Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, …………...2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Ганчева административно дело № 2612 по описа за 2021 год.
на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.К.Т.,
ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-03-128/05.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Варна, с което е отхвърлена
жалба с вх. № 1012-03-348/06.10.2021 г., депозирана от М.К.Т., срещу
Разпореждане № **********/23.07.2021 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Варна, с което по заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г., считано от
30.03.2021 г., на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68а, ал. 1 от КСО в минимален размер от 300 лева съгласно чл.
70, ал. 12 от КСО, от 01.07.2021 г. съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2021 г. е
определена в минимален размер от 300 лева.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за
оспорване по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Счита се, че обжалваният
административен акт е постановен в противоречие с правото на Европейския съюз
/ЕС/ и върховенството на закона, като конкретно се сочи нарушение на чл. 5, ал.
4 от Конституцията на Република България /КРБ/, чл. 54 от Хартата на основните
права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и чл. 53 от Европейска конвенция за правата
на човека /ЕКПЧ/. Изтъква се, че правото на жалбоподателя на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ по чл. 68а, ал. 1 от КСО е настъпило на
23.02.2021 г., поради което оспорва извода на пенсионния орган, че пенсията се
отпуска от датата на подаване на заявлението /Обр. УП-1/, в намален размер и
пожизнено. В тази насока се твърди извършено от административния орган дискриминационно
третиране в предметния обхват на чл. 14 от ЕКПЧ, която по силата на чл. 5, ал.
4 от КРБ има пряко и непосредствено действие. Навеждат се доводи, че при
произнасянето си административният орган не се е съобразил със задължителната
сила на решенията на Конституционния съд /КС/ относно съблюдаването на принципа
на правна сигурност и предвидимост. Посочва се, че оспореният индивидуален
административен акт противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в
чл. 6, ал. 2 от АПК. Навеждат се доводи за немотивираност на акта, тъй като са
посочени само фактически констатации, без да са изложени мотиви, от които да се
разбере какви са съображенията на органа, въз основа на които е постановил
решението си. Оспорва се размерът на определения общ трудов стаж на
жалбоподателя, който рефлектира пряко върху законосъобразното, обективно и
вярно изчисляване на пожизнения размер на ПОСВ, тъй като е включен в числителя
на формулата, по която тя се изчислява. На изложените основания се отправя
искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените по
делото разноски.
В открито
съдебно заседание и в депозирани по делото допълнителни уточняващи молби
жалбата се поддържа изцяло, като се сочи, че спорът се концентрира основно
върху неправилното изчисляване на придобития от М.Т. трудов и осигурителен
стаж. Жалбоподателят счита, че неправилно не му е признато правото на първа
категория труд за периода от 09.01.1984 г. до 01.03.1986 г., което съставлява
период от 2 години 1 месец и 22 дни съгласно даденото експертно заключение, в
което е посочено, че ако се зачете този трудов стаж от първа категория и се
преизчисли към трета категория труд, би следвало общият му трудов стаж да
възлиза не на 40 години 07 месеца и 10 дни, както е приел пенсионният орган, а на 41 години 05 месеца и 20 дни, като по този начин е
ощетен с повече от 10 месеца. Счита, че това рефлектира пряко върху размера на
ПОСВ, който би му се определил, предвид и обстоятелството, че от 01.01.2022 г.
със Закона за държавния бюджет тежестта на годините прослужен стаж е увеличена
от 1,20 на 1,35. Аргументира,
че неправилно пенсионният орган не е съблюдавал нормата на чл. 347 от Кодекса
на труда, според която трудовата книжка е официален удостоверителен документ и
се ползва с материална и доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, а
е зачел данните, които е предоставил осигурителят „А.У.Б.“
АД, гр. Долни Чифлик, като правоприемник на бившето предприятие ДЗ „Т.“.
Позовава се на чл. 30в от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране, действащ към 1996 г., в която правна норма е посочено, че на
инженерно-техническите работници до началник цех в производство за ламиниране и
лакиране на дървесинно-влакнести плочи и плочи от дървесни частици им се
признава първа категория труд. Твърди, че като началник цех, съгласно
удостоверителните документи, които са приложени, в т.ч. заповедта за
преназначаване от „конструктор“ в „механик цех ПДЧ“, където в тази позиция няма
никакви задрасквания и добавки, му е признато и нормативно правото на
категоризация за този период от време, който би следвало да бъде зачетен.
Относно правото на ранно пенсиониране по чл. 68а, ал. 1 от КСО пожизнено,
счита, че е налице неравностойно и дискриминационно третиране в предметния
обхват на чл. 14 от ЕКПЧ, тъй като пенсионният орган не е изпълнил задължението
си по чл. 41 от ХОПЕС да бъде добра администрация, доколкото, макар че действа
в условията на обвързана компетентност, е длъжен да съблюдава не само
вътрешната юрисдикция, но и общностното право, с оглед ненакърняване на
имуществения правен интерес и повелята на чл. 45, чл. 46 и чл. 49 от ЗЗД да не
се вреди другиму.
Ответникът –
Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата
и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че в случая е отпусната пенсия по
чл. 68а, ал. 1 от КСО в минимален размер до определянето ѝ в реален
размер, т.е. административното производство по определяне на пенсията в реалния
ѝ размер към настоящия момент е висящо. Изтъква, че едва когато това
производство приключи и има издадено разпореждане за изменение на пенсията на
жалбоподателя в реален размер окончателно ще бъде определена продължителността
на осигурителния му стаж по вид и по категория, респективно, ако той не е
съгласен с продължителността на осигурителния стаж и изчисленията на пенсионния
орган по отношение на осигурителния доход, както и с размера на вече изменената
пенсия, той съответно ще има възможност да го обжалва, както пред Директора на
ТП на НОИ, така и впоследствие пред съда. Поради това счита, че правата на
жалбоподателя в никакъв случай не са нарушени. Сочи, че след окончателното
определяне на размера на пенсията на жалбоподателя, съответно ако тя е в
по-висок размер, разликата в двете пенсии, в минималния и в реалния размер, ще
бъде изплатена на жалбоподателя, считано от датата на подаденото заявление,
така че той няма да бъде ощетен. В депозирана по делото молба с.д.
18412/14.12.2021 г. /л. 26-27 от делото/ претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 изречение първо
от КСО, от активно легитимирано лице – адресат на оспорения индивидуален
административен акт, и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Със заявление
вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г. /л. 1-3 от адм. преписка/ М.К.Т. е поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68а, ал. 1 от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж
и осигурителен доход, в т.ч. трудова книжка № 126/М от 12.04.1983 г., издадена
от ДЗ „Т.“, гр. Г.Т./понастоящем гр. Долни Чифлик/ /л. 90-98 от делото/;
осигурителна книжка № ********** от 01.09.1994 г., издадена от ЕТ „Б.– Б.М. “,
гр. Варна /л. 99-114 от делото/; трудова книжка № 11 от 01.03.1997 г., издадена
от „Б.“ ООД, гр. Варна /л. 43-44 от делото/; удостоверение Обр. УП-2 изх. № 423
от 26.08.2021 г., издадено от „А.У.Б.“ АД, гр. Долни Чифлик /л. 36-38 от
делото/; удостоверение Обр. УП-2 изх. № РДБ-009 от 21.04.2015 г., издадено от „Б.“
ООД, гр. Варна /л. 5-6 от адм. преписка/; удостоверение № *** от 12.09.1978 г.
на началник поделение *** – Плевен за прослужена военна служба от 2 години и 26
дни /л. 40 от делото/; военно отчетна книжка № 68008 от 29.04.1989 г., издадена
от Военно окръжие – Варна /л. 40-41 от делото/.
В хода на
административното производство допълнително са събрани следните доказателства,
имащи отношение към трудовия и осигурителния стаж на М.К.Т.: удостоверение Обр.
УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021 г., издадено от „А.У.Б.“ АД, гр. Долни Чифлик /л.
12 от адм. преписка/, в което са посочени заеманите от М.Т. длъжности и размера
на осигурителния му стаж, който е в общ размер на 12 години 3 месеца и
петнадесет дни, като изрично е отбелязано, че работещите в цех ПДЧ попадат под
т. 6 „а“ от ПКТП и са първа категория труд;
удостоверение Обр. УП-2 изх. № 398 от 25.05.2021 г., издадено от „А.У.Б.“ АД,
гр. Долни Чифлик /л. 13-14 от адм. преписка/, съгласно което в периода
01.01.1994 г. – 20.07.1995 г. М.Т. е изпълнявал длъжността стоковед-снабдител;
удостоверение Обр. УП-2 изх. № 422 от 26.08.2021 г., издадено от „А.У.Б.“ АД,
гр. Долни Чифлик /л. 28-29 от адм. преписка/, в което са посочени заеманите от Т.
длъжности по периоди, както и размерът на получаваното от него брутно трудово
възнаграждение; служебна бележка изх. № 2113-03-649#5 от 13.07.2021 г. /л. 16-17 от адм. преписка/ за
осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице М.К.Т. за периода от
16.03.2015 г. до 31.03.2021 година.
Изготвен е
опис на осигурителния стаж на М.К.Т. /л. 7-8 от адм. преписка/, съгласно който
същият има 39 години 02 месеца и 20 дни осигурителен стаж за положен труд от III категория и 00 години 10 месеца и 00 дни
осигурителен стаж за положен труд от I категория, който превърнат към III категория е 01 година 04 месеца и 20 дни, като превърнат
към III категория труд, общият осигурителен стаж на
лицето е 40 години 07 месеца и 10 дни. При извършената предварителна оценка за
придобити права е констатирано, че на 24.02.2022 г. М.Т. е навършил изискуемата
възраст по чл. 68 от КСО, а към 30.03.2021 г. е придобил правото по чл. 68а от КСО.
Въз основа на
събраните доказателства с Разпореждане № **********/23.07.2021 г., издадено от
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна /л. 19 от адм. преписка/, по заявление
вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г. на М.К.Т. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 от КСО, считано от 30.03.2021 г.,
пожизнено, в минимален размер от 300 лева съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, от
01.07.2021 г. съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2021 г. е определена в минимален
размер от 300 лева. Посочено е, че Т. има осигурителен стаж от I категория труд 00 години 10 месеца и 00 дни и
осигурителен стаж от III категория труд 39 години 02 месеца и 20 дни. На основание чл. 104 от КСО е
определен общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, в размер на 40 години 07 месеца и 10
дни.
В т. 3 от
Констативен протокол № КП-5-03-00986658/01.09.2021 г. /л. 20 от адм. преписка/
за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „А.У.Б.“
АД, гр. Долни Чифлик, съставен от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, е
посочено, че при извършена проверка на разплащателните ведомости за заплати,
съхранени в „А.У.Б.“ АД, гр. Долни Чифлик, е констатирано, че информацията за
осигурителен доход от ведомостите за начислени и изплатени работни заплати на М.К.Т.
съвпада с изготвените от осигурителя удостоверения за пенсиониране Обр. УП-2 и
Обр. УП-3 с изх. № 422 и изх. № 423 от 26.08.2021 г. за периода от 01.01.1990
г. до 20.07.1995 г., включващи и периодите, през които лицето е било незаконно
уволнено и възстановено от съда.
На „А.У.Б.“
АД, гр. Долни Чифлик са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-03-00986660/01.09.2021 г. /л. 21 от адм. преписка/, съгласно които
изготвените от осигурителя удостоверения образци УП-2 и УП-3 за Т.И.М. и М.К.Т.
следва да се представят в „ПО“ при ТП на НОИ – Варна.
Разпореждане
№ **********/23.07.2021 г. е обжалвано от М.Т. с жалба вх. №
1012-03-248/06.10.2021 г. /л. 31-33 от адм. преписка/ пред Директора на ТП на
НОИ – Варна, който с Решение № 2153-03-128/05.11.2021 г. /л. 34 от адм.
преписка/ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Горестоящият административен
орган е изложил мотиви, че посочената в разпореждането обща продължителност на осигурителния стаж,
преобразуван по чл. 104 от КСО към III категория, не е окончателен, доколкото размерът на
пенсията не е изчислен въз основа на тази продължителност, а е определен
минимален такъв, защото лицето отговаря на минимално изискуемите условия за
пенсиониране. Определянето на пенсията в реален размер ще бъде извършено с
последващ акт в зависимост от действителните продължителност на осигурителния
стаж и размер на осигурителния доход на лицето, удостоверени с валидни
документи, след съответното уточняване по периоди и извършване на съответното
им преобразуване към III категория труд по реда на КСО. Посочено е, че съгласно чл. 68а, ал. 1 от КСО началната дата на отпускане на поисканата от лицето ПОСВ е правилно
определена от пенсионния орган, считано от датата на подаване на заявлението –
30.03.2021 година.
Решение №
2153-03-128/05.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна е връчено на М.К.Т.
по пощата на 12.11.2021 г. /л. 35 от адм. преписка/. На 24.11.2021 г. Т. е
подал жалба /л. 3-13 от делото/ срещу решението до Административен съд – Варна,
по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, чието
заключение е приложено на л. 79-87 от делото. Вещото лице И.С.-Д. е посочила,
че от приложените и
проверени по делото и в ТП на НОИ – Варна документи не е установено
жалбоподателят да е полагал труд от II категория. От I категория труд стажът е в размер на 10 месеца за периода от 01.03.1984 г.
до 01.01.1985 г., а от III категория труд стажът е в размер на
39 години 02 месеца и 17дни. На основание чл. 104 от КСО приравненият общ
осигурителен стаж към III категория е в размер на 40 години
07 месеца и 07 дни. Експертът е установил, че за времето от 05.04.1983 до
01.01.1984 г., категорията на положения труд от жалбоподателя на длъжност
„конструктор“ РМЦ, съгласно трудова книжка № 126/М 16.04.1983 г., и на длъжност
„конструктор администрация отдел НТПП“, съгласно издадения Обр. УП-3 №
397/25.05.2021 г., е III категория. Експертизата не е
установила документи, доказващи че жалбоподателят е работил на длъжност
„работник цех ПДЧ“. Вещото лице е констатирало, че съгласно трудовата книжка
длъжността е „механик ПДЧ“, а съгласно издадения Обр. УП-3 в графа длъжност е
записано „без длъжност в цех ПДЧ звено МРР“. Според експерта положеният стаж в
този период /01.03.1984 г. – 01.01.1985 г./ е от I категория. Вещото лице дава заключение, че съгласно записите в трудовата
книжка, стажът за времето от 01.01.1985 г. до 01.03.1986 г. би бил стаж от I категория, в случай че същата е била оформена коректно, била е потвърдена
в издадения Обр. УП-3 и записите в същата не бяха анулирани от осигурителя с
удостоверение № 427/27.01.2022 година.
В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице
уточнява, че за периода от 09.01.1984 г. до 01.03.1986 г. съгласно приложените
към преписката документи – издаденото от осигурителя удостоверение Обр. УП-3
изх. № 397 от 25.05.2021 г., единствено за периода от 01.03.1984 г. до
01.01.1985 г. /10 месеца/ има потвърждение, че трудът е полаган в звено
механично-ремонтна работилница в цех ПДЧ. Следователно базирайки се на наличните
в делото документи, този период от 10 месеца, приравнен към трета категория, се
равнява на 1 години 4 месеца и 20 дни. Сочи, че в трудовата книжка на
жалбоподателя има нанесени поправки, като в този случай осигурителят е длъжен
да направи заверка на база Наредбата за трудова книжка и трудовия стаж по
съответния разписан ред. В случая това не е направено и от осигурителя е
поискано с писмо да представи документ, от който да е видно както длъжностите,
така и категорията стаж, от които да се ползват служителите на НОИ. Във връзка
с това от осигурителя „А.У.Б.“ АД,
гр. Долни Чифлик е представено удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021 г., данните в
което се разминават с данните, посочени в трудовата книжка. Експертът заявява,
че е осъществил контакт с осигурителя, който е посочил, че жалбоподателят е
намерен в наличните документи в завода единствено за посочения период в УП като
категория работник. През останалото време на останалите длъжности е намерен във
ведомостите за администрация. Дружеството-осигурител е разяснило на вещото
лице, че въпросният ремонтно-механичен цех се намира на съвсем отделно
разстояние и единствено за времето, когато има полаган труд в цех ПДЧ, в звено
механично-ремонтна работилница, осигурителят зачита стажа като такъв от I категория. Поради това в Таблица 2 от заключението по
ССЕ е посочено на база на личните документи, проведените разговори и
направените проверки в НОИ, че стажът, който се зачита като I категория, е в размер на 10 месеца. Вещото лице разяснява, че е изготвило
две таблици, като в Таблица 1 е изчислен стажът на жалбоподателя в случай, че
осигурителят би признал този стаж като такъв, но тъй като той не го признава,
доколкото с допълнително писмо декларира, че анулира записите в трудовата
книжка, е изготвена Таблица 2 въз основа на валидни документи, намиращи се в
пенсионната преписка и по делото, имащи отношение към трудов стаж, издадени
надлежно, подпечатани и подписани от осигурителя. Посочва, че и двата документа
– трудовата книжка и УП, са с първоизточник осигурител „Т.“.
Заключението на ССЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира като
изготвено компетентно, безпристрастно и съответстващо на останалите
доказателства по делото.
Като доказателства по делото са приети и приложени представените с молба с.
д. № 162/07.01.2022 г. от жалбоподателя документи, а именно: Протокол от
09.01.2018 г.; Декларация обр. 6/2016 г.; 4 броя платежни нареждания; Протокол
от 22.01.2019 г.; Протокол от 09.02.2018 г.; 2 броя платежни нареждания;
Протокол от 14.01.2020г.; Декларация обр. 1/2019 г.; 2 броя платежни
нареждания; Протокол от 21.02.2020 г.; 2 броя платежни нареждания и Протокол от
19.02.2021 година /л. 56-65 от делото/.
Съгласно
Констативен протокол № КП-5-03-01067934/01.02.2022 г. на контролен орган на ТП
на НОИ – Варна /л. 117 и л. 164 от делото/ с писмо изх. № 2113-03-649#14/25.01.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ – Варна /л. 122 от делото/ е поискано да се изготви УП-2 за М.К.Т. на
база издадени задължителни предписания № ЗД-1/03/01041104/30.11.2021 г. до „А.У.Б.“
АД, гр. Долни Чифлик /л. 21 от адм. преписка/, както и анулиране на записа в
трудовата книжка на лицето. Посочено е, че на 01.02.2021 г. от упълномощено лице са представени УП-2
изх. № 434/06.12.2022 г. /л. 119-121 и л. 165-167 от делото/, което анулира
предходни УП-2 изх. № 398/25.05.2021 г., изх. № 422/26.08.2021 г. и изх. №
423/26.08.2021 г., и УП-3 изх. № 427/27.01.2022 г. /л. 118 и л. 168 от делото/, с което осигурителят потвърждава данните,
подадени в УП-3 изх. № 397/25.05.2021 г., и декларира анулирането на записа в
трудовата книжка на М.К.Т..
Към
доказателствения материал по делото са приобщени представените от жалбоподателя
с молба с.д.
2632/17.02.2022 г., а именно: 11
броя декларации, справки обр.1, представени пред органа по приходите – ТП на
НАП-Варна, за времето от 23.02.2021 г. до 23.02.2022 г., а именно: протокол,
приложение № 5 към чл. 6, ал. 6 и платежни нареждания за внесени дължими вноски
за ДОО по сметка на НАП, в ТБ „Инвестбанк“ АД /л. 128-143 от делото/.
С придружително писмо с.д. 5062/29.03.2022 г. /л. 170 от делото/ от трето
неучастващо по делото лице – „А.У.Б.“ АД,
гр. Долни Чифлик, са представени следните писмени доказателства: Молба за
преназначаване с вх. № 292/09.01.1984 г. от М.К.Т. /л. 173 от делото/, с която
моли да бъде преназначен от конструктор на механик в цех ПДЧ; Заповед №
182/24.01.1984 г. за преназначаване на М.К.Т. от конструктор в МРР /РМЦ/ в
механик цех ПДЧ на ДЗ „Т.“ /л. 172 от делото/; Заповед № 597/16.04.1986 г. за
преназначаване на М.К.Т. от механик цех ПДЧ в началник ОМТС на ДЗ „Т.“ /л. 171
от делото/.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното
Решение № 2153-03-128/05.11.2021 г. е издадено от компетентен орган – Директора
на ТП на НОИ – Варна, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, в
рамките на предоставените му правомощия.
Постановено е
в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и
правните основания за неговото издаване, със съответната разпоредителна част,
поради което са спазени изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и на чл. 59, ал.
1 и ал. 2 от АПК.
При
постановяването на оспорения индивидуален административен акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
послужат като самостоятелно основание за отмяна. Неоснователно е възражението в
жалбата за нарушаване на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В
случая с обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Варна Разпореждане № **********/23.07.2021
г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, на М.Т. е отпусната
пенсия в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, във връзка с чл. 10,
т. 2 от ЗБДОО за 2021 г. в размер на 300 лева. Едва след приключване на
процедурата по определяне на окончателен размер на пенсията във връзка с
подаденото от Т. заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г. ще бъде изчислен
трудовият/осигурителният стаж на лицето и реалният размер на пенсията съгласно
представените към заявлението документи, след което разпореждането за
първоначално отпуснатата пенсия се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква
„д“ от КСО от органа, който го е издал, като при наличие на разлика в размера
на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането – аргумент от чл. 10, ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. С оглед предвиденото
обжалване на това разпореждане, както по административен /чл. 117, ал. 1, т. 2,
буква „а“ от КСО/, така и по съдебен ред /чл. 118, ал. 1 и чл. 119 от КСО/, в
случая не е налице засягане на правата на оспорващия в по-голяма степен,
отколкото законът позволява за постигане целта, за която актът се издава –
процесното решение и потвърденото с него разпореждане целят единствено
отпускане на пенсия на жалбоподателя в минимален размер до определяне с
последващ индивидуален административен акт на окончателния размер на пенсията
предвид представените доказателства за трудов/осигурителен стаж.
При
преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби съдът
съобрази следното:
Спорните
въпроси по делото касаят размера на осигурителния стаж на жалбоподателя и
датата, от която следва да се отпуска пенсията по чл. 68а, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл.
68, ал. 1, изречение първо от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен
стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година
по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Съгласно чл. 37, ал. 1 от НПОС за
осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни
вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, а за
самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и чл. 4а от КСО –
времето, за което са внесени осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от НПОС регламентира, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец, а според чл. 40, ал. 2, изречение първо от НПОС
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски,
се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка,
както и с документ по утвърден образец. Тези документи се издават въз основа на
ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане
на труд – чл. 40, ал. 3 от НПОС. Съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС в случаите, когато документите по ал. 3 липсват,
осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. От анализа на цитираната
правна регламентация, касаеща реда за установяване на осигурителния стаж, се
установява, че освен с трудова и осигурителна книжка трудовият/осигурителният
стаж се установява и с документи по утвърден образец, издавани въз основа на
ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
От анализа на
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, се
установява, че в конкретния случай размерът на осигурителния стаж на
жалбоподателя за положен труд от I категория правилно е определен с потвърденото с
оспореното решение Разпореждане № **********/23.07.2021 г., издадено от
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна.
Съгласно
представеното по делото удостоверение УП-3 изх. № 427/27.01.2022 г.
осигурителят „А.У.Б.“ АД, гр. Долни Чифлик (правоприемник на ДЗ „Т.“, гр. Г.Т./понастоящем
гр. Долни Чифлик/) потвърждава данните, подадени в УП-3 изх. № 397/25.05.2021
г., и декларира анулирането на записа в трудовата книжка на М.К.Т.. В т. 5 от
издаденото от посочения осигурител удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021
г. изрично е отбелязано, че работещите в цех ПДЧ попадат под т. 6 „а“ от ПКТП и са първа категория труд, като на ред № 2
от изготвената таблица, удостоверяваща заеманите от М.Т. длъжности и размера на
осигурителния му стаж, е посочено, че жалбоподателят е полагал труд в цех ПДЧ
звено МРР за периода от 01.03.1984 г. до 01.01.1985 г., за което му се признава
осигурителен стаж от I категория в размер на 00 години 10 месеца и 00 дни. В т. 1 от
удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021 г. е посочено, че същото е
извлечено от разплащателните ведомости на осигурителя, т.е. е издадено въз
основа на документи от вида на посочените в чл. 40, ал. 3 от НПОС. Поради това
удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021 г. представлява надлежен документ
за установяване на осигурителния стаж на жалбоподателя по смисъла на чл. 40,
ал. 1 от НПОС.
Правилното
определяне на размера на осигурителния стаж на М.Т. се потвърждава и от
приетото без оспорване от страните по делото заключение по ССЕ. Въз основа на наличните по делото
документи, получените и повторно потвърдени от осигурителя като коректни данни
в издаденото удостоверение Обр. УП-3
изх. № 397 от 25.05.2021 г. вещото лице И.С.-Д. е изчислила, че трудовият/осигурителният стаж на
жалбоподателя от I категория е 00 години 10 месеца и 00 дни. Това обстоятелство е отразено в
изготвената Таблица 2 на стр. 6-8 от заключението /л. 84-86 от делото/, в която
стажът на Т. е посочен по категории, като е заключено, че превърнат към III категория труд осигурителният стаж
на жалбоподателя е 40 години 07 месеца и 07 дни. По отношение на записите в
трудовата книжка на Т. във връзка със стажа за времето от 01.01.1985 г. до
01.03.1986 г. вещото лице посочва, че същият би бил признат за стаж от I категория, в случай че книжката е оформена коректно, потвърдена е от
осигурителя и данните в нея не с анулирани. В случая обаче в издаденото от
осигурителя удостоверение Обр. УП-3
изх. № 397 от 25.05.2021 г., записите в което са коректни спрямо разплащателните
ведомости, като стаж от I категория е посочен единствено периодът от 01.03.1984 г. до 01.01.1985 г.,
през който жалбоподателят е работил в цех ПДЧ звено МРР, като с удостоверение № 427/27.01.2022 г.
записите в трудовата книжка са анулирани. С оглед горното и съобразно
поясненията на вещото лице, направени в открито съдебно заседание по приемане
на заключението, според които предвид разминаването на данните в трудовата
книжка и в издаденото удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021 г. дружеството-осигурител
е посочило, че жалбоподателят е намерен в наличните документи в завода
единствено за посочения период в удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от
25.05.2021 г. като категория работник, като за труд от I
категория се зачита
единствено времето на полаган труд в цех ПДЧ, в звено механично-ремонтна
работилница, който се намира на съвсем различно място от останалите цехове,
съдът счита, че осигурителният стаж на жалбоподателя е посоченият в Таблица 2
от заключението по ССЕ, според която стажът, зачетен като I категория, е в размер
на 00 години 10 месеца и 00 дни, който, превърнат в III категория труд, е 01 година 04
месеца и 20 дни. По изложените съображения и предвид направеното от вещото лице
пояснение в съдебно заседание, че в Таблица 1 от заключението по ССЕ е изчислен
стажът на жалбоподателя в случай, че осигурителят би признал този стаж като
такъв, какъвто настоящият случай не е /осигурителят е декларирал, че анулира
записите в трудовата книжка/, а Таблица 2 е изготвена въз основа на валидни
документи, намиращи се в пенсионната преписка и по делото, имащи отношение към
трудовия стаж, издадени надлежно, подпечатани и подписани от осигурителя,
неоснователна е претенцията на жалбоподателя за зачитане на стаж от I категория в размер на
02 години 01 месец и 22 дни.
Лишено от основание е оплакването в
жалбата за незачетен от пенсионния орган осигурителен стаж за положен труд от II категория. По делото не са налице документи по смисъла на чл. 40,
ал. 1 и 2 от НПОС, установяващи осигурителен стаж и осигурителен доход от II категория труд. В
подкрепа на този извод е и заключението
на ССЕ, неоспорено от страните, съгласно което от приложените и проверени по делото и в ТП на НОИ –
Варна документи не е установено жалбоподателят да е полагал труд от II категория. Вещото лице
изрично е посочило, че положеният труд от жалбоподателя на длъжност
„конструктор“ РМЦ, съгласно трудова книжка № 126/М 16.04.1983 г., и на длъжност
„конструктор администрация отдел НТПП“, съгласно издадения Обр. УП-3 №
397/25.05.2021 г., е III категория. Неоснователно
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 30в от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране /отм., бр. 39 от 07.04.1998 г., в сила
от 01.01.2000 г. – бр. 123 от 23.10.1998 г./, съгласно която на работници и
инженерно-технически работници до началник-цех в производството за ламиниране и
лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици се признава
втора категория труд. Съгласно отразеното на стр. 5 от заключението /л. 83 от
делото/ при проведен телефонен разговор представител на „А.У.Б.“ АД, гр. Долни Чифлик – правоприемник на ДЗ „Т.“, гр. Г.Т./понастоящем гр. Долни Чифлик/, е разяснил на вещото лице, че
сградата на ремонтно-механичният цех, който основно се е занимавал с ремонтни
дейности, се намира на друго място в района на завода, извън сградата на
основния производствен цех на предприятието – цех ПДЧ. Посочено е, че в
последния има механична и ел. работилници, обслужващи производствения процес,
към които М.Т. се е водил единствено в периода посочен в издаденото
удостоверение Обр. УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021 г., а именно от 01.03.1984 г.
– 01.01.1985 година. Следователно, извън този период, положеният от
жалбоподателя труд при посочения осигурител е такъв от трета категория, както
правилно е приел пенсионният орган. Представените от жалбоподателя декларации
Обр. 1 и Обр. 6, протоколи приложение № 5 към чл. 6, ал. 6 и платежни
нареждания за внесени дължими вноски за ДОО по сметка на НАП, в ТБ „Инвестбанк“
АД, касаят осигуряването на Т. като самоосигуряващо се лице, поради което не са
неотносими към спорния по делото въпрос относно категорията на положения от
него труд в ДЗ „Т.“, гр. Г.Т./понастоящем гр. Долни Чифлик/.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че началният момент на
отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.
68а от КСО следва да е датата на възникване на правото на такава – 23.02.2021
година. Съгласно чл. 68а, ал. 1, изречение второ от КСО пенсията се отпуска от
датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. В случая М.Т. е
поискал отпускането на лична ПОСВ по чл. 68а от КСО със заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г., поради което
правилно административният орган е разпоредил отпускането на такава от
30.03.2021 година. Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за допуснато
нарушение на нормата на чл. 14 от ЕКПЧ, регламентираща забрана на дискриминацията. Съгласно
посочената разпоредба упражняването на правата и свободите, изложени в тази
Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на
пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения,
национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство,
имущество, рождение или друг някакъв признак. От една страна установяването на
дискриминационно отношение спрямо дадено лице се установява в отделно
производство по реда на специалния Закон за защита от дискриминация, а от друга
– в разпореждането на органа в случая е основано на специална правна норма /чл.
68а от КСО/, регламентираща по императивен начин условията за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, включително
началната дата на отпускането, а не на защитен признак от изброените в чл. 14
от ЕКПЧ.
В подкрепа на гореизложеното е и
Решение № 4 от 19.04.2022 г. на Конституционния съд на Република България по к.
д. № 14/2021 г., докладчик съдията К.В. , с което е отхвърлено искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на
чл. 68а, ал. 1, изр. 2 в частта „пожизнено“ от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/ /обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г.; посл. изм., бр. 25 от 29.03.2022
г./. В мотивите на посоченото решение КС е приел, че правната сигурност като проявление
на правовата държава не е нарушена, когато осигуреният свободно е осъществил
избор относно вида на получаваната от него пенсия за осигурителен стаж и
възраст, щом правните последици от този избор се посочени ясно и определено в
относимите към случая правни норми, гарантиращи предвидимост на тези последици
и следователно – правна сигурност и стабилност. Позовал се е на Решение № 4 от
2014 г. по к.д. № 12/2013 г., съгласно което разпоредба, с която „при облекчен
режим се предоставя правна възможност, чието използване зависи единствено от
волята на правоимащия, не е противоконституционна“. Посочено е, че не е нарушен
и принципът на равнопоставеност на гражданите пред закона, съобразно който „на
законодателя се забранява третирането на равното като неравно и обратното“, тъй
като той е длъжен „да урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните –
по различен начин“, като гаранция за осигуряване на равенството пред закона и
справедливост в обществото (Решение № 4 от 2011 г. по к.д. № 4/2011 г., Решение
№ 3 от 2013 г. по к.д. № 7/2013 г., Решение № 5 от 2019 г. по к.д. № 12/2018
г.). Според КС оспорената разпоредба на чл. 68а, ал. 1, изречение второ от КСО
не третира осигурените лица различно от гледна точка на достъпа им до право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, а предоставя на всички, които отговарят
на предвидените в нея условия, едно и също субективно право – да се пенсионират
до една година по-рано, като в такъв случай получават доживотно пенсия в
намален размер при предварително определени в закона правни последици относно
размера на намалението, неговата непроменимост при преизчисляване на пенсията и
невъзможността намалената пенсия да се получава едновременно с общата пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Следователно законът подхожда еднакво по отношение
на субекти, които разкриват идентични правни белези – притежават необходимия
осигурителен стаж, но не им достига до една година от изискуемата възраст за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отбелязано е, че
ако в резултат някои получават по-малка по размер пенсия, това е функция на
направения избор, а не на неравно третиране от закона (Решение № 9 от 2017 г.
по к.д. № 9/2016 г.).
Цитираните в жалбата отделни пасажи от решения на КС не водят до различен
от горния извод, тъй като същите са постановени по дела, нямащи отношение към
спорния по настоящото дело въпрос.
Неоснователно е възражението в жалбата за постановяване на обжалваното
решение в противоречие с правото на ЕС и върховенството на закона. Разпоредбите
на чл. 53 от ЕКПЧ и на чл. 54 от ХОПЕС, на които се позовава жалбоподателят,
регламентират гарантиране на човешките права и забрана за злоупотреба с право.
В случая, нито с обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Варна, нито с
потвърденото с него Разпореждане № **********/23.07.2021 г. на ръководителя
„ПО“ при ТП на НОИ – Варна, са накърнени човешките права на жалбоподателя или
основни негови свободи, гарантирани от закона, нито пък същите са ограничени в
по-голяма степен от предвидената в посочените международноправни нормативи
актове. Както бе отбелязано по-горе в настоящото изложение при издаване на
оспорения индивидуален административен акт е спазен принципът на
съразмерността, поради което правата и интересите на неговия адресат не са
засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за която същият се
издава, която в случая е отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер при предварително определените условия и последици на
чл. 68а от КСО.
Не е налице и твърдяното в жалбата несъобразяване на обжалваното решение с
правото на ЕС. Единствения приложим нормативен акт на европейското
законодателство, регламентиращ материята, свързана с пенсиите, е Директива
98/49/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 година за запазване на правото на
допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети лица, движещи се в
границите на Общността, която обаче е неприложима в настоящия казус. Същата има
за цел да се премахнат пречките пред свободното движение на заети и
самостоятелно заети лица, като същевременно се защитават техните допълнителни
пенсионни права, когато се движат от една държава-членка в друга, и се прилага
към членове, участващи в схеми за допълнително пенсионно осигуряване, както и
към други, имащи права според тези схеми, които са придобили или са в процес на
придобиване на права в една или повече държави-членки. Процесният случая касае
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по
чл. 68а от КСО във връзка с осигурителен стаж, придобит изцяло на територията
на Република България, като от доказателствата по делото не се установява и
жалбоподателят не твърди да е придобил права в една или повече държави-членки
според схеми за допълнително пенсионно осигуряване.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност или унищожаемост, същото представлява валиден и законосъобразен
индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане,
съгласно чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Воден от изложеното, съдът и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.К.Т., ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-03-128/05.11.2021
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Варна, с което е отхвърлена
жалба с вх. № 1012-03-348/06.10.2021 г., депозирана от М.К.Т., срещу
Разпореждане № **********/23.07.2021 г., издадено от ръководител „ПО“ при Териториално
поделение на НОИ – Варна, с което по заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г.,
считано от 30.03.2021 г., на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 от КСО в минимален размер от 300
лева съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, от 01.07.2021 г. съгласно чл. 10, т. 2 от
ЗБДОО/2021 г. е определена в минимален размер от 300 лева.
ОСЪЖДА М.К.Т., ЕГН **********,***, да заплати
в полза на Териториално поделение на НОИ - Варна разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: