Решение по дело №8464/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4649
Дата: 23 октомври 2024 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20231110208464
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4649
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110208464 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред настоящата съдебна инстанция е по реда на раздел V към глава
III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. С. Р. срещу ЕФ серия К, № 7404660, на СДВР, с
който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на наложената му санкция,
като се твърди, че същият не е шофирал на посочените дата и място с превишена скорост и
се отбелязва, че не му е връчен снимков материал. Възиваемата страна СДВР излага
писмено становище, т. е. възражение по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН,
което обаче е депозирано (на 12.09.2024 г.) след срока по така визираната правна уредба.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената
съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа) и
от огледания в съдебно заседание снимков материал по преписката освен обстоятелствата
относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 09.05.2023 г.
и 18.05.2023 г. /с изричното уточнение, че в приложената по този въпрос справка е
отбелязана дата на влизане в сила съвсем очевидно поради обстоятелството, че жалбата е
била депозирана направо в съда/) се установява по несъмнен начин изложеното от
фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща
(забрана за използване на подобна техника за излагане /именно за излагане/ на установената
от съда фактическа обстановка /при която техника просто не се извършва повтаряне на
дадено текстово съдържание/ не се открива никъде в релевантната нормативна уредба и
неслучайно в полза на застъпваното тук становище за допустимост на така използваната
техника е и /еднозначно/ практиката на ВКС), с изричното уточнение, че жалбоподателят се
е явявал регистриран ползвател на процесното МПС, като се установява още съобразеността
на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към
процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на
1
измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност към датата на
установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент
длъжностно лице), а и това, че срещу родения през 1977 г. жалбоподател към процесната
дата 22.04.2023 г. имало издадени и влезли в сила 7 НП за нарушаване на правилата за
движението по пътищата, контролът за чието спазване е възложен н органите на МВР (но за
последно такова НП било влязло в сила през 2009 г.), като отделните елементи на
доказателствената съвкупност не съдържат вътрешни противоречия или такива помежду си
и не са налице логически обосновани основания за съмнение в достоверността им (с
направената по-горе бележка относно отбелязването /и причината за това/ на дата на влизане
на процесния ЕФ в сила, което към момента не се е случило в действителност) от гледна
точка на източника или съдържанието на информацията (не са налице основания и за
съмнение относно автентичността им), респективно напълно правилно е приложен
материалният закон (виж по-горе, с уточнението, че въззивникът е лице по чл. 189, ал. 5, изр.
1 вр. чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗДвП, а именно лице, на което е било предоставено
превозното средство, като за този извод не е необходимо депозирането на декларация от
собственика по реда на чл.189, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, имайки предвид вписването на
ползвателя при регистрацията на превозното средство, което в случая е достатъчно
основание от него да се търси отговорност за превишаването на разрешената скорост!), като
при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не
констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ (включително
като липсват нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени по
смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), предвид което на
основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш
следва да бъде потвърден. Задължение за връчване на снимков материал ведно със самия
фиш законът не е предвидил, което не означава, че жалбоподателят не е бил информиран
незабавно и в подробности за характера и причините за обвинението срещу него;
въззивникът Р. не се е възползвал и от процесуалното си право по чл. 55, ал. 1 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН да се запознае с приложения снимков материал. Нужно е да се поясни още,
че от внимателния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се открива смисълът от
това в рамките на населено място да бъде въведено с пътен знак ограничение на скоростта
от 50 км./ч. – не за всички категории превозни средства по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено в същата разпоредба общо ограничение (т. е. без наличие на специален пътен
знак) на скоростта от 50 км./ч.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № 7404660, на СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2