№ 278
гр. Свиленград, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100746 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от З. Г. Н., с която са предявени срещу
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД кумулативно обективно и субективно съединени
искове, както следва:
1/. Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК - за
обявяване по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между него и
ищеца Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., е нищожен, поради
противоречието му със закона и в частност – с императивни разпоредби на ЗПК;
2/. Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, предл. 2 и предл. 4 от ЗЗД за
обявяване по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между него и
ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от ****** г., е нищожен, поради
противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави;
3/. Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника
„Кредисимо“ ЕАД да върне на ищеца сумата 1082,82 лева, като платена без основание по
Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаването на искова молба – 15.08.2025 г. до окончателно й заплащане.
В исковата молба се твърди, че на ****** г. между З. Г. Н. (кредитополучател) и
ответника „Кредисимо“ ЕАД (кредитор) бил сключен Договор за потребителски кредит №
******, с който бил договорен кредит в размер на 1500,00 лв., със задължение за връщането
му в срок от 12 месеца, на 12 погасителни вноски, съгласно погасителен план по т.10 от
договора, при лихвен процент - 30% и годишен процент на разходите (ГПР) – 34,93 %.
Със сключването на този договор било рефинансирано предходно задължение на
кредитополучателя към кредитора за кредит. След приспадане от заемната сума от 1500,00
лв. на сумата за рефинансиране, равняваща се на 937,89 лв., ищцата реално усвоила сумата
562,11 лв.
В чл. 4 от договора за кредит били предвидени възможност за приоритетно
разглеждане на искането за кредит и одобряването му, ако по заявление на
кредитополучателя се представило обезпечение на кредита. Кредитополучателят се
задължавал, в случай, че бил посочил в заявлението, да предостави на “Кредисимо” едно от
1
следните обезпечения: 1/. Банкова гаранция, в 10-дневен срок от датата на подаване на
заявлението; 2/. Да сключи договор за поръчителство с одобрено от “Кредисимо” дружество-
поръчител, в срок от 48 часа от датата на подаване на заявлението.
С оглед посочената клауза на от договора за кредит (чл. 4), за обезпечаване на
кредита, на същата дата - ****** г., ищцата (потребител) сключила с ответника на „Ай
Тръст“ ЕООД (поръчител) Договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят
се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който да
отговаря пред последния солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му по
договора за потребителски кредит. В чл.8 от договора било уговорено възнаграждение за
поръчителя “Ай Тръст” ЕООД в размер на 1357,04 лв. (Приложение № 1 към договор за
предоставяне на поръчителство), платимо на съответното плащане по кредита, съгласно
погасителния план, т.е. на падежните дати на вноските по договора за кредит.
Към датата на подаване на исковата молба в съда (15.08.2025 г.) ищцата била
погасила задълженията си по договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство. Общият размер на платеното от ищцата се равнявал на 2582,82 лв., от които
1209,00 лв. – платени ефективно и 1378,82 лв. – посредством финансирането.
Ищцата счита, че процесния договор за кредит бил нищожен, на основание чл. 22 от
ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените
императивни правила: чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, вр. чл. 19 от ЗПК.
В договора, кредиторът се задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите
компоненти от лихвения процент, не бил посочен и лихвен процент на ден. Липсвало ясно
разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно били
включени в него и как се формирал посочения с договор размер, кои са допусканията, които
са използвани при изчисляването. Освен това, при изчисляването на годишния процент на
разходите не били включени застрахователната премия и дължимото по договора за
предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант. С тези си действия кредиторът
заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.
Клаузата на чл. 4 от договора за кредит била нищожна и самостоятелно основание, а
именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
представляваща скрито възнаграждение към кредитора по договора за кредит. Клаузата на
чл. 4 от процесния договор за кредит била и неравноправна.
Ищцата счита, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство също бил
нищожен - на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В настоящия случай, за кредит в размер на 1500,00 лв., от кредитополучателя се
изисквало да заплаща възнаграждение за допълнителна услуга по поръчителство в размер на
1357,04 лв. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и
поръчителя.
Ищцата твърди, че в случая т.нар. „чиста стойност на кредита“ възлизала на 1500,00
лв., тя била погасила сума в размер на 2582,82 лв. Затова счита, че ответникът е получил без
основание разликата, равняваща се на сумата 1082,82 лв., поради което дължал връщането й
на ищцата.
Ищцата цитира многобройна съдебна практика и позовавайки се на нея моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ,,Кредисимо‘‘ ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че исковете за прогласяване на
нищожността на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство са
недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото задълженията на ищцата по тези
договори били погасени от нея чрез плащане. Оспорва предявените искове и като
2
неоснователни.
Ответникът не спори, че между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит № ******/****** г. Посочва, че съгласно уговореното в него общият размер на
дължимите по кредита суми, при точно спазване на погасителния план, възлизали на
1861,54 лв., от които 1587,66 лв. – главница и 273,88 лв. – договорна лихва.
Не спори, че главницата по договора за кредит била изцяло усвоена от ищцата.
Уточнява, че сумата 562,11 лв. била усвоена от ищцата чрез превод по нейна банкова сметка,
сумата 937,89 лв. била усвоена от ищцата за погасяване на нейно задължения по предходен
договор за кредит, сключен между страните, а сумата 87,66 лв. била усвоена от ищцата за
заплащане на дължима от нея към трето лице застрахователна премия.
Оспорва, че по сметка на ответника била постъпила сумата от 1082,82 лв., с която да
са били погасени задължения по договора за кредит, различни от главница. Оспорва, че по
договора за кредит ищцата дължала застрахователна премия. Сумата 87,66 лв., платена за
погасяване на застрахователната премия, в отношенията на страните представлявала
главница, тъй като кредитополучателят я бил усвоил, като с отпуснатите му средства от
негово име, за негова сметка и по негово нареждане било погасено негово задължение към
застраховател.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, относно начина на формиране на ГПР
по кредита. Посочва, че единственият разход по смисъла на чл.19 ЗПК, който бил включен в
ГПР, бил договорната лихва.
Ответникът оспорва също, че за ищцата било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III, чл. 12 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, кредитополучателят имал право, но не
и задължение да предостави обезпечение на кредита, така че кредитоискателят можел и да
не предостави обезпечение. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ не се
отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта. Дори и
кредитоискателят да бил заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото,
закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, да се
откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което било още един
аргyмент в подкрепа на твърдението, че предоставянето на поръчител не било задължително
условие за отпускане на кредита. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки
незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за
него не се включвал в ГЛП и ГПР, поради което и нямало нарушение на чл. 19 от 3ПК.
Ответникът оспорва също, че към момента на сключване на договора за кредит е
знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Процедурата по отпускане на кредит започвала с попълване на заявка в електронен формат
в системата на "Кредисимо" ЕАД на https://credissimo.bg/ (сайта). Кредитоискателят
попълвал свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период),
както и избирал свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора
(предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление
автоматично се генерирала кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски
кредит, общи условия, приложение №1 и др.), които били предоставяни на клиента на
посочения от него адрес на електронна поща и като pdf документи в сайта, достъпни чрез
активни връзка. Следвало стъпка, в която кредитоискателят подписвал договора за
потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни
полета и натискане на бутона "Вземи парите сега". Едва след подписването на договора за
кредит по описания начин и в случай, че клиентът бил избрал да предостави обезпечение в
полза на "Кредисимо" ЕАД, същият се препращал към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД,
където се преминавало към процедура по сключване на договор за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал в среда, над която
ответникът "Кредисимо" ЕАД нямал контрол, нито имал достъп, като "Ай Тръст" ЕООД и
клиентът уговаряли условията по него (в това число и размера на дължимото
възнаграждение), в момент, когато договорът за кредит вече бил подписан и неговите
3
параметри (в това число и ГПР) били договорени и не можело да бъдат променяни.
Действително „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД,
но „Кредисимо“ ЕАД нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство,
съответно нямал данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по
същия. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и
,,Ай Тръст" ЕООД, бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното
по него възнаграждение не попадало в обхвата на общите разходи по кредита.
Относно процесния договор за предоставяне на поръчителство, ответникът посочва,
че дори и да се приемело, че същият е нищожен (което изрично оспорва), на основанията,
изложени в исковата молба, то това щяло да доведе единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за
предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл,
вземането на "Кредисимо" ЕАД по договора за потребителски кредит било действително и
предявените срещу дружеството искове следвало да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения ответникът "Кредисимо" ЕАД моли съда да отхвърли
предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва твърдените от
ищеца факти, че на ****** г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
******/****** г. между ищцата, като кредиполучател, и ,,Кредисимо“ ЕАД, като кредитор,
във връзка с обезпечаването на който бил сключен Договор за предоставяне на
поръчителство, между поръчител ,,Ай Тръст“ ЕООД и потребител З. Г. Н.. Главницата по
договора за кредит възлизала на 1 587,66 лв., а общият размер на дължимата сума - 1 861,54
лв. Посочва, че ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД сключил с ,,Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство,
по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител посоченото задължение на
ищеца, произтичащо от договора за кредит. За тази услуга било договорено и дължимо
възнаграждение в размер на 1397,28 лв., погасяването на което било разсрочено на 12
месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.
Възнаграждението се дължало само за периода, за който било гарантирано задължението по
кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, сьщият не
дължал възнаграждение на ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД за периода след пълно изплащане на кредита.
Ищцата заплатила предсрочно задълженията си, произтичащи от процесния договор за
кредит, предвид което не дължала и съответно заплатила в цялост уговорената сума за
предоставено поръчителство.
Ответникът описва механизма на сключване на договора за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, за да изяснял на съда механизма на оценка на
кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите. Акцентира на това, че
сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на
договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече били
договорени между страните. Впоследствие ,,Ай Тръст“ ЕООД предоставял на „Кредисимо“
ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който
било разсрочено плащането му, но това било единствено с цел улесняване на плащането от
страна на потребителя. Обезпечението по договора за кредит, в това число предоставянето
на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД, било единствено възможност, но не и
задължение за кредитополучателя.
Предвид изложеното, възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено
в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Възнаграждението за
допълнителна услуга се включвало в ГПР, само когато „сключването на договора за услуга
било задължително условие за получаване на кредита", а в случая предоставянето на
обезпечение било изцяло доброволно и зависило от избора на конкретния клиент.
4
На следващо място, ответникът посочва, че § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисквал разходите,
пряко свързани с договора за кредит, да са „известни на кредитора" към сключване на
договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Посочва, че
договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след подписването от
кредитоискателя на Договора за кредит с ,,Кредисимо“ ЕАД, т.е. кредиторът не знаел и
нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
между кредитоискателя и поръчителя ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД, по който бъдещ договор
„Кредисимо“ ЕАД не е страна.
По изложените съображения ответникът ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Представен е Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен
между „Кредисимо“ АД, като „кредитодател“, и З. Г. Н., като „кредитополучател“, по силата
на който е уговорено предоставяне на кредит, при условия, детайлизирани в Приложение №
1 към договора. Представено е и Приложение № 1 към договора, с обективиран в него
погасителен план, както и приложимите Общи условия.
Видно от представените документи, процесният договор за кредит представлява
договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни
правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона
за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. Представените
Договор за кредит, Приложения и Общи условия към него са свалени от системата на
кредитодателя и не носят подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен
под формата на електронен документ, последният, ведно с приложенията и Общите условия
към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл.184, ал.1 от ГПК.
В договора за кредит са посочени личните данни на длъжника – „Кредитополучател“.
В приложения погасителен план, неразделна част от договор, са посочени уговорените
параметри на договора: „общ размер на кредита“ – 1587,66 лв., включващ „размер на
кредита“ – 1500,00 лв. и „размер на застрахователната премия“ – 87,66 лв., лихвен процент –
30,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 34,49 %. Уговорен е срок за връщане на
предоставения кредит 12 месеца, съгласно погасителен план, видно от който падежът на
последната погасителна вноска е датата 10.09.2024г., а месечната вноска е формирана от
главница и лихва.
В чл.4 от договора Кредитополучателят се е задължил, в случай, че е посочил в
заявлението, да предостави на “Кредисимо” едно от следните обезпечения: 1/. Да сключи
договор за поръчителство с одобрено от “Кредисимо” дружество-поръчител, в срок от 48
часа от датата на подаване на заявлението; 2/. Банкова гаранция, в 10-дневен срок от датата
на подаване на заявлението;
Представен е и посочения в исковата молба Договор за предоставяне на
поръчителство от ****** г., сключен между ищеца З. Г. Н. – „потребител“ и ответника “Ай
Тръст” ЕООД – „поръчител“, видно от който е уговорено възнаграждение за поръчителя в
размер на 1357,04 лв., платимо на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план, т.е. на падежните дати на вноските по договора за кредит – Приложение № 1 към
договора.
Безспорно, процесният договор за кредит представлява договор с потребител на
услуга, респ. сключеният между страните договор придава на кредитополучател (ищцата по
делото) качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това и
ищцата се ползва с потребителска защита.
В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че процесният договор за кредит отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се
5
в глава ІІІ „Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“, чл. 9 - чл. 11 от ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
34,49%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с поръчителя "Ай
Тръст" ЕООД, както и застрахователната премия 87,66 лв., включена в главницата. Тези
разходи трябва да са включени в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Застрахователната премия също е разход по кредита, доколкото сключването на договор за
застраховка е задължително условие за получаване на кредита.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора
за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че заемодателят е изпратил на
ищцата обединен погасителен план, в който е включил в месечната й вноска и дължимото в
полза на поръчителя възнаграждение – Приложение № 1 към договора за предоставяне на
поръчителство.
От клаузите в договора за кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на
48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити",
при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от
почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на
договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
6
кредитодателя. Анализът на клаузите, относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите на ответниците за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на
поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне
на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва
да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен
договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
При това положение, налага се извода, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен
действителния процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора за кредит не е посочен реален
ГПР, при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, налице е
неяснота за потребителя, относно неговия размер, така че не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е
уредена в разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
По тези съображения, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД,
във връзка с чл. 22 ЗПК - за обявяване по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че
сключеният между него и ищеца Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., е
нищожен, поради противоречието му със закона – се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Съдът намира, въпреки, че всеки един от оспорените договори - за кредит и за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение по чл.4, от сключването на
договора за предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
кредит и то с одобрено от заемодателя лице, както и от изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по
кредита. Договорът, сключен между потребителя и кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните. Поради това,
установената по – горе недействителност на договора за кредит, неминуемо рефлектира и по
7
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията. Ето защо, следва да се приеме, че и договора за предоставяне на
поръчителство е недействителен, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД - за обявяване по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД,
че сключеният между него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от ****** г.,
е нищожен, поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави– следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца бе да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил, а ответникът е
получил процесната сума 1082,82 лева, като платена без основание по Договор за
потребителски кредит № ****** от ****** г.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, т.нар. „чиста стойност“ на кредита по
смисъла на чл.23 от ЗПК, се равнява на 1500,00 лв., колкото е размера на усвоения кредит,
като част от тази сума е усвоена от ищцата по банков път, а друга част - за погасяване на
задължение по предходен договор за кредит, като това е прието за безспорно с доклада по
делото (виж протокол от о.з. от 18.11.2025 г.). Включената в т.нар. „общ размер на кредита“
сума от 87,66 лв. - „размер на застрахователната премия“ не се включва в чистата стойност
на кредита, тъй като тази сума не е усвоена от кредитополучателя. Както става ясно от
съдържанието на договора, предоставеният на длъжника кредит е в размер на 1500,00 лева.
В същото време, към тази сума кредиторът прибавя застрахователна премия в размер на
87,66 лева, която капитализира към главницата. На практика, така вмененото задължение да
се заплати сума, наименована „застрахователна премия“, прикрива предварително уговорено
задължение на потребителя - освен договорната главница по заема и произтичащите от нея
лихви, да заплати още една, допълнителна, сума, с която общият размер на задължението се
увеличава. При това, увеличава се лихвоносното задължение, а това води и до увеличаване
на размера на акцесорните вземания, с цел заобикаляне разпоредбите на ЗПК и предвидения
по-благоприятен режим за потребители.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложените разписки и
справка от „Кредисимо“ АД (л.97) е видно, че ищцата е заплатила на първия ответник
сумата от 2482,82 лева, въз основа на Договор за паричен заем № ****** от ****** г. Това
обстоятелство е обявено за безспорно и с доклада по делото.
Предвид горното, сумите, платени от ищцата над чистата стойност на кредита от
1500,00 лв., са платени без основание и следва да й бъдат върнати. Ето защо, предявеният
осъдителен иск е частично основателен и следва да се уважи за сумата 982,82 лв., а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1082,82 лв. следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата от 982,82 лева се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.08.2025 г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски, каквито претендира.
Искането й за разноски е направено своевременно – до приключване на последното съдебно
заседание по делото.
Ищцата не е направила разноски за държавна такса по делото, тъй като е освободена
от заплащането й, съгласно Определение № 663/15.08.2025г., поради което, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника „Кредисимо“ АД следва да се възложи държавната
такса, дължима по първия уважен иск и уважената част от третия иск, възлизаща на общо
178,74 лв., а в тежест на ответника „Ай Тръст“ ЕООД - лв. държавната такса, дължима по
втория уважен иск, възлизаща на 54,28 лв.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 28.07.2025 г. за
осъществяване на процесуално представителство на ищцата З. Г. Н. от страна на адвокат А.
З. Д., при договорено възнаграждение безплатно – на основание по чл.38, ал.1, т.2 от Закона
8
за адвокатурата /ЗА/.
Процесуалният представител на ищцата претендира адвокатско възнаграждение от
1759,01 лв. с ДДС, което да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Ответниците релевират възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира същото за основателно по следните съображения:
Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до
ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C-438/22 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен
съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В случая, повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност, която
да е обусловена от събирани в производството гласни доказателствени средства или
експертни заключения, налице е константна и безпротиворечива съдебна практика по същия
спор, производството е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в
което процесуалният представител на ищцата не се е явил.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в полза на Процесуалният
представител на ищцата следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 960,00 лева с ДДС /480,00 лева спрямо всекиго от ответниците/. Съдът счита, че по
осъдителния иск не следва да бъде присъждано възнаграждение, тъй като установителните
искове имат обуславящ характер по отношение на осъдителния такъв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З. Г. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Свиленград, ул. „Петър Митев“ № 15, и „Кредисимо” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А,), ет.4, Бизнес център „България“, че Договор за потребителски кредит № ****** от
****** г., сключен между страните, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 22 от ЗПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З. Г. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Свиленград, ул. „Петър Митев“ № 15, и „Ай Тръст” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
9
А,), ет.4, Бизнес център „България“, че Договор за предоставяне на поръчителство от ******
г., сключен между страните, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1, пр. 2 и пр.3 от ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А,), ет.4, Бизнес
център „България“, да заплати, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.
23 и чл. 22 от ЗПК, на З. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Петър
Митев“ № 15, сумата 982,82 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен между страните, и свързания с него
Договор за предоставяне на поръчителство от ****** г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.08.2025 г. до окончателното плащане, като за разликата над
сумата 982,82 лв. до пълния предявен размер от 1082,82 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А,), ет.4, Бизнес
център „България“, да заплати на адвокат А. З. Д., член на Софийска адвокатска колегия, с
личен номер **********, сумата 480,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А,), ет.4, Бизнес център
„България“, да заплати на адвокат А. З. Д., член на Софийска адвокатска колегия, с личен
номер **********, сумата 480,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А,), ет.4, Бизнес
център „България“, да заплати сумата 178,74 лева в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Свиленград, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А,), ет.4, Бизнес център
„България“, да заплати сумата 54,28 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Свиленград, представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд – Хасково, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10