№ 16065
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110124883 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ищците Л. М. С. и Р. Л.
Х. срещу ****************, с която е предявен установителен иск с правна
квалификация по чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване със силата на
пресъдено нещо спрямо ответника, че ищците са собственици на следния
недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор № ************, находящ
се в ****************************************, целият с площ 805 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 /м., стар идентификатор- няма, номер по
предходен план № ***, кв. 9, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА, с идентификатор ************.1 със застроена площ от 50 кв. м.,
състояща се от: две стаи, кухня, антре, постройка на допълващо застрояване-
гараж, с идентификатори ************.2 със застроена площ от 22кв.м. и
постройка на допълващо застрояване с идентификатор ************.3 със
застроена площ от 23 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори №
*************, № *************, № ************ и № ************, при
следните квоти- ¾ ид.ч. за Л. М. С. и ¼ ид.ч. за Р. Л. Х., на основание
давностно владение, считано от 1963 г. до настоящия момент.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.1963 г. Л. М. С. е закупил от Б.
М. Л., И. П. М. и С. С. Е. 500 кв.м. от собственото им дворно място,
неурегулирано, цялото с площ от 1000 кв.м., при граници за цялото място:
изток- М. П. П., запад- А. Т. В., север- А. К. М., и на юг- Д. С. Н., като
придобитата от ищеца част била западната от дворното място. Границите на
имота били определени чрез забиване на колчета в дворното място, намиращо
се в местността „********“- „*****************“. Към момента на
сключване на процесния договор Л. М. С. е бил в граждански брак с Д. Т. С.,
1
която починала на 05.12.2013 г. Последната оставила за свои законни
наследници преживелият си съпруг- Л. М. С., и дъщеря си Р. Л. Х.. Съгласно
кадастралната карта гореописаният процесен имот съставлява Поземлен имот
с идентификатор № ************, находящ се в
****************************************, като в него била построена
жилищна сграда с идентификатор ************.1, постройка на допълващо
застрояване- гараж, с идентификатор ************.2 и постройка на
допълващо застрояване с идентификатор ************.3. През 2014 г.
ищецът Л. М. С. е депозирал в ****************, район „*********“, молба-
декларация за снабдяване с нотариален акт на основание давностно владение
за процесния имот, който владее непрекъснато и необезпокоявано от 1963 г. до
днес, като в отговор ответникът е посочил, че имотът е бил актуван като
държавна собственост съгласно АДС № *********/ от 29.10.1966 г. и АДС №
********/ от 11.09.1970 г. и като общинска собственост- с АЧОС № *** от
12.03.1997 г. Ищците оспорват процесният имот да е бил някога общинска или
държавна собственост. Твърдят същият да е частна собственост, като същият
бил ползван като дворно място и семейно жилище, считано от 1963 г. Молят
за уважаване на исковите претенции. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************** подава отговор
на исковата молба, чрез юрк. М. М., с който оспорва иска като неоснователен.
Твърди се, че ответникът е придобил процесните имоти: Поземлен имот с
идентификатор № ************, жилищна сграда с идентификатор
************.1, постройка на допълващо застрояване-гараж, с
идентификатор ************.2 и постройка на допълващо застрояване с
идентификатор ************.3, въз основа на съставени актове за държавна и
общинска собственост. Оспорва описаният в исковата молба договор да е бил
нотариално заверен при сключването му. Не бил индивидуализиран по ясен
начин предметът на договора, респ.-липсвала достатъчна конкретизация на
недвижимия имот. Излага, че актът за държавна собственост и актът за
общинска собственост се ползват с доказателствена сила, докато не бъде
оборено отразеното в тях. Оспорва да е налице непрекъснато владение по
смисъла на чл. 81 ЗС. Поддържа, че посоченият в исковата молба АДС №
*******/11.09.1970 г. се отнася за друг общински имот, находящ се в
************************************, с площ от 1260 кв.м., празно място,
завзето от И. А. И., при съседи: ****************** и от три страни- СГНС.
Оспорва ищците да са придобили собствеността върху имотите въз основа на
давностно владение, доколкото през процесния период е бил в сила
мораториумът на пар. 1, ал. 1 от ЗР към Закона за допълнение на Закона за
собствеността. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.Константната
съдебна практика приема, че наличието на правен интерес за предявяването на
2
положителен установителен иск, включително и на иск за признаване право на
собственост, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
иска, за наличието на която съдът следи служебно. Интересът от
установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва
претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът
отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е
достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от него право Решение № 197 от 28.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 875/2009 г., I г. о. В разглеждания случай ответникът оспорва
претендираните от ищците права, ето защо е налице правен интерес от
предявяване на иска.
За уважаване на исковете в тежест на ищцовата страна е да установи
собствеността на процесните имоти на основание давностно владение,
установявайки правно релевантните факти- упражнявано давностно владение,
считано от 13.05.1963 г. върху процесните имоти, / в това число идентичността
на реалната част от дворното място, находяща се в местност ******** -
***************** с поземлен имот с идентификатор №************/,
осъществено в период от над 10 години в резултат от осъществявана явна,
спокойна и непрекъсната фактическа власт върху процесните недвижими
имоти, както и манифестиране на намерението за своене върху вещта спрямо
нейния собственик. В тежест на ответника е да докаже фактите, от които
произтичат възраженията му, включително че е придобил собствеността върху
процесния имот на твърдените основания. В тежест на ответника е да докаже
по делото пълно и главно наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността. В тежест на всяка от страните е да установи фактите,
на които основава изгодни за себе си последици.
По делото е приобщен като част от доказателствената съвкупност
договор от 13.05.1963 г. в нотариално заверен препис от 18.09.1971 г., по
силата на който Б. М. Л. , И. П. М. и С. С. Е. продават на Л. М. С. 500 кв.м. от
собственото си дворно място, неурегулирано- цялото от 1000 кв.м. при
граници на цялото място: на изток М. П., на запад А. В., на север А. М. и на юг
Д. Н. за сумата от 175 лева, която сума продавачите са получили напълно и в
брой. Продаваемата част е западната част на имота с граници –
собственичката Б. Л. на изток, на север А. М. и юг Д. Н., на запад А. В..
Съгласно махленско свидетелство от 17.09.2009 г. С. С., К. Х. и Г. С.
удостоверяват, че в имот - дворно място , находящо се на ул. ***************
е построена жилищна сграда на Л. С. и Д. С.а през 1970 г. в парцел № *** в кв.
№ 9 в дворно място от 500 кв.м. с площ на къщата от 50 кв.м. , състояща се от
две стаи, кухня, антре, гараж 22 кв. м., бараки , зимник общо 37 кв.м.
Установява се от свидетелство за венчание на ************************, че
Л. С. е сключил граждански брак с Д. Т. на 14.12.1947 г. От удостоверение за
наследници, издадена от **************** се установява, че Д. Т. С. е
починала на 05.12.2023 г. и е оставила свои законни наследници Л. С. –
съпруг и Р. Х. – дъщеря.
Видно от молба – декларация от 19.03.2014 г. до ****************, Л.
С. и Р. С.а са поискали издаване на удостоверение , за да бъдат признати по
3
реда на обстоятелствената проверка за собственици на процесните имоти на
основание давностно владение, но с удостоверение от 09.05.2014 г.,
**************** е отрекла правата на ищците, доколкото имотът е актуван
като общинска собственост съгласно акт № ***/12.03.1997 г. и акт за държавна
собственост / АДС/ № *** от 11.09.1970, както и АДС от 29.10.1966 г.
От приобщения по делото акт № *** от 26.02.1997 г. за частна общинска
собственост се установява, че имотът, актуван на основание чл.2, ал. 2, т. 5 от
ЗОС като стар общински имот, представлява терен между ул. ***, ул. ***, ул.
******** и ж.п. линия, с площ от 13 330 кв.м. Съставен е по-рано акт за
държавна собственост № ****/29.10.1966 г. с местонахождение на имота в
****************************, одобрен със заповед № ********** от
07.05.90 г., в който е посочено основание: стар общински имот, издирен въз
основа на заповед на ИК № **** от 16.09.1966 г. От акт за държавна
собственост № *** от 11.09.1970 г. е видно, че е актуван стар общински имот
№ 20 , пол. 100 от 1200 кв.м. при съседи: ул. И. П. от две страни, СГНС, П. Ж.,
празно място в кв. „*****************“.
Съгласно приетото по делото като неоспорено заключение на съдебно-
техническата експертиза, изготвено от вещо лице С. Б., което настоящият
състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно се установява ,че
описаният в договора на л. 6 по делото имот е представлявал 500 кв.м. –
западната част от имот с площ от 1000 кв.м. при съседи: от изток – Б. М. Л., от
север А. К. М., от юг Д. С. Н. и на запад – А. Т. В.. От извършен оглед на
имота през месец април 2025г., вещото лице е констатирало, че процесният
имот е заграден от всички страни с ограда от колове и стара телена мрежа,
като в имота са налични сградите, описани в КККР. Имотът има два входа,
като и от двата входа се стига до жилищната страда с идентификатор №
*************. Сграда с идентификатор ************.2 представлява гараж,
долепен от север до жилищната сграда , а сграда с идентификатор
************.3 е стопанска сграда, долепена от изток до жилищната сграда.
Целият двор е поддържан, засаден. От направения оглед на място, вещото
лице е констатирало, че въз основа на материалите и вида на строителството ,
жилищната сграда в имота е строена преди повече от 50 години. От анализа на
кадастралните и регулационните планове за района се установява, че ул. „***“
, както и разширението на ул. ************** са от доста по-късен период
спрямо приложения по делото договор. Процесният по делото имот е попадал
в обхвата на ръчна скица по заснемане от 1970 г. В ръчната скица, имотът е
отразен като ПИ № *** , като са заснети и нанесени оградите и жилищната
сграда, които са идентични със сега съществуващите в имота. Като собственик
е бил записан ищецът – Л. М. С. със записа върху ПИ № *** ( идентичен с
процесния по делото имот) , но няма съвпадение на описаните в договора за
продажба съседи и вписаните върху ръчната скица. Тъй като няма съвпадение
между посочените в акта съседи и площ на имота и тези на ПИ ************,
СТЕ не може да установи идентичност. Вещото лице е установило
идентичност на претендирания имот с имота, описан като собственост на Л. С.
в старите кадастрални планове (от 1972 г.) . Вещото лице установява, че само
по данните от договора, където имотът е идентифициран чрез съседи ( които в
4
годините около съставянето му са се променяли често ) и няма съвпадение в
посочената площ , СТЕ не може безспорно да установи положението на имота
въз основа на приложения договор по делото. По тази причина СТЕ не може
да се ангажира и по отношение на идентичност между посочения в договора
имот и приложените по делото АДС и АЧОС. Установява се частична
идентичност между описания имот в АДС ***/11.09.1970 г. – ПИ 20, пол.100,
с площ от 1200 кв.м. и процесният по делото имот, както и частична
идентичност между процесния по делото имот и имота, описан в АЧОС № ***
от 26.02.1997 г., като процесният по делото имот представлява част от
описания в АЧОС имот с площ от 13330 кв.м. АДС № *** от 11.09.1970 г. е
описан по кадастралния план от около 1956 г.( л. 85 по делото) и не се
установява допълнителен картен материал. На гърба на АДС ****/29.10.1966
г. въз основа на който е съставен АЧОС № *** от 26.02.1997 г. е налична скица
(схема) на имота с административни адреси, дължини на улични отсечки и
описани собственици. В АЧОС *** не е записано имот с пл. № 20 да е
отчуждаван от някого – записано е стар общински имот. Няма данни имотът,
предмет на делото да е бил отчуждаван от ищеца, съпругата или дъщеря му.
При изслушването по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице пояснява, че макар
съседите да не съвпадат е възможно с оглед изминалия период от време да са
починали.
По делото са приобщени гласни доказателства на свидетелите, доведени
от ищцовата страна, а именно Ж. С. и А. А. и двамата съседи на ищците в кв.
*****************, които съдът възприема като логични, последователни и
достоверни. От показанията на свидетеля С. се установява, че живее там,
откакто се омъжила през 1974 г. В имота на Л. С. има построени къща и две
постройки, откакто тя е там. Имотът е ограден, къщата е на един етаж и се
ползва от Л. С., съпругата му Д. С.а до смъртта й, както и дъщеря му Р. Х..
Имотът е заграден с мрежа от четири страни. Ходила е в имота и преди 1974 г.
Спомня си, че когато посещавала имота си през 1968 г., Л. и семейството му
вече живеели в имота. Л. поддържал много добре двора допреди три години,
сега възрастта му пречела. В двора има плодни дръвчета, много хубави асми,
цветя. От лявата страна на имота е съседът А. А., от дясно е ул. „***“, отзад е
О. Н. С.. Лицето на имота е на ул. **************, с предишно наименование
*****************. Не познава Ц. Й., никога не е имало друг собственик.
Свидетелят А. А. познава Л. С. и Р. Х., откакто се е родил 1974 –та година, тъй
като живее в съседната къща. Заявява, че имотът на Л. е ограден с мрежа,
състои се от една къща и две постройки. Дворът е много добре поддържан , Л.
си има градина, сади дръвчета, но от една, две години, заради възрастта
дъщеря му помага. Не познава Ц. Й.. Последно време свидетелят също
помагал на Л. с косенето на двора.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът
намира следното:
Положителният установителен иск по чл. 124 ГПК е претенция на
собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си
срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
5
владение в продължение на 10 години. Придобивната давност съгласно чл.79
ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното
установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху имота с
намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така
установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното
упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността.
Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща
изтичането на определения от закона период от време, през който
упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило.
Съгласно, разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с
чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС.
Съдът приема, че от съвкупната преценка на писмените и гласни
доказателства по делото безспорно и несъмнено се доказа, че Л. С. е
установил фактическа власт върху процесния имот през 1963 г. по силата на
предварителен договор за покупко-продажба и е живял заедно със съпругата и
дъщеря си непрекъснато в процесния имот от 1963 г. досега, като през 70-те
години на миналия век е построил едноетажна къща и две постройки. В целия
период от над 50 години, семейството е поддържало дворното място в много
добро състояние. Разпитаните по делото свидетели, дългогодишни съседи на
ищците, еднозначно установяват горните обстоятелства, като свидетелят С.
потвърждава, че към 1974 г. всички сгради в имота са били вече построени, а
към 1968 г., Л. и семейството му вече живеели в процесния имот.
Следователно, несъмнено ищците са упражнявали фактическа власт върху
имота с намерения да го своят в период по-дълъг от 10 години, включително
са построили къща и допълнителни постройки.
От съвкупната преценка на писмени, гласни доказателства и
заключение на СТЕ, съдът приема, че процесният имот е идентичен с имота,
предмет на договора от 1963 г. Този имот е част от терен с площ от 13 300 кв.
м., актуван с АДС № **** от 29.10.1966 г., АДС ***/1970 г. по стария
кадастрален план от 1956 г. като празен имот, а след това и за общински през
1997 г. на осн. чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, т.е. недвижим имот, чийто собственик
не може да бъде установен. Съгласно чл. 6 от ЗС в приложимата редакция ДВ
бр. 99 от 20.12.1963 г., държавни стават и имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. Последователна е съдебната практика , че АДС и АОС се ползва с
доказателствена сила, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, но тя при оспорване може да
бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата,
респективно за общината – чл. 5, ал. 3 ЗОС. Правото на собственост за тях
възниква с реализиране на сложен фактическото и правно основание за
придобиване на правото на собственост , което при оспорване подлежи на
доказване от държавата , респективно от общината. В този смисъл Решение №
541 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 661/2009 г. , ВКС.
По делото обаче не се установи основанието, на което общината е
придобила имота през 1997 г., доколкото се установи, че ищците са придобили
6
имота на основание давностно владение. В акта за частна общинска
собственост е посочено правно основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС и съставен по-
рано АДС от 1966 г. В АДС като основание за актуване е посочена заповед на
ИК № **** от 16.10.1966 г., която всъщност определя състав на комисия,
както и задължения да се извърши инвентаризация на държавните имоти, но
не се установява, че процесният имот е бил с неустановен собственик.
Напротив по делото се установи от гласните и писмените доказателства, че Л.
С., по време на брака си с Д. С.а е сключил писмен договор за мястото през
1963 г. , построили са къща и са живели там оттогава до ден днешен, повече от
50 години, като собственици, ползвали са го като семейно жилище,
обработвали са го, поддържали са го, отглеждали са и овощни дървета. Никой
не е смущавал владението им, нито е претендирал права. Вещото лице е
установило идентичност на процесния имот с имота, описан като собственост
на Л. С. в старите кадастрални планове (от 1972 г.). Горното опровергава
посоченото в акта за държавна, а след това и за общинска собственост, че
имотът няма собственик, а оттам и доказателствената му сила, поради което
имотът не е общински и за него не важи забраната за придобиване по давност
по чл. 86 ЗС. Така Решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на
ВКС, Решение от 20.05.2020 г. по гр.д. № 4263/2018 г. на СГС. Л. С. и
съпругата му са придобили имота по давност, но поради настъпила смърт на
Д. С.а през 2013 г., Л. С. и дъщеря му Р. С.а се явяват нейни наследници по
силата на чл. 9,ал.1 ЗН. По горните мотиви, исковете са основателни и следва
да бъдат уважени в претендираните квоти – ¾ идеални части за Л. С. и ¼
идеална част за Р. С.а.
По разноските:
В полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените разноски
съгласно изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва: държавна
такса в размер на 315 лева , депозит за СТЕ в размер на 500 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева, платено съгласно договор за правна
защита и съдействие от 17.01.2024 г. Възражение за прекомерност не е
направено от ответната страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. М. С., ЕГН
********** и Р. Л. Х., ЕГН ********** срещу ****************, БУЛСТАТ
*********, с адрес: ********************** установителен иск с правна
квалификация по чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че Л. М. С., ЕГН
********** и Р. Л. Х., ЕГН ********** са собственици на поземлен имот с
идентификатор № ************ по КККР на гр. *****, находящ се в
****************************************, целият с площ 805 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 /м., стар идентификатор- няма, номер по
предходен план № ***, кв. 9, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА
7
СГРАДА, с идентификатор № ************.1 по КККР на гр. *****, със
застроена площ от 50 кв. м., състояща се от: две стаи, кухня, антре, както и
постройка на допълващо застрояване- гараж, с идентификатор№
************.2 по КККР на гр. *****, със застроена площ от 25 кв.м. и
постройка на допълващо застрояване с идентификатор ************.3 по
КККР на гр. *****, със застроена площ от 23 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори № *************, № *************, № ************ и №
************, при следните квоти: ¾ идеални части за Л. М. С. и ¼
идеална част за Р. Л. Х., на основание давностно владение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, БУЛСТАТ
*********, с адрес: ********************** да заплати на Л. М. С., ЕГН
********** и Р. Л. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 3315 лева / три
хиляди триста и петнадесет лева/ разноски за исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8