РЕШЕНИЕ
№ 998
гр. Бургас, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря С.НА П. Т.
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120101167 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Д. Т., ЕГН ********** и С. Д.
Т., ЕГН **********, двете с адрес гр. ***, Бургаска област, подадена чрез пълномощник –
адв.Г.С., съдебен адрес *** против В. Х. М., ЕГН **********, с адрес ***, с искане до съда
да развали обективирания в н.а. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № ***, т.***, рег.№ ***, д.№ ***/* г. на нот**ариус Н.Н.,
рег.№*** на НК.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на ***, ЕГН **********,
починала на *** г., както и че същата е била собственик по наследство на ½ ид.ч. от СО в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес ***, площ по документ за
собственост – 60 кв.м., а по схема – 58,47 кв.м., ведно с прилежащите към апартамента
избено помещение № *** и № ***, с обща площ 4 кв.м. и 0,91 % ид.ч. от общите часи на
сграда. Твърди се, че останалата ½ ид.ч. от имота е собственост на ищците и техния баща по
наследство от *** Т., ЕГН **********, починала на ***г.
Посочено е, че на 24.01.2024 г., наследодателката на ищците - *** прехвърлила на
ответника притежаваната от нея ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот срещу
задължението да й осигури занапред гледане и издръжка. Твърди се, че преживе *** е
страдала от психично заболяване – частична умствена изостаналост, от ***, което е било
добре известно на ответника, както и от сериозно сърдечносъдово и чернодробно
заболяване, като непосредствено преди сделката, на 24.01.2024 г. е била хоспитализирана в
УМБАЛ Бургас. Ищците твърдят, че наследодателят им почива на *** г., което е
непосредствено след сключване на сделката на 24.01.2024 г., през който период ответникът
не е престирал дължимата издръжка и гледане по отношение на прехвърлителката. Твърди
се, че такова престиране не е налице и за минал период, тъй като не е имал финансовата
възможност да го прави, а наследодателката им е имала подходящи доходи и възможост да
се справи изцяло със свои средства.
1
На подробно изложени в исковата молба аргументи от съда се иска да отмени
процесния договор. При условията на евентуалност договорът се атакува като нищожен
поради неспазена нотариална форма или поради противоречие с добрите нрави, както и като
унищожаем – поради наличието на недееспособност на *** към момента на сключване на
договора. В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените в условията на евентуалност искове като неоснователни. Твърди,
че е престирал дължимата издръжка и гледане по отношение на прехвърлителката, както за
минал период преди подписване на процесния договор, така и след сключването му.
Посочва, че *** напълно съзнателно и по нейно желание му е прехвърлила собствената си ½
ид.ч. от процесния апартамент за извършените от него до момента издръжка и гледане,
както и срещу задължението му да й осигури занапред такива докато е жива. На подробно
изложени в отговора аргументи се иска отхвърлянето на предявените в условията на
евентуалност искове, като по отношение на последния такъв становището на ответника е, че
същият е недопустим.
Правната квалификация на предявения главен иск е по чл.87, ал.3 от ЗЗД, а на
предявените в условията на евентуалност искове е по чл.26, ал.2, предл.3, чл.26, ал.1 и чл.27
от ЗЗД.
В съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на ищците да бъде
конституиран нов ищец наравно с тях в процеса, а именно техния баща, който също има
идеална част от процесния имот. Също така не е прието заявеното от ищците изменение на
иска чрез частичното му намаляване поради направено оттегляне отчасти на предявения иск
в частта от ½ ид.ч. от имота до 8/18 ид.ч. от същия, доколкото ответникът се е
противопоставил на такова приемане. Така предметът на делото е останал непроменен.
Бургаският районен съд намери следното:
Данните сочат, че с нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/***г. В. И. Ш. е
признат за собственик на апартамент № ***, ет.***, вх.***, бл.*** в гр. ***, жк.“***“,
застроен на 60 кв.м., на основание на това, че той е придобил имота като обезщетение за
отчужден му недвижим имот. В. е починал през ***г. и е имал съпруга П.и деца Д., Д., И. и
Н.. Д. е починал още като дете. И. е починала през 2013г. и е оставила за наследници съпруга
си Д. и дъщерите си С. и И., като дъщерите са ищци по сегашното дело. Н. е била
неомъжена и без деца и е починала през ***г. Д. също е била неомъжена, нямала е деца и е
починала на ***г. Малко преди смъртта си, Д. с нотариален акт от 24.01.2024г., том ***, рег.
№ ***, дело № ***/***г. е прехвърлила на В. Х. М. собствената си ½ ид.ч. от процесния
имот срещу извършените до този момент издръжка и гледане на прехвърлителя от
преобретателя, както и задължението на приобретателя да осигури и занапред гледане и
издръжка на прехвърлителя докато е жив, като прехвърлителят си е запазил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота. Тази ½ ид. част Д. е притежавала по
наследство, след смъртта на баща си и майка си. Прехвърлителката е починала на ***г.
Видно от удостоверението за наследници, понеже тя е нямала съпруг и деца, а и родителите
и сестрите й са били вече починали, то нейни наследници са дъщерите на сестра й И., а
именно ищците С. и И..
Със сключване на договора за издръжка и гледане, ответникът е станал собственик
на ½ ид.ч. от имота.
Както беше казано, ищците се явяват наследници на починалата, понеже са нейни
племенници – деца на сестра й. В качеството си на наследници те имат интерес да предявят
процесните искове за нищожност, унищожаемост на договора, както и за развалянето му по
чл.87, ал.3 ЗЗД. Техните искове касаят целия договор, т.е. прехвърлените ½ ид.ч. от имота,
понеже само те са наследници на починалата и могат да искат разваляне на договора.
2
В исковата молба са предявени искове при условията на евентуално съединяване,
като първият иск е по чл.87, ал.3 ЗЗД, да бъде развален договорът за издръжка и гледане
поради неизпълнението му. Вторият иск е за нищожност на договора поради неспазена
нотариална форма. Третият иск е за нищожност на договора поради липса на основание и
противоречие с добрите нрави. Последният иск е за унищожаване на договора поради това,
че прехвърлителката е била неспособна да разбира или ръководи действията си. Според
практиката на ВКС в случай на евентуално съединяване на искове за недействителност на
сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, съдът е
длъжен да разгледа основанията според тежестта на сочените пороци. Ето защо според
районния съд, произнасянето по предявените искове следва да се осъществи в следната
поредност: първо по двата иска за нищожност на договора, след това по иска за
унищожаването му и накрая по иска за развалянето му. Това е така, защото може да бъде
развален само договор, който е валиден и за който няма причина да бъде унищожен.
По иска за нищожност на договора заради неспазване на нотариалната форма,
съдът намира следното:
Искът е неоснователен. Видно е от нотариалния акт, че прехвърлителката не го е
подписала, а е сложила отпечатък от десния си палец, поради заболяване. Според чл.579,
ал.2 ГПК когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или
недъгавост, прилага се чл.189 /полага се отпечатък от десния палец/, като актът не се
приподписва от свидетели. Според чл.576 ГПК нотариалното действие е нищожно, ако е бил
нарушен чл.579. Съдът не споделя тезата на ищците, че е допуснато нарушение на ГПК при
изповядване на нотариалния акт заради това, че Д. вместо да го подпише, е сложила
отпечатък от десния си палец. По делото е разпитан нотариус Н. като свидетел и той
изрично е заявил, че Д. е поставила отпечатък от пръста си, защото не можела да изпише
трите си имена. При изповядване на сделка е нужен не само подпис, но и изписани три
имена четливо. В случая на лицето ръката му треперила много силно и не е можело да
положи подпис и да изпише имената си. При опит да изпише четливо трите си имена,
жената не се справила. Това наложило да положи отпечатък от палеца си. Видно от съдебно-
психиатричната експертиза, при лице в умствена изостаналост се наблюдават двигателни
смущения и те, в съчетание с изразен тремор, могат да попречат на изписването на имената.
В съдебно заседание вещото лице е заявило, че лицето в момента на сделката би могло да е в
състояние да положи подписа си, но да има затруднения в изписването на имената си. От
своя страна, вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза в съдебно
заседание е заявило, че е много трудно да се каже дали болната би могла да изпише трите си
имена при подписване на сделката, защото понякога такива болни имат тежък тремор, който
прави почеркът им много лош. Съдът, като съобрази показанията на нотариуса и мнението
на вещото лице намира, че правилно при изповядване на сделката Д. е направила своето
волеизявление като е положила отпечатък от палеца си. Явно е, че тогава тя не е могла да
изпише трите си имена четливо, а според съдебната практика понятието “недъгавост“ не се
тълкува в буквалния му смисъл, а се приема, че при установено трайно увреждане на
здравето, свързано с невъзможност да се положи подпис, упълномощителят може да изрази
своята воля с отпечатък от десния палец. В случая Д. е била болна от ***, имала е тежък
тремор и според вещото лице е трудно да се каже дали тя би могла да изпише трите си
имена. Очевидно не е могла, като се съобразят показанията на нотариуса. Следователно,
нотариусът правилно е приложил закона и е позволил на прехвърлителката да положи
отпечатък от палеца си. Прилагайки чл.579, ал.2 ГПК нотариусът не е длъжен да посочи
причината, поради която страната в нотариалното действие полага отпечатък от десен палец
/определение № 5389 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4781/2023 г., II г. о., ГК/. Ето защо
нотариалното удостоверяване не е нищожно, оттам сделката не е нищожна поради
нарушаване на формата. Искът е неоснователен и трябва да се отхвърли.
След като първият иск е отхвърлен, трябва да се разгледа втория евентуален иск.
3
По иска за нищожност на договора поради липса на основание и нарушение на
добрите нрави:
Искът е неоснователен. Съществува съдебна практика, посочена и от ищците, че ако
преобретателят е знаел за лошото здраве на прехвърлителя и за неговата предстояща,
скорошна и неизбежна смърт, но въпреки това е сключил договор, то този договор е
нищожен поради липса на основание и нарушаване на добрите нрави. В случая наистина Д.
е починала само 9 дни след сделката. Този факт обаче само по себе си не може да доведе до
извод за нищожност на договора, а трябва да се съобразят и другите данни по делото.
Съдебно – медицинската експертиза е установила, че тежестта на ***та на Д. е клас В по
***, т.е. това е междинен стадий между този на компенсация /клас А/ и напреднала тежка
декомпенсация /клас С/. При болната са липсвали основните тежки усложнения на ***та.
Следователно, според вещото лице, рискът от смърт, свързана с чернодробното заболяване в
рамките на 1 година е около 5%. Ето защо за болната не може да се обсъжда смърт, свързана
с ***та, която смърт да е близка в кратък срок, неизбежна и предвидима. Според вещото
лице, при Д. са се наблюдавали други неблагоприятни за здравето ко-фактори и състояния,
които са утежнили болестността и може да обяснят бързото влошаване и прогресия до
смърт. Експертизата също така е установила, че непосредствени причини за смъртта на
лицето са белодробен и мозъчен оток в резултат на ***. Вещото лице е категорично, че
***та не е пряка и непосредствена причина за смъртта. Следва да се съобрази също така, че
когато Д. е била изписана от болницата през декември 2023г., т.е. около два месеца преди
смъртта си, в епикризата е записано, че се е провело лечение с подобрение в клиничния
статус и лабораторните показатели на пациентката, като тя се изписва в стабилно общо
състояние и й е предписан диетичен режим и терапия. В съдебно заседание вещото лице е
изказало категорично становище, че болестта на Д. е била обратима, ако тя спре да приема
***. Тези факти навеждат на извод, че смъртта на Д. от *** въобще не е била близка и
неизбежна. Напротив, тя е била изписана с подобрение от болницата, а вещото лице е
категорично, че смъртта й не е последица от ***та, като самото заболяване крие само 5%
риск от смърт в рамките на една година. След като това е така, не може да бъде прието, че
ответникът е знаел и е бил наясно със съвсем близката и неизбежна смърт на лицето,
доколкото такива факти въобще не са били налице. Понеже той не е знаел тези
обстоятелства, то сключеният договор не е нищожен поради липса на основание и
нарушаване на морала. Имало е и основание за сключване на договора, а именно че предвид
болестта на Д., тя е трябвало да бъде обгрижвана от друго лице. Искът трябва да бъде
отхвърлен.
Съдът пристъпва към разглеждане на третия евентуален иск, а именно за
унищожаемост на договора поради наличието на недееспособност на Д. към момента на
сключването му. Твърди се, че прехвърлителката при сключване на договора не е разбирала и
не е можела да ръководи действията си.
Според чл.31, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако
то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. В случая
според БРС, по делото не се доказва такъв фактически състав. Наистина според решение на
ТЕЛК жената е имала лека умствена изостаналост, но това не й е пречело дълги години да
полага труд. Св. Д., бивш работодател на Д., е заявил, че тя е имала някакъв говорен дефект,
но разбирала какво й се говори и изпълнявала каквото й се каже в работата. Св. Т., съсед в
блока, е споделил, че Д. е била съвсем адекватна, приемала адекватни решения, но просто
имала говорен дефект и трудно й се разбирало. Св. Н., нотариус при изповядване на
сделката, е беседвал с лицето и е установил, че то е адекватно. В нотариалната преписка се
съдържа медицинско направление, в което лекар е удостоверил, че лицето е адекватно,
контактно и ориентирано за време, място и собствена личност. Съдебно-психиатричната
експертиза по делото е дала заключение, че леката степен на умствена изостаналост не
препятства способността за разбиране свойството и значението на извършеното. Синдромът
4
на ***на зависимост не нарушава годността на лицето да разбира какво извършва, освен ако
не е налице психотично разстройство, което би представлявало продължително разстройство
на съзнанието, но за такова няма налични данни. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че абстинентното състояние /ако Д. е имала такова при сделката/ не може в никакъв
случай да доведе до неразбиране на свойството и значението на извършеното, дори и в
съчетание с лека умствена изостаналост. Всички тези данни навеждат БРС на заключение, че
в случая прехвърлителката е могла да разбира и да ръководи действията си и няма основание
договорът да бъде унищожен. Впрочем той не може да се унищожи и заради разпоредбата
на чл.31, ал.2 ЗЗД, според която унищожението на такъв договор не може да се иска след
смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под
запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. В
случая преди смъртта на Д. никой не е поискал тя да бъде поставена под запрещение, от
друга страна доказателство за недееспособността не произлиза от договора. Искът е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане поради
неговото неизпълнение:
Искът е основателен. В своята последователна съдебна практика ВКС на РБ приема,
че съдържанието на правата и задълженията на страните по договорите за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане се определя по съгласие на договарящите,
при уредената в ЗЗД свобода, ограничена от повелителните норми на закона и добрите
нрави, като спецификата на задължението за гледане следва от постигнатото между страните
съгласие, с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможностите му да се справя сам, а издръжката, ако не е уговорено нещо
различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния
договор има собствени средства за издръжка или не. Приема се, че длъжникът не може да
натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме, нито да му наложи начин на
живот, който няма желание да води, независимо дали последният би бил по-добър в
социално-битов план. Следователно - изпълнението на задължението за гледане и издръжка,
когато не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Счита
се, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен,
неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. В този смисъл са решение №
863 от 22.12.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1534/2009г., IV г.о., ГК и решение № 494 от
16.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 642/2011г., IV г.о., ГК.
В случая е представена декларация от ***, нотариално заверена, с положен от нея
отпечатък от десен палец, с която тя е декларирала, че ответникът повече от 20 години е
помагал на нея и майка й, като им е плащал битови сметки, купувал им е продукти и храна,
осигурявал им е необходими електроуреди, водил ги е на лекар, когато са имали нужда,
съдействал е на Д. да започне работа преди време, давал им е и пари, когато са им били
необходими, изобщо осигурявал им е необходимата издръжка и гледане, без да има някакво
правно или морално задължение за това. Налице е заявление от страна на Д. до Социален
патронаж от 13.12.2023г., чрез ответника /явно той го е написал/, с искане за ползване на
грижи в дома й, понеже е човек с увреждания. Представени са приходни квитанции за
заплатени данъци към общината от януари 2024г., разписки за платени сметки за
електричество от ноември, декември 2023г. и януари 2024г., както и фискални бонове за
закупени лекарства от 19.12.2023г., явно след излизане на Д. от болница. Видно от
епикризата, тя е била в болнично заведение от 11.12.2023г. до 18.12.2023г. с диагноза
чернодробна ***. Д. е починала на ***г. Според съдебно-медицинската експертиза на трупа
й е било установено, че има ***, изразена *** в ляво, ***, ***, ***, ***, ***. Записано е, че
непосредствена причина за смъртта й е ***, развили се на базата на описаните увреждания
на ***. В кръвта й е открит ***.
5
По делото са разпитани свидетели. Св. Т., разследващ полицай, е заявила, че е
заварила Д. мъртва в леглото й. Състоянието на жилището било зле, било разхвърляно и с
боклуци.
Св. Д., бивш работодател на Д., е заявил, че я е изгонил от работа, защото пиела
много *** и се пропила. Имала говорен дефект и когато била трезва, се справяла с работата.
Според свидетеля, през последните години В. се е опитвал да помага за лечението й, да я
води на лекар и да й купува лекарства. Когато Д. била в болницата, ответникът я посещавал,
дори той я е завел с колата си в болницата. Докато Д. работела, В. настоявал тя да се откаже
от ***а и цигарите. Той носел от време на време храна на Д. по време на работа.
Св. Т., домоуправител във входа, където е живеела Д., споделя, че ответникът е
идвал в дома й много често, основно събота и неделя, но също и през седмицата. Носел
храна и торби. Освен това В. донесъл кухненски уреди, бойлер, сменил прозорците.
Свидетелят не може да каже дали след като Д. била изписана от болницата, тя е била
посещавана от ответника. В. обаче много пъти плащал сметките на Д. за входа. Свидетелят е
споделил, че в жилището на Д. било много мръсно, с ниска хигиена, понеже тя нито чистила,
нито перяла. Според свидетеля, съседите говорили, че В. е водил Д. по лекари и й купувал
лекарства, във връзка с нейния ***изъм.
Това са събраните данни, от които съдът трябва да направи извод дали ответникът е
полагал нужните грижи за починалата и дали е изпълнявал задълженията си по договора за
издръжка и гледане. На първо място следва да се отбележи, че в нотариалния акт за
прехвърляне на имота изрично е записано, че той се прехвърля срещу извършените до този
момент издръжка и гледане. Специфичното при договора е, че грижите и издръжката до
датата на сключването му са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито
са дадени. Следователно, Д. е била доволна от грижите на В. за минало време, в какъвто и
обем да са били тези грижи. Само нейна е преценката дали грижите, които е получавала, са й
били достатъчни. В случая явно преценката й е била, че грижите от страна на В. са
достатъчни и тя е била доволна от него, затова и му е прехвърлила имота. В този смисъл е и
подписаната от нея декларация пред нотариуса, в която тя е декларирала изрично, че дълги
години ответникът се е грижел както за нея, така и за майка й и е изброила различните
негови действия, които са съставлявали полагането на грижите. Свидетелите също са дали
своите показания в тази връзка. Според св. Д. ответникът е водил Д. по лекари, купувал й е
лекарства, опитвал се да й пречи да консумира ***. Носел й от време на време храна,
посещавал я в болницата. Св. Т. също е казал, че В. е носел храна на Д., като често идвал,
главно през уикендите, но и през работниците дни. Водел я по лекари, купувал й лекарства,
обзавел дома й с кухненски уреди. Така че според БРС, всички тези доказателства по
отделно, а и в съвкупност, сочат на това, че В. е полагал грижи за Д. още преди сключване
на договора за издръжка и гледане. Тези грижи явно са отговаряли на тогавашните нужди на
Д.. Макар и с леко умствено изоставане, тя е била жизнеспособна и е водела сравнително
нормален начин на живот, като дълги години е и работела. Очевидно е нямала необходимост
от по-интензивни грижи, а е била доволна от действията на В. – да й плаща сметките, да й
купува храна, да я води на лекар и да й дава пари понякога. Това е видно от записаното в
декларацията. Именно заради това тя му е прехвърлила и жилището. Разпитаните свидетели
също са споделили своите възприятия за полаганите от ответника грижи, като съдът намира,
че тези възприятия касаят най-вече времето преди Д. да влезе в болница през декември
2023г. Впрочем, макар и подписаната от Д. декларация да е от 24.01.2024г., т.е. след като тя е
излязла от болницата, съдът приема, че с нея се заявяват факти, относими за минал период,
т.е. за времето преди тя да постъпи в болницата и да й открият, че страда от ***. Това е така,
предвид съдържанието на декларацията и повода на подаването й, а именно сключването на
договор за издръжка и гледане с нотариален акт, станало на същия ден. Смисълът на
декларацията е да се илюстрира пред нотариуса задоволството на Д. от получаваните в
миналото грижи от страна на ответника, тъй като в нотариалния акт изрично е записано, че
6
имотът се прехвърля и заради вече полаганите издръжка и гледане.
Ето защо според БРС, като се съобрази декларацията и събраните свидетелски
показания, може да се стигне до извод, че В. се е грижел сравнително сносно за Д., предвид
нуждите й, до края на 2023г., когато тя е била изписана от болницата с диагноза *** и
съответно прехвърлителката е била доволна от грижите, поради което е и прехвърлила
имота с уговорката, че тези грижи ще продължат и в бъдеще.
Районният съд обаче счита, че по различен начин стои въпросът с изпълнение на
задължението на ответника да издържа и да се грижи за прехвърлителката за времето след
като тя е изписана от болницата /края на 2023г./ до деня на смъртта й /***г./. Наистина този
период е кратък, но това е без значение, тъй като договорът за издръжка и гледане е по
естеството си такова съглашение, което изисква неговото постоянно изпълнение от страна на
преобретателя. Също така след като Д. вече е била диагностицирана с ***, предписани са й
били лекарства и режим, то положението й е претърпяло промяна в посока на това, че в
правната сфера на В. са възникнали повече и по-големи задължения по договора. Предвид
състоянието на Д. – болна, не работи, злоупотребява с ***, с лека умствена изостаналост, то
В. е трябвало да полага много по – усърдни грижи за нея. В случая от показанията на
свидетелите се установява единствено, че ответникът е закарал Д. до болницата и там я е
посещавал. След това няма данни какви точно грижи са полагани. Св. Т. е заявил, че не може
да каже дали В. е посещавал Д. след като тя се върнала от болницата. Не са събрани
доказателства, че в този период от време ответникът е полагал адекватни грижи за
прехвърлителката, предвид влошеното й здраве. Няма данни кога и колко пъти той я е
посещавал, нито дали е предприемал действия, които да са в помощ на Д. във връзка с
лечението й. Според медицинската експертиза причина за смъртта на лицето е полученият
белодробен и мозъчен оток заради развитата ***. Така че Д. в последните си дни се е
разболяла от това тежко заболяване, като на съда е известно, че то представлява сериозна
белодробна инфекция. В крайна сметка тази болест е довела до смъртта й. Няма данни В. да
е обръщал внимание през тези дни на Д., защото в противен случай логиката сочи, че той е
трябвало да вземе мерки за лечението й и най-малкото да я заведе на лекар. Това явно не се е
случило, като се е стигнало до смъртта на Д.. Разпитаната св. Т., разследващ полицай, е
заявила, че е заварила жената починала в леглото си, като състоянието на жилището било
зле и имало разхвърлени боклуци. Съдът приема, че в този период прехвърлителката не е
получавала грижи и внимание от страна на ответника, била е неглижирана от него и се е
стигнало до там тя да почине сама в леглото си от пневмония, без да се вземат мерки за
лечението й. Следва да се подчертае и че към смъртта си тя е имала *** в кръвта, т.е.
ответникът не е направил нужното, за да предотврати приема на ***, който в нейното
състояние категорично е трябвало да се избягва. Отново следва да се напомни, че тя е била
болна, страдала е от ***на зависимост, била е и с умствена изостаналост, които факти вече
са изисквали полагането на големи грижи за нея. Такива грижи в този период не се
установяват, а ако бяха положени вероятно я щяло да се проведе навременно лечение и Д. да
се излекува от ***. Така че според БРС ответникът е в неизпълнение на договора и това
неизпълнение е значително, макар и за кратък период от време, след като е благоприятствало
Д. да почине без за нея да се положат грижи когато най – много е имала нужда от грижите на
ответника. Не може да бъде оправдание на ответника фактът, че той самият е постъпил на
лечение в болница в деня на смъртта на Д. и затова не можел да се погрижи за нея. Наистина
от епикризата му е видно, че той е започнал болнично лечение на ***г., но в същия ден Д. е
починала, т.е. остава открит въпросът защо ответникът не е полагал грижи за нея предните
дни, когато тя вече е била заболяла от пневмония. Фактът, че ответникът е дал сумата от 350
лева за погребението на Д., също не може да оневини поведението му приживе на
прехвърлителката. Изводът на съда е, че е налице сериозно неизпълнение на договора за
издръжка и гледане от страна на ответника, поради което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД този
договор трябва да бъде развален.
7
Искът е основателен и следва с решението целият договор, с който е прехвърлена ½
ид.ч. от имота, да бъде развален по съдебен ред. Както беше прието, ищците са наследници
на починалата и имат правото да развалят целия договор за издръжка и гледане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищците
разноски по делото от общо 1368.46 лева. В тези разноски не са включени депозитите за
свидетели, които не са били оползотворени и могат да бъдат върнати при поискване от
ищците в срока по чл.82 ГПК. Ответникът дължи на ищците всички сторени от тях разноски,
независимо, че исковете за нищожност и унищожаемост са отхвърлени. Искът за разваляне
на договора е уважен и това е достатъчно за присъждане на всички разноски, понеже
отговорността за разноски следва да се определи в зависимост от изхода на делото по
евентуалния иск /така определение № 681 от 15.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 657/2019 г., II
т. о., ТК/.
На основание чл.38 ЗА, доколкото ищците са ползвали безплатна правна помощ по
делото в качеството им на близки на процесуалния им представител, в полза на адв. С.
трябва да се присъди адвокатско възнаграждение от 2300 лева. То е изчислено на база на
данъчната оценка на ½ от имота и разпоредбите на НМРАВ. Действително вече НМРАВ не е
задължителна за съда, но посочените в нея размери на адвокатските възнаграждения могат
да се зачитат като ориентировъчни. В случая цената на иска е 20537.50 лева, а според
НМРАВ, за такава цена се дължи възнаграждение от 2248 лева. Ето защо в полза на адвоката
трябва да се присъди хонорар от кръгло 2300 лева. Делото е с фактическа и правна
сложност, поради което възнаграждението не трябва да бъде определяно под минимума.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. Т., ЕГН ********** и С. Д. Т., ЕГН **********, двете с
адрес *** против В. Х. М., ЕГН **********, с адрес*** за приемане за установено, че
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № ***г., том ***, рег. №***, д.№ ***г. на нотариус Н. Н., рег. № *** на НК, с
който ***, ЕГН ********** е прехвърлила на В. Х. М., ЕГН ********** собствената си ½
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е нищожен поради нарушаване
на изискуемата нотариална форма, предвид нищожност на извършеното нотариално
удостоверяване по чл.579, ал.2 ГПК, понеже не е било налице основание за полагане на
отпечатък от палеца на прехвърлителката на имота.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. Т., ЕГН ********** и С. Д. Т., ЕГН **********, двете с
адрес гр.***, *** против В. Х. М., ЕГН **********, с ***, за приемане за установено, че
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № ***г., том ***, рег. № *,** д.№ *** г. на нотариус Н. Н., рег. № *** на НК,
с който ***, ЕГН ********** е прехвърлила на В. Х. М., ЕГН ********** собствената си ½
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е нищожен поради липса на
основание и накърняване на добрите нрави, предвид на това, че ответникът е знаел за
влошеното здраве на прехвърлителката и за нейната предстояща, скорошна и неизбежна
смърт.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. Т., ЕГН ********** и С. Д. Т., ЕГН **********, двете с
адрес *** против В. Х. М., ЕГН **********, с адрес ***, за унищожаване на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
*** на нотариус Н. Н., рег. № *** на НК, с който ***, ЕГН ********** е прехвърлила на В.
Х. М., ЕГН ********** собствената си ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** поради това, че прехвърлителката не е разбирала и не е можела да
8
ръководи действията си.
РАЗВАЛЯ, по иска на И. Д. Т., ЕГН ********** и С. Д. Т., ЕГН **********, двете с
адрес гр.***, *** против В. Х. М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.87, ал.3
ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № ***, д.№ *** г. на нотариус Н. Н., рег. № * на** НК, с който ***, ЕГН
********** е прехвърлила на В. Х. М., ЕГН ********** собствената си ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** поради неизпълнение на договора от
страна на ответника.
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И. Д. Т., ЕГН
********** и С. Д. Т., ЕГН **********, двете с адрес гр.***, Бургаска област, съдебен адрес
гр. *** сумата от общо 1368.46 лева /хиляда триста шестдесет и осем лева и четиридесет и
шест стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на адвокат Г. В. С. от
АК-Бургас, № **********, с адрес гр. *** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2300 лева
/две хиляди и триста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БОС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)________
9