№ 167
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900038 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от Р. К. Г. от гр.С. против З. – гр.София с
цена на иска 120 000 лева – за неимуществени вреди и 50 лв. – имуществени
вреди.
Изложено е в исковата молба, че резултат на ПТП са причинени
множество телесни увреждания на Р. К. Г. - на 38 години.
Посочено е, че на 02.10.2022 г.в гр.С.,около 18:00 часа,в гр.С., на
кръстовището на ул."**" и ул."**" е настъпило ПТП, при което марка и модел
„**",с peг. №**, управляван от водача Ж., ЕГН **********, нарушава
правилата за движение по пътищата, като не контролира непрекъснато
автомобила и не е внимателен и предпазлив към уязвим участник в
движението, вследствие на което блъска пресичащата на пешеходна пътека
пешеходка Р. К. Г. и реализира ПТП. При инцидента е пострадала Р. К. Г..
Вследствие на настъпилия инцидент са нанесени телесни увреждания на Р. К.
Г..
Сочи се, че ПТП е настъпило на кръстовището между улица "**" и
ул."**", като лекият автомобил се е движил в посока изток-запад по улица
"**", при което лекият автомобил не е спрял и е блъснал на самата пешеходна
пътека пресичащата в посока север-юг пешеходка Р. К. Г..
1
Инцидентът е настъпил предвид неправомерните действия на водача Ж., който
се е движил по ул."**" в посока изток-запад, не е спрял на пешеходната пътека
и не е пропуснал пешеходката да премине по пешеходната пътека. Инцидентът
настъпва на самата пешеходна пътека, като водачът се е движил с
несъобразена скорост, не е пропуснал пешеходката да премине по
пешеходната пътека, поради което при удара тя е била блъсната странично и
от удара се озовава на предния капак на автомобила, като едновременно с това
главата й, в частта на брадата се удря в предното стъкло на автомобила, след
което изхвърча на около 5-6 метра от мястото на удара. Останала е там да
лежи на улицата в безсъзнание и в безпомощно съС.ие. Ударът се случва в
средата на пешеходната пътека.
Заявява се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП №1228-зм-
29/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.,
пр.преписка №573/2023 г. на Районна прокуратура С., което към настоящия
момент не е приключено с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за
настъпване на произшествието са допуснатите от водача на лекия автомобил
"**" Ж., нарушения на правилата за движение по пътищата.В конкретната
ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за
спазване правилата за движение по пътищата.
Отбелязва се, че в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на Ж. и настъпилите общественоопасни последици-причинени
телесни увреждания на Р. К. Г..
Сочи се, че за увреждащия л.а. с рег.№**, който е управляван от Ж. в
деня на инцидента, има сключена"Гражданска отговорност" с ответника З.,
съгласно застрахователна полица№ BG/02/122001912093 със срок на
валидност една година, сключена на 04.07.2022 г. и валидна до 03.07.2023
г.,валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 02.10.2022
година.
Изложено е, че съгласно разпоредбите на чл.380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на застрахователното събитие пред
застрахователя и е представила всички документи, с които разполага, като
документите са получени от застрахователя на 20.12.2022г., видно от
приложената обратна разписка. Посочва се, че към настоящия момент
ответникът не е платил обезщетение на ищцата, поради което за нея е налице
2
правен интерес да предяви претенциите си за плащане пред съда.
Заявява се, че при процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания - травма на главата, контузия на тялото и
крайниците, множество наранявания, натъртвания, охлузвания,
кръвонасядания, синини по глава, тяло и крайници, счупване на четири зъба
на долната редица до нивото на венеца, разклатени зъби на горната редица,
счупване на всички изкуствени коронки на зъбите, кръвонасядания по долен и
горен венец, както и много силни болки в зъбите, загуба на съзнание
психически стрес и други.
Сочи се, че за произшествието е съставен Констативен протокол с
пострадали лица № р- 12123/03.10.2022 г., по описа на ПП при ОД на МВР
С.,в който е описан пътният инцидент,като е приложена и план -схема на
инцидента.
Изложено е, че непосредствено след инцидента е подаден сигнал на
тел.112, след което идва екип на „МЗ-ЦСМП - С., за констатиране на съС.ието
й, тъй като при удара е излетяла на около 5-6 метра от мястото на удара и е
изпаднала в безсъзнание.
Според фиш за спешна медицинска помощ №04377201/02.10.2022 г.
издаден от МЗ - ЦСМП гр.С., филиал С., при направената визита е
констатирано, че след удара е изпаднала в травматичен шок,както и е
получила contusio capitis, както и Fra- patella dех,както и obs.L4-L5-L6.
След това с линейката е откарана в У. - С., където е приета в шокова зала
и е оставена за наблюдение в рамките на 6 часа. Сложена й е яка на врата и е
сложена на системи.
Сочи се, че след това е преместена в интензивното отделение на
Клиника по ХБ дейност хир.болести и онкология при У. - С. за наблюдение и
лечение.
Останала е там три дни, като е приета на 02.10.2022 г. и е изписана на
04.10.2022г. Изписана е с диагноза -травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана в корема. Издадена е епикриза.
Непосредствено след изписването й от болницата е изпитвала замаяност
и световъртеж, много силни болки в корема, по цялото тяло - в областта на
бедрата, на кръста, на ръцете, както и са я болели силно всички зъби.
3
Посочва се, че при удара на брадата с предното стъкло на
автомобила са й счупени четири зъби, които са на долната редица вдясно, а на
горната редица всички зъби са разклатени, в резултат на което е получила
силна болка в областта на венците и невъзможност за хранене. Счупени са и
всички изкуствени коронки, поставени на зъбите.
От удара на брадата в предното стъкло на автомобила, освен че са
счупени тези четири зъба, горните й зъби са разклатени и има кръвонасядания
и отоци по венците.
На 10.10 .2022 г. ищцата е посетила зъболекар, във връзка със
счупването на зъбите й, като след прегледа е издаден Амбулаторен лист №
09736480/10.10.2021 г., от който се установява, че има счупени на долната
редица четири зъба №41,42,43,44 (І,ІІ,ІІІ и IV-ти долни зъби в дясно),
подробно описани в амбулаторния лист, а на горната редица зъбите са
разклатени. Сочи се, че според приложената легенда в амб.лист е видно,че
зъби №41,42,43,44(І,ІІ,ІІІ и IV -ти долни зъби в дясно) са отбелязани като
фрактури.
Изложено е, че в поставената от зъболекаря диагноза е записано, че
видимо фрактурите по долните зъби са от скорошна травма, която е
претърпяна вследствие на ПТП на 02.10.2022 г., а горните зъби са разклатени.
Има кръвонасядания на горния и долен венец и отоци. Вследствие на тези
счупвания и кръвонасядания, ищцата изпитва силни болки и не може да се
храни и да говори нормално. Взема силни болкоуспокояващи и може да
приема само течна храна.
На 21.10.2022 г. ищцата е посетила съдебен лекар, където е издадено
съдебно медицинско удостоверение № 195/21.10.2022 , в което са описани
получените увреждания от сблъсъка с автомобила и които са следните: по
външната повърхност на ляво бедро в долната му трета се вижда напречно
разположено жълтеникаво кръвонасядане с продълговата форма и размери 7/4
см. Подобни кръвонасядания се намерили в следните области - по горно
външната повърхност на лява седалищна област с размери 8/6 см., по
вътрешната повърхност на дясна подбедрица в средната трета с размери 3/4 см
и по лявата мишница в средната трета по външната повърхност 4/ 2 см. и по
външната повърхност на лява глезенна става с размери 5/ 4 см.
Посочва се, че коронките на I, II, III и IV долни зъби в дясно са счупени
4
на нивото на венеца, като ръбовете в областите на счупванията са неравни.
Прегледаната съобщава за продължаващи болки в областта на долната
челюст- срединно и по хода на десния клон на долната челюст.
Заявява се, че от заключението на СМУ се установяват следните
увреждания на пострадалата Р. К. Г.:
- счупване на коронките на I, ІІ, ІІІ и IV долни зъби в дясно на нивото на
венеца, травматични отоци и кръвонасядания на венечните ръбове.
- кръвонасядания на ляво бедро, лява седалищна област, дясна
подбедрица, лява мишница и лява глезенна става
- болезненост в областта на долната челюст и долната зъбна редица.
Счупването на I ,ІІ,III и IV долни зъби в дясно на нивото на венеца
осъществява медикобиологичния квалифициращ признак избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Предвид горното, може да употребява само течна храна. Затруднен е
говора й.
Твърди се, че предвид травмата на счупените и разклатени зъби, както и
отоците на венците,пострадалата е със силни болки и е на силни
обезболяващи.
Освен това се посочва, че са счупени всички изкуствени зъби в устата й,
което още повече затруднява храненето.
Освен тези увреждания, ищцата е получила и травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема, описани в И.З.
№18682/2022 г., издадено от Клиника по хирургични болести и онкология.
Твърди се, че причината за настъпването на ПТП-то е изцяло по вина на
водача Ж. Н. Ж., който не спира на пешеходната пътека и я удря на
пешеходната пътека.
По време на ПТП ,лек автомобил, марка"**",с рег.№ ** е бил
управляван от Ж. Н. Ж.. Автомобилът е негова собственост.
Заявява се, че видно от представения Констативен протокол №р-
12123/03.10.2022г. за ПТП, който в тази си част е официален свидетелстващ
документ, виновният за ПТП водач е нарушил разпоредбите на Закона за
движение по пътищата , именно чл.119,ал.1,ал.4 и ал.5 от ЗДвП.
5
Твърди се, че вследствие на увреждането,получени от процесното ПТП,
Р. К. Г. търпи много силни болки и страдания и силен стрес,които продължават
и до днес.
За възстановяването на зъбите на ищцата има представена оферта,
където е записано, че са необходими 62 000,00 лева само за възстановяването
на зъбите й.
Твърди се, че възстановяването от процесното ПТП продължава и до
днес, като тя не се чувства добре физически и емоционално. Налице са
признаци на панически страх при пресичане на пешеходна пътека,страх от
шофиране,психическо разстройство вследствие на преживяната травма.
Твърди се, че към настоящия момент пострадалата не е възстановена,
като след инцидента и към настоящия момент се храни с течна храна, поради
липса на зъби.
Ищцата е следвало да спазва режим на покой след изписването й от
болницата,тъй като е имала световъртеж, гадене и повръщане, като това
особено я е затруднило,тъй като тя има и две малки деца - на 3 и 5 години, за
които е трябвало да се грижи.
След изписването от болницата, в рамките на около два месеца, за нея е
полагал грижи съпругът й, тьй като поради травматичното нараняване на
коляното вдясно - фрактура на коляното, осъществена при ПТП-то (Fra patella
dex), същата не е можела да движи десния си крак поради болки в коляното и
се е налагало да бъде на легло. Сочи се, че е налице директен удар върху
коляното, вследствие на ПТП-то, чийто механизъм предстои да се изясни.
Също така се посочва, че от ПТП-то пострадалата е получила
травматични увреждания на прешлени на лумбалния гръбначен стълб L4-L5-
L6, което също е затруднявало движението на снагата й и същата е следвало
да спазва режим на покой.
Ищцата е била на легло, не е можела да се обслужва сама и се е налагало
да бъде придружавана до тоалетната, да й се прави сутрешен и вечерен
тоалет, да й се приготвя течна храна. През този период за нея и за децата се е
грижел основно нейния съпруг, който е взел последователно платен и
неплатен отпуск.
Освен нейния съпруг за ищцата се е грижела и голямата й дъщеря от
6
нейния предишен брак, която след като нейният съпруг е започнал работа е
продължила да се грижи за ищцата и за малолетните деца.
Влошено е общото й здравословно съС.ие, тъй като поради получените
травми има и силен световъртеж,замайване, силни болки по тялото.
Посочва се, че ищцата е изживяла и силен негативен емоционален стрес
от преживяното ПТП, като непосредствено след удара изпада в безсъзнание,
след което изпада в травматичен шок вследствие на болките от удара.
Твърди се, че и в момента изпитва силни болки в зъбите и в устата,като
непрекъснато приема обезболяващи.
Сочи се, че пътния инцидент е причинил на ищцата внезапно и
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Нарушен
е нормалния й ритъм на живот вследствие на получените травматични
увреждания, нарушен е режимът и начинът й на хранене. Травматичните
увреждания са довели до невъзможност да се обслужва сама и същата се е
нуждаела от чужда помощ, за да се справя с обичайните ежедневни нужди.
Страдала е от силни болки в областта на главата, тялото, крайниците,
челюстта, венците и зъбите. Вземала и продължава да взема обезболяващи. Не
е можела да извършва никаква физическа дейност, както и да се грижи за
непълнолетните си деца, които живеят с нея в едно домакинство. Не е можела
да дъвче и да говори нормално, да се храни нормално, а само с течна храна,
което съС.ие продължава и до днес. При движение на челюстта е усещала
силни болки. Не е можела да спи от силните болки, често се е будила, което
влияло на емоционалното й съС.ие. Станала раздразнителна и често избухвала
в плач и сълзи, поради поС.ните болки и поради невъзможността да се грижи
сама за себе си и поради мисълта, че е безполезна и в тежест на семейството
си. След злополуката е заемала принудителна лежаща поза, поради
фрактурата на десния си крак, както и поради увреждането на 4,5 и 6 ти
поясни ломбални прешлени и е била зависима изцяло от грижата на близките
си.
Допълнителен дискомфорт й е създавала необходимостта, която има,
някой да е ангажиран с полагането на грижи, поради влошеното й
здравословно съС.ие.
Допълнителен дискомфорт изпитвала и поради затруднения в говора,
7
причинени от загубата на предните й зъби.
Получените наранявания и болката във венците и зъбите довели до
загуба на апетит, поради трудностите които изпитвала при дъвчене.
Преминала изцяло на течна храна. С полутечна храна се храни и в момента.
Получените травми и наранявания и последващите интервенции на зъбите и
венците я направили затворена и тревожна.
Силно ограничила социалните си контакти, не излизала и почти не
общувала с други хора, освен със семейството си. Чувствала се изолирана, а
поради травмите в главата,снагата и крака се изморявала бързо и имала нужда
от почивка.
Изпитвала срам от това, че нямала зъби, че не можела да говори и че не
може да се усмихва, което довело до цялостен дискомфорт в емоционалната й
сфера и нарушило комуникацията й с хората.
Заявява се, че причинените неудобства, болки, страдания и психически
стрес на пострадалата следва да бъдат компенсирани.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия автомобил с рег.№** ,а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото З.. Изложени са доводи съгласно чл.432 от КЗ.
Посочва се, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на
20.12.2022г. с извънсъдебна молба-претенция, то от този момент, на
основание чл.429,ал.3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде
начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.
Направено е искане да се осъди ответника да заплати на Р. К. Г.
обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 02.10.2022 г., при което са
й причинени телесни повреди, както и 50,00 лева - имуществени вреди, за
преглед при съдебен лекар и издаване на СМу, както и законна лихва върху
претендираните суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото произшествие, посредством молба - претенция от 20.12.2022 г. до
датата на окончателното изплащане на обезщетенията.
Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Моли да й се присъди адвокатско възнаграждение на основание
8
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, за осъщественото процесуално представителство по
делото, като моли да се счита настоящата молба за списък с разноски.
В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на искова
молба, с който оспорва изцяло исковата молба. Счита, че исковата молба е
нередовна по няколко причини. Според ответника, не е описан точният
механизъм на ПТП, не е посочено кои правила за движение по пътищата е
нарушил водачът Ж. според ищцата, както и в какво точно се изразява „...като
не контролира непрекъснато автомобила и не е внимателен към уязвим
участник в движението..". Заявява, че не е посочено кои са точно фиксираните
в закона задължения за спазване правилата за движение по пътищата в
конкретната пътна ситуация за посочения водач. Сочи, че в исковата молба не
е посочено дали ищцата се е огледала преди да предприеме пресичане.
Отбелязва, че в исковата молба е посочено „Счупени са и всички изкуствени
коронки, поставени на зъбите.", „Освен това са счупени всички изкуствени
зъби в устата й, което още повече затруднява храненето.". Не е посочено колко
точно коронки е имала ищцата преди инцидента, нито колко и кои точно са
„изкуствените зъби" и какво означава това - коронки или импланти.
Намира, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена
банкова сметка на ищцата. Моли, исковата молба да бъде оставена без
движение до изпълнение на това законово предвидено задължение на ищцата
- да посочи открита на нейно име банкова сметка, съгласно изискването на чл.
127, ал. 4 ГПК.
Счита, че предявените искове са недопустими на няколко отделни
основания. Посочва, че предявяването на писмена застрахователна претенция
е задължителна положителна процесуална предпоставка за надлежното
предявяване на иск пред съда. Твърди, че в случая липсва идентичност между
предявената от ищцата застрахователна претенция за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди пред застрахователя и предявените с исковата молба
искове. Сочи, че всички обстоятелства, които не са заявени с писмената
застрахователна претенция на ищцата, не могат да бъдат предмет на
настоящото производство и предявените пред настоящата съдебна инстанция
искове за обезщетение за неимуществени вреди, свързани с тези негативни
засягания на правната сфера на ищцата, са недопустими. Посочва
задължителната съдебна практика на ВКС.
9
Моли, да се остави без разглеждане предявения от ищцата иск за
обезщетение за неимуществени вреди, свързани с факти и обстоятелства,
респ. твърдения, за които ищцата не е предявила надлежна застрахователна
претенция пред застрахователя, да върнете исковата молба в тази й част, да
прекратите производството по делото в тази му част и на основание чл.78, ал.4
ГПК да се присъдят разноските на ответника във връзка с прекратяване на
производството.
Направено е искане за спиране на основание по чл.229, ал.1, т.4 и т.5
ГПК:
Изложено е, че в исковата молба е посочено, че във връзка със същия
инцидент по описа на Районна прокуратура С. е била образувана прокурорска
преписка №573/2023 г., досъдебно производство (ДП) № 1228-зм-29/2023 г. по
описа на „Пътна полиция" при ОД МВР С., което все още не е приключило.
Сочи се, че от твърденията на ищцата в исковата молба, а и от доказателствата
към нея безспорно се разкрива наличието на престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на настоящия граждански спор, които
съставляват основание за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5
ГПК. Излага съображения в тази връзка и счита, че е налице хипотезата на
чл.229, ал.1, т.5 ГПК съгласно която „Съдът спира производството по делото
когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския
спор.". Посочва съдебна практика.
Моли, да се спре производството по настоящото дело на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК, евентуално на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до
приключване на производството по прокурорска преписка №573/2023 г. по
описа Районна прокуратура С., досъдебно производство (ДП) № 1228-зм-
29/2023 г. по описа на „Пътна полиция“' при ОД МВР С..
Оспорва изцяло, като неоснователни, предявените обективно съединени
главни и акцесорни искове - за неимуществени вреди от 120 000 лева, за
имуществени вреди от 50 лева, за законна лихва върху всяка от претенциите,
считано от посочения в исковата молба период. Оспорва изцяло, като
неоснователни, твърденията за начина на настъпване на ПТП, за поведението
на водача, за неговата вина за причиняване на деликта, за това, че е нарушил,
установени в закона правила за движение по пътищата, за начина на
10
причиняване на уврежданията, за механизма на ПТП, за причинно-
следствената връзка и всички други елементи от генералната клауза на
деликта. Заявява, че тези твърдения са нелогични и не обосновават наличието
на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество.
Счита, че неправилно е посочен началният момент, от който ищцата
счита, че й се дължи законна лихва върху отделните претенции. Намира, че
тезата й по този въпрос противоречи на разпоредбите на Кодекса за
застраховането, както и със съдебната практика. Сочи, че Кодексът за
застраховането предвижда различни начални моменти, от които започва да
тече законна лихва и те са обусловени от определени други обстоятелства.
Отделно посочва, че Кодексът за застраховането не свързва моментът, от
който започва да се начислява законна лихва с твърдяното от ищцата
„уведомяване“ на застрахователя, а със съвсем други юридически факти.
Оспорва твърденията на ищцата за начина на настъпване на процесния
пътен инцидент. Оспорва изцяло всички твърдения на ищцата, касаещи вида,
характера и интензитета на претърпените от нея травматични увреждания и на
претендираните неимуществени вреди. Твърди, че с поведението си ищцата е
съпричинила настъпването на процесното ПТП, както и че с поведението си
ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Твърди също
така и че, в случай, че преди да пресече ищцата е изпълнила задължението си
по ЗДвП да се огледа и да съобрази поведението си с приближаващия я
автомобил и с неговата скорост на движение, както и да съобрази поведението
си с всички други, обективно съществуващи в конкретната пътна ситуация
факти и обстоятелства, то процесният пътен инцидент и свързаните с него
вреди изобщо не биха настъпили.
Заявява, че правно несъстоятелно е твърдението на ищцата, че част от
фактическия състав на непозволеното увреждане, предмет на настоящото
търговско дело, са общественоопасните последици на деяние по смисъла на
НК. Посочва, че към момента няма влязла в сила присъда, с която конкретно
лице да е било признато за виновно за деяние, имащо връзка с процесния
деликт.
Оспорва изцяло твърденията за наличието, на който и да било от
елементите от сложния фактически състав на генералната клауза на
11
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.
Оспорва изцяло твърдението на ищцата, че е предявила надлежна
застрахователна претенция пред застрахователя. Моли, в този аспект да се
имат предвид вече изложените аргументи, касаещи недопустимостта на
исковете.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата, че в частта „обстоятелства и
причини за ПТП" констативният протокол за ПТП с пострадали лица има
характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Счита, че становището на ищцата е в
противоречие със задължителната съдебна практика по въпроса за
доказателствената сила на констативния протокол в тази му част. Оспорва
представения като доказателство по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица в частта му „обстоятелства и причини за ПТП", тъй като в
тази му част протоколът не се ползва със задължителна материална
доказателствена сила, тъй като съставителят на протокола не е възприел лично
и непосредствено фактите и обстоятелствата, свързани с начина на настъпване
на ПТП и извършените от водача действия.
Твърди, че водачът Ж. Н. Ж. не е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, изразяващо се в това, че не е спрял преди пешеходната
пътека. Твърди, че посоченото лице не е имало техническа възможност да
предотврати удара с ищцата, което е в резултат на поведението на ищцата и
фактът, че тя е навлязла внезапно и неочаквано на платното за движение,
предприела е пресичане когато това не е било безопасно за нея и другите
участници в движението, не е съобразила поведението си с приближаващия я
автомобил и с неговата скорост, не е дала знак, с който да предупреди другите
участници в движението, че ще предприема пресичане. Тоест, изключителна
вина за настъпване на процесното ПТП и свързаните с него вреди има ищцата.
Счита, че по отношение на водача Ж. процесният пътен инцидент/деликт, се
явява случайно събитие/деяние, което изключва неговата вина. Заявява, че с
конкретни доказателствени средства ответникът ще опровергае законово
установената презумпция за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва изцяло твърденията, че водачът Ж. е нарушил цитираните на
стр.4 от исковата молба разпоредби на ЗДвП, както и твърдението, че този
водач се е движил с несъобразена скорост /не е посочено с каква скорост се е
12
движил водачът, за да се направи преценка дали е съобразена или не/. Оспорва
твърденията, че водачът не е пропуснал движещия се пешеходец, като твърди,
че ищцата е предприела внезапно, неочаквано и непредвидимо пресичане на
пешеходната пътека, в момент, в който това не е било безопасно за нея и
другите участници в движението и по начин и в момент, в който водачът не е
можел да я възприеме като опасност на пътя.
Оспорва причинно-следствената връзка между процесния деликт и
твърдените в исковата молба негативни последици, изразяващи се в
загнояване на счупените зъби. Оспорва твърдението, че е възможно от
медицинска гледна точка зъбите на ищцата да загнояват. Оспорва
твърдението, че в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на
водача загнояват корените на счупените корони. Счита, че евентуалното
загнояване се дължи на несвоевременно предприети действия от ищцата по
диагностиката и лечението й, евентуално, се дължи на неправилно в
качествено, количествено и времево изражение, извършени от лекаря по
дентална медицина действия по диагностика, лечение и терапия на ищцата.
Заявява, че обезщетение се дължи само за вреди, съставляващи пряка и
непосредствена последица от увреждането, каквито описаните негативни
отражения върху правната сфера на ищцата не съставляват.
Оспорва изцяло твърденията, че ищцата е претърпяла твърдените от нея
неимуществени вреди, както и че тя продължава да ги търпи и към момента на
подаване на исковата молба.
Оспорва изцяло твърдението, че възстановяването на ищцата
продължава и до датата на подаване на исковата молба, както и че тя не се
чувства добре физически и емоционално. Оспорва наличието на панически
страх при пресичане на пешеходна пътека, страх от шофиране, психическо
разстройство в резултат на преживяната травма. Твърди, че ищцата не е
посещавала нито психолог, нито психиатър, не й е предписвана от лекар
психиатър медикаментозна терапия, не е провеждала психотерапевтична
терапия.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата, че и към момента се хранела
само с течна храна. Оспорва твърденията за наличие на световъртеж, гадене и
повръщане, както и твърди, че ищцата не е посещавала невролог или
неврохирург във връзка с твърденията за гадене и повръщане, както и че не й е
13
предписвана медикаментозна терапия за такива съС.ия.
Оспорва твърдението, че е налице фрактура на коляното на ищцата, тъй
като на първо място коляното или по-точно коленната става е става, тоест,
връзка между кости, а не кост. Посочва, че в тежест на ищцата е да изложи
точни и ясно твърдения за това каква точно фрактура твърди, че е получила и
коя точно кост е счупена, тъй като нито съдът, нито пък ответната страна имат
задължения да гадаят или да правят изводи на база термини на латински език.
Твърди, че към исковата молба липсват медицински документи, от които да се
установява наличие на фрактура на дясна коленна става. Сочи, че е точно
обратното, от приложената към исковата молба епикриза, издадена от
Клиника по ХБ дейност хир. Болести и онкология, И.З.№18672/2022, по КП
197, е посочено: „Рентгенография на дясна колянна става - фас и профил: Без
травматични промени в костите.". Моли, ищцата да бъде задължена да
направи уточнения по този въпрос, за което исковата молба да бъде оставена
без движение. Отделно от това, оспорва твърденията, че ищцата не е можела
да движи десния си крак и е била обездвижена и на легло. Евентуалната й
травма, след изричното й уточняване от ищцата, не е с такъв характер, който
да има такъв резултат. Не на последно място заявява, че посоченото, че
механизмът на причиняване на травмата на коляното предстои да бъде
изяснявана е в противоречие със задълженията на ищцата да изложи точни и
ясни твърдения за начина, по който твърди, че й е била причинена травмата на
коляното. Счита, че липсата на точни и ясно твърдения за травмата на
коляното, съставлява нередовност на исковата молба.
Оспорва твърденията, че ищцата е получила травматични увреждания на
прешлени L4. L5. L6 от лумбалния отдел на гръбначния стълб.
Оспорва изцяло твърденията, че ищцата е била на легло и не е имала
възможност да се обслужва сама, както и че е била придружавана до
тоалетната, при тоалет, че не е можела да си приготвя храна.
Оспорва изцяло на първо място като недопустими, твърденията, че
ищцата „...е получила множество травми и наранявания, които в хода на
делото, с помощта на специални знания ще се установят всички
последици,като се изготви по делото съдебно-медицинска експертиза". Сочи,
че на практика липсват твърдения за това кои точно са тези травми и
наранявания. Счита, че в тази част исковата молба е нередовна и се нуждае от
14
уточняване за това кои са точно тези травми и наранявания, тъй като в
противен случай правото на защита на ответната страна би било нарушено.
Оспорва изцяло твърденията, че ищцата имала силен световъртеж,
замайване и силни болки по тялото /неясно къде точно/. Заявява, че в
медицинската документация изрично е посочено, че ищцата не е направила
оплаквания пред лекарите за гадене и повръщане. Счита, че в частта за това, че
имала силни болки, исковата молба следва да се остави без движение и
ищцата да бъде задължена да направи уточнения.
Оспорва твърденията, че ищцата е изпаднала в безсъзнание, тъй като от
медицинската документация изрично се установява, че тя е приета без загуба
на съзнание.
Оспорва твърденията, че не е можела да извършва каквато и да било
физическа дейност, да се грижи за децата й, както и че до момента се храни
само с течна храна.
Оспорва твърденията на ищцата, че не е можела да се обслужва сама, че
са променени нормалният й ритъм на живот и режимът и начинът на хранене.
Оспорва изцяло, всички други твърдения, обосноваващи негативно
засягане на неимуществената правна сфера на ищцата, включително и
твърдяното негативно отражение върху емоционалната й сфера, поведението
й, както и твърденията за дискомфорт.
Отбелязва, че прави впечатление, че много от твърденията на ищцата са
повторени по няколко пъти на различни места в исковата й молба, вероятно с
цел да се подсили представата у съда за наличие на особено тежки негативни
засягания на правната сфера на ищцата, каквито всъщност не съществуват.
Освен това посочва, че са наведени твърдения за несъществуващи негативни
засягания, както и за такива, наличието на които пряко се опровергава от
медицинската документация. Отделно от това сочи, че от медицинската
документация става ясно, че ищцата е имала съществуващи заболявания,
някои от тях хронични, които несъмнено от медицинска гледна точка са се
отразили негативно на конкретното нейно съС.ие, който факт неминуемо
следва да бъде обсъден в настоящото производство. В този аспект, прави
изрично възражение, че описаното от ищцата нейно здравословно съС.ие,
настъпило в резултат на процесния пътен инцидент, не е настъпило като пряка
и непосредствена последица от увреждането, а се дължи на съществуващите
15
нейни съпътстващи заболявания. Посочва, че такива са описаните в
екпикризата - Хроничен вирусен хепатит В, тромбофилия, хипертонично
сърце. Твърди, че установените в медицинската документация съществуващи
заболявания на ищцата са се отразили негативно на получените при процесния
деликт травми, включително, че евентуално проявените негативни развития
на получените травми са проявени в съответната степен във връзка с тези
конкретно съществуващи съС.ия на ищцата, но не са в пряка причинно-
следствена връзка с увреждането. Твърди също така, че конкретното
здравословно съС.ие, за което ищцата е навела твърдения в исковата молба, се
дължи на неправилно проведено от медицинска гледна точка
диагностициране, лечение, терапия, оперативни намеси и медикаментозна
терапия. Тоест, че не са пряка причинно-следствена връзка с увреждането, а се
дължат на и са резултат от посоченото в предходното изречение, поради което
застрахователят не дължи обезщетение за тези вреди. Счита, че ищцата би
следвало да предяви претенцията си към лекарите, които са извършвали тези
действия във връзка с лечението й.
Оспорва твърденията, че ищцата е била в съС.ие на тревожност.
Оспорва твърденията, че ищцата е ограничила социалните си контакти,
не излизала, не се срещала с други хора, както и че се чувствала изолирана.
Заявява, че твърденията са вътрешно противоречиви, тъй като фактът, че
ищцата не е искала да излиза и да контактува с други хора е личен волеви акт
на самата ищца. Посочва, че чувството, че е изолирана не е свързано пряко и
непосредствено с процесния деликт, тъй като причината за това чувство са
действията на самата ищца.
Заявява, че съжденията на стр.6, че неимуществените вреди имат по-
голямо значение и следва да се оценяват по-високо е правно безсмислено.
Оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, като твърди, че
ищцата вече е получила обезщетение за трудова злополука или медицински
разноски от работодателя й или от застрахователя на този вид отговорност,
във връзка с процесния инцидент. Отбелязва, че законът и константната
задължителна съдебна практика не позволяват за едно и също увреждане да се
получава два пъти обезщетение.
Счита, че с поведението си ищцата Р. Г. е съпричинила от една страна
настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие. От друга
16
страна, ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и в
частност за получените при ПТП травматични увреждания, както и за всички
останали, описани като резултат от процесното ПТП негативни засягания на
неимуществената и имуществената й правна сфера.
На първо място твърди, че с поведението си ищцата е съпричинила
настъпването на процесния пътен инцидент, тъй като е пресичала платното за
движение без да изпълни задълженията си по ЗДвП, тоест, при драстично
нарушение на правните норми на този нормативен акт, описани и
коментирани поотделно по-долу, а именно:
Твърди, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1, т.2, т.4
ЗДвП, съгласно която: „При пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на посочени в
отговора правила.
Твърди, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл.114 ЗДвП и е
навлязла внезапно на платното за движение и по този начин с действията си е
станала единствена причина за настъпване на инцидента, травмите и всички
негативни засягания на правната й сфера. Сочи, че водачът на автомобила не е
имал техническа възможност да избегне удара с ищцата, поради което
изключителна вина за настъпването на инцидента има Р. Г..
Твърди, че освен, че с поведението си ищцата е съпричинила
настъпването на самото ПТП, тя с поведението си е допринесла за настъпване
на травматичните й увреждания, респ. за всички други, негативни засягания
на правната й сфера, за които е предявила застрахователна претенция и е
заявила твърдения в исковата молба и които са предмет на настоящото
производство.
Заявява евентуално възражение за съпричиняване, което моли да бъде
прието за съвместно разглеждане заедно с предявените срещу ответника
искове и в случай, че съдът приеме, че на ищцата се дължат обезщетения, то
размерът им да бъде намален със степен не по- малка от 75% или със
съответно приетия от съда процент на съпричиняване/допринасяне от страна
на ищцата.
Моли, да се оставят без разглеждане като недопустими исковете на
ищцата на подробно посочените по-горе основания, да се върне исковата
молба в тази й част, да се прекрати производството по делото и да се присъдят
17
разноски на ответника на основание чл.78, ал.4 ГПК. Евентуално, моли да се
отхвърлят изцяло предявените от ищцата обективно съединени искове за
осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законна лихва, като
неоснователни. Евентуално, в случай че ищцата е получила обезщетение за
неимуществени вреди, свързани с трудова злополука и/или медицински
разноски от работодателя й или от застрахователя по съответния вид
застраховка, да се отхвърлят предявените в настоящото производство искове
като неоснователни на това основание. Евентуално, в случай, че се приеме, че
на ищцата се дължи обезщетение за вреди, моли да се уважи заявеното с
настоящия отговор възражение за съпричиняване и да се намали със 75%
определеното на ищцата обезщетение.
Претендира разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
изразява и моли да се вземе предвид следното становище:
По отношение възраженията на ответника по основателността на иска:
С оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение, респективно наличието на
валидна застраховка"Гражданска отговорност" за увреждащия автомобил "**"
с Рег.№**, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК да се обяви това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намира, че напълно неоснователни са възраженията на ответника
относно виновното и противоправно поведение на водача Ж. Н. Ж.,
управлявал лек автомобил „Тойта Корола“ с рег.№** , както и относно
механизма на настъпването на ПТП.
Заявява, че с исковата молба е представено писмено доказателство -
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №р-12123/03.10.2023 г.,
който по своята същност представлява официален документ, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съгласно Решение
№24 от 10.03.2011 г. по т.д.№444/2010 г. ,ТК,1 т.о. на ВКС. В този смисъл
посочва практика на ВКС.
18
Доколкото Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е
изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието,същият се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти,пряко възприети от
него,които са релевантни за механизма на ПТП-датата на настъпване на ПТП-
то,участниците в него,мястото на инцидента,посоката на движение на
автомобилите.
Предвид и факта,че съгл. чл.45 от ЗЗД,вината се предполага до
доказване на противното,с оглед установената презумпция за вина,счита,че не
е в тежест на ищцата да доказва обстоятелства от механизма, който не е част
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
По отношение на вината и противоправността на деянието, се посочва,
че към ИМ са представени доказателства и са направени доказателствени
искания - издаване на СУ за снабдяване с материали от ДП, което поддържа.
Посочва също, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по
см. на чл.45 от ЗЗД,не се изисква същата да е установена с влязла в сила
присъда по наказателно дело. Напротив/тази презумция е въведена в
гражданското право за ефективна и бърза защита на пострадалите. Дори
наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда,респ.
решение,в гражданското производство може да не се обори установената
презумция за вина.
Заявява се, че въпреки описания в протокола за оглед механизъм на
ПТП,за установяване на механизма и начина на настъпване на процесното
ПТП са поискани с исковата молба доказателствени искания за
Автотехническа експертиза и разпити на свидетели очевидци.
Счита, че неоснователно е наведеното твърдение от процесуалния
представител на ответника за съпричиняване на ПТП и вредите от
пострадалата Р. К. Г., за което излага следните съображения:
Намира, че е неоснователно твърдението за съпричиняване на ПТП от
пешеходката Р. Г.. Посочва, че за да е налице съпричиняване е необходимо
самият пострадал да е допринесъл за настъпване на ПТП. В случая се сочи, че
пострадалата е пешеходка, която е пресичала на регламентирано за това от
ЗДвП място - пешеходна пътека и не са налице основания да се приеме, че е
допринесла с действие или бездействие за настъпване на ПТП.
19
Категорично оспорва твърденията на процесуалния представител на
ответника за „изключително съпричиняване на вредите“ от страна на Р. К. Г.. В
този смисъл оспорва твърденията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба, че към настъпването на процесното ПТП Г. е имала виновно и
противоправно поведение и е нарушила разпоредбите на ЗДвП, подробно
цитирани в ОИМ. Посочва, че тези твърдения не съдържат конкретни
твърдения за факти, а почиват изцяло на обстоятелствата, които не се
ангажират доказателства.
Изложено е, че при липса на обективно заключение на вещо лице със
съответната специалност, процесуалният представител на ответното
дружество се опитва да тълкува превратно получените травматични
увреждания от ищцата, без да е изяснен механизма на тяхното настъпване.
Счита, че твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат са хипотетични, напълно безпочвени, не са подкрепени с никакви
доказателства по делото и почиват изцяло на предположения. Заявява, че
застрахователят е в правото си, когато се отнася до основанието и размера на
правото на обезщетение - в това число и че ищцата е съпричинила
вредоносния резултат, с цел намаляване на отговорността му.
Посочено е, че за да е налице съпричиняване, следва приносът на
пострадалото лице да е доказан по несъмнен и категоричен начин, а
доказателствената тежест за това следва да бъде разпределена сред
обстоятелствата, които ответникът следва да докаже в процеса. Сочи се, че
към настоящия момент съжденията на представителя на ответното дружество
остават недоказани. Заявява, че изземвайки функциите на съда, ответникът е
посочил на случаен принцип процент на съпричиняване в размер на 75%.
Моли, във връзка с направеното от ответната страна възражение, да се
допуснат на ищеца поисканите с исковата молба двама свидетели за
установяване на механизма на ПТП, с оглед оборване твърдението на
ответника за съпричиняване.
Счита, че не са налице основания за намаляване на претендираните
обезщетения, в каквато насока е искането на дружеството.
По отношение на оспорването от страна на ответника на настъпилите за
ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между
20
процесното ПТП и настъпилите увреждания при Р. Г., се посочва,че същите са
неоснователни. Заявява, че с исковата молба са направени доказателствени
искания - назначаване на CATE, КСМЕ (съдебен лекар и стоматолог), СПЕ
експертизи, както и разпит на свидетели, които да дадат конкретен отговор на
въпроса дали е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП
и получените от ищцата увреждания.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва размерът на предявения
иск за неимуществени вреди и твърденията, че същия е прекомерно завишен.
В тази връзка поддържа подадената от ищцата искова молба в предявения й
размер.
Заявява, че искът е съобразен от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата, а от
друга лимита на ответника за 2022 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Пo отношение претенцията за лихви за забава, посочва, че при деликт
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. Отбелязва,
че задължението за плащане на застрахователното обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите и счита, че приложимата правна норма е чл.429,ал.3 К3.
Намира, че тъй като за деликвента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, което не се оспорва от ответника, то за застрахователя възниква
задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден.
Според ищцата, най-късният моментът, в който възниква задължение за
лихви е 20.12.2022 г., за която дата са представени доказателства, че от ищцата
е постъпило уведомление до застрахователя.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не се спори относно наличието на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" с ответника З., съгласно застрахователна полица №
BG/02/122001912093 със срок на валидност една година, сключена на
04.07.2022 г. и валидна до 03.07.2023 г., за процесното МПС;
На 02.10.2022 г.в гр.С., около 18:00 часа, в гр. С., на кръстовището на
21
ул."**" и ул."**" е настъпило ПТП, между л.а. „**",с peг. №**, управляван от
водача Ж. и пешеходката Р. К. Г..
От заключението на КСМАТЕ се установява, че при настъпилото ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: Счупване на коронките
на I, II, III и IV долни зъби в дясно на нивото на венеца, травматични отоци и
кръвонасядания на венечните ръбове. Травма на коремни органи, без открита
рана на корема. Кръвонасядания на ляво бедро, лява седалищна област, дясна
подбедрица, лява мишница и лява глезенна става. Болезненост в областта на
долната челюст и долната зъбна редица. Счупването на първи, втори, трети и
четвърти долни леви зъби до нивото на венеца са осъществили медико-
биологичния квалифициращ признак избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето. Останалите травматични увреждания,
както в съвкупност, така и всяко едно по-отделно са причинили разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Установените и
описани в наличната към делото медицинска документация травматични
увреждания, са от удари с или върху твърди тъпи предмети и напълно
отговарят да са получени при настъпило ПТП, от блъскане на пешеходец от
движещ се автомобил.На ищцата е проведено болнично лечение за срок от 3
дни, след което е продължила лечението в домашни условия, като е посетила
стоматолог, който е констатирал уврежданията на зъбните редици. Болките и
страданията с изключението на счупените зъби в конкретния случай са били с
продължителност две - три седмици. Счупванията на зъбите са причинявали
също болки и страдания. Към настоящия момент и за в бъдеще физически
телесни последици за ищцата няма във връзка с травмите получени при ПТП-
то. Експертизата не е възможно да отговори, какво е здравословното съС.ие на
ищцата към настоящия момент, тъй като при двете насрочени дати за преглед
от нас, ищцата не се явява, независимо, че е била уведомена, както тя, така и
нейния адвокат. Налице е причинно следствена връзка между настъпилото
ПТП и получените увреждания и наложилите се прегледи и изследвания. В
делото няма данни освен приложени свидетелски показания ищцата да е
употребявала обезболяващи медикаменти. Във връзка с телесните увреждания
извън травмата на зъбите, пострадалата се е възстановила в рамките на 14-21
дни, към момента от тях би трябвало да е възстановена. Във връзка с
счупването на зъби по долната зъбна редица, възстановяването е чрез зъбно
протезиране, за което няма данни в делото. Отказа от извършване на преглед,
не ни позволява да даваме прогнози, поради което отговор на този въпрос не
може да бъде даден. Механизмът на получаване на травматичните
увреждания е от удари върху твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са
получени при настъпило ПТП, от блъскане на пешеходец от движещ се
автомобил с леко възкачване върху автомобила, удар в панорамното стъкло и
последващо падане и удар върху терена. Счупването на първи, втори, трети и
четвърти долни десни зъби до нивото на венеца са от характера и са причинил
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-
дълъг от 30 дни. В делото няма данни за счупени коронки на изкуствени зъб.
22
Кръвонасядането и отоците по венците са от характера да причинят болки и
страдание и са отшумели за период от около 7-14 дни. Начина за
възстановяване на счупените до нивото четири предни зъба, е чрез зъбно
протезиране, като периода за различните конструкции на протезиране е
различен. Няма данни за кои изкуствени коронки става въпрос и експертизата,
не може да отговори на този въпрос. При счупване на предни зъби, се променя
естетичния вид на пострадал при ПТП и нарушава възможността за нормално
хранене и се получава леко нарушение на говора при издаване на звуците. Във
връзка с нарушено самочувствие това е въпрос за психологично съС.ие.
Болките и страданията във връзка със счупванията на зъбите са били в
рамките на около месец, като не можем да отговорим има ли последствия от
счупванията. След като не сме извършили личен стоматологичен преглед на
ищцата, няма, и не сме наясно с настоящия зъбен статус, отговор на този
въпрос не бихме се ангажирали да даваме. Налице е причинно следствена
връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания на зъбите и
венците на ищцата. При наличната към момента динамична пазарна
икономика в страната, не бихме се ангажирали с подадени оферти за каквото и
да е лечение, още повече приложения лист към делото не дава никаква
информация за хода на лечение и прилаганите методи, още повече това е
някаква лична кореспонденция с някого. Без да сме извършили преглед,
считаме че за възстановяване на зъбите от травмата, е било необходимо да
бъдат извадени корените на счупените зъби, след което възстановителен
период е различен за всеки индивид и последващо протезиране. Единствено
свидетелските показания дават информация за употребявани
болкоуспокояващи, без конкретика и период на употреба. В случай че ищцата
се беше съобразила с приближаващия я автомобил и с неговата скорост на
движение и не беше предприела пресичане, от техническа гледна точка няма
да настъпи пресичане на траекториите на движение и ударът между
автомобила и пешеходката не би настъпил. Пешеходката е можела да види
приближаващия автомобил когато той е бил източно от източния вход/изход
на кръстовището. Това разС.ие е не по- малко от 15 м. Видимостта не е била
намалена и/или ограничена. Пешеходката е имала техническа възможност да
възприеме приближаващия автомобил. На мястото на удара има пешеходна
пътека, която е ясно видима. Ударът е настъпил на около 1,9 м. южно от
северния бордюр /мястото от където е навлязла пешеходката на платното /. В
резултат на удара се е получило счупване на предното стъкло в долен десен
край. В момента на удара пешеходката е вървяла с лявата страна на тялото
обърната към автомобила. Първоначалния удар е бил между дясната част на
предната броня на автомобила и лявата част на тялото на пешеходката.
Скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била около 38
км/ч. В момента на удара автомобилът е бил в режим на спиране. Скоростта на
автомобила преди да бъде задействана спирачната система не може да бъде
изчислена, поради липса на технически значими данни в материалите по ДП.
Скоростта на движение на пешеходката е определена по статистически данни.
23
За жена на 36г. средната скорост при бърз ход е Vn=6,5 км/ч. По данни на
пострадалата, тя се е движила „бързичко за да пресече по-бързо“. В момента
на възникване на опасността - стъпването на пешеходката на пътеката -
автомобилът е бил на около 11 - 12 м. от източния край на пешеходната
пътека, т.е. от линията по която пешеходката е пресичала платното за
движение. Водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
предотврати процесното ПТП със спиране. В случая е налице внезапно
навлизане на пешеходката на платното за движение пред л.а.** с рег.№ **..
Пешеходката е имала техническа възможност да спре преди да навлезе на
платното и да се огледа в двете посоки. Ако го е направила е щяла да
възприеме приближаващия автомобил и е можела да остане на място за да
изчака неговото преминаване. Това би я забавило с около 4-5 сек. В
материалите по делото няма данни, пешеходката да е подала сигнал с ръка, че
има намерение да пресича платното за движение. Пешеходката се е движила
със скорост около 6,5 км/ч =1,805 м/с. При тази скорост, тя има възможност да
спре в края на тротоара за да се огледа преди да навлезе на платното.
Спирането може да се осъществи в последните 0,8 - 0,4 м. преди
ограничителния бордюр. Въпросът дали водачът е длъжен да се оглежда за
действията на пешеходците по време на тяхното движение по тротоарите и на
какво разС.ие в ляво и дясно от платното за движение, трябва да се
осъществява това оглеждане не е технически, а правен. От техническа гледна
точка, е изключително опасно да бъде вменявано на водачите задължение да
насочват вниманието си по тротоарите в ляво и дясно от платното за
движение. Едно отклоняване на вниманието от полето пред автомобила в ляво
и дясно отнема 0,8 - 1,4 сек. При движение с 40 км/ч., автомобилът ще измине
8,88 -15,55 м. без водачът да възприема промените в пътната обстановка
непосредствено пред автомобила. В материалите по делото няма данни които
да се квалифицират, като технически причини на базата на които водачът да
предположи, че пешеходката ще навлезе на платното за движение без да спре
в зоната на бордюра. От показанията на св.Ч., става ясно, че пешеходката се е
движила по тротоара в посока към платното на ул.‘Тен.**“. Ударът е настъпил
и е бил чут от свидетеля непосредствено след като се е разминал с
пешеходката. Пешеходката не е предприела пресичането от неподвижно
положение на тялото й. Пешеходката може да премине ширината на северната
лента на ул.“**“ за 2,49 сек. Ширината на „коридора“(1,8+2x0,4=2,6м.) за
преминаване на л.а.Тойота, ще бъде изминат за 1,44 сек. Действията на
пешеходката са неправилни. Тя не е спряла в зоната на ограничителния
бордюр за да се огледа за приближаващи автомобили, преди да навлезе на
платното за движение. Поради това не е възприела автомобила, не е
установила неговата скорост на движение и разС.ието на което се е намирал,
когато е предприела навлизане на платното . Няма данни да е имало превозни
средства или други зрителни прегради които да ограничават взаимната
видимост между водача и пешеходката. Кръстовището е регулирано с пътни
знаци, има нанесена ясно видима маркировка. Към момента на ПТП, пътната
24
настилка е била суха. В случай че ищцата се беше съобразила с
приближаващия я автомобил и с неговата скорост на движение и не беше
предприела пресичане на платното за движение, не би настъпил удар и тя не
би получила травматичните увреждания, които е получила при процесното
ПТП. Към делото е приложен амбулаторен лист за извършен стоматологичен
преглед 8 /осем/ дни след ПТП-то, след което няма никакви данни за
извършени, стоматологични манипулации. Не можем да преценим налице ли е
било забавяне в стоматологичното лечение, тъй като нямаме абсолютно
никакви данни за проведено такова. На базата на отговорите на предходните
два въпроса, експертизата не е в съС.ие да отговори на този въпрос.
Единствено компетентните медицински дейности по диагностициране и
лечение на ищцата са описаните в Историята на заболяването приложена към
делото, като никъде в нея няма констатации за травми на зъбните редици и
счупвания на зъби. В медицинската документация като придружаващи
заболявания са отразени: Хроничен вирусен хепатит В. Хипертонично сърце
без сърдечна недостатъчност и тромбофилия. Наличния хепатит В и
тромбофилията, оказват леко негативно влияние върху оздравителния процес,
като в делото освен свидетелски показания няма медицински данни за
настъпили усложнения на травмираните области от ПТП-то. Своевременно са
били диагностицирани травматичните увреждания, като няма данни за
предприети от ищцата мерки за лечение и терапия. Няма противопоказания за
възстановяване на зъбните увреди, чрез зъбни протези и импланти, но без
извършване на обстоен преглед и предходни зъбни статуси, експертизата не
може да даде категоричен отговор. Настоящата експертиза не е извършила
преглед, независимо от желанието и определянето на две дати за такъв,
поради което не се ангажира с отговор.
От събраните по делото гласни доказателства:
Във връзка с механизма на ПТП е разпитан свидетеля Р. А. В., която
установява, че е била свидетел на ПТП на 02.10.2022г.. Сочи, че била със
съпруга й, когато се прибирали от центъра. Вървели по ул. „**“ в посока парк
А. и пресекли ул. „**“. Единственото, което си спомня много ясно е, че бил
много слънчев ден. Пресекли ул.“ **“ и се разминали с тази жена. Направили
около 7 - 8 крачки от момента на пресичането в посока Аязмо и чули трясък.
Веднага звъннала на номер 112, а съпруга й оказал първа помощ. Била
изхвърлена на улицата, извън пешеходната пътека. Автомобилът бил спрял
почти до нея. Видяла, че шофьорът е там. Когато излязъл от колата си личало,
че бил притеснен.
По отношение на преживените от ищеца болки и страдания е разпитан
свидетеля Г. И. Г.. Били си вкъщи със съпругата му и децата. Р. излязла до
магазина, който е близо до вкъщи, на 10 минути пеша. Изминало известно
25
време, може би 15 - 20 минути и телефонът звъннал. Обадил се мъжки глас и
казал, че Р. претърпяла ПТП на пешеходна пътека, на ъгъла на улица „**“ и
„Ген. **“. Облякъл се и тръгнал към въпросното място. Когато пристигнал,
видял автомобил, който бил на пешеходната пътека, а съпругата му била на 5 -
6 метра пред пешеходната пътека. Имало много хора, мъж и жена, които и
оказали помощ, пръскали я с вода. Отишъл до нея, тя била в безсъзнание. Две
– три минути след това дошла линейката, оказали и още помощ и тръгнали
към Бърза помощ. В болницата съС.ието било прекалено зле, била в шок,
цялата треперела. Минали няколко рентгена, след което я оставили за лечение.
Обърнал внимание, че и липсвали зъби. На врата имала поставена шина.
Качили я след това в интензивно отделение. Останала три или пет дни в
болницата под лекарско наблюдение. Не можела да става, не можела да се
храни, било много трудно. Когато се прибрала вкъщи започнала да се храни
само с течна храна, трудно подвижна била, поС.но лежала, изпадала в
депресия. Имала синини по тялото. На зъбите имала корони, които започнали
да падат, венците и започнали да посиняват. Извадили и още зъби, защото
започнали за загниват. Счупените зъби също били извадени. Приемала само
течна храна, не можела да дъвче. Основно свидетелят се грижил за нея.
Вземала лекарства доста време - болкоуспокояващи поС.но. Имала поС.но
оплаквания за болки в челюстта. Нищо не споделяла, защото криела болката
си, но видимо била половин човек. Не можела да се грижи за децата, поС.но
лежала. ПоС.но ходили на личния лекар. Този период продължил две години.
ПоС.но изпадала в депресия, не излизала от вкъщи, било я срам. В
последствие започнали да излизат постепенно. Когато се качвала в колата
треперела. Взимала антидепресанти. Разделили се преди 2 месеца. Преди
инцидента посещавала зъболекар, когато имало нужда. Твърди, че не е имала
проблем със зъбите преди инцидента.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
26
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
02.10.2022 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В конкретния случай съдът намира, че ищецът не се е справил с
доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите
от деликтния състав, изразяващи се в противоправно поведение
на застрахования и наличие на причинна връзка между него и претърпените
от нея неимуществени вреди. Не са събрани достатъчно убедителни
доказателства, свидетелстващи за противоправно деяние на сочения за
делинквент, доколкото при внимателен анализ на всички, приобщени по
делото писмени материали, включително приетите експертни заключения
такъв извод не може да бъде формиран. Вещото лице, изготвило
автотехническата експертиза, без всякакви колебания е мотивирало експертно
мнение, че ударът е бил неизбежен, независимо от поведението /скорост,
реакция, маневри/ на водача, като последният не е могъл да го предотврати по
никакъв начин. Скоростта на превозното средство е била в рамките на
разрешената, като същевременно е била съобразена с конкретната пътна
обстановка и не е констатирано друго нарушение на пътно правило от страна
на шофиращия лекия автомобил марка л.а.** с рег.№ **. Водачът е съобразил
поведението си на пътя, спазвайки стриктно предписанията на чл.20 ал.1 и 2
ЗДвП, както и ограниченията на скоростта, въведени с разпоредбата на чл.21
ЗДвП. Скоростта, с която се е движил е давала възможност спокойно да спре и
пропусне стъпилите на пешеходната пътека пешеходци, но не такъв е
процесния случай на ненадейно появяване на пътното платно в
непосредствена близост до движещото се превозно средство.
Нарушения на правилата за движение по пътищата е извършил
пешеходецът, навлизайки внезапно на пътното платно и без да се съобрази с
приближаващите пътни превозни средства- чл.114 т.1 и чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП.
27
Бързото и неочаквано излизане на пътя от страна на ищцата се потвърждава от
свидетелските показания и експертното заключение. По данни на
пострадалата, тя се е движила „бързичко за да пресече по-бързо“. В случая е
налице внезапно навлизане на пешеходката на платното за движение пред
л.а.**. Пешеходката е имала техническа възможност да спре преди да навлезе
на платното и да се огледа в двете посоки. Ако го е направила е щяла да
възприеме приближаващия автомобил и е можела да остане на място за да
изчака неговото преминаване. Това би я забавило с около 4-5 сек. От
показанията на разпитания свидетел, става ясно, че пешеходката се е движила
по тротоара в посока към платното на ул.“**“. Ударът е настъпил и е бил чут
от свидетеля непосредствено след като се е разминал с пешеходката.
Пешеходката не е предприела пресичането от неподвижно положение на
тялото й. Действията на пешеходката са неправилни. Тя не е спряла в зоната на
ограничителния бордюр за да се огледа за приближаващи автомобили, преди
да навлезе на платното за движение. Поради това не е възприела автомобила,
не е установила неговата скорост на движение и разС.ието на което се е
намирал, когато е предприела навлизане на платното. Няма данни да е имало
превозни средства или други зрителни прегради които да ограничават
взаимната видимост между водача и пешеходката. В случай, че ищцата се
беше съобразила с приближаващия я автомобил и с неговата скорост на
движение и не беше предприела пресичане на платното за движение, не би
настъпил удар и тя не би получила травматичните увреждания, които е
получила при процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“.
Законът, обаче, вменява задължения и за пешеходците при движение
по пътищата и едно от тях е уредено в чл.114, т.1 ЗДвП: „На пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на платното за движение“.
Като е навлязла внезапно на пътното платно пешеходката е попаднала в
опасната за спиране зона /в тази връзка тълкувателно решение на ОСНК на
ВКС №106/1983г. по н.д.90/82г./ на моторното превозно средство и на
практика е предизвикал инцидента, а водачът нито е бил длъжен, нито е могъл
да предвиди нейните действия /чл.15 НК/. Водачът на автомобила не е имал
28
техническа възможност да предотврати процесното ПТП със спиране.
След като не е доказан този елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а
именно по делото не е установено наличието на твърдяното противоправно
действие на делинквента, то няма как поведението на водача, което в случая се
явява законосъобразно да бъде в причинна връзка със сочените за настъпили
неимуществени и имуществени последици.
Деянието на Ж. Желев не е противоправно и при липса на юридическите
факти, представляващи състава на деликтното правоотношение няма как да
бъде ангажирана отговорността му за вреди, причинени на ищеца, а от това и
производното договорно задължение на застраховалото гражданската
отговорност на делинквента дружество-ответник да плати поисканото в
настоящото производство обезщетение.
При тези правни изводи искът за непозволено увреждане следва да бъде
отхвърлен без да бъдат обсъждани събраните по делото доказателствата за
наличието на претърпени вреди и техния размер.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 13 555 лв., съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК. Направеното възражение на проц.
представител на ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника
е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като е съобразено с
чл. 7, ал. 2, т. 5 от НВАР.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., **,
чрез адв. В. М. против З., със седалище и адрес на управление гр. С.**, ЕИК:
**, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 50,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
претърпяното ПТП на 02.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 20.12.2022 год., до окончателното им изплащане, като
неоснователен.
29
ОСЪЖДА Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., **, чрез адв. В. М.
да заплати на З., със седалище и адрес на управление гр. С.**, ЕИК: **,
сумата от 13 555 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
30