
и на насрещните по иска страни правото да искат по реда на чл.250 ГПК от
съда произнасяне по спорното право в целия му предявен обем, в хипотезата,
когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, ако имат
защитим интерес от това.
В случая, правният интерес на ответника, съответно допустимостта на
искането му произтича от твърденията му в молбата за допълване,
преповторени и в жалбата, че първоинстанционният съд е приел за
разглеждане главен иск за оспорване на вземане на друг взискател в размер на
565809,41 лв, но с решението си се е произнесъл относно несъществуването
на вземане на присъединения взискател от 450037,43 лв, при което, според
ответника, а и според настоящия състав, липсва произнасяне по иска относно
разликата до пълния предявен размер от 565809,41 лв, съответно спорът в
тази част не е разрешен със сила на пресъдено нещо чрез постановеното
решение.
Ако се приеме противното и се приложи стеснително тълкуване на
чл.250, ал.1 ГПК, ответникът не би имал способ за защита, ако съдът уважи
частично предявения срещу него иск, но не се произнесе по основателността
на иска до пълния предявен размер, въпреки например предпоставките за
отхвърлянето му в останалата част.
За пълнота и яснота, следва да се посочи, че поради непрецизната
формулировка на исковата молба досежно искането до съда (вкл. след
уточняването й), при доклада на делото, първоинстанционният съд се е
подвел от същата, приемайки, че е сезиран с главен иск за сумата от
565809,41 лв и евентуално съединен с него иск за част от същата в размер на
450037,43 лв, въпреки че в действителност се касае само за един иск за
оспорване съществуването на пълния размер на оспореното вземане на
присъединения взискател от 565809,41 лв, при което не е допустимо, вкл.
поради липса на интерес, искане, ако се отхвърли иска относно цялото
вземане, да се разглежда иск относно несъществуването на част от същото
вземане, което всъщност е част от предмета на главния иск.
3
В заключение, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по
цялото искане на ищеца, за разликата над сумата от 450037,43 лв, до пълния
предявен размер от 565809,41 лв, са били налице предпоставки за допълване
на решението му по реда на чл.250 ГПК. Тъй като обаче се касае за
произнасяне по същество за част от спорното право, допълването следва да се
извърши от първоинстанционния съд, като първа инстанция по същество,
която е била сезирана с разрешаването на правния спор между страните.
По изложените съображения, обжалваното Решение №149/21.07.2022 г.
по гр. дело №59/2022г. по описа на Окръжен съд-К., имащо характер на
определение, с което първоинстанционният съд е отхвърлил депозираното от
ответника К. А. К., искане с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на
Решение № 50/28.04.2022г., постановено по гр.д.№ 59/2021 г. по описа на ОС-
К., следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за
допълване на решението по молба на ответника К. А. К. с вх.
№1786/27.06.2022г., чрез произнасяне по иска на ищеца ЕТ „Т.-Т.М.“,
предмет на гр.дело №59/2021г. по описа на ОС-К., за разликата над сумата от
450037,43 лв, до пълния предявен размер от 565809,41 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение №149/21.07.2022 г. по гр. дело №59/2022г. по описа
на Окръжен съд-К., имащо характер на определение, с което
първоинстанционният съд е отхвърлил депозираното от ответника К. А. К.
искане с вх.№1786/27.06.2022г., с правно основание чл.250 от ГПК, за
допълване на Решение № 50/28.04.2022г., постановено по гр.д.№ 59/2021 г. по
описа на ОС-К..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-К. за допълване на Решение №
50/28.04.2022г., постановено по гр.д.№ 59/2021 г. по описа на същия съд, по
молбата на ответника К. А. К. с вх.№1786/27.06.2022г., чрез произнасяне по
иска на ищеца ЕТ „Т.-Т.М.“, предмет на гр.дело №59/2021г. по описа на ОС-
К., за разликата над сумата от 450037,43 лв, до пълния предявен размер от
565809,41 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5