Р Е Ш Е Н И
Е
№ .......
гр. Варна, 23.02.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII – ми състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря С.Я.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2683 по описа за 2014г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от Д.К.Д. с ЕГН **********
*** и със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски” № 2, чрез
пълномощника й адв. З.Ж. срещу Д.П.Д.
с ЕГН ********** *** положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2560.47.4.21 находящ се в сграда № 4,
разположена в ПИ с идентификатор 10135.2560.47, находящ се в гр. Варна, ул. „Г.С.”
№ 13, вх. Б, ет. 7, представляващ апартамент № 42, със застроена площ от 91.30
кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи, кухня с трапезария, баня и тоалет,
килер, перално помещение и два балкона, при граници по схема: на същия етаж –
обект с ид. 20; под обекта – обект с ид. 18; над обекта – обект с ид. 24, ведно
с изба № 42, с площ от 5.06 кв.м. и прилежащите му 2.7709% ид.ч. от ОЧС,
придобит на основание договор за покупко
продажба по НА № 178/12.12.2005г., сключен по време на брака й с ответника,
вследствие пълна трансформация на лични средства на ищцата в придобиването на
имота, които лични средства са придобити по дарение от баща й К.С.Х..
Ищцата основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: с ответника са бивши съпрузи, като сключеният
между тях на 15.07.1999г. граждански брак е прекратен с развод, постановен с
влязло в сила на 29.10.2013г. решение по гр.д. № 12315/2013г. по описа на ВРС,
ХХ-ти състав. По време на брака им, на основание договор за покупко продажба,
обективиран в НА № 178/12.12.2005г. ищцата е придобила правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 42 в гр. Варна. Придобивната
стойност на жилището била в размер на 47 000 лева, която била заплатена на
продавачите в деня на изповядване на сделката. Средствата, вложени в
придобиване на жилището имат изцяло личен за ищцата характер по смисъла на чл.
22, ал. 1, пр. I от СК доколкото е придобила същите по дарение от баща си К.С.Х..
В началото на м. 09.2005г. последният се пенсионирал на длъжността „Ръководител полети” при ДП „РВД” – София,
при което и за полагане на II категория труд, получил от работодателя си
обезщетение в значителен размер чрез превод по банковата му сметка в „ПИБ” АД.
До този момент ищцата и семейството й са обитавали едностайно жилище и поради
това, че единствено дете, родителите й решили да я надарят с по-голямо жилище.
Поради тази воля на родителите й, ищцата е единствен купувач по сделката. Така,
в деня на изповядване на сделката, баща й изтеглил касово нужните средства за
плащане цената на имота, които предал на ищцата. Последната от своя страна, в
присъствие на баща си предала сумата, съставляваща продажна цена по договора на
продавачите. С оглед момента и способа на придобиване на имота е приложима
презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК. Доколкото СИО е
прекратена с развод /чл. 27, ал. 1 от СК/, а дяловете на съпрузите са равни
съгласно чл. 28, ал. 1 от СК, то за нея е налице правен интерес да обори
законовата презумпция. Моли предвид изложените съображения за постановяване на
решение, с което предявеният иск за собственост бъде уважен в цялост.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът признава предявения иск и моли за
постановяване на решение, с което бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищцата е индивидуален собственик на описания недвижим имот
на основание пълна трансформация на лични средства в придобиването му. С оглед
на това и доколкото с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК моли разноските в производството да бъдат
възложени в тежест на ищцата.
В съдебно заседание страните чрез процесуални
представители поддържат изразените позиции по делото.
СЪДЪТ, като
взе предвид, заявеното от ответника признание на иска и искането на ищеца,
намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай не е спорно в
отношенията между страните твърдението на ответника, че никога в отношенията му
с ищцата не е давал с поведението си повод за завеждане на дело. Същевременно
по делото е налице заявено признание на иска. При тези данни, съдът приема, че
в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради
което разноските под формата на платена държавна такса следва да се възложат
върху ищеца. Несъстоятелни в тази връзка са доводите на ищцата, че тези
разноски са дължими от ответника независимо от предпроцесуалното му поведение,
доколкото държавна такса се дължи при предявяване на иск, а предявяването на
иск предполага наличие на спор. След като ответникът никога не е оспорвал
правото на ищцата, то същият с поведението си не е дал повод за завеждане на
иска.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 23, ал. 1 от СК в
отношенията между Д.К.Д. с ЕГН **********
*** и със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски” № 2, чрез
пълномощника й адв. З.Ж., от една страна и
Д.П.Д. с ЕГН ********** ***, от друга, че Д.К.Д. с ЕГН ********** *** Е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2560.47.4.21 находящ се в сграда № 4,
разположена в ПИ с идентификатор 10135.2560.47, находящ се в гр. Варна, ул. „Г.С.”
№ *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № 42, със
застроена площ от 91.30 кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи, кухня с
трапезария, баня и тоалет, килер, перално помещение и два балкона, при граници
по схема: на същия етаж – обект с ид. 20; под обекта – обект с ид. 18; над
обекта – обект с ид. 24, ведно с изба № 42, с площ от 5.06 кв.м. и прилежащите
му 2.7709% ид.ч. от ОЧС, придобит на основание договор за покупко продажба по НА № 178/12.12.2005г., сключен по
време на брака й с ответника, вследствие пълна трансформация на лични средства
на ищцата в придобиването на имота, които лични средства са придобити по
дарение от баща й К.С.Х..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК искането на Д.К.Д. с ЕГН
********** *** и със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски” № 2,
чрез пълномощника й адв. З.Ж. за присъждане на разноски под формата на платена
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да
се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: