РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. гр. Д., 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т. Ив. Стоева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Т. Ив. Стоева Търговско дело №
20253200900076 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т. С. Ж. ЕГН ********** и Г. С. Ж. ЕГН
**********, двамата съпрузи от гр.Д. ***, *** чрез адв.Г. С. със съдебен
адрес: гр.Д., *** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, 1592, район „Искър“ , бул.“Христофор Колумб“ № 43, с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В срок от ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, в
който се оспорва предявения иск.
Не се оспорва, че в периода, в който е настъпило пътнотранспортното
произшествие по отношение на автомобила, с който е причинено увреждането
е налице договор за сключена застраховка Гражданска отговорност на
авотомобилистите в ответното дружество – полица №07124000669543 със
срок на покритие от 29.02.2024г. до 28.02.2025г.Не се оспорва и подаването на
извънсъдебна претенция от ищците по реда на чл.380 от КЗ.Не се оспорва и
вината на водача, която е установена по НОХД 344/2025г. на РС гр.Д..
Оспорва се кой е водачът на превозното средство, с което е пътувала
ищцата, като се твърди, че той също има вина за катастрофата.Прави се
1
възражение за съпричиняване на настъпилите увреждания от страна на
пострадалите, като се иска установяване на приноса им в ПТП и намаляване
на обезщетението с процента на съпричиняване.Твърди се, че ищцата Т. Ж. се
возила в превозното средство без поставен специален предпазен колан за
бременни жени.
С молба от 27.08.2025г. ответното дружество заявява, че оттегля
възраженията си срещу иска, касаещи вина на водача на автомобила за
настъпването на ПТП и за съпричиняване от страна на пострадалата на
собствените й увреждания, поради непоставен предпазен колан.
Към момента на провеждане на устните състезания по делото
ответникът твърди, че оспорва единствено размера на предявените искове.
Като се запозна с писмените доказателства по делото, със
свидетелските показания и допуснатата съдебно медицинска експертиза и с
приетото от съда по НОХД№344/2025г. на ДРС, приключило с влязло в сила
споразумение от 09.05.2025г., съдът достигна до следните фактически и
правни изводи.
Искът е допустим, предвид отправената на 11.06.2024г. претенция на
ищците по чл.380 от КЗ.
С уведомление № 5579/19.06.2024г. и уведомление №5582/19.06.2024г.
ищците са уведомени, че няма основание да им бъде изплатено
застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на условията на чл.493а
ал.1 във вр.с чл.478 от КЗ.
Съгласно постигнатото споразумение, имащо стойност на влязла в сила
присъда на 15.04.2024г. по Главен път Д.-Варна, на път ІІ-29,в района на пети
километър, при управление на МПС л.а.“Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.№
*** водачът на автомобила И. И. П. е нарушил правилата за движение на
ЗДвП, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.25 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице- Т. С. Ж., /***/,
изразяваща се в ***, което е обусловило разстройство на здравето, временно
опасно за живота и на К. С. П. от с.К., обл.С., изразяваща се в счупване на
тялото на лява лъчева кост на лявата ръка, което е довело до трайно
затруднение на движението на горен ляв крайник за период от около два
месеца, като деянието представлява „особено тежък случай“, поради което на
основание чл.343 ал.3 б.“а“ пр.второ, във вр.с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с
2
чл.342 ал.1 и във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
По делото са представени като писмени доказателства: медицински
протокол 30.01.2024г., болнични листи и други медицински документи, с
които се е запознало вещото лице при изготвяне на съдебно медицинската
експертиза.
Съгласно Епикриза, издадена от МБАЛ-Д. АД Т. Ж. е постъпила в
отделението по акушерство и гинекология на 15.04.2024 г. с болки ниско долу
в корема и гръдния кош.Касае се за ***.***.***.
От свидетелските показания на двете разпитани по делото свидетелки
се установява, че са провеждани няколко опита за инвитро, като успешен е бил
единствено този, проведен в Кипър.
За доказване на претърпените имуществени вреди е представен план за
лечение, съгласно който дарението на яйцеклетка е на стойност 5000 евро, на
26.09.2022 г. за формиране на ембриони -4000 евро, 05.12.2022г.-трансфер на
ембриони – 1000 евро, замразяване на ембриони за 1 година- 600 евро и
20.11.2023г. трансфер на замразени ембриони 1 750 евро или общо заплатени
12 350 евро, от които се претендира сумата от 7 350 евро заплатени разходи за
инвитро процедури в клиниката в Гърция, като претърпени имуществени
вреди от ищцата по делото.
Тези разходи са пряко свързани с подготовката и лечението на инвитро
процедурата, поради което представляват имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с настъпилото събитие.
По отношение на останалите разходи не са налице достатъчно
доказателства, относно извършването им във връзка с изследванията,
лечението и самата процедура.Беше необходимо ангажирането на
специалните познания на специалист- гинеколог, който да установи доколко
извършените разходи са във връзка с предприетото инвитро.
По тези съображения доказани са единствено разходи на ищцата Т. Ж. в
размер на 7350 евро заплатени за инвитро процедура в Гърция. За останалите
3
разходи няма категорични доказателства да са извършени във връзка с
лечението и подготовката на процедурата, поради което претенцията на
ищцата на тази сума, както и претенцията на втория ищец не подлежи на
уважаване.
Изслушана е съдебно медицинска експертиза, която дава заключение в
смисъл, че няма съпътстващи заболявания на ищцата, които биха могли да
доведат до преждевременно раждане, няма и не е имало риск от такова към
момента на произшествието.Бременността е стриктно следена и се е развивала
правилно и благоприятно до момента на процесното ПТП.
При разпита на св.М. С., майка на ищцата и св.И. П., майка на ищеца се
установява по непротиворечив начин следното:***Родителите били много
щастливи и правили планове за бъдещите си деца.***.
Стресът за съпруга на ищцата бил силен.Той не можал да приеме факта,
***.Депресирал се, нямал сили да се прибере в къщи, тъй като свързвал дома
си с мечтите, които двамата имали за живота си с бъдещите си деца.
И двамата ищци преживяли много тежко загубата на така дълго
чаканите деца.Понастоящем те имат дете, родено след инцидента, което до
известна степен помогнало да преодолеят мъката си, но и до настоящия
момент си спомнят с тъга за загубата си.
И двамата съпрузи преживяли еднакво зле смъртта на бъдещите си
деца, затворили се в себе си, като и до момента със съжаление си спомнят
какъв би бил живота им ако децата се бяха родили живи.В скръбта си те са
били единни и са се подкрепяли, поради което съдът намира, че
обезщетението за претърпените психически болки и страдания на двамата
ищци следва да се определени в еднакъв размер.При определяне на размера на
вредите следва да се вземе предвид и внезапността и травмиращия характер
на начина, по който двамата са загубили така желаните от тях деца.
Определящи са не толкова физическите страдания, които майката
безспорно е претърпяла, колкото загубените надежди и разочарованието от
станалото – нелепа загуба след толкова положени усилия.
Причинените вреди от смъртта на заченато, но неродено дете следва да
се приравняват на смъртта на родено дете, а в настоящия случай ***,
жизнеспособни и правилно развити, като при така протеклата бременност се е
очаквало нормално раждане.
4
Не следва обаче да се игнорира обстоятелството, че двете заченати, но
мъртвородени деца все още не са осъществили силна и продължителна
емоционална връзка с родителите си,породена от ежедневните контакти с
тях,свързани с грижите по отглеждането им, както това би било, в случай на
родени и отглеждани в продължителен период от време деца, между които и
родителите с времето се създава все по – силна връзка.
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното
дружество, при което е застрахован автомобилът причинил увреждането,
доколкото се доказаха всички елементи от фактическия състав на чл.45 от
ГПК – противоправно поведение на водача на л.а. “Тойота“, модел „Авенсис“
с рег.№ ***- И. И. П., установено с влязлото в сила споразумение по НОХД №
344/2025г. на Районен съд гр.Д., вина на водача на автомобила, настъпили
вреди и причинно следствена връзка между вредите и действията на виновния
водач.
С така изложените мотиви съдът намира, че по отношение на ищцата
обезщетение от 150 000 лв.е справедливо, макар че за такава загуба едва ли
има паричен еквивалент.До предявения размер от 300 000 лв.искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С аналогични мотиви съдът намира, че претърпените от ищеца- баща
на починалите деца болки и страдания също следва да се обезщетят със
сумата от 150 000 лв., което е справедливо предвид претърпените от него
стрес, емоционални болки и страдания.До предявения размер от 300 000 лв.
искът следва да се отхвърли.
Дължи се сумата от 7 350 евро заплатени разходи за инвитро процедури
в клиниката в Гърция или в левова равностойност сумата от 14 322,50 лв.,
които следва да се присъдят на ищцата по делото.
Двадесетте лева за превод на документ ще бъдат включени в
направените по делото разноски от ищцата.
В останалата част- заплащане на самолетни билети, престой в хотели,
разходи за лекарства, изследвания и др., исковете за заплащане на
имуществени вреди на ищците са недоказани и не следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължима
5
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията на увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при отказ за произнасяне и
плащане на обезщетение, застрахователят дължи законна лихва за собствената
си забава, предвид което лихвата следва да се присъди от датата на
уведомяването -30.04.2024г.
Претенидра се заплащане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на двамата ищци, което се дължи по претенцията на всеки от
тях поотделно, независимо от обстоятелството, че те са представлявани от
един адвокат. На основание чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за възнагражденията за
адвокатска работа се дължи сумата от 11 222,90 лв. възнаграждение за първата
ищца и 10 650лв. възнаграждение за втория ищец.Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците посочените суми, на основание чл.38 от
ЗА.Дължат се 20,40 лв.разноски за превод на документа, представен по делото
на стр.72-73 по делото или сумата от 10,40 лв.-съобразно уважената част от
иска.Други разноски ищците не са направили по делото.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на заплащане на
разноски съобразно отхвърлената част от иска.Разноските са 675лв.-
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.25 ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във вр.с чл.78 ал.8 от ГПК и
сумата от 1210 лв. разноски за вещо лице, или общо 1 885,00лв. или
пропорционално на отхвърлената част от иска 925,41 лв.
Ответникът дължи заплащане на държавна такса върху уважената част
от иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК или сумата от 12 572,88 лв., която
следва да се внесе по сметка на Окръжен съд гр.Д..
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, 1592, район
„Искър“, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на Т. С. Ж. ЕГН
********** от гр.Д. ***, *** сумата от 150 000лв./сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания, причинени от ПТП на 15.04.2024г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 30.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата,
6
както и сумата от 14 322,50 лв./четиринадесет хиляди триста двадесет и два
лева и петдесет ст./, равностойност на сумата от 7 350 евро/седем хиляди
триста и петдесет евро/- имуществени вреди, претърпени от ищцата
вследствие на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху главницата
считано от 30.04.2024г. до окончателното изплащане на главницата, както и
сумата от 10,40 лв.-разноски за превод на документ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т. С. Ж. ЕГН ********** от гр.Д. ***,
*** за сумата над уважената част от иска 150 000 лв. до 300 000 лева, в
частта за неимуществените вреди, като неоснователен,както и за сумата от
1564лв.-разходи за лечение, изследвания, самолетни билети и настаняване,
като недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1592, район
„Искър“ , бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на Г. С. Ж. ЕГН
********** от гр.Д. ***, *** сумата от 150 000лв./сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания, причинени от ПТП на 15.04.2024г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 30.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. С. Ж. ЕГН ********** от гр.Д. ***,
*** за сумата над уважената част от иска 150 000 лв. до 300 000 лв., в частта за
неимуществените вреди, като неоснователен и за сумата от 1 564 лв.-
имуществени вреди, като недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1592, район
„Искър“, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на адв.Г. С., вписана в АК
гр.Варна, с личен №*** в регистрите на ВАдС сумата от 11 222,90 лв.
/единадесет хиляди двеста двадесет и два лева и деветдесет ст./- адвокатско
възнаграждение за първата ищца и 10 650лв./десет хиляди шестстотин и
петдесет лв./- адвокатско възнаграждение за втория ищец, на основание чл.38
от ЗА- за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Т. С. Ж. ЕГН ********** и Г. С. Ж. ЕГН **********,
двамата съпрузи от гр.Д. ***, *** да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1592, район „Искър“, бул.“Христофор Колумб“ № 43
7
сумата от 925,41 лв./деветстотин двадесет и пет лева и четиридесет и една ст./
сторени по делото съдебно деловодни разноски, пропорционално на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1592, район
„Искър“, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на Окръжен съд гр.Д.
сумата от 12 572,88 лв./дванадесет хиляди петстотин седемдесет и два лева и
осемдесет и осем ст./дължима държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________
8