О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
1667 Година 2018, 29 август гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, трети въззивен
граждански състав, на двадесет и девети август две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. ВАНЯ ВАНЕВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова частно въззивно гражданско дело № 1281/2018г. по описа на Окръжен съд -
Бургас.
Производството е по реда на чл.419, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.Г.И.,
ЕГН: ********** със съдебен адрес за връчване на съобщения в гр.Бургас,
ул.“Морска“ № 16 против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед
№ 430/30.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК. Иска се от съда да отмени разпореждането за незабавно
изпълнение на заповед № 430/30.01.2018г. и да обезсили издадения изпълнителен
лист.
В частната жалба И. твърди, че заповедта
е издадена въз основа на запис на заповед за сума, която тя не дължи. Посочва,
че заявителят в заповедното производство е прикрил факта, че задължението
произтича от договор за банков кредит „продукт“ бизнес револвираща линия“ № BL21484, сключен с „ТИР“ ООД и че тя
е авалист на записа на заповед. Прави възражение за нищожност на ценната книга
на основание чл.535, т.3, вр. чл.486, ал.1, вр. чл.537 и чл.486, ал.1 от
Търговския закон.
Препис от частната жалба е изпратен на ответната
страна, която не представя писмен отговор в указания срок.
Бургаският окръжен съд като взе предвид твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас
е образувано по заявление на „Юробанк България” АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК за парично вземане в размер на 10 000 лева
срещу длъжниците Т.И.И. и М.Г.И.. В заявлението е посочено, че вземането на
банката произтича от неплатено задължение по запис на заповед, издаден на
13.08.2008г. от „ТИР“ ЕООД с ЕИК: *********, авалиран от Т.И.И. и М.Г.И. и
платим на предявяване в срок до 13.09.2018г. Претендират се още съдебни
разноски в размер на 350 лева, от които 200 лева – държавна такса и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са представени оригинал и копие
на документа по чл.417 от ГПК – запис на заповед от 13.08.2008г., нотариални
покани и разписки за предявяване на ценната книга на „ТИР“ ООД, на Т.И. и на М.И.,
пълномощно и удостоверение за актуално правно състояние.
Въз основа на заявлението е издадена заповед
№ 430/30.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК срещу длъжниците Т.И.И. и М.Г.И. за сумата от 10 250
лева, от които 10 000 – неизпълнено задължение по запис на заповед от
13.08.2008г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението на 29.01.2018г.
до окончателното й изплащане, 200 лева – държавна такса за заповедното
производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
инкорпорирано разпореждане за незабавно изпълнение. Издаден е изпълнителен
лист.
На 12.07.2018г. ЧСИ Делян Николов връчва
на М.И. заповед № 430/ 30.01.2018г., ведно с покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20188040400150. На същата дата И. подава възражение по
чл.414 от ГПК, прави искане за спиране на принудителното изпълнение по чл.420
от ГПК и подава частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение. На 18.07.2018г.
Районен съд – Бургас спира принудителното изпълнение на заповед за изпълнение
на парично задължение № 430/30.01.2018г., постановена по ч.гр.д. № 740/2018г.
по описа на РС – Бургас.
Въз основа на изложените факти, които се
установяват от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.1 и
ал.2 от ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,
може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта
за изпълнение. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се
подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да
се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417. В конкретния
случай частната жалба с правно основание чл.419, ал.1 от ГПК е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок и след направено възражение по чл.414, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Поради това се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.535 от
Търговския закон записът на заповед съдържа: 1. наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно
обещания да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5.
името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата
и място на издаването; 7. подпис на издателя. Според чл.536, ал.1 от ТЗ
документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.535, не е запис
на заповед, освен в следните случаи: 1. запис на заповед, в който не е посочен
падежът, се смята платим на предявяване; 2. ако не е уговорено друго, мястото
на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя;
3. запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята
издаден в мястото, посочено до името на издателя. По силата на чл.537 от ТЗ за
записа на заповед се прилагат разпоредбите за менителницата, доколкото са
съвместими с естеството му. В конкретния случай, записът на заповед, въз основа
на който е издадена процесната заповед, е редовен от външна страна, предявен е
по надлежния ред и обективира подлежащо на изпълнение вземане.
Възражението на частния жалбоподател за
нищожност на ценната книга, поради неправилно определен падеж, е неоснователно.
Начините за определяне на падежа са разписани в чл.486, ал.1 от Търговския
закон и са: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на
определен срок след издаването и 4. на определен ден. Менителницата, която е
издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е
нищожна. В процесния случай падежът на ценната книга е уговорен на предявяване
и не е засегнат от пороците, визирани в чл.486, ал.2 от ТЗ. Не отговаря на
действителното фактическо положение твърдението, че записът на заповед е с
дописана дата. Представеният по делото документ съдържа дата на издаване, а
екземпляр, различен от този, не е приложен към жалбата, независимо от
изложението в този смисъл. Поради това, частната жалба е неоснователна и трябва
да се остави без уважение.
Неоснователно е и възражението за
недължимост на удостовереното в записа на заповед вземане. Проверката на
въззивния съд по чл.419, ал.2 от ГПК е идентична с тази на заповедния съд по
чл.417 и чл.418 от ГПК и не обхваща действителните отношения между страните. Тази
проверка е съсредоточена само върху формалната страна на документа по чл.417,
т.9 от ГПК и върху неговата годност да удостовери подлежащо на изпълнение
вземане за всеки един от солидарните длъжници. Поради това, възражението на
частния жалбоподател за недължимост на сумата, основано на действителните
отношения между страните, е несъстоятелно и не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, частната
жалба трябва се отхвърли със следващото от това потвърждаване на разпореждането
за незабавно изпълнение на заповед № 430/30.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІІІ въззивен състав:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в заповед № 430/30.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: