Решение по дело №2592/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2034

гр. П., 16.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                              Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 2592 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу Л.К.А., с която е поискано да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сума в размер на 1259,22 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****, за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 144,02 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Назначеният особен представител на ответната страна е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че ответната страна няма качеството потребител на топлинна енергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л.К.А. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8182 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.

По делото е представен препис на декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана от ответна страна, с която декларира, че е собственик на имот с адрес гр. П., кв. «****.

Важно е да се посочи, че по делото е приложена молба (л. 41 от делото) от Л.К.А., с която се иска на нейно име да бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия за жилищни нужди, касаеща имот с адрес гр. П., кв. «****.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС от 19.03.2002г. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно, което впоследствие е преизчислено при годишния отчет.

Отбелязано е още, че от предоставения регистрационен лист от ФДР, от изравнителнните сметки и отчетни карти е видно, че в имота има единствено щранг – лира. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

 Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. е на стойност 1259,22 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след като се установи съществуването на вземанията в настоящото исковото производство.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че ответникът е подал молба на негово име да бъде открита индивидуална партида за заплащане на топлинна енергия за жилищни нужди, касаеща процесния имот. Това води до извод, че за исковия период между страните по делото е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако са сключили договор за продажба на топлинна енергия, какъвто е настоящият случай, доколкото  е налице молба на ответника за откриване на индивидуална партида при тооплопреносното дружество. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. От заключението на експерта се установява, че доставяна топлинна енергия на стойност 1259,22 лева за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 144,02 лева за периода от 09.08.2016 до 07.11.2018г.

Горното налага извод, че предявените искови претенции са основателни и следва да се уважат.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 28,06 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 15 лева – такса за съдебни удостоверения, 150 лева – депозит за вещо лице и 150 лева за депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. общо 443,06 лева, които следва да се заплатят от ответника.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 28,06 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 78,06 лева, които следва да се заплатят от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.К.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 1 259,22 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****, за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 144,02 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08182 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА Л.К.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 443,06 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и 78,06 лева - разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 08182 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.