№ 3579
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:П. Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от П. Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело
№ 20231100513623 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от адв. П.Г. - особен представител на ответника Е. И. Т.-Т.
въззивна жалба срещу Решение № 14840 от 08.09.2023 г., постановено по гр. дело №
42079/2021 г. по описа на СРС, 164-ти състав, с което частично са били уважени предявените
от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Е. И. Т.-Т. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 449.44 лв. съставлява дължима главница за ТЕ
за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 68.93 лв. - дължима мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г., както и
4.72 лв. съставлява дължимата главница за дялово разпределение за периода от м.9.2017 г.
до м.04.2019 г.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на същото , а при условията на
евентуалност за неправилност в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че
решението е постановено при нередовна искова молба, тъй като не били посочени
вземанията на ищеца за всеки месец. Изтъква, че ищецът не е доказал, че е приела
наследството, както и че през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение, доколкото не били ангажирани доказателства за
собствеността на имота. Моли съда да обезсили, алтернативно да отмени решението в
обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове.
1
Въззиваемият ищец - „Топлофикация С.” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба
на ответника, с който оспорва същата.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на
въззивната жалба и не изразява становище по същата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация С.” ЕАД
срещу Е. И. Т.-Т. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 45.81 лв.. представляваща дължима главница за ТЕ за периода от
01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., като погасен по давност; за сумата от 6,43 лв.,
представляваща мораторна лихва върху погасената по давност главница за ТЕ, като
неоснователен и за сумата от 0,99 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
ДР, дължима за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г., както срещу ответниците И. И. Т. и
А. И. Ц.А, както и в частта, с която са уважени частично исковете на ищеца срещу А. И. Т.,
включително и в частта, в която частично исковете са отхвърлени срещу този
ответник, не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като особения представител не дължи държавна такса за въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в
2
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна
уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на
индивидуален писмен договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния
ползвател на топлоснабдения имот. По делото е представена Заповед № ДИ 9405-858/90 от
20.11.1990 г. на Председателя на ИК и Молба от ДСК за вписване на законна ипотека върху
процесния недвижим имот представляващ Апартамент № 191, находящ се в гр. С., ж.к. Овча
купел, ул. Обиколна, бл.**** за обезпечаване на отпуснат заем за закупуване на същия
жилищен имот, закупен от купувачите И.З.Т. и С. А. Т., по реда на ИДИ с договор за
покупко-продажба от 14.12.1990 г., както и приложение към Протокол от 11.08.2002 г. от
проведено общо събрание на етажните собственици в сграда находяща се в гр. С., ж.к. Овча
купел-1, бл.****, представляващо Списък на етажните собственици, в което за ап.191 е
вписан като собственик И.З.Т., който срещу подпис е декларирал, че в апартамента му има
инсталирани 5 бр. радиатори, 4 бр. и вентили и разпределители, като по своята същност с
поставянето своя подпис наследодателят на жалбоподателката е признал извън-съдебно
обстоятелството, че е собственик. Представено по делото е и Удостоверение за наследници
от 05.07.2019 г. /на л.20/ от което е видно, че И.Т. е починал на 27.01.2009 г., като е оставил за
свои наследници ответниците по делото, преживяла съпруга С. Т., както и жалбаподателката
– Е. И. Т.-Т. негова дъщеря. Ето защо Е. И. Т.-Т. в качеството си на наследник на бившия
собственик И.З.Т. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент 191,
находящ се в гр. С., Овча купел-1, бл.**** при квоти от 1/10 ид.ч., предвид обстоятелството,
че наследодателят е оставил преживяла съпруга и четири деца. Предвид оплакването в
жалбата следва да се отбележи, че правото на собственост е сред основните права на
гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република
България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, като същото е абсолютно и
безсрочно. Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1
3
ГПК разпредЕ.та му като доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство,
че ответникът е собственик на 1/10 ид.ч. от процесния недвижим имот, респективно че има
качеството на потребител. В тежест на ответника е било да установи, че се е разпоредил с
процесния недвижим имот преди процесния период, каквито доказателства по делото не са
ангажирани. Следователно Е. И. Т.-Т. е пасивно материално легитимиран да отговаря по
иска съразмерно на участието си в съсобствеността – арг. чл. 30, ал. 3 ЗС.
По отношение на оплакването, че ищецът не е доказал Е. И. Т.-Т. да е приела
наследството следва да се отбележи, че по делото е представено Удостоверение за
наследници от 05.07.2019 г., от която се установява, че Е. И. Т.-Т. е законен наследник –
дъщеря на И.З.Т. – починал на 26.01.2009 г. Този документ не е бил надлежно оспорен в
срока по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответника и представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползваща се с обвързваща в съда материална
доказателствена сила за удостоверените в същия обстоятелства, поради което настоящият
състав на съда приема, че Е. И. Т.-Т. има качеството на законен наследник на И.З.Т.,
респективно е приела наследството оставено от него, доколкото ответникът не е провела
обратно доказване, че се е отказала от наследството на баща си, респективно не е
опровергана доказателствената сила на същия.
Нещо повече, следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 49 ЗН и чл.
51 ЗН, настоящият състав на съда приема, че възражението че наследството не е прието, е от
категорията на личните възражения и следва да се релевира лично или изрично
упълномощен пълномощник. Изложеното налага обоснован извод, че в съответствие с
приетото от първоинстанционния съд Е. И. Т.-Т. е пасивно материално легитимирана да
отговаря по иска.
Противно на поддържаното в жалба исковата молба е редовна. В същата са изложени
конкретни фактически твърдения, че ищецът има право на вземане от ответника за
доставена топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния топлоснабеден
имот, за процесния период м.05.2017 г. - м.04.2019 г., както и на мораторна лихва, следствие
на твърдяната забава за заплащане на цената на доставената топлинна енергия. За ищеца не
съществува задължения да претендира месечните задължения, като е достатъчно да се
посочи периода на претенцията.
При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски, като ответникът
бъде осъден да заплати общо сумата от 300,00 лв., представляващи сбора от направените
разноски за особен представител и в размер на 200,00 лв. и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и
относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни установителни
искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи
проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.
4
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14840 от 08.09.2023 г., постановено по гр. дело № 42079/2021
г. по описа на СРС, 164-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. И. Т.-Т., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ №23Б на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация С.” ЕАД - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5