№ 9643
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110145818 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок
да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от страна на Й.
С. А. по Договор за паричен заем № ...... г., както и СЕФ и погасителен план към договора.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество на основание чл. 183 ГПК в едноседмичен срок
да представи в оригинал Договор за паричен заем № ...... г.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за представяне на
документите ще бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. от 10:00 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Й. С. А. е предявил при условията на евентуално съединяване срещу „..ш“ ООД
искове за признаване за установено, че клаузата за неустойка в чл. 6.2 от Договор за паричен
заем № ..... г. е нищожна, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите нрави.
1
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № ..... г., по
силата на който получил в заем сумата от 600 лв., дължима на 4 вноски, като размерът на
месечният лихвен процент не бил посочен. Сочи, че съгласно чл. 6.2 е следвало да заплати
неустойка в размер на 291,47 лв. за непредоставяне в тридневен срок от подписване на
договора на обезпечение съгласно ОУ на дружеството. Намира посочената клауза за
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която е стандартна и бланкетна, а не индивидуално
уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока. На следващо място счита, че
договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. 22 ЗПК поради посочване размера
на ГПР единствено като процент, а не като точна стойност, вкл. с ясно разписана методика
на образуването му. Счита, че посоченият ГПР не съответства на действително прилагания,
което е заблуждаваща търговска практика и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, ограничаваща ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Сочи, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Изтъква,
че на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като
накърняваща добрите нрави поради противоречие с принципите за справедливост и
добросъвестност. Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Счита, че неустойката за
неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите функции и цели
единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. На основание
чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД счита клаузата за възнаградителна лихва за
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на същата е
изключително завишен, надвишаващ трикратния размер на законната лихва за необезпечени
заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Ищецът твърди, че
не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която
процесният договор следва да съдържа условията за издължаване, вкл. погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не депозира отговор на исковата молба.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следното: сключването между страните
на Договор за потребителски кредит № ..... г. с посоченото съдържание, по който ответникът
му е предоставил в заем сумата от 600 лв.; твърдяната неравноправност на неустоечната
клауза; твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна неустоечна
2
клауза по чл. 6.2 от договора, както и че клаузата е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3