№ 15291
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110156529 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, с която е предявен осъдителен иск срещу Столична Община за заплащане на сумата от
132, 83 лв., представляваща сбора от изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка на увреден автомобил и ликвидационни разноски.
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 15.12.2022 г. в ********, при
движение по ********************* е осъществено пътно-транспортно произшествие, при
което застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество лек
автомобил „***************“ с рег. № ********, управляван от В. М. И. преминава през
пълна с вода необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което
са му причинени щети. Увредена е задната дясна гума и джанта на автомобила. Вследствие
на произшествието пред застрахователя по имуществената застраховка е образувана щета,
извършен е оглед и опис на щетите и е издаден ликвидационен акт, въз основа на който е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 117, 83 лв., представляващо платената
на сервиза, отстранил ремонта, сума. Твърди се, че след изплащане на обезщетението „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД се е суброгирало в правата на увреденото лице спрямо
причинителя на вредата. Според ищеца ответникът Столична община отговаря за
причинените щети, защото не е изпълнил задълженията си по Закона за пътищата и не е
поддържала в изрядно състояние пътната настилка. Сочи, че до Столична община е
отправена регресна покана за заплащане на сумата от 132, 83 лв., включваща и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но изпълнение не е постъпило, с оглед на което
е предявен настоящият иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез
юрисконсулт М. Р., с който искът се оспорва по основание и по размер. Ответникът счита, че
претенциите не са доказани. Оспорва твърдения механизъм, както и твърди, че въобще
липсват категорични доказателства за настъпване на конкретното произшествие. Сочи, че не
е приложен Протокол за ПТП, а съставянето му в такива случаи е задължително. Твърди, че
1
водачът не е положил всички дължими грижи за избягване на препятствието, а скоростта на
движението му е причина за вредите в такъв обем. Прави възражение за съпричиняване.
Оспорва размера на претенцията, като твърди, че няма данни отремонтираните части да са
били в изрядно състояние преди произшествието. Твърди, че не е съобразено овехтяването
на автомобила Иска се отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приета като доказателство Комбинирана застрахователна полица №
440122213042385 за автомобилна застраховка „Каско“, сключена на 03.05.2023 г., между
застраховащият „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД по отношение на застрахован „ДЕВИН“ ЕАД със
застрахователя „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД по отношение на л.а.
„***************“ с рег. № ********, при покрит риск „Пълно каско“. Видно от
представената полица срокът на действие на застраховката е от 04.05.2022 г. до 03.05.2023 г.
От приетите като доказателства по делото Общи условия за автомобилна застраховка
“Каско“ се установява от т. 2.3. , че клаузата „Пълно каско“ включва всички рискове ,
причинени от застрахователни събития по клауза „Супер“ и клауза „Кражба или грабеж на
цяло МПС“, в т.ч. и всички пътно-транспортни произшествия по смисъла на ЗДвП.
По делото е прието като доказателство Уведомление за щета по застраховка „Каско“
полица № 440122213042385 от 16.12.2022 г., подадено от В. М. във връзка с настъпила
увреда на л.а. „***************“ с рег. № ******** на 15.12.2022 г. в ********,
*********************. Заявителят - водач е посочил, че по време на движение попаднал в
дупка и увредил задна дясна гума на автомобила. Като начин за обезщетяване
застрахованото лице е избрало „по фактура“.
Приети като доказателства са опис –заключение по щета № 44012132235081 от
15.12.2022 г., фактура от „РАДИАЛ ПЛЮС“ ЕООД за сумата от 225, 66 лв. с ДДС, като са
описани стоки и извършени услуги, както и ликвидационен акт по щета № 20701568690 по
преписка № 44012132235081, с който е одобрено изплащането на застрахователно
обезщетение в размер на 117, 83 лв., както и платежно нареждане за заплащане на сумата в
полза на „ДЕВИН“ АД.
Приети като писмени доказателства са регресна покана, разписка за връчването и
отговор от Столична община, с който се отказва възстановяването на изплатеното
застрахователно обезщетение по щетата.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е
прието без възражения от страните и съдът го кредитира като обективно и компетентно
изготвено, поради което въз основа на него изгражда фактическите си изводи. От
заключението на експерта се установява, че на щетите по л.а. „***************“ с рег. №
********, отразени в описа на застрахователя и уведомлението за щетата се намират в пряка
и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима
за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 285, 72 лв. според експерта.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. М. И. – водач на
увредения автомобил „***************“ с рег. № ******** . Свидетелят си спомня за
произшествието, тъй като му е било единствено, както и че е вследствие на навлизане в
дупка на пътното платно, което довело до спукване на гумата. Спомня си, че шофирал с
ниска скорост тъй като се движил по малки улици и се съобразявал, но дупката мила
изненадваща и необособена, вследствие на което преминал през нея. Сочи, че спукал задна
гума, но не помни коя точно. Заявява, че видял дупката в последния момент и успял да я
избегне с предните гуми, но не и със задните поради траекторията на автомобила. След
произшествието спрял и се наложило да смени спуканата сума с резервна такава.
2
Съдът приема, че показанията на свидетеля са обективни и ги кредитира с доверие,
като възприема, че същите отразяват действително настъпилите събития. Водачът пряко е
възприел обстоятелствата във връзка с настъпването на процесното ПТП и дава показания
относно тях. Сведенията от разпита на свидетеля напълно се подкрепят от събраните
писмени доказателства по делото. Липсват каквито и да било основания съдът да се съмнява
в достовереността на показанията на свидетеля.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по
чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2)
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
От събраните доказателства се установява, че на 15.12.2022. по време на действието
на сключения между ищеца и застрахования валиден договор за застраховка „Каско” на л.а.
л.а. „***************“ с рег. № ******** е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение. Наличието на дупка на пътното платно, обусловило
настъпването на произшествието се установява както от събраните писмени, така и от
гласните доказателства, а вещото лице потвърждава, че по описания механизъм могат да
настъпят констаираните вреди – спукване на гума.
По повод възраженията на ответника следва да се отбележи, че настоящият случай не
попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП – настъпили
материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. не се посещават от органите
на МВР–„Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС, освен когато
повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход. Ето защо и не се налага съставянето на протокол за ПТП, който
да даде сведения за механизма на реализиране на ПТП-то. Още повече, съгласно
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
3
или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие.
Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е обусловено от
наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Самото неизпълнение от
страна на застрахования на установеното задължение по т. 58.1. от Раздел XII „Права и
задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие“ от общите
условия да уведоми компетентните органи за пътно-транспортното произшествие не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за отказ на застрахователя да заплати
обезщетение по щетата. Не се установява от ответника, който носи доказателствената
тежест, неизпълнението на това задължение на застрахования да е значително с оглед
интереса на застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие. Не се
установи и причинно-следствена връзка между това неизпълнение на задължението на
застрахования и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Ето защо и това
възражението на ответника е неоснователно.
Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, не представлява невъзможност
за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Дори при представен протокол и при липса оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава - решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. От изложеното следва, че механизмът на настъпилото
ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца,
посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства.
В случая соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин от
писмените доказателства, свидетелските показания и приетата по делото САТЕ. Свидетелят
дава обосновани и логични показания относно настъпването на произшествието, които
изцяло съвпадат с приетите по делото писмени доказателства, те се потвърждават и от
заключението на експерта, което съдът също кредитира с доверие. Действително
хипотетично е възможно вреди като процесните да настъпят и по друг механизъм, но
ответникът в случай, че твърди такива обстоятелства е следвало да ги включи в предмета на
доказване и да събере доказателства, които да докажат твърденията му. Хипотетични
възможности не са способни да изключат извода на съда, че са се осъществили
обстоятелства, за които са събрани преки и непротиворечиви доказателства.
ПТП е реализирано на улица в град ******* и на територията на Столична община.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд
на търговски дружества. По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик
на процесната улица да е лице, различно от Столична община. Последната, като собственик
на улицата, е длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал.
3 ЗУТ, да го поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо
безопасното и безпрепятственото му ползване. Поддръжката е дейност с постоянен и
регулярен характер. Общината чрез своите органи и назначените в тях служители следва
непрестанно да проверява състоянието на съоръженията към транспортната инфраструктура
и улиците, като незабавно отстранява всяко увреждане в тях, което може да създаде опасност
за живота, здравето и собствеността на гражданите и да застраши останалите елементи на
инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с активност на компетентните
за това общински структури, като по никакъв начин не е обусловена и не зависи нито от
4
липсата или наличието на подадени сигнали, нито от възникнали инциденти. Общината
следва да поддържа уличната мрежа в такова състояние, че покритието да не се разрушава,
а ако в крайна сметка това се случи, участъците следва незабавно да бъдат обозначени и
отремонтирани с цел недопускане реализирането на ПТП. Поради тази причина, доколкото
служителите на общината не са предприели ефективни действия за обозначаване и
отремонтиране на нарушената цялост на настилката на пътното платно, общината носи
отговорност за настъпилите от тези свои действия за трети лица вреди – чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право на ищеца е в
обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно кредитираното
заключение на САТЕ, пазарната стойност на причинените на автомобила вреди към
настъпване на ПТП е по-висок размер от изплатеното обезщетение. Към определеното
застрахователно обезщетение се дължат и ликвидационни разноски. Ето защо и искът следва
да бъде уважен в пълен размер.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. С доклада по делото е указано на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за съпричиняване от страна на водача на автомобила, но доказателства
от ответника в тази насока не са ангажирани по делото.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Няма данни по делото нарушената цялост на настилката на пътното платно да е била
по някакъв начин означена или сигнализирана. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична
община.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, разноски се дължат само на ищеца. Следва да му бъдат присъдени такива в размер на
558 лв. съгласно представения списък доказателствата, че такива са сторени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
5
„Московска“ № 33 да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б на основание 410, ал.
1, т. 2 КЗ сумата от 132, 83 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на л.а.
„***************“ с рег. № ******** вследствие на настъпило на 15.12.2022 г. пътно-
транспортно произшествие, при движение в гр. *******, по ********************* поради
попадане на автомобила в необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно -
дупка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 24.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33 да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 558 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6