РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Пловдив, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:Веселин Г. Ганев
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600444 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по жалба на адв. И. Х., служебен защитник на подс. Ж. В. Б., срещу
присъдата с рег. № 49 от 31.07.2025г. по н.о.х.д. № 1164/25г. по описа на ОС гр. Пловдив, с
която той е признат за виновен в престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал.1 НК
и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание три години и осем месеца
лишаване от свобода при „общ“ първоначален режим.
Жалбата е своевременно депозирана. С нея и с нейното допълнение е изразено
недоволство от санкционната част на присъдата, като се настоява за намаляване на
наказанието. Обръща се внимание на провокативното поведение на пострадалия в минал
период, което се интерпретира като виктимологичен негатив, снижаващ степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив контрааргументира искането за
коригиране на санкционния избор на окръжния съд. Поиска потвърждаване на присъдата.
Адв. Х. не добави нищо ново към изложената в своите първоинстанционна пледоария
и допълнителна въззивна жалба аргументация на искането за смекчаване на наказанието.
Конкретизира претенцията си за наказанието – да бъде намалено в или под тригодишния
минимум и да се приложи института на условното осъждане.
1
Подсъдимият Б. се присъедини към обоснованата от своя защитник позиция, като
относно размера на претендиранато намаляване на наказанието предостави на съда да реши.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна
проверка на атакуваната присъда, счете жалбата за неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по общия ред.
Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата (включително с посочване на
мястото, на което се намират по делото,) и на експертизите, окръжният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Ж. В. Б. е роден на **** г. в гр. Пловдив и живее в същия град без
установено пребиваване, като води скитнически живот, занимава се с клошарство и просия и
регулярно нощува по улиците. Той е българин, български гражданин. Не е женен, нито
поддържа съпружеско съжителство. Неграмотен е. Не работи постоянно, а се наема
епизодично като хамалин при товарно-разтоварни работи в кв. С.. Реабилитиран е за
предходното си осъждане за грабеж през 2011г.
Свидетелят Б.И. стопанисвал дървена каравана, която се намирала на ул. „К.“ № ** в
пловдивския квартал „С.“ – на ъгъла на блока, в който било жилището му. В караваната
осъществал търговска дейност, като предлагал за консумация кафе, безалкохолни напитки и
бира на няколко зелени пластмасови маси, всяка от които с по четири градински
пластмасови стола.
На 13.08.2024 г. работел сам на караваната, като малко след 19.00 ч. там пристигнали
св. С. Т. и подсъдимият Ж. Б., когото св. И. познавал като скитник и го наричал „Ш.“.
Новодошлите се настанили на една от масите, при което на св. И. направило впечатление
тяхното алкохолно повлияване. Около 21.00 ч. пристигнал и св. И. А., който носел водка.
Заел друга маса. Подсъдимият и св. Т. си поръчали бира, но отпивали освен от бутилките
бира, също и от донесена от последния бутилка от минерална вода с вместимост от 0.5 л. Св.
И. бил наясно, че в бутилката има ракия.
По едно време подсъдимият поръчал пилешка пържола. Св. И. му я приготвил и
сервирал с кухненски нож за нарязване. Ножът бил с едностранно заточено острие и
оранжева пластмасова дръжка, с обща дължина от 28.5 см. Само острието било с дължина от
14 см., а най-широката му част била 2,5 см.
Започнало да се свечерява, когато на караваната пристигнал и пострадалият – 64-
годишният М. С. К., известен като „С.“. И той бил бездомен и нощувал по улиците, като
двамата с подсъдимия се знаели и понякога другарували. Настанил се на стол и разказал на
св. И., че преди време се скарал с Б., без да уточнява причината за това. Когато К.
пристигнал, не бил алкохолно повлиян, а пред караваната изпил две бири.
По едно време безалкохолните напитки привършили и св. И. отишъл до намиращ се в
близост магазин, за да купи още. Докато го нямало, между пострадалия и подсъдимия
2
възникнал словесен конфликт с размяна на псувни, като присъстващите не разбрали
причината. Б. се ядосал и решил да нанесе с ножа, който му бил дал св. И. за пържолата,
дълбоко телесно увреждане на К. В изпълнение на намисленото той взел от масата пред себе
си ножа, описан по-горе, обърнал се към св. Т. с думите „Сега ще видиш какво ще стане“ и
приближил в гръб седящият на стол К.. Сетне замахнал отгоре надолу и му нанесъл удар в
задната повърхност на гръдния кош, при което му причинил прободно-порезно нараняване
вдясно с 8-сантиматров раневи канал. Острието преминало през кожата, подкожието,
мускулите и 12-то ребро в дясно и навлязло в пространството зад коремницата
(ретроперитонеално), където засегнало и десния бъбрек.
Пробождането било възприето от свидетелите Т. и А., които се намирали в
непосредствена близост. Веднага след това подсъдимият хвърлил ножа на пода във
вътрешността на караваната, вратата на която била отворена. Сетне опитал да побегне, но
бил възпрян от Т. и А., които го накарали да седне на земята. През това време се върнал и св.
И. , който видял как св. Т. притиска с кърпа раната на пострадалия, за да спре
кръвотечението. Забелязал и ножът с оранжевата пластмасова дръжка, захвърлен на пода на
караваната, и настоял никой да не го пипа или мести до идване на полицията.
След малко пристигнал полицейски автопатрул, в състава на който били включени
свидетелите Г. С. и К. Т., а също полицейския инспектор от Шесто РУП св. В. Ч., отговарящ
за района на ул. „С.“. Свидетелят С. видял, че пострадалият е в съзнание, алкохолно
повлиян, с нараняване ниско долу на гърба. Разговарял с него, при което научил, че се скарал
със своя познат Ж. Б., който бил употребил алкохол, и в един момент бил намушкан от него
с нож в гърба. Свидетелите Т. и А., а също подсъдимият потвърдили. След това св. С. видял
захвърления във вътрешността на караваната голям нож с острие, оцапано в кръв.
Бил изпълнен оглед на местопроизшествието от дежурната следствена група, а
направените фотоси били подредени във фотоалбум към огледния протокол – вж. л. 9 и сл.
ДП.
Преди това пристигнал екип на ЦСМП, който транспортирал пострадалия К. в
УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив. Нараняването на десния му бъбрек наложило
оперативното му отстраняване. Пациентът претърпял общо две коремни операции и
множество кръвопреливания, след което бил поставен на постелен режим. Поради
влошаване на общото му състояние на 19.08.2024 г. бил интубиран и му била приложена
апаратна вентилация. Била възникнала инфекция на белите дробове (пневмония) с
неблагоприятен ход на протичане. Проведените оздравителни процедури не могли да
овладеят състоянието на К. и на 31.08.2024 г. той починал.
Впоследствие откритото и иззето от пода на караваната хладно оръжие било
представено за експертно изследване, като изготвената по отношение на него дактилоскопна
експертиза не установила наличие на дактилоскопни следи (вж. л. 48 - 49 ДП).
В хода на досъдебното разследване била изготвена Съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства № 1816/2024 г. (вж. л. 53-56 ДП). Обект на експертното
3
изследване били иззетите при огледа на МП кухненски нож (обект № 2) и тампон с червено -
кафява течност (обект № 1) от петното под пластмасовия градински стол, на който седял
пострадалия при пробождането. Вещото лице установило по двата обекта (фиг. 1 и фиг. 2)
наличие на човешка кръв (фиг. 3). Не била определена кръвногруповата й принадлежност
поради липса на сравнителен материал. Кухненският нож не бил изследван за следи от
биологичен материал.
На първата процесуална фаза е била назначена и изготвена и Тройна
съдебномедициска експертиза на труп № 172/2024 г. (вж. л. 70-99 ДП), която е установила по
трупа на пострадалия едно прободно-порезно нараняване с входна рана по задната
повърхност на гръдния кош в дясно, с раневи канал преминаващ през кожа, подножие,
мускули, 12-то ребро вдясно и десен бъбрек, наложило оперативното му отстраняване;
макроскопски и микроскопски данни за двустранна пневмония на белите дробове, наличие
на течност (ексудат) в гръдната кухина; ограничен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка
на малкия мозък; кръвопропиване в дясната половина на пространството зад коремницата
(ретроперитонеалното пространство); кръвонасядане на кожата на дясна поясна област;
охлузване на носа; охлузване над лявата вежда; охлузване на лява предмишница; охлузвания
на десен долен крайник. Установила също стеатоза на черния дроб, уголемено сърце,
генерализирана атероскероза, липса на фаланги на 2-ри и Зти пръст на лявата ръка с голяма
давност и ръбец на ляво бедро с голяма давност.
Вещите лица са заключили, че прободно-порезната рана по задната повърхност на
гръдния кош в дясно е причинена от действието на предмет с остър връх и режещ ръб.
Дължината на раневия канал е определена на 8 см., с посока отзад-напред, отгоре-надолу,
отдясно-наляво.
Охлузването на носа, охлузването над лявата вежда, охлузването на лявата
предмишница, охлузванията на десен долен крайник и кръвоизливът под меката мозъчна
обвивка на малкия мозък били причинени от най-общото действие на твърди тъпи предмети
по механизма на удар или притискане с или върху такъв или неговото тангенциално
действие.
Установеното кръвонасядане в дясната поясна област представлява т.нар. „мигриращо
кръвонасядане“. Подобен тип кръвонасядания се образуват извън мястото на травматичното
увреждане поради стичане на изляла се в по-ниско разположени части на тялото под
действието на гравитацията кръв. В конкретния случай въпросното кръвонасядане в
поясната област било последица от излялата се в пространството зад коремницата кръв и
кръвопропиването на меките тъкани в същата област (ретроперитонеален хематом),
причинено от прободно-порезното нараняване в областта.
Липсата на фаланги на 2-ри и З-ти пръст на лявата ръка и ръбецът на лявото бедро
били с голяма давност, вероятно в резултат на претърпени травми в миналото.
Непосредствената причина за смъртта на М. К. е двустранната пневмония на белите
дробове, установена от находките при микро и макроскопското изследване на трупа. Вещите
4
лица са разяснили, че пневмонията е второто по честота усложнение в условия на болнично
лечение, а причинителите – микроорганизми, предизвикващи възпалителни изменения в
болнична среда, които обичайно са резистентни (нечувствителни) към голяма част от
антибиотиците. Обездвижването и залежаването на пациентите, както и поставянето им на
апаратна вентилация са окачествени като предпоставки за възникване на пневмония.
Проучвания сочели, че около 1 на всеки 100 пациенти в болница заболява от пневмония, а
смъртта настъпва при 15% до 30% от заболелите. Обърнали са внимание, че починалият К.
бил на постелен режим, претърпял две коремни операции и множество кръвопреливания
поради нанесеното му прободно-порезно нараняване и поради влошаване на общото му
състояние на 19.08.2024 г. бил интубиран и поставен на апаратна вентилация. Въпросните
условия станали предпоставка за възникване на инфекция на белите дробове (пневмония),
като тя протекла неблагоприятно и довела до смъртен изход въпреки проведената терапия.
Трупните изменения към момента на извършване на аутопсията отговаряли на датата
на смъртта, фиксирана в медицинската документация: 31.08.2024 г. - 10:30 часа.
Според крайното експертно заключение основната причина за смъртта на М. К. –
това е прободно-порезното нараняване на гръдния кош със засягане на бъбрека, което от
своя страна довело до усложнение - пневмония, станало непосредствената причина за
леталния изход. Така че от съдебномедицинска гледна точка е налице причинно-следствена
връзка между установеното прободно-порезно нараняване и непосредствената причина за
смъртта.
На досъдебното производство била изготвена и друга съдебномедицинска експертиза
на веществени доказателства – с № 2520/2024 г. (вж. л. 137-141 ДП), която доказала
наличието на човешка кръв по иззетия от МП кухненски нож (обект № 2). Ножът бил
компрометиран в предишното (дактилоскопско) изследване и вече не можел да бъде предмет
на изследване за кръвногрупова принадлежност. Поради това бил използван марленият
тампон с иззета при изследването по СМЕ № 1816/24 г. кръв от неговото острие. Кръвната
група по еритроцитната система АВ0 на предоставената като сравнителен материал течна
кръв, иззета от трупа на Камбуров, е определена на А(β). От идентичен вид била и
човешката кръв по въпросния тампон, така че можело да произхожда от Камбуров и от всяко
лице със същата кръвна група – А(β).
Изготвена била също и Тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
759/2024 г. (вж. л. 157-161 ДП), която е следвало да определи и опише нанесените
травматични увреждания на М.К. по вид и характер, както и механизма на причиняването
им. Експертизата е установила, че при инцидента на 13.08.2024 г. му били причинени
следните травматични увреждания: едно прободно-порезно нараняване с входна рана по
задната повърхност на гръдния кош в дясно, с раневи канал преминаващ през кожа,
подножие, мускули, 12-то ребро в дясно и навлизащ в пространството зад коремницата
(ретроперитонеално), където засегнал десен бъбрек. Така установеното прободно-порезно
нараняване било причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб.
Нараняването на десния бъбрек, наложило оперативното му отстраняване, реализирало
5
медико-биологичния признак „загуба на единия бъбрек“ по смисъла на чл. 128 от НК.
Прободно-порезното нараняване, проникващо в пространството зад коремницата
(ретроперитонеално), представлявало нараняване, което прониква в коремната кухина (по
смисъла на чл. 129 от НК). Срязването на 12-то дясно ребро е довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В контекста на телесните повреди
субарахноидалния кръвоизлив също довел до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Вещите лица са анализирали известните по делото обстоятелства – че се касае за
инцидент, при който в нощта на 13.08.2024 г. в седнало на пластмасов стол положение на К.
той бил намушкан веднъж с нож в областта на гърба. Използвайки добитите от гласните
доказателствени средства факти, че след намушкването пострадалият останал в седнало
положение на стола, експертите са приели, че липсват данни за други събития
непосредствено преди или след момента на намушкването, които биха могли да доведат до
травматични увреждания извън установеното прободно-порезно нараняване.
Констатираните при аутопсията охлузвания по лицето, крайниците и
субарахноидален кръвоизлив с ограничени размери са причинени по механизма на удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет или косото му действие. Не се намират в
причинно следствена връзка с пробождането. Поради липса на доказателства за събития,
които могат да ги обяснят, експертите са счели, че вероятно са получени по-рано, без
давността им да може да бъде определена с точност поради забавянето на оздравителните
процеси във връзка с критичното състояние на пациента.
Тройната експертиза е дала подробни разяснения за процесите, предизвикали
смъртта: прободно-порезното нараняване засегнало и десния бъбрек и довело до значителна
загуба на кръв, проявило се е състояние на шок (хеморагичен шок), наложило
кръвопреливания, отстраняване на наранения бъбрек и други оперативни интервенции.
Шоковото състояние се характеризирало с централизация на кръвообращението (стесняване
на периферните кръвоносни съдове с цел кръвоснабдяване на жизненоважните органи). Тъй
като правилното кръвоснабдяване било от ключова роля за нормалното протичане на
оздравителните процеси, критичното състояние, през което е преминал М. К., довело до
нарушение и забавяне оздравяването на наличните по повърхността на тялото му
травматични увреждания.
С оглед данните за алкохолното повлияване на подсъдимия Б. била изготвена
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза (вж. л. 176 - 187 ДП). Според
експертизата Б. не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ Пловдив.
При него е констатирано състояние F 10.2 „психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол“, което е довело до развитие на Синдром на зависимост
с емоционално-волева промяна на личността, който не нарушавал качеството на психичните
функции и волевите актове. Обобщено е, че психичното му състояние преди деянието не е
излизало извън рамките на обичайното, а физическото и психическото му развитие
определяло възможността правилно да възприема фактите и обстоятелствата от
6
заобикалящата го среда.
Към момента на деянието - 13.08.2024 г. - е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване, което не е нарушавало качеството на волевите процеси и цялостното му психично
функциониране. Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и към момента на деянието, и към момента на освидетелстването
му. Може да участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни
обяснения, ако желае.
Споделими са решението на първата инстанция да кредитира всички експертизи като
обективно и добросъвестно изготвени от специалисти със съответните квалификация и опит
в изследваната материя, и констатацията, че те дават в пълен обем необходимите за
правилното изясняване на делото специални знания.
*
Не се констатира доказателствена непълнота. Органите на досъдебното производство
са положили необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обективната истина – разпитали са всички лица, които могат да информират за случилото се
(голяма част от които са очевидци), събрали са всички възможни писмени и веществени
доказателствени материали, набавили са изискуемите специални знания.
Изложената фактология, която е залегнала и в обвинителния акт, е базирана на
подробно изброените в първоинстанционните мотиви използваеми доказателствени
материали. От тях се изясняват времето, мястото и авторството на фаталното пробождане;
използването на оръдието на посегателството; поводът за нападението – скарване между
подсъдимия и пострадалия на мястото на пробождането; състоянието на последния
непосредствено след пробождането и по време на болничния му престой; възникналата след
оперативните интервенции и кръвопреливане пневмония, причинната връзка между
нанесената от подсъдимия телесна повреда и настъпилата в болницата смърт на К..
Не се наблюдават противоречия между частите на годната доказателствена
съвкупност, напротив – те комуникират помежду си, допълват се и създават изискуемата
добра доказателствена база за изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК. Става дума
за конкретните и убедителни показания на незаинтересованите очевидци на пробождането
на гърба на К. от страна на подсъдимия, за съответстващите им наблюдения на св. И.
(държателя на караваната, пред която било извършено) относно ситуацията преди и след
посегателството и присъствалите лица, за представляващите производен доказателствен
източник изявления на полицая св. С., който е възпроизвел изложените преди пристигането
на линейката твърдения на ранения пострадал за начина на нападението и за личността на
нападателя, за съставените по процесуалните правила огледен протокол и фотоалбум,
отразяващи обстановката пред и в караваната и фиксиращи изземването на прецизно
изследваните впоследствие веществени доказателства. При своя досъдебен разпит самият Б.
е изложил самопризнание и е изразил съжаление за случилото се.
При първоинстанционното разглеждане на делото са спазени правилата на
7
приложената диференцирана процедура, а при мотивирането на съдебния акт не е допуснато
използване на информация, която не е събрана по съответния ред, нито игнориране на
доводи и съображения на обвинението и защитата. Страните и не правят твърдения в
обратния смисъл.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед възприетата фактология ПлОС е стигнал до споделимия извод за
осъществяване на обективната и субективната страна на престъпление с фиксираната в
обвинителния акт и в присъдата наказателноправна квалификация. Той е причинил по
непредпазливост смърт, явила се усложнение след проведено оперативно отстраняване на
бъбрек, наранен с умишлено нанесен удар с нож.
Причинната връзка между нараняването и смъртта е безсъмнена. Деянието е
основание за наказателна отговорност на подс. Б., макар и смъртта К. да е настъпила след
двуседмично лечение заради пробождането на бъбрек, тъй като се явява обективна
предпоставка, без която той не би починал. От правилно кредитираните от първата
инстанция експертни становища се изяснява, че няма намеса на привходяща сила със с а м о
с т о я т е л е н произход. Така че се касае за типичен пример на т.нар. усложняване на
причинния процес, чието начало е поставено от поведението на дееца.
Не е основателно лансираното при първоинстанционното разглеждане на делото
мнение на адв. Х., че смъртта се е оказала непредвидима случайност. Коректно
осъществяваното лечение, вкл. адекватно избраната оздравителна терапия, не са били
сигурно препятствие срещу развитие на пневмония, която според експертните становища
настъпва нерядко в болнични условия, а в случая с К. оперативните намеси и
кръвопреливания са благоприятствали нейното възникване и задълбочаване. В смисъл, че
засягането на белите дробове – непосредствената причина за смъртта – се е явило
закономерна последица на неовладения при все правилното лечение болестен процес.
Може да се обобщи, че причиняването на тежката телесна повреда (наложилото се
оперативно отстраняване на наранения с ножа десен бъбрек) представлява съставомерна
причина за смъртта, защото смъртта е била обективно, вероятно и закономерно от гледна
точка на природните закони и биологични явления нейно следствие.
Инкриминираната по чл. 128 НК телесна повреда е нанесена с добре очертан пряк
алтернативен умисъл, както правилно е приел първият съд. Подсъдимият е бил наясно, че
пробожда със силен удар с хладно оръжие задната дясна повърхност на гръдния кош на
жертвата, респ. е съзнавал, че 14-сантиметровото му острие навлиза в тялото, разрязва по
пътя си кожата, подкожието, мускулите и дясното 12-то ребро и навлиза в пространството на
задкоремницата, където са разположени жизненоважни органи, вкл. десния бъбрек. При
наличието на този интелектуален момент е имал представа, че може да причини телесно
увреждане с тежки последици, включително да засегне десния бъбрек и да наруши
функционалността му частично или напълно, при което да настъпи безвъзвратната му загуба
(както и станало). Коментираният извод правилно е оформен в контекста на психиатричното
8
изследване на подсъдимия, което е излязло със заключение за липса на психични дефицити и
за запазена способност за разбиране и осъзнаване на стореното.
Що се отнася до психичното отношение към смъртта, ПлОС е бил прав да обърне
внимание, че е обвързан от предложената от обвинението квалификация по чл. 124 от НК,
според която деецът нито я иска, нито я допуска. Иначе казано, след като Б. не е обвинен за
умъртвяване на К. с умисъл, първата инстанция правилно го е осъдила за това, че е бил
длъжен и е могъл да предвиди несъзнавания от него летален резултат от нанесената рана
(предвид уязвимостта на мястото, на което било локализирано увреждането, причинено със
силен удар с дълго острие).
ЗА НАКАЗАНИЕТО
Както беше отбелязано, единственото възражение на защитата срещу присъдата
касае избраното наказание. Въззивният съд счете за неоснователно искането за неговото
смекчаване, след като намери, че решаващата инстанция коректно е оценила сумарното
смекчаващо-отегчаващо действие на доказаните по делото индивидуализиращи
обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства правилно са съобразени чистото съдебно минало на
подсъдимия (реабилитиран за осъждането си на лишаване от свобода през 2011г. за грабеж)
и изложеното при досъдебния му разпит самопризнание, което е допринесло за разкриване
на обективната истина, а също изказаното съжаление за извършеното.
С оглед принципа на равнопоставеността в качеството на смекчаващо обстоятелство
следва да бъде взето предвид настъпилото преди месеци влошаване на соматичното здраве
на Б. (претърпял е исхемичен мозъчен инсулт в лека степен). Макар и лечението му да е
приключило бързо и успешно и той да е изписан от болницата с подобрение, ПлОС не е бил
прав да неглижира това обстоятелство. То следва да се вземе предвид при определяне на
наказанието в намаляваща посока, тъй като пенитенциарният престой на подсъдимия се
очертава да е по-тежък в сравнение с положението на осъдените в добро здравословно
състояние.
Към групата на отегчаващите обстоятелства правилно е отнесен видът на умишлено
нанесената телесна повреда, предвиждана и желана от подсъдимия като неизбежна
последица от силния удар с дълго острие, проникнало в областта на задкоремницата – тежка
по смисъла на чл. 128 НК. Характерът на този първичен престъпен резултат без съмнение е
завишил степента на обществена опасност на деянието, поради което ПлОС е бил прав да го
съобрази със завишен отегчаващ потенциал.
Отегчаващо обстоятелство се явява и поводът за проявената агресия – скарване с
пострадалия. Бидейки незначителен, този повод свидетелства за по-висока степен на
обществена опасност на деянието и на личността на дееца. Ударът, във връзка с който е
настъпила смъртта, представлява неоправдано нападение над жертвата, която не е и имала
какъвто и да е шанс да се противопостави на изненадващото поведение на нападателя
(седяла е на стол с гръб към него). Както са приели авторите на СППЕ, инкриминираното
9
поведение на поекспертния им е било продиктувано от „моментното му настроение и е било
улеснено от приетото количество алкохол“. Към мотивите на окръжния съд ПАС ще добави
и факта на изпълнение на фаталния удар на обществено място, и то пред очите на двама
очевидци, което показва безскрупулност и усещане за безнаказаност.
В характеристиката на личността на подсъдимия не се откриват индивидуализиращи
обстоятелства – нито смекчаващи, нито отегчаващи: той има психично страдание
(алкохолна болест), но е допринесъл за развитието му с продължила десетилетия системна
злоупотреба с алкохол; не полага общественополезен труд, а е клошар и се наема епизодично
на нискоквалифицирана физическа работа, за да не гладува; ежедневието му е организирано
в дейност по набавяне на алкохол без каквито и да са други ангажираности; няма интереси и
е неграмотен, емоциите му са огрубели и не е заинтересован да участва в социални и лични
контакти, проявява себичност и му липсва емпатия към потребностите на околните;
бездомен е и често нощува по улиците. Да, действително безделничи, както се е изразил
ПлОС, и е примитивна личност с асоциална насоченост, както се го квалифицирали
авторите на СППЕ, но с това не нарушава някаква нормативно закрепена забрана. Така че
проверяваната инстанция е сгрешила, като е придала отегчаващо значение на ниското
качество на морално-етичните ценности, които е избрал да следва в житейския си маршрут.
Не е приемливо обаче мнението на адв. Х., че сходният начин на живот на
пострадалия следва да се вземе предвид за смекчаване на наказанието на подс. Б.. Както
беше казано по-горе, скитническото битуване на подзащитния й не може да се интерпретира
като отегчаващо обстоятелство (за да се отчете аналогичният социално-битов статус на
жертвата с обратен знак). Пък и зад коментираното виждане прозира убеждението, че
животът на различните индивиди притежава различна ценност, а не е равностоен, което е
неприемливо съждение.
Не е приемливо и предложението на защитата ПАС да изследва доказателствата,
които установявали негативно отношение и тормоз от страна на пострадалия К. към подс. Б.
в миналото, предопределили злополучното решение на последния в инкриминирания
момент. Защото не е съвместимо с приложената процедура по чл. 371, т. 2 НПК,
недопускаща оформяне на фактически констатации в разрез с фиксираните в обвинителния
акт обстоятелства.
Въззивният съд подложи на самостоятелна преценка всички правилно и неправилно
отчетени и оценени от окръжния съд обективни и субективни фактори, значими за
определяне на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. И достигна
до неговия извод, че смекчаващите обстоятелства леко превалират и обосновават понасяне
на наказание от предвидения в чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК вид – лишаване от свобода – в срок
малко под средния. Вярно е, че ПлОС е сгрешил при интерпретирането на някои от
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както беше посочено по-горе, но е явно, че
неговата грешка не се е отразила на санкционния му избор, след като в последна сметка се е
спрял на оптималното наказание. Според ПАС точно избраното наказание ПЕТ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА съответства на тежестта на престъплението и на личността на
10
извършителя. Претендираната от защитата по-голяма снизходителност би компрометирала
изпълнението на изискването по чл. 35, ал. 3 НК, а с това и постигането на целите по чл. 36
НК.
След като справедливото наказание се явява доста над минимума, въпрос за
приложение на нормите на чл. 55 НК въобще не може да бъде поставен. Пък и установените
смекчаващи обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях има изключителен
характер, както коректно е приел и окръжният съд.
Правилна е редукцията по реда на чл. 58а, ал.1 НК, като окончателният срок на
наказанието лишаване от свобода, подлежащо на изпълнение, се оказва фиксираното в
присъдата – ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са решенията относно общия режим на
изтърпяване на наказанието, относно приложението на разпоредбата на чл. 59 НК, както и за
разноските и веществените доказателства. Те не се и атакуват пред въззивната инстанция.
При цялостната служебна проверка на присъдата съдът в настоящия състав не откри
основания за нейно изменяне или отмяна.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд
в своето мнозинство
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 49/31.07.2023 г. по н.о.х.д. № 1164/25 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11