№ 15047
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110148319 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЗК „Л И“ АД
срещу С О обективно съединени искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1,
т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати следните суми: сума в размер на 737,13 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ и образувана застрахователна щета № 5000-1261-22-250797, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
(14.08.2024 г.) до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер
на 190,57 лева за периода от 12.07.2022 г. до 12.08.2024 г.,.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.03.2022 г. около
20:30 в гр. София, л. а. А, модел *** с peг. № ***, управляван от П. В., по
време на движение по ул. „БР“ с посока на движение ул. „СН, на
кръстовището между двете улици, преминава през необезопасена и
несигнализирана неравност /шахта/ на пътното платно, като в резултат на това
са нанесени имуществени вреди на застрахования при ищцовото дружество по
застраховка „Каско“ лек автомобил. Сочи се, че след подадено заявление е
образувана щета № 5000-1261-22-250797, по която било определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 737,13 лева. Сочи се, че
до ответника, в качеството му на стопанин на пътя, била изпратена регресна
покана за възстановяване на сумата, но плащане не постъпило, като С О
формулирала отказ да възстанови сумата. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
Ответникът, С О, оспорва исковете. Твърди, че ПТП не е настъпило по
описания механизъм и вредите не са причинени от необезопасено
препятствие. Оспорва материалната доказателствена сила на представения
1
двустранен констативен протокол, тъй като длъжностното лице не е възприел
факти от процесното ПТП, а е възпроизвел казаното от водача на л.а. Прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила поради
несъобразяване на скоростта с пътните условия, в нарушение на чл. 20, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Сочи, че посочената шахта се
намира на тротоарната, а не на пътната настилка. Моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице помагач „ЕМП“ ЕАД, оспорва исковете. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че шахтата се намира на тротоара.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
От приложена Застрахователна полица № 93002110041300 по
застраховка „Каско“ на МПС се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил, П. Н. В., със срок на валидност от 23.06.2021 г. до 22.06.2022 г.,
покриващ датата на инцидента.
От приетия по делото Протокол за ПТП № 1795598 от 07.03.2022 г.,
съставен от органите на МВР, в който е отразено, че на посочената дата в
20:30 ч. на кръстовището на ул. „БР“ и ул. „СН“ управляваният от П. В.
автомобил „А8 е преминал през необезопасена шахта с остри ръбове на
пътното платно, като видимите щети са по двете леви гуми.
По делото е приложено уведомление за настъпило застрахователно
събитие, подадено от водача, от което се установява, обстоятелствата около
ПТП-то и се констатират уврежданията по предна и задна лява гума.
По делото е била образувана застрахователна преписка „щета № 5000-
1261-22-250797“, по която е съставен Доклад по щета, от който е видно, че
събитието е прието за покрит риск и е определено обезщетение в размер на
665,13 лв. за увреденото МПС и 72,00 лв. за разходи по репатриране, или общо
737,13 лева.
От представената по делото Фактура № *** се установява, че е била
извършена услуга „Пътна помощ“ на стойност 72,00 лева.
От приложеното по делото платежно нареждане от 07.04.2022 г. се
установява по безспорен начин, че ищецът е изплатил на застрахования П. Н.
В. обезщетение в общ размер на 737,13 лева.
Приложена е покана до С О от 29.06.2022 г., с която ищецът е предявил
регресната си претенция, както и Писмо-отговор от 12.07.2022 г., с което
общината е отказала плащане, считайки претенцията за необоснована.
От показанията на свидетеля П. Н. В. се установява, че през 2022 г.
свидетелят, управлявайки лек автомобил А А8, е претърпял ПТП. Причината
за инцидента е попадането на автомобила в „остра шахта“, намираща се
директно на пътното платно на кръстовището между ул. „Св. Н“ и ул. „БР“ в
кв. Б. Вследствие на удара са увредени двете леви гуми на автомобила.
Свидетелят уточнява, че събитието е настъпило вечерта, през зимата, като
шахтата е била „трудно видима“, а заобикалянето – „невъзможно“ поради
2
наличието на спрели коли. Установява се също, че след инцидента на място са
пристигнали полицейски органи, които са съставили протокол и са
констатирали, че причина за щетите е именно въпросната шахта.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П. Н. В., тъй като
възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични
възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
От приетата по делото автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице инж. Д. С., и от разпита на свидетеля П. Н. В. – водач на увредения
автомобил, се установява безспорно механизмът на настъпване на
произшествието. На 07.03.2022 г. около 20:30 часа, лек автомобил „А8 с рег. №
***, движейки се по ул. „СН“, при извършване на ляв завой към ул. „БР“ в
посока ул. „Панорамен път“ в гр. София, кв. Б, преминава през необезопасена
шахта с остри ръбове, намираща се на пътното платно. Свидетелят В.
потвърждава, че инцидентът е станал вечерта, при ограничена видимост, като
в резултат на удара в шахтата е „сцепил“ двете леви гуми на автомобила.
Причинно-следствената връзка между описаното ПТП и щетите по
автомобила е категорично установена. Вещото лице заключава, че
уврежданията – предна лява гума и задна лява гума – се намират в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието от 07.03.2022 г. Тези щети
напълно съответстват на показанията на свидетеля В..
Размерът на причинените вреди, изчислен от вещото лице на база
средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на 871,22 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че е
предявен иск и правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл 45
от ЗЗД, който се обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: 1)
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2)
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3)
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45
ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените
вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасено и необозначено пропадане на
пътна настилка, вид и размер на претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещното си
правонамаляващо възражение за съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е имало сключен действащ договор за
застраховка „Каско“. При действието на този договор е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 737,13 лева. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
3
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за
удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против
делинквента. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно
основание чл. 410 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума
на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане.
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. София. Съгласно чл. 167, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община София е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. Когато правото на
собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните
последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е
възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване
на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл
са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай, ответната община е и
собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на
това, че наличието на шахта на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община София е
възложила изпълнението на очертаните по- горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано
като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат,
че уврежданията са причинени от попадане на автомобила в несигнализирана
4
шахта на пътното платно.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл. 410 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско
Стандарт”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на лек
автомобил А, модел ***, с рег. № ***, направено от ответника и от третото
лице помагач, което съдът намира за недоказано. Съгласно трайната практика
на ВКС, обективирана в Решение №206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. по
описа на ВКС, Решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/2013г. по описа на
ВКС и др, е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от увредения, водещо до намаляване
на дължимото обезщетение. Самото такова поведение на увредения, което се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, би могло да
обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В настоящия
случай по делото не се установи такова поведение на водача на увредения лек
автомобил, нарушаващо правилата за движение по пътищата, което да е в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Нещо повече - бе установено,
че шахтата не е била сигнализирана или обезопасена по някакъв начин, за да
може водачът да се съобрази с нейното наличие и да я избегне. От показанията
на свидетеля се установява, че инцидентът е настъпил вечерта, при затруднена
видимост, при разминаване с друг автомобил, което изключва груба
небрежност.
Неоснователни са възраженията на ответника, че поради неточното
установяване точно къде и с какви размери било препятствието (шахта) на
пътя не носел отговорност. Напротив, ищецът няма за задължение да установи
конкретно и точно – с километър или ясно установяемо място къде е спукал
гума, респ. няма за задължение и не може, вкл. поради липса на експертни
познания да изследва препятствието. Единственият релевантен факт е да се
установи, че ПТП-то е настъпило на път, за чиято поддръжка отговорност
носи ответника.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена шахта, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – гр. София, от което ПТП са настъпили процесните вреди,
които са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу С О
за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза доколкото
стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, предявеният иск се
явява доказан в пълния му размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил
поканен от ищеца да плати. Ответникът е бил поканен да възстанови
5
платеното от ищеца обезщетение с покана от 29.06.2022 г., с която ищецът е
предявил регресната си претенция, като и писмо-отговор от 12.07.2022 г.,
общината е отказала плащане, считайки претенцията за необоснована
В този смисъл изискуемостта е настъпила на 12.07.2022г., съгласно чл.
84 ал. 2 ЗЗД, поради което искът за забава е основателен за периода, за който е
предявен от 12.07.2022 г. до 12.08.2024 г., за размера от 190,57 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е
претендирал разноски в исковото производство в общ размер на 750 лева,
които следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, ЕИК ***, да заплати на ЗК "Л И" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „СШ“ № 67А, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 737,13 лева (седемстотин тридесет и седем
лева и тринадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 5000-1261-22-250797, образувана по ПТП,
реализирано на 07.03.2022 г. в гр. София с МПС „А8 с рег. № ***, поради
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното
платно, както и сумата в размер на 190,57 лева (сто и деветдесет лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
12.07.2022 г. - 12.08.2024 г., както и законната лихва върху главницата от
737,13 лева, считано от подаване на исковата молба в съда (14.08.2024 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ***, да заплати на ЗК "Л И" АД, ЕИК *** , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лева, сторени разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „ЕМП“ ЕАД, като трето
лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6