Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на шестнадесеТ.октомври
две хиляди и осемнадесета
година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа
т.д. № 514
по оП.са за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 от ГПК.
Решението се постановява по реда на
чл.238 от ГПК.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че със
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, поискал от Софийски районен
съд, на основание чл. 417 от ГПК, да издаде Заповед за изпълнение солидарно
срещу „Д.е.т.п.“ ЕООД, „Х.“ ООД, „Б.“ ООД, „Г.к.“ АД и Г.Х.К., за сума в размер
на 168 750 евро - главница по Договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 149/11.08.2010 г. и анекс № 1 от 22.11.2010 г. към
договора, ведно със законната лихва за периода от 02.06.2016 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 241 314.37 евро за периода от 11.06.2013 г.
до 01.06.2016 г., такса в размер на 21 375 евро. Въз
основа на заявлението, по ч.гр.д. 29567/2016 г. СРС, 40 състав издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист и на кредитора били присъдени разноски в размер на
16 876.44 лева. Допуснато било незабавно изпълнение. Съдът уведомил ищеца
за постъпило възражение с правно основание чл.414 от ГПК срещу издадената по
ч.гр.д. 29567/2016 г, 40 състав на СРС Заповед за незабавно изпълнение,
подадено от длъжниците чрез процесуалния им представител адв. Г. А., поради
което „У.Б.“ АД предявява установителен иск за вземанията по заповедта.
Вземанията на ищеца произтичали от
Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 149/11.08.2010 г. и анекс №
1 от 22.11.2010 г. към договора, с настъпил краен падеж на 11.04.2016 г., като
размерът на задълженията се установявал от приложеното към заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение извлечение от счетоводните книги на
банката-кредитор, като същите подлежат на изпълнение.
Съгласно Договор за стандартен кредит
за оборотни средства № 149/11.08.2010 г., Банката предоставила ползването на
кредит в общ размер 1 500 000 за рефинансиране на текущия дълг на „Д.Е.Ти Пи“
ЕООД, по предоставен от „У.Б.“ АД овърдрафт кредит с Договор за банков кредит -
овърдрафт 102/28.05.2009 г. Годишният лихвен процент за редовен дълг се
формирал като сбор от променлив базов лихвен процент - 3-месечен Euribor и
надбавка от 6.5 %.
Към датата на сключване на Договора размерът на годишния лихвен процент е 7.404
%. Лихвеният процент върху просрочена главница се формирал като сбор от
годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка от 5 %. Наказателният лихвен
процент при просрочие на главница и/или лихва е 1 %. Уговорни са комисионни за управление
и за ангажимент в размер на 0.75 %, на годишна база, върху текущия дълг по
кредита към датата на начисляването й за управление и съответно за ангажимент -
0.75 %.
При усвояване на пълния размер на
кредите е уговорен погасителен план: 12 равни месечни вноски за главницата по
12 500 евро, дължими на 11 число всеки месец, считано от 11.05.2011 г. до
11.04.2012 г. и 48 равни месечни вноски за главницата по 28 125 евро, дължими
на 11 число всеки месец, считано от 11.05.2012 г. до 11.04.2016 г., а в случай
че не бъде усвоен пълният размер на кредите, погасяването се конкретизира в
погасителен план, изготвен след изтичане на срока за ползване по т.6 от
Договора. Крайният срок за издължаване на главницата бил 11.04.2016 г.
Кредитът бил обезпечен с Договорна ипотека
върху недвижим имот: МАГАЗИН НА ДВА ЕТАЖА, разположен на първи и втори етаж в
пететажна сграда, находяща се в град София, район ******** (триста деветдесет и
три), имот планоснимачен номер 4 (четири), по регулационния план на град София,
местност „Центъра", целия с разгърната площ от 560 кв.м. (петстотин и
шестдесет квадратни метра), състоящ се от две търговски зали, кафене със склад
в сутерена, тераса над склада и стълбище към първия етаж на магазина, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и съответното право
на строеж върху мястото върху което е построена сградата. Имотът бил
собственост на ВИТОША 13 ЕАД, със седалище и адрес ***, с ф д. 9520/1998 г. на
СГС, БУЛСТАТ ********, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание апортна вноска № 13, том I, per. №
3064, дело № 110 от 09.05.2000 г. на нотариус К.А., per. №
152 на НК, вписан с вх. per. № 8461, акт № 82, том
VI, имотна партида № 87800 на Служба по вписванията - София и Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание апортна вноска № 17, том I, per. № 643, дело № 9 от
06.02,2004 г. на нотариус К.А., per. № 152 на Нотариалната
камара, вписан с вх. per. № 2827, акт № 38, том
IX.
Учреден бил залог по реда на ЗДФО
върху всички вземания, настоящи и бъдещи, на Кредитополучателя и на третите
задължени лица „Х.“ ООД, „Б.“ ООД, „Г.к.“ АД по всички сметки в национална и
чуждестранна валута, на които са титуляр при Банката. С Анекс № 1/11.08.2010 г.
се променяли целта и начина на усвояване на средства от кредита като крайният
срок за погасяване на главницата остава непроменен.
Кредитът бил ползван изцяло и
длъжникът изпаднал
в просрочие като просрочените суми са в общ размер на 824 284.24 евро. Със
заявлението е поискано издаване на частичен изпълнителен лист. Към датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а и към датата на
подаване на исковата молба, длъжниците не били заплатили сумите.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да признае за
установено вземането на „У.Б.“ АД солидарно срещу „Д.е.т.п.“ ЕООД, „Х.“ ООД, „Б.“
ООД, „Г.к.“ АД и Г.Х.К. в общ размер на 431 439,47 евро (четиристотин тридесет
и една хиляди четиристотин тридесет и девет евро и четиридесет и седем евро
цента) по Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 149/11.08.2010 г.
и анекс № 1 от 22.11.2010 г. към договора, с настъпил краен падеж на 11.04.2016
г., ведно с лихвата за забава до изплащането на главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Претендира разноските.
Длъжниците „Д.е.т.п.“ ЕООД, „Х.“ ООД,
„Б.“ ООД, „Г.к.“ АД и Г.Х.К. не вземат становище по предявените искове.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение, и съдът с определение от 16.10.2018 г.
е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл.239 ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства.
С изпратените до ответниците съобщения
за исковата молба и възможността за отговор са им указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
Предмет на делото са субективно и обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. чл.432 от ТЗ във вр.
чл.121 от ЗЗД.
Ищецът носи
доказателствена тежест, че е сключил действителен договор за кредит; правата и
задълженията на страните по договорите; изпълнението на своите задължения по
договора за кредит; усвояването на сумата по кредита; настъпване на изискуемост
на вземанията по договора за кредит; размер на вземанията.
Ищецът представя Договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 149/11.08.2010 г. и анекс № 1 от 22.11.2010 г.
към договора, с настъпил краен падеж на 11.04.2016 г. — относно факта на
сключване на договора и размера на дължимите суми; Извлечение от счетоводните
книги на банката-кредитор - относно факта на дължимостта на претендираната
сума; Заявление за издаване на Заповед за изпълнение - относно факта на
подаване на заявлението и датата на същото; Съобщение от СРС с отбелязана дата
на уведомяване, а именно 13.02.2018 г. - относно факта на уведомяване на
заявителя за постъпилото възражение; ВноСна бележка за внесена държавна такса
по заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, подадено до СРС - относно
факта на надлежно внасяне на дьржавната такса по заявлението по сметката на
СРС.
Представените писмени доказателства и
доказателствени искания са относими към спора. Видно от представените към
исковата молба писмени доказателства исковете са вероятно основателни. Налице
са кумулативно предвидените условия за постановяване неприсъствено решение, с
което исковете се уважават.
Искът е основателен. Със съдебното
решение ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските на ищеца по
заповедното производство, както и тези направени в настоящото производство по
установителния иск за вземанията.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по субективно
съединените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, във вр. чл.432 от ТЗ във вр. чл.121 от ЗЗД, предявени от „У.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Д.е.т.п.“ ЕООД,
„Х.“ ООД, „Б.“ ООД, „Г.к.“ АД и Г.Х.К., със адрес: ***, че „Д.е.т.п.“ ЕООД, „Х.“
ООД, „Б.“ ООД, „Г.к.“ АД и Г.Х.К., дължат солидарно на „У.Б.“ АД сумите: 168 750 евро - главница по
Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 149/11.08.2010 г. и анекс №
1 от 22.11.2010 г. към договора, ведно със законната лихва за периода от
02.06.2016 г. до изплащане на вземането; лихва в размер на 241 314.37 евро
за периода от 11.06.2013 г. до 01.06.2016 г.; такса в размер на 21 375 евро.
ОСЪЖДА „Д.е.т.п.“
ЕООД, „Х.“ ООД, „Б.“ ООД, „Г.к.“ АД и Г.Х.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на „У.Б.“ АД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 16 876.44 лева, представляваща
направени разноски в производството по ч.гр.д. 29567/2016 г., на СРС, 40
състав.
ОСЪЖДА „Д.е.т.п.“ ЕООД, „Х.“ ООД, „Б.“
ООД, „Г.к.“ АД и Г.Х.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на „У.Б.“ АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК 35 282.88 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: