РЕШЕНИЕ
№ 2264
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330108965 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Н. К., ЕГН: **********, срещу
Община Пловдив, ЕИК: *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 1322,85 лева, дължими по Акт за установяване на задължения по
декларация № *** г., влязъл в сила на ** г., за принудителното събиране на
която е образувано изп. дело № *** г. по описа на ****, с район на действие –
Окръжен съд Пловдив.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Акт за установяване на
задължения по декларация № ***г., влязъл в сила на ** г. на ищеца са
определени за плащане следните суми: 22,55 лева – данък недвижим имот, а
именно: 1/9 ид. част от жилище с РЗП 50 кв.м., 1/9 ид. част от мазе с РЗП 30
кв.м., 1/9 ид. част от второстепенна сграда с РЗП 40 кв.м., находящи се в гр.
**, ул. ** за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2012 г., 7,56 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода 01.04.2005 г. – 21.02.2012 г.; 482,37 лева –
данък недвижим имот, а именно: 1/3 ид. част от първи етаж с РЗП 110 кв.м.,
1/3 ид. част от жилище на втори етаж с РЗП 110 кв.м., находящи се в гр. **,
ул. ** за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2012 г., 161,86 лева – обезщетение за
1
забава върху главницата за периода 01.04.2005 г. – 21.02.2012 г.; 26,36 лева –
такса битови отпадъци за недвижим имот, а именно: 1/9 ид. част от жилище с
РЗП 50 кв.м., 1/9 ид. част от мазе с РЗП 30 кв.м., 1/9 ид. част от второстепенна
сграда с РЗП 40 кв.м., находящи се в гр. **, ул. ** за периода 01.01.2005 г. –
31.12.2012 г., 9,79 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
01.04.2005 г. – 21.02.2012 г.; 445,79 лева – такса битови отпадъци за
недвижим имот, а именно: 1/3 ид. част от първи етаж с РЗП 110 кв.м., 1/3 ид.
част от жилище на втори етаж с РЗП 110 кв.м., находящи се в гр. **, ул. ** за
периода 01.01.2005 г. – 31.12.2012 г., 166,57 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.04.2005 г. – 21.02.2012 г.
Излагат се съображения, че въз основа на акта за установяване на
задължения, на 05.10.2020 г. от ответника срещу ищеца е образувано по реда
на ГПК образувано изп. дело № ** г. по описа на **, с район на действие –
Окръжен съд Пловдив. Предвид изложеното от ищеца се възразява за изтекла
абсолютна десетгодишна погасителна давност на процесните вземания на
основание чл. 171, ал.2 ГПК. Излагат се доводи и че процесните вземания са
погасени с изтичане на петгодишната давност по чл. 171, ал.1 ГПК, доколкото
актът за установяване на задължения е влязъл в сила през 2012 г., а
изпълнителното дело е образувано на 05.10.2020 г.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община
Пловдив. В същия се излагат съображения, че с декларация по ч. 14 ЗМДТ вх.
№ ** г. ищецът е декларирал собствеността върху 1/9 ид. част от жилище с
РЗП 50 кв.м., 1/9 ид. част от мазе с РЗП 30 кв.м., 1/9 ид. част от второстепенна
сграда с РЗП 40 кв.м. и 0,12940 ид. части от 240 кв.м. земя, находящи се в гр.
**, ул. **, с партиден №**. С декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № ** г. ищецът
е декларирал собствеността върху 1/3 ид. част от първи етаж с РЗП 110 кв.м.,
1/3 ид. част от жилище на втори етаж с РЗП 110 кв.м., находящи се в гр. **,
ул. **, с партиден № **. Поради изложеното, на основание чл. 11, ал.1 и чл.
64, ал.1 от ЗМДТ същият се явява задължено лице за данък върху недвижими
имоти и такса битови отпадъци в качеството му на собственик на процесните
идеални части от недвижими имоти, заедно с лихвите върху посочените суми.
Поради изложеното по отношение на ищеца бил съставен Акт за
2
установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № ** г., редовно връчен
на ответника на основание чл. 32, ал.6 ДОПК на 27.04.2012 г. Доколкото
същият не бил оспорен по административен ред, АУЗД влязъл в сила на
04.05.2012 г. Поради изложеното, на ищеца била изпратена Покана за
доброволно изпълнение на основание чл. 182 ДОПК /отм./ № 636/17.05.2012
г., връчена на ищеца на основание чл. 32, ал.6 ДОПК на 08.06.2012 г.
Доколкото задълженията не били платени в указания срок, с молба вх.№
321/23.09.2013 г. било образувано изп. дело № ** г. по описа на **. На
25.11.2013 г. в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив
постъпило Уведомително писмо вх. № ** г. за насрочен опис на движими
вещи на 14.01.2014 г. На 20.01.2014 г. в Дирекция „Местни данъци и такси”
при Община Пловдив постъпила молба от С. Ф. К. – **на ищеца, за
разсрочване на изплащането на дълга по делото от по 100 лева месечно.
Ищецът погасил на каса при ответника част от задължението в размер на 200
лева на 04.11.2013 г. и 13.01.2014 г., за което били издадени приходни
квитанции. По този начин, според ответника, на основание чл. 116, б. „а” от
ЗЗД, давността била прекъсната. С Писмо изх. № ** г. на Дирекция „МДТ”
при Община Пловдив било прието разсрочено изпълнение на задължението,
като бил посочен размерът на задължението към 22.01.2014 г., а именно:
сумата от 304,92 лева – данък върху недвижими имоти, сумата от 268,55 лева
– лихви за просрочие върху дължимия данък за недвижими имоти, сумата от
472,15 лева – такса битови отпадъци, сумата от 271,33 лева – лихва за
просрочие върху такса битови отпадъци. Изп. дело № ** г. по описа на **
било прекратено с постановление на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, с
писмо, получено от ответника на 20.03.2017 г. Посочва се, че за периода
23.01.2014 г. – 20.04.2017 г., ищецът внесъл сумата в размер на 330 лева за
частично погасяване на задължението, от които: сумата в размер на 276,19
лева – данък върху недвижими имоти, 12,93 лева – лихва върху данък
недвижими имоти, 26,36 лева – такса битови отпадъци и 14,52 лева – лихва за
просрочие на такса битови отпадъци. С молба вх. № 419/12.10.2017 г. било
възложено събирането на останалите дължими суми по АУЗД на **, за което
било образувано изп. дело№ **г. по описа на съда. На 04.04.2019 г. в
Дирекция „МДТ” при Община Пловдив, постъпило съобщение от **, към
което била приложена молба от ищеца от 25.03.2019 г. за разсрочване на
изплащането на дълга по 100 лева месечно. На 25.03.2019 г. ищецът погасил
3
сумата в размер на 20 лева на каса при ответника, за което му била издадена
приходна квитанция. Изп. дело№ **г. по описа на ** бил прекратено с молба
на взискателя от 28.08.2019 г. на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК. За периода
12.10.2017 г. – 16.10.2020 г., от ищеца била заплатена сумата в общ размер на
420,78 лева. С акт за възлагане събирането на публични вземания №** г.,
събирането на сумите по АУЗД № ** г. било възложено на ** с район на
действие – Окръжен съд Пловдив, за което било образувано изп. дело № ** г.,
като се претендирала сумата в размер на 209,80 лева, от които не се
претендирал данъкът за недвижими имоти, претендирала се лихва за
просрочие върху данъка за недвижими имоти за 2011 г. в размер на 68,04
лева, лихва за просрочие на такса за битови отпадъци за 2010 г. в размер на
58,36 лева и лихва за просрочие на такса за битови отпадъци за 2011 г. в
размер на 61,35 лева. Към датата на депозиране на исковата молба в съда,
погасени по давност на основание чл. 173, ал.2 ГПК са задълженията за
заплащане на такса битови отпадъци за 2010 г. в размер на 58,36 лева. От
правна страна се посочва, че неприложима се явява петгодишната давност за
погасяване на задълженията, доколкото същата е прекъсвана многократно. По
отношение на приложението на десетгодишната давност се посочва, че към
датата на депозиране на исковата молба в съда от търсените от Община
Пловдив задължение, е погасено единствено задължението за такса битови
отпадъци за 2010 г., доколкото съобразно нормата на чл. 171, ал.1 ДОПК, 10-
годишният давностен срок започва да тече от 01 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. Респ. за задълженията от 2011 г., давността започва да тече от
01.01.2012 г., като към момента на депозиране на исковата молба в съда,
същата не е изтекла. Поради изложеното се претендира да бъде отхвърлена
исковата претенцията и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски.
С протоколно определение от 31.01.2022 г., постановено по делото,
исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено, в частта,
с която с която се претендира признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, за които е издаден
акт за установяване на задължения по декларация №** г., издаден от Община
Пловдив, а именно: сумата в размер на 22,55 лева – данък недвижим имот, а
именно: 1/9 ид. част от жилище с РЗП 50 кв.м., 1/9 ид. част от мазе с РЗП 30
кв.м., 1/9 ид. част от второстепенна сграда с РЗП 40 кв.м., находящи се в гр.
4
**, ул. ** за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2012 г., 482,37 лева – данък
недвижим имот, а именно: 1/3 ид. част от първи етаж с РЗП 110 кв.м., 1/3 ид.
част от жилище на втори етаж с РЗП 110 кв.м., находящи се в гр. **, ул. ** за
периода 01.01.2005 г. – 31.12.2012 г., разликата над сумата от 68,04 лева до
пълния претендиран размер от 489,93 лева – обезщетение за забава върху
данък недвижими имоти за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2011, разликата над
сумата от 22,05 лева до пълния претендиран размер от 472,15 лева – такса
битови отпадъци за недвижим имот, а именно: 1/9 ид. част от жилище с РЗП
50 кв.м., 1/9 ид. част от мазе с РЗП 30 кв.м., 1/9 ид. част от второстепенна
сграда с РЗП 40 кв.м., находящи се в гр. **, ул. **, и за недвижим имот, а
именно: 1/3 ид. част от първи етаж с РЗП 110 кв.м., 1/3 ид. част от жилище на
втори етаж с РЗП 110 кв.м., находящи се в гр. **, ул. ** за периода за периода
01.01.2005 г. – 31.12.2011 г., разликата над сумата от 119,71 лева до пълния
претендиран размер от 176,36 лева – обезщетение за забава върху такса
битови отпадъци за периода 01.04.2005 г. – 31.12.2010 г.
Предвид изложеното предмет на настоящото производство се явява
предявен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника:
сумата в размер на 68,04 лева, представляваща обезщетение за забава върху
данък процесните недвижим имоти за 01.01.2012 г. – 21.02.2012 г., сумата в
размер на 22,05 лева – такса битови отпадъци за 2011 г. върху процесните
недвижими имоти, и сумата от 63,23 лева – обезщетение за забава върху такса
битови отпадъци за 01.01.2012 г. – 21.02.2012 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
В рамките на настоящото производство не се спори между страните, а и
се изяснява от представените доказателствени материали, че подлежащият на
изпълнение акт, по повод на който е образувано изп. дело №** г. по описа на
**, район на действие Окръжен съд Пловдив, е Акт за установяване на
задължения по декларация № ** г. на Община Пловдив, Дирекция „Местни
данъци и такси“ /л.149-158/. Същият е влязъл в законна сила на дата
04.05.2012 г., което е и надлежно удостоверено върху него (л. 158 от делото).
5
Безспорно, на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, Община Пловдив е пристъпила
към принудително събиране на вземането по реда на ГПК, поради което и
защитата на длъжника – ищец, при твърдения за наличие на обстоятелства
препятстващи принудителното изпълнение, се реализира именно чрез
предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание ( в случая
факти, настъпили след издаването на акта за установяване на публичното
вземане- арг. чл. 172, ал. 2 ДОПК ). Искът по своя предмет е отрицателен
установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В
това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното
основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Както вече бе посочено, ответникът базира своето вземане на влязъл в
законна сила на 04.05.2012 г. Акт за установяване на задължения по
декларация № **г. на Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“.
За да бъде изяснен процесният казус, то следва да се направи следното
разяснение досежно правната природа на посочения акт. Задълженията за
местни данъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл.
162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а според чл. 166,
ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за
процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, в актуалната
редакция, според който установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред. Според алинея трета от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата по ал. 1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а според алинея четвърта от същия член, тези
служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният,
6
съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по
чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община - на териториален директор на Националната агенция за
приходите. Тоест в процесуалния закон са установени специални правила за
оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет, и от които
ищецът не се е възползвала своевременно (процесният акт за установяване
на задължения е влязъл в законна сила, с което се е стабилизирал окончателно
). Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК определя, че на обжалване пред
съда подлежи актът в частта, която не е отменена при обжалването по
административен ред, което предвид нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК
означава, че на обжалване пред съда подлежи самият акт за установяване на
задължение.
Гореизложените принципни съображения, касаещи естеството на
процесния акт за установяване на задължение са от съществено значение, тъй
като доводите, релевирани от ищцата в исковата молба е следвало да бъдат
наведени при евентуално обжалване на издадения акт по административен
ред. В тази връзка, при влязъл в законна сила акт за установяване на
задължения, за настоящият съдебен състав не съществува възможност да
обсъжда дали включените в него вземания, към момента на издаването му, са
били погасени по давност. Това би означавало настоящият съд да се
произнесе по законосъобразността на издадения акт за установяване на
задължения и то след като същият е влязъл в законна сила. Предвид това, в
рамките на настоящото производство може да се разгледа единствено
въпросът дали след издаване на акта на дата 04.05.2012 г. са настъпили
обстоятелства, които препятстват възможността за принудително събиране на
вземанията инкорпорирани в него, но не и дали към момента на издаването му
същите са били погасени по давност и Община Пловдив неправилно ги е
включила за събиране. Доколкото актът е влязъл в сила, настоящият съдебен
състав следва да се съобрази с включените в него вземания и да обсъди
единствено въпроса дали след издаването му са настъпили обстоятелства,
които отричат съществуването на изпълняемо право.
В процесния случай, Акт за установяване на задължения по декларация
е влязъл в сила на 04.05.2012 г. Съобразно нормата на чл. 171, ал.1 ДОПК,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
7
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да
се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок, а чл. 172, ал.2 ДОПК предвижда, че давността се прекъсва с издаването
на акта за установяване на публичното вземане или с предприемане на
действия по принудително изпълнение, като от прекъсването започва да тече
нова давност. Доколкото предмет на акта за установяване на задължения са
суми за 2011 г., то давността започва да тече от 01.01.2012 г. С влизане в сила
на акта за устанвояване на задължения – 04.05.2012 г., давността е
прекъсната, като същата изтича на 04.05.2017 г. Въз основа на молба от
02.10.2013 г. от Община Пловдив е образувано изп. дело № ** г. на **, като в
депозираната молба е поискано извършване на действия по изпълнението,
поради изложеното съдът приема, че давността е прекъсната на 02.10.2013 г.,
от когато започва да тече нов петгодишен срок, който изтича на 02.10.2018 г.
С постановление от 12.10.2016 г., изп. дело №** г. на ** е прекратено. С
молба от 01.11.2017 г. Община Пловдив е инициирала образуване на изп. дело
№ **г. по описа на **, в което е поискано извършване на изпълнителни
действия. Предвид изложеното, считано от 01.11.2017 г. е започнал да тече
нов петгодишен давностен срок за изпълнение на задължението, който изтича
на 01.11.2022 г. Междувременно обаче е изтекъл 10-годшният давностен срок
по чл. 172, ал.2 ДОПК, считано от 01.01.2012 г., а именно: на 01.01.2022 г.,
като считано от 02.01.2022 г. вземането, предмет на акта за установяване на
задължението, е погасено по давност. Посочената разпоредба предвижда
абсолютна давност за събиране на вземането, поради което и същата не се
прекъсва с образуване на последващото изпълнително дело.
Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че така
предявени иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото искът се уважава на посоченото основание – давност, то
безпредметно е да се изследва дали вземането е заплатено в производството.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 4 ГПК право на
разноски се поражда в полза на двете страни.
Доказателства за заплатени разноски са представени от ищеца за
държавна такса в размер на 53,00 лева /л.5/, 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.01.2022 г.
8
/л.190/ и 150 лева – депозит по изготвена ССчЕ, или разноски в общ размер на
703 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на
частта, в която не е прекратено производството, или сумата в размер на 81,48
лева.
В полза на ответника се дължат разноски съразмерно на прекратената
част от производството на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Ответникът се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
лв. до 360 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид
изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
в размер от 88,41 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
Н. К., ЕГН **********, не дължи на Община Пловдив, ЕИК: *********,
сумата в размер на 68,04 лева /шестдесет и осем лева и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху данък за 1/9 ид. част от жилище
с РЗП 50 кв.м., 1/9 ид. част от мазе с РЗП 30 кв.м., 1/9 ид. част от
второстепенна сграда с РЗП 40 кв.м., находящи се в гр. **, ул. **, 1/3 ид. част
от първи етаж с РЗП 110 кв.м., 1/3 ид. част от жилище на втори етаж с РЗП
110 кв.м., находящи се в гр. **, ул. **, за 01.01.2012 г. – 21.02.2012 г., сумата
в размер на 22,05 лева /двадесет и два лева и пет стотинки/ – такса битови
отпадъци за 2011 г. за процесните недвижими имоти, и сумата от 63,23 лева
/шестдесет и три лева и двадесет и три стотинки/– обезщетение за забава
върху такса битови отпадъци за 01.01.2012 г. – 21.02.2012 г., за които суми е
издаден Акт за установяване на задължения по декларация № ** г. от Община
Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, влязъл в сила на 04.05.2012 г.,
9
въз основа на който е образувано изп. дело № ** г. по описа на **, с район на
действие – Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. К., ЕГН **********, сумата в размер на
81,48 лева /осемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Д. Н. К., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Пловдив, ЕИК: *********, сумата в размер на 88,41
лева /осемдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
считано от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
10