№ 6182
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100108522 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, от Р. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********, за
обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на неговата съпруга - Д.Ю. П., починала в
резултат на ПТП от 18.08.2020г., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на
виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., с извънсъдебната
молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, от П. Р. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап.
12, за обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на неговата майка - Д.Ю. П., починала в
резултат на ПТП от 18.08.2020г., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на
виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., с извънсъдебната
молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
1
управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, от О. Р. П., е ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.“********, за
обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на неговата майка - Д.Ю. П., починала в
резултат на ПТП от 18.08.2020г., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на
виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., с извънсъдебната
молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, от Е. Р. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********, за
обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на нейната майка - Д.Ю. П., починала в
резултат на ПТП от 18.08.2020г., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на
виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., с извънсъдебната
молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищците твърдят, че на 18.08.2020г., около 12:10 часа, в
гр. София, на трамвайното трасе на бул. „Македония“, в района на
кръстовището с ул. „Ивайло“, водачът Г.В.В. на трамвай марка и модел „Т8М-
700М 1Т“, с рама № 0038, с инв. № ТМ2404, нарушава правилата по ЗДвП,
като движейки се от пл. „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“, не е
внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението и блъска
пешеходната Д.Ю. П., с ЕГН: **********, с което реализира ПТП. При
инцидента е причинена смъртта на пешеходната Д. П..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-382 от 18.08.2020г. Образувано е и НОХД № 5508/2022г.
по описа на Софийски Градски съд, НО, 28 с-в.
Починалата при злополуката Д.Ю. П. е съпруга на Р. Д. П. и майка на П.
Р. П., О. Р. П. и Е. Р. П., които изключително тежко понасят нейната загуба.
Членовете на семейството имали изградена силна връзка помежду си, обичали
се, подкрепяли се и живеели в разбирателство.
Р. и Д. имали дълбока емоционална и духовна връзка помежду си. Те се
уважавали, обичали се и били неразделни. Нямали пререкания един с друг и
се радвали на семейството, което създали. Били изключително щастливи
заедно. Починалата винаги била опора в живота на Р. П.. Той се съветвал с нея
за всичко и силно уважавал мнението й. Д. неизменно подкрепяла мъжа си във
всичко и му помагала. Двамата заедно отгледали и възпитали децата си, като
наред с това през годините съумели да запазят разбирателството и любовта
помежду си. П. прекарвала време със съпруга си, вечеряли всяка вечер заедно,
ходили на екскурзии, разхождали се често и споделяли ежедневието си.
Д. П. била грижовен и всеотдаен родител, изцяло посветен на
2
отглеждането на своите деца. Починалата всячески се стараела нищо да не
липсва на децата и да им осигури спокоен и добър живот. Тя била силно
привързана към тях и по никакъв начин не правела разлика помежду им,
обичала ги всички еднакво. П. била до децата си във всеки важен момент от
тяхното развитие и успяла да създаде специална връзка с всяко едно от тях.
Децата съхранили дълбоката връзка с майка си, създадена от ранна
детска възраст и когато станали големи и зрели хора. П. и О. общували
редовно с починалата, като й споделяли за проблемите и трудностите, с които
се сблъсквали в ежедневието си и търсели мнението и съветите й по различни
въпроси. В нейно лице те виждали, човек на когото можели да се доверят за
всичко и знаели, че тя никога не би ги предала. Винаги ги изслушвала с
готовност и им давала добри съвети и насоки, които неизменно им били от
голяма полза. Е. също поддържала непрекъснат контакт с майка си, двете
обичали да прекарват време заедно и имали общи занимания. Дъщерята много
обичала майка си и била силно привързана към нея. За Е. Д. била авторитет и
пример за подражание в живота й, на когото гледала с възхита и почитание.
Семейството се събирало, за да отбележат семейните празници и се
наслаждавали на времето прекарано заедно.
Ищците твърдят, че изключително тежко понесли загубата на Д. П. - не
можели да спрат да мислят за нея и всеки път се разстройвали, говорейки и
спомняйки си за всички споделени с починалата щастливи преживявания. Р.
бил дълбоко опечален, изпитвал силна мъка и тъга. Трагичната смърт на
съпругата му му тежала и го разстройвала постоянно. П. станал мрачен и
апатичен към случващото се в ежедневието му. Трудно му било да се съвземе
от сполетялата ги трагедия. О. се чувствал безпомощен под смазващата мъка
на случилото се. Често сънувал майка си, което силно го разстройвало.
Спомнял си с умиление за нея. Е. се измъчвала постоянно от чувство на
напрежение и безпокойство. Затворила се в себе си и силно ограничила
социалните си контакти. Престанала да излиза и да се забавлява, както преди,
нямала настроение за нищо. Плачела и страдала безутешно, сломена от
голямата загуба.
Ищците сочат, че видно от справката, извършена на страницата на
Информационен център към Гаранционния фонд и от представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието,
виновният водач, който е управлявал трамвай марка и модел „Т8М- 700М 1Т“,
с рама № 0038, с инв. № ТМ2404, е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица №
BG/23/120000008889, сключена със ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
валидна от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. Съгласно чл. 380 от Кодекса за
застраховането - лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното
3
обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да
бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е.
би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.
Във връзка с това, на 06.02.2023г. ищците отправили молба-претенция
до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 99-942/06.02.2023г.
Ищците сочат, че към настоящия момент, въпреки че е изтекъл
законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция. С оглед
обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на
06.02.2023г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума се претендира и
законна лихва до окончателното й заплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска – оспорва механизма на ПТП и осъществяването на
фактическия състав на непозволено увреждане. Ответникът излага доводи, че
претендираният размер е завишен. Поддържа, че в конкретния случай вина за
получените увреждания има покойната, като е налице съпричиняване -
нарушила е нормативно-установените правила за движение на пешеходци,
като не е пропуснала релсовото превозно средство, което е с предимство
спрямо всяко друго превозно средство, както и по отношение на движещите се
по неговия релсов път пешеходци. Ответникът твърди, че Д. П. е минала зад
потеглящ друг трамвай, като е навлязла внезапно на релсите пред трамвайната
мотриса и е поставила водача в невъзможност да предотврати удара чрез
спиране. С тези си действия тя е нарушила императивните разпоредби на
ЗДвП /вкл. на чл. 113, 114 и 119 от ЗДвП/, като се е изложила на ненужен риск
и е направила събитието неизбежно. Сочи, че съгласно ЗДвП релсовите
превозни средства са с предимство пред пешеходците, именно заради това
пешеходците следва да бъдат с повишено внимание на път с преминаване на
релсови превозни средства. Видно от чл. 119 ЗДвП релсовите превозни
средства не са опоменати като такива, които следва да пропуснат пешеходец
на пешеходна пътека, още повече това важи за пресичащ на необозначено за
това място. Поради горното ответникът прави възражение за съпричиняване,
като приносът на пострадалата е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение.
Ответникът оспорва твърденията на ищците за търпени неимуществени
вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на
загубата на Д.Ю. П. (съпруга на първия и майка на останалите трима ищци).
Оспорва приживе между тях да са били налице отношения на близост, които
да обуславят твърдените вреди.
Ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва и началния
момент, от които същите се претендират, по аргумент за неоснователност на
главния иск. Съгласно трайната съдебна практика застрахователят изпада в
забава от датата на уведомяване и изтичане на определения в чл. 496. ал. 1 от
4
КЗ срок за произнасяне по предявената претенция. (В този смисъл сочи
следните решения: Решение № 7289 от 22.11.2018 г. на СГС по гр. д. №
497/2018г.; Решение № 6145 от 16.08.2019 г. на СГС по гр. д. № 12149/ 2017 г.;
Решение № 2686 от 12.04.2019 г. на СГС по гр. д. № 2016/ 2017 г.; Решение №
3474 от 15.05.2019 г. на СГС по гр. д. № 952/ 2018 г.; Решение № 8698 от
18.12.2019 г. на СГС по гр. д. № 9140/ 2018 г.; Решение № 128 от 4.02.2020 г.
но ВКС по т . д. № 2466/ 2018 г., / т . о., ТК) . На отделно основание, счита
иска по акцесорния иск за неоснователен, тъй като ответникът не е изпаднал в
забава и не дължи лихва върху претенцията, тъй като не е била представена
банкова сметка от страна на ищците.
По делото е представена присъда № 109 от 20.06.2023 г., влязла в
законна сила на 10.07.2024 г., постановена по НОХД № 5508/2022 г., но описа
на Софийски градски съд, НО, 28 състав, с която водачът Г.В.В. е призната за
виновна в това, че на 18.08.2020 г., в гр. София, при управление на подвижен
железопътен състав - трамвайна мотриса „Т8М - 700 М1Т“ с инв. № 2024, по
трамвайно трасе на бул. "Македония", с посока на движение от „Руски
паметник“ към площад „Македония“, нарушила правилата за движение по чл.
20, ап. 2,изр. 2 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по
непредпазливост причинила смъртта на Д.Ю. П.. с ЕГН **********, поради
което и на основание чл. 343, an. 1. б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването
на което е отложено с изпитателен срок.
В доказателствена тежест на ищците е да установят противоправно
поведение на водача на трамвай марка и модел „Т8М- 700М 1Т“, с рама №
0038, с инв. № ТМ2404, валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника към датата на ПТП, настъпване на
неимуществени вреди, размер на вредите, причинна връзка между
поведението на водача и вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да установи поведение на
пострадалата, което да е в причинна връзка с настъпването на смъртта й.
На основание чл. 300 ГПК като безспорни съдът отделя следните
релевантни факти: извършеното противоправно виновно деяние – нарушение
на правилата за движение по чл. 20, ап. 2,изр. 2 от ЗДвП: "Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението" - от водача на подвижен железопътен състав -
трамвайна мотриса „Т8М - 700 М1Т“ с инв. № 2024 - Г.В.В., в резултат на
което е причинена смъртта на Д.Ю. П..
Не се спори и относно обстоятелствата: към момента на ПТП водачът е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с полица № BG/23/120000008889, сключена със ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, валидна от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
На 06.02.2023г. ищците отправили молба-претенция до застрахователя
на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ОЗК — ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
5
обезщетение - видно от молба вх. № 99-942/06.02.2023г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено
извършеното противоправно виновно деяние – нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ап. 2,изр. 2 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" - от водача на подвижен железопътен състав - трамвайна мотриса
„Т8М - 700 М1Т“ с инв. № 2024 - Г.В.В., в резултат на което е причинена
смъртта на Д.Ю. П..
Не се спори и относно обстоятелствата: към момента на ПТП водачът е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с полица № BG/23/120000008889, сключена със ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, валидна от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
На 06.02.2023г. ищците отправили молба-претенция до застрахователя
на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ОЗК — ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение - видно от молба вх. № 99-942/06.02.2023г.
Съгласно приетите писмени доказателства и основното и допълнително
заключение към съдебно-автотехническата експертиза се установява следният
механизъм на ПТП:
На 18.08.2020 г. около 12:10 часа в гр. София, на трамвайното трасе по
бул. „Македония“ в района на кръстовището с ул. „Ивайло“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което водачът на трамвайна мотриса
марка и модел „Т8М–700М 1Т“ с инвентарен № ТМ2404 и рама № 0038 –
Г.В.В., движеща се по посока от пл. „Руски паметник“ към бул. „Христо
Ботев“, е блъснала пешеходката Д.Ю. П.. Вследствие на удара П. е починала
на място.
Участъкът, в който е възникнало произшествието, е прав и хоризонтален,
настилката е била суха, метеорологичните условия – слънчево време с добра
видимост. Трасето е двупосочно, павирано, предназначено за движение на
релсови превозни средства, като в района не се установява наличие на
сигнализирана и обозначена пешеходна пътека. Преди настъпване на удара
пешеходката е слязла от левия тротоар и се е движила в лявата част на
платното, след което е предприела пресичане отляво надясно спрямо посоката
на движение на трамвайната мотриса. В този момент между водача и
пешеходеца е съществувала пряка видимост, като времето за изминаване на
разстоянието от пешеходката до мястото на удара е било 5,304 секунди при
скорост около 0,92 m/s. Трамваят се е движил със скорост около 25 km/h и се е
намирал на разстояние 38,08 м от мястото на удара, което е по-голямо от
определената опасна зона за спиране – 20 м. Следователно водачът е имал
техническа възможност при своевременно предприемане на мА.ра за аварийно
спиране да предотврати произшествието. От друга страна, пешеходката също
е имала техническа възможност да възприеме движещата се мотриса и да
6
преустанови движението си, пропускайки релсовото превозно средство,
движещо се с предимство.
От заключението на експертизата категорично се установява, че
инцидентът не е резултат от техническа неизправност, а от субективни
действия на участниците – водачът не е изпълнил задължението си по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП да намали скоростта и при необходимост да спре при възникнала
опасност за движението, а пешеходката е предприела пресичане на
необозначено за това място трасе, без да пропусне трамвая. С влязла в сила
присъда по НОХД № 5508/2022 г. Софийски градски съд е признал Г.В.В. за
виновна в това, че по непредпазливост е причинила смъртта на Д.Ю. П., като й
е наложено наказание „лишаване от свобода“ с отложено изпълнение.
За установяване на претърпените от ищците болки и страдания по
делото са събрани свидетелски показания на свидетелите З. П., В. И., С. Д. М.
П., както и заключение към съдебно-психологическа експертиза. От
съвкупната преценка на свидетелските показания съдът приема за установено,
че вследствие на внезапната смърт на Д. П. четиримата ищци – съпругът Р. П.
и пълнолетните им деца П., О. и Е. – са претърпели интензивни и
продължителни неимуществени вреди, проявени като дълбока и трайна скръб,
психоемоционален срив, социално отдръпване и нарушаване на установения
семеен начин на живот. За Р. П. се установява, че е бил в изключителна
близост с починалата съпруга, с която са споделяли съвместен семеен живот,
взаимна подкрепа и планове за бъдещето, поради което загубата му е нанесла
дълбока емоционална травма, довела до затваряне, чести състояния на
разстройване и злоупотреба с алкохол, както и затруднения да поддържа
обичайния си социален живот. П. П. е изградил силна емоционална връзка с
майка си, с която ежедневно са поддържали контакт и взаимна подкрепа,
поради което смъртта й е довела до тежък емоционален срив, трайна тъга,
нарушения в съня и социално затваряне, като продължава да преживява
загубата чрез символични ритуали на почит. О. П., който е живял с майка си и
баща си в едно домакинство, е понесъл загубата тежко, със силна
емоционална реакция непосредствено след произшествието и трайна промяна
в характера, изразена в повишена нервност, затваряне в себе си и по-рядка
социална активност. Е. П., която също е била в ежедневна близост с майка си
и е разчитала на нейната подкрепа при отглеждането на детето си, е понесла
загубата като тежък удар, довел до затваряне, социална изолация и постоянна
липса, която продължава да се усеща в семейството. Заключението на
съдебно-психологическата експертиза потвърждава, че за всеки един от
ищците смъртта на Д. П. представлява неочаквано, преждевременно и
стресово събитие, което по значим негативен начин е променило живота им.
Процесът на скърбене продължава и повече от четири години след инцидента,
тъй като тази загуба е оставила траен отпечатък в емоционалния свят на
всички тях. Е. П. преживява симптоми на хроничен стрес, Р. П. се намира в
състояние на повишена тревожност и депресивност, О. П. също е в тревожно-
депресивно състояние, а П. П. е с тревожно-депресивна симптоматика и
прояви на хроничен стрес. Последиците за ищците се изразяват в нарушена
сплотеност на семейството и постоянна скръб по изгубения близък човек,
7
който е бил емоционален център и обединител на семейството. Прогнозата за
децата е, че с течение на времето интензитетът на страданието постепенно ще
намалява, макар и никога да не изчезне напълно, докато за съпруга Р.
перспективата е неблагоприятна поради неговата възраст и наличие на
проблемно алкохолно поведение, което не се очаква да бъде преодоляно и
предвещава задълбочаване на негативното му психоемоционално състояние.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Предвид горното, на доказване пред гражданския съд подлежат
претърпените вреди, причинно-следствената връзка между дянието и вредите,
както и възражението за съпричиняване.
От обсъдения доказателствен материал безспорно се установява, че
ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена връзка с противоправното поведение на застрахования при
ответника водач.
В конкретния случай установената фактическа обстановка очертава
настъпването на застрахователно събитие по смисъла на чл. 429, ал. 1, т. 1 от
КЗ, тъй като деликтната отговорност на водача, реализирал противоправно и
виновно поведение, е покрита от сключената валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Причинно-следствената
връзка между нарушението на правилата за движение от страна на водача и
настъпилия летален резултат е безспорно установена от влязлата в сила
осъдителна присъда, като същата има обвързваща сила относно извършеното
деяние, неговата противоправност и вината. Наред с това следва да бъде
отчетено и съпричиняване от страна на пострадалата по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, тъй като същата е предприела пресичане на необозначено място,
въпреки че е имала възможност да възприеме трамвая и да изчака неговото
преминаване.
Съдът приема, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
виновно противоправно поведение на водача на трамвайната мотриса, който
не е намалил скоростта и не е спрял при възникнала опасност за движението,
като по този начин е нарушил императивните правила на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а в
резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката
Д.Ю. П.. Доказано е наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по силата на която застрахователят носи
отговорност за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди, настъпили в пряка причинна връзка със застрахователното събитие.
Налице е обаче и принос от страна на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат, което следва да бъде съобразено при определяне на
дължимото обезщетение.
8
При определяне на степента на съпричиняване съдът съобразява всички
установени по делото факти относно поведението на пострадалата пешеходка.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, тя е
предприела пресичане на трамвайното трасе на необозначено за целта място,
като към момента на възникване на опасността е имала техническа
възможност да възприеме движещата се мотриса, да спре и да изчака нейното
преминаване. Това поведение е в нарушение на правилата за движение,
установени в чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, съгласно които пешеходците са длъжни
да пресичат пътното платно само на обозначени за това места и да не създават
опасност за своето движение и движението на превозните средства.
От друга страна следва да бъде отчетено, че водачът на трамвайната
мотриса е имал достатъчна видимост и техническа възможност при
своевременно предприемане на действия по аварийно спиране да предотврати
удара. Въпреки това, той не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП
да намали скоростта и при необходимост да спре при възникнала опасност за
движението. Поради това съдът приема, че основната и преобладаваща
причина за настъпване на произшествието се дължи на противоправното
поведение на водача, доколкото при управление на трамвайната мотриса, той
имал възможност да предотврати произшествието.
С оглед изложеното съдът намира, че приносът на пострадалата за
настъпването на вредоносния резултат следва да бъде оценен на 30 %, докато
отговорността на водача и респективно на застрахователя, възлиза на 70 %.
Този процентен размер съответства на тежестта на нарушението на
пострадалата, която е допринесла за настъпване на ПТП чрез неправомерно
пресичане на трамвайното трасе, като същевременно отчита водещото
значение на противоправното поведение на водача, чиято отговорност по
силата на закона е определяща за причинения вредоносен резултат.
Относно неимуществените вреди: С оглед влязлата в сила присъда по НОХД
№ 5508/2022 г., която обвързва гражданския съд относно деянието,
противоправността и вината, както и приетите САТЕ и СПЕ, съдът приема за
безспорно, че е налице деликт по чл. 45 ЗЗД, покрит по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, а
претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат репарирани по
правилото на чл. 52 ЗЗД чрез присъждане на справедлив еквивалент,
определян при комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства, а
именно възрастта и общественото положение на увредената, характерът и
интензитетът на връзките между нея и всеки ищец, действителната сила,
продължителност и прогноза на психоемоционалните страдания, отражението
върху семейния живот и социалното функциониране и ролята на починалата
като обединител на семейството. В конкретния случай Д. П. е била 62-
годишна, социално активна, ежедневно ангажирана с подпомагането на децата
и внуците, при изключително сплотени отношения със съпруга Р. и трите им
пълнолетни деца, като по данни от свидетелите и заключението към съдебно-
психологическата експертиза тя е била емоционалното ядро на фамилията, а
внезапната й смърт е прекъснала устойчиви семейни отношения и грижи и е
предизвикала дълбок и продължителен скръбен процес у всеки от ищците.
9
Както беше посочено, относно съпруга Р. се установява тежка и трайна
психична увреда, проявена в повишена тревожност и депресивност, социално
отдръпване и употреба на алкохол, с неблагоприятна прогноза поради
възрастта и отказа от овладяване на зависимостта, което обективира
интензивност и непреходност на болките и страданията и налага висок размер
на обезщетението. П. П. е изградил изключително силна емоционална връзка с
майка си, с която ежедневно са поддържали контакт и взаимна подкрепа,
поради което смъртта й е довела до тежък емоционален срив, трайна тъга,
нарушения в съня и социално затваряне, като продължава да преживява
загубата чрез символични ритуали на почит. О. П., който е живял с майка си и
баща си в едно домакинство, е понесъл загубата изключително тежко, със
силна емоционална реакция непосредствено след произшествието и трайна
промяна в характера, изразена в повишена нервност, затваряне в себе си и по-
рядка социална активност, квалифицирани вещото лице-психолог като
тревожно-депресивно състояние. Е. П., която също е била в ежедневна
близост с майка си и е разчитала на нейната подкрепа при отглеждането на
детето си, е понесла загубата като тежък удар, довел до затваряне, социална
изолация и постоянна липса, която продължава да се усеща в семейството.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият брутен размер на
обезщетението за всеки от ищците възлиза на 100 000 лева, съобразявайки
силата на връзките и трайността на страданията. С оглед установения по
делото принос на пострадалата за настъпването на произшествието в размер
на 30 %, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, така определеният размер подлежи на
редукция, поради което нетното дължимо обезщетение за всеки от ищците
възлиза на 70 000 лева. Този размер съответства на принципа на
справедливостта по чл. 52 ЗЗД, отчита конкретните особености на случая,
тежестта на причинените болки и страдания и същевременно отразява
съпричиняването от страна на пострадалата, като по този начин изпълнява
компенсаторната функция на института на обезщетението за неимуществени
вреди.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят отговаря за
лихвите за забава върху дължимото обезщетение, които започват да текат от
датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие или от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, в
зависимост от това кое е настъпило по-рано. В конкретния случай безспорно е
установено, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до
ответното дружество с молба с вх. № 99-942/06.02.2023 г. Следователно
именно от тази дата застрахователят е бил надлежно уведомен и е възникнало
неговото задължение да се произнесе по претенцията. Поради това законната
лихва върху присъденото обезщетение се дължи, считано от 06.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Относно разноските:
Предявени са искове с цена обща цена 480 000 лева, който съдът е
10
намерил за основателен за 280 000 лева.
Ищците са освободени от такси и разноски в производството.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на четиримата ищци от адв. Р. И. М. от САК с с №********, гр.
София, ул. ******** №********, по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Адвокатът е
представил доказателство, че е регистриран по ЗДДС.
Ответникът претендира разноски в общ размер 42 055 лева, от които
41400 лева – възнаграждение за адвокат с ДДС, 650 лева – депозит за вещо
лице, 5 лева – за съдебно удостоверение. Процесуалният представител на
ответника също е представил доказателства, че е регистриран по ЗДДС.
Ищците са направили възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22
г., както и чл.7, ал.2, т.5 НВАР, фактическата и правна сложност на делото,
обема събрани доказателства и извършени процесуални действия, цената и
броя на исковете и приключването на производството в 3 съдебни заседания,
намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за
адвоката на ищците в размер на 23850 лева без ДДС, или 28 620 лева с ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че възръжението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, е основателно и
възнаграждението следва да бъде до посочения размер от 28 620 лева с ДДС.
На процесуалния представител на ищците следва да се присъди сумата
16695 лева с ДДС, съразмерно с уважената част от иска, а на ответника следва
да се присъдят разноски в общ размер 12197,92 лева или 3049,48 лева от всеки
ищец.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати държавна такса в размер на 11200 лева и разноски в размер на 291,67
лева в полза на Софийски градски съд, или сума в общ размер 11491,67 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, да плати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Р. Д. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „********, сумата 70 000 лева -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата съпруга - Д.Ю. П.,
починала в резултат на ПТП, настъпило на 18.08.2020г., около 12:10 часа, в гр.
София, на трамвайното трасе на бул. „Македония“, в района на кръстовището
11
с ул. „Ивайло“, с трамвай марка и модел „Т8М- 700М 1Т“, с рама № 0038, с
инв. № ТМ2404, управляван от Г.В.В., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на
виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 70 000 лева до предявения размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, да плати на основание чл.432, ал.1 КЗ на П. Р. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 12, сумата 70 000 лева -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата майка - Д.Ю. П.,
починала в резултат на ПТП, настъпило на 18.08.2020г., около 12:10 часа, в гр.
София, на трамвайното трасе на бул. „Македония“, в района на кръстовището
с ул. „Ивайло“, с трамвай марка и модел „Т8М- 700М 1Т“, с рама № 0038, с
инв. № ТМ2404, управляван от Г.В.В., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на
виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 70 000 лева до предявения размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, да плати на основание чл.432, ал.1 КЗ на О. Р. П., е ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв.“********, сумата 70 000 лева -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата майка - Д.Ю. П.,
починала в резултат на ПТП, настъпило на 18.08.2020г., около 12:10 часа, в гр.
София, на трамвайното трасе на бул. „Македония“, в района на кръстовището
с ул. „Ивайло“, с трамвай марка и модел „Т8М- 700М 1Т“, с рама № 0038, с
инв. № ТМ2404, управляван от Г.В.В., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на
виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 70 000 лева до предявения размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, да плати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Е. Р. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „********, сумата 70 000 лева -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата майка - Д.Ю. П.,
починала в резултат на ПТП, настъпило на 18.08.2020г., около 12:10 часа, в гр.
София, на трамвайното трасе на бул. „Македония“, в района на кръстовището
с ул. „Ивайло“, с трамвай марка и модел „Т8М- 700М 1Т“, с рама № 0038, с
инв. № ТМ2404, управляван от Г.В.В., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на
виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., до датата на
12
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 70 000 лева до предявения размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, да плати на адв. Р. И. М. от САК с с №********, гр.
София, ул. ******** №********, по реда на чл.38, ал.2 ЗА сумата 16 695 лева
- адвокатско възнаграждение с ДДС .
ОСЪЖДА Р. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
„********, П. Р. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********,
ап. 12, О. Р. П., е ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.“********, Е. Р. П.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********, всеки от тях по отделно,
да плати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, сумата 3049,48 лева – разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, да плати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса и разноски в размер на 11491,67 лева.
Посочени банкови сметки от ищците за плащане на присъдените суми:
Р. Д. П. - IBAN: BG ********
П. Р. П. - IBAN: BG ********
О. Р. П. - IBAN: BG ********
Е. Р. П. - IBAN: BG ********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13