№ 142
гр. Тетевен, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100013 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск,за заплащане на обезщетение с основание чл.221,ал.2 от
КТ,в размер на 780.00 лева.
Ищецът твърди,че по силата на трудов договор №к ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника,в рамките на което последният е заемал длъжността „работник
строителство“.Трудовият договор е сключен за неопределено време с уговорено месечно
брутно възнаграждение в размер на 780.00 лева.
По време на действие на трудовото правоотношение ответникът извършва тежко
нарушение на трудовата дисциплина,,поради което на 11.11.2023г,след изискване от него на
писмени обяснения,му е връчена заповед №с за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.
На основание чл.221,ал.2 от КТ ответникът дължи на ищеца-работодател
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на основание чл.221,ал.2
от КТ в размер на 780.00 лева,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
От представените поделото писмени доказателства,съдът приема за установено
1
следното:
Представен е от ищеца трудов договор №к сключен между страните по
делото,съгласно който ищецът е възложил ,а ответникът е приел да изпълняла длъжността
„работник строителство“,с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780.00
лева.Трудовият договор е сключен като безсрочен.Представена е и длъжността
характеристика за длъжността.
Приложено е искане за даване на обяснение за извършено дисциплинарно нарушение
от ответника,изразяващо се в неявяване на работа в периода 02.03.2023г-16.03.2023
година.Искането е връчено на ответника.
Приложена е заповед №с,за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
ответника,както и за прекратяване на трудовото правоотношение между страните,считано от
датата на получаване на заповедта.
Заповедта е връчена на съпругата на ответника на дата 08.08.2023 година.Също и от
ЧСИ с рег.№879 на КЧСИ на дата 11.11.2023 година.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По предявения иск с посоченото правно основание-чл.221,ал.2 от КТ, в тежест на
ищеца е да установи,възникнало трудово правоотношение между страните, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение на
работника, размера на брутното трудово възнаграждение и срока на предизвестието при
безсрочно трудово правоотношение, каквото е съществувалото между страните.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че е
съществувало трудово правоотношение между страните и същото е било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а именно поради дисциплинарно уволнение на работника.
Заповедта е връчена на ответника,като ищецът приема по-късно извършеното връчване на
дата 11.11.2023 година.
Никоя от страните не поддържа в производството твърдения, че законността на
уволнението е била оспорена от работника по реда на чл. 344, ал. 1 КТ.
Според настоящия съдебен състав законосъобразността на заповедта за уволнение не
може да се оспорва инцидентно в друг процес, в случая с възражение срещу иска на
работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ. Съдът също така не разполага с правомощие да преценява
дали правоотношението е следвало да бъде прекратено на друго основание от отразеното в
акта, с който е извършено уволнението. В този смисъл е напр. решение № 313 от 21.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г.о.
Поради това съдът намира исковата претенция за установяване дължимостта на
вземане в размер на едно брутно трудово възнаграждение /сумата от 780.00 лева/ за
основателна и доказана по размер. Същата следва да бъде уважена, доколкото страните не
спорят, че с трудовия договор е уговорено едномесечно предизвестие, а размерът на
брутното трудово възнаграждение е определен в договора и по отношение размера на
2
същия страните също не спорят.
При тозиш изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените разноски в производство,възлизащи на сумата от 450.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА,на основание чл.221,ал.2 от КТ, Х. П. Н.,ЕГН:********** от с,Лов.обл.,да
заплати на „В. ИНЖЕНЕРИНГ“-ООД,с ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление
в град София 1278,район Сердика,кв.Бенковски,ул.“Оралица“ №24,представлявано от
управителя А. В. В.,чрез пълномощника по делото адвокат И.-САК,сумата от
780.00/седемстотин и осемдесет/лева,представляваща обезщетение за неспазен 30-дневен
срок на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение,възникнало въз основа на
Трудов договор №к,прекратено със Заповед №с за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 06.01.2025г до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Х. П. Н.,ЕГН:********** от
с,Лов.обл.,да заплати на „В. ИНЖЕНЕРИНГ“-ООД,с ЕИК: *********,със седалище и адрес
на управление в град София 1278,район Сердика,кв.Бенковски,ул.“Оралица“
№24,представлявано от управителя А. В. В.,чрез пълномощника по делото адвокат И.-САК
,сумата от 450.00/четиристотин и петдесет/лева,представляващи сторени разноски в
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3