О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. Плевен, 25.01.2023г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и пети януари 2023г. в състав -
Председател:
съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 412/2021г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 89/28.02.2022г. на Административен съд –
Плевен, постановено по АД № 412/2021г. по описа на съда, оставено в сила с
Решение № 236/26.05.2022г. по АД № 309/2022г. на тричленен касационен състав на
Административен съд – Плевен, е отхвърлена изцяло исковата претенция на л.св. Н.Д.Х., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода от
15.02.2020г. до 21.05.2021г. – датата на завеждане на иска, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в Затвора Белене.
В хода на съдебното производство на ищеца е
предоставена правна помощ за процесуално представителство и за осъществяването
й е назначена адв. Д. ***, която е представлявала ищеца.
След постановяване на първоинстанционното съдебно
решение и влизането му в сила е постъпила молба Вх. № 31/04.01.2023г. от Националното бюро за правна помощ с
искане за присъждане на осн. чл. 78 ал.7 от ГПК на разноските за изплатеното възнаграждение.
Видно от приложеното решение на НБПП № ПЛ-1188-29140
от 12.12.2022г. на адв. Д. е изплатено
възнаграждение за осъществената правна помощ по делото в размер на 360 лв.
Подадената молба е допустима, но неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.7 ГПК, субсидиарно
приложим на осн. чл. 144 АПК / Изм. ДВ-бр. 102/2022г./, когато делото е решено
в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената или отхвърлената
част от иска. Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е
предоставена правна помощ по чл. 23 ал.2 от Закона за правната помощ, дължи
разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на
разноските за предоставената му правна помощ. В чл. 23 ал.2 ЗПП също изрично е
записано, че при предоставянето на правна помощ за процесуално представителство
на лица, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, лицето
не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.
В случая искът на лицето, на което е била предоставена
правна помощ е изцяло отхвърлен и в този случая съгласно изричната закононова
разпоредба то не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна
помощ, а изплатеното адвокатско възнаграждение остава за сметка на НБПП.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на осн. чл. 78 ал.7 от ГПК на разноските за изплатеното
възнаграждение на адв. Д. за предоставената на ищеца Н.Д.Х. правна
помощ за процесуално представителство по ИАД № 412/2021г. по описа на
Административен съд - Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен
състав на АС - Плевен с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и на НБПП.
С Ъ Д И Я:/П/