Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Л., 19.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря ИВАНКА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2273/2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с
постъпила искова молба от С.М.С. чрез адв. В. против Й.Й.С. за ревандикация на
недвижим имот.
Твърди се, че през
Ответникът живее и ползва имота след закупуването му с уговорката, че това
ще бъде за кратко време. Твърди се, че след отправя ѝ покана, ответникът
отказала да напусне имота. За извършените разноски по запазване и подобряване
на имота отрича да е имал знание, че те са извършени от ответника към датата на
сключване на сделката, от която черпи права.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да се признание за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот
и го осъди да предаде владението върху него, като присъди на ищеца сторените
разноски по делото.
В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че владението върху имота ѝ
е предадено по силата на сключен с праводателите на ищеца предварителен договор
за покупко-продажба от 17.10.2013 г. По този договор ответникът твърди, че е
заплатила договорената цена в размер на 8 000,00 лв. С прехвърлянето на
имота в полза на ищеца се твърди, че той е заместил ответникът като купувач по
него. Твърди се, че след като ответникът е получила владението над имота, го е
подобрила, като е сторила разноски в размер на 7 00,00 лв., които претендира да
ѝ бъдат заплатени като обезщетение, а до заплащането им заявява право да
задължи имота. Ответникът в съдебно заседание признава, че се намира във
владение на процесния имот. Твърди, че към датата на сключване на сделката, от
която ищецът черпи права, той е имал знание, че ответникът е сторил разноски по
неговото запазване и подобряване.
С протоколно опредление от 25.01.2018 г. съдът е
отменил свое определение от 15.01.2018 г., с което с доклада на делото е приел
за съвместно разглеждане заявени от ответника защитни възражения за заплащане
на обезщетение за сторени необходими и полезни разноски и право на задържане върху
процесния имот.
В хода на делото ищецът се представлява от адв. М. В., която по същество
излага становище за основателност на заявената претенция и съображения в тази
насока.
Ответникъ участва лично и с адв. П., който в хода на делото по същество
излага становище за неоснователност на заявената претенция по съображения,
изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от представителите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Между Р.Г.В., действаща чрез пълномощика си И.К.М., М.К.П.и Г. Н.Г., от
една страна и С.М.С., от дурга, е постигнато съгласие за сключване на договор,
по силата на който първите продават на вотрия следния невижим имот, находящ се
в с. С., община Л.: поземлен имот с идентификатор 67060.316.56, находящ се в с.
С., община Л., обл. Л., ул. „В.Л.“ с площ от
Страните не спорят, че процесният имот се намира във владение на ответника,
като този факт е обявен за безспорен в отношенията им с доклада на делото.
Р.Г.В., М.К.П.и Г. Н.Г. са
признати за съсобественици на основа давностно владение и наследство по закон
на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 67060.316.56, находящ
се в с. С., община Л., обл. Л., ул. „В.Л.“ с площ от
Между Р.Г.В., действаща чрез
пълномощника си И.К.М., от една страна и Й.Й.С., от друга, е постигнато съгласие
за сключване на договор, по силата на който първата се задължава да продаде на
втората следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 67060.316.56 по
кадастралната карта и кадастрналните регистри на с. Славани, община Л., сдграда
с идентификатор 67060.316.56.1 със застроена прощ от
Останалите доказателства,
приети по делото, не се обсъждат от съда, тъй като те са онтосими към
възраженията на ответника за сторени необходими и полезни разноски и право на
зъдаржание, приемаето на които за съвместно разгреждане, е отказано от съда.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Съдът е сезира с иск за ревандикация на недвижими имоти с правна
квалификация чл. 108 ЗС.
Ищецът е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с Р.Г.В., Г. Н.Г. и Г. Н.Г.. Преди изповядване на сделката в полза на
продавачите е издаден нотариалне акт, с който те са принати за съсъобственици,
по силата на упажнявано от тях давностно владение.
Ответникът е навел възражение, че ползва процесния имот с основание, като
се позовава на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с Р.Г.В..
Възраженията се неоснователни по следните съображения:
През
Казанато дава основане да
се заключи, че имота се ползва от ответника без основание и порделжи на
равандикация.
За пълнота на изложението,
в случай, че ответникът е запазил и подобрил имота, за което ищецът е имал знание,
към датата на сключване на договора за покупко-продажба, претенциите си за
обезщетение той може да заяви в рамките на отделен исков процес /това е така,
тъй като съдът в настоящото производство е отказал да приеме възраженията за
сторени необходими и полезни разноски и право на задържане/, а за обезпечаване
изпълнението по него да заяви искане за спиране изпълнението по
ревандикационния иск.
Ищецът е заявил искане за
разноски и ангажирал списък на сторените. При изхода на спора от тях, в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 896,20 лв. /платено адвокатсо
възнаграждение, държавна такса и такса за превод/. Платената такса за вписване
на исковата молба не следва да се възлага в тежест на ответника. Тази разноска
е сторена в рамките на друго производство, охранително по своя характер,
разноските за което оставата в тежест на молителя в него, по аргумент от чл.
541 ГПК.
Ответникът също е заявил
искане за разноски, което при изхода на спора следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Й.С. с ЕГН ********** с адрес ***,
че С.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. „М.“, бл. ***, вх. Г, ет. 1, ап.
3 е собственик на поземлен имот с идентификатор 67060.316.56, находящ се в с. С.,
община Л., обл. Л., ул. „В.Л.“ с площ от
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.Й.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. „М.“, бл. ***, вх. Г, ет. 1, ап. 3 сумата от 896,20 лв. /осемстотин деветдесет и шест лева и двадесет стотники/ - сторени разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на Й.Й.С., с горните данни, за заплащане на сторените разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в 2–седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен
съд.
Препис от решението до ищеца
да се връчи чрез адв. М. В., а на ответнака на адрес ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: