№ 1704
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в заседание при закрити врати
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20251100901287 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на “АУТО ХАУС - 23” ЕООД с ЕИК:
*********, с искане за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на
чл. 625 ТЗ, на основание неплатежоспособност на дружеството.
На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства:
неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото
състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на
активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на
наличното имущество и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е извършвал стопанска дейност с предмет
обучения за придобиване на ключови компетентности, професионално ориентиране,
консултантска и рекламна дейност, различни видове услуги – преводачески, консултантски,
рекламни, информационни, програмни и други, както и всяка друга дейност незабранена от
закона.
Молителят е посочил в молбата си и като основание за откриване производството по
несъстоятелност- настъпила неплатежоспособност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
1
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер. Изводът за
съществуване на състоянието на неплатежоспособност се прави въз основа на анализ на
цялостното икономическо състояние на дружество в определен период от време, като
основни фактори при определяне на наличието или липсата му са коефициентите за
ликвидност, събираемост и финансова автономност, след установяване на обстоятелството
дали длъжникът притежава достатъчно краткотрайни активи (такива, които участват
еднократно в производствения процес и могат в кратък период от време да се превърнат в
парични средства), с които да погасява своите текущи или краткосрочни задължения или
коефициентите за обща ликвидност.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори.
В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е спрял плащанията по
падежирали публичноправни вземания, както и на задълженията си към своите доставчици
2024 година. Според заключението на вещото лице публичноправните задължения по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК включват дължими суми за данъци и осигуровки,
издаден ревизионен акт и начислени лихви и най-старите незаплатени такива са с падеж
през м. 04.2024 година (Приложение 1 та съдебно-счетоводната експертиза). Както тези
задължения, така и установените към доставчици обективно са свързани с търговската
дейност на дружеството и са изискуеми (изискуемостта на публичноправните задължения
настъпва след датата, на която изтича срокът за доброволното плащане на тези задължения,
посочен конкретно в Приложение 1 от заключението). От посоченото следва извод, че
търговецът е спрял плащанията и предположението по чл. 608, ал. 3 ТЗ е приложимо в
конкретната хипотеза.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът взима предвид данните от съставените ГФО и балансите на дружеството,
както и заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза за
определяне стойностите на коефициентите за ликвидност. Вещото лице е изготвило
заключението, съобразно данни от баланса на дружеството, съобразно доказателствата по
делото и счетоводните документи и данни, предоставени от НАП и при извършената
проверка в счетоводството на молителя, като е изследвало период от време от регистрация
на дружеството на 09.06.2023 г. до 2025 г.
За периода на счетоводната 2023 година, вещото лице е констатирало, че дружеството е
подало Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството от 27.06.2024 г., т.е.
декларирано е, че през отчетния период 2023 г. не е осъществявало търговска дейност.
За счетоводната 2024 година се установява, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на
29.01.2024 година, като има 947 585,81 лева– общо приходи и 1 626 640,30 – общо разходи
или е реализирало отрицателен финансов резултат (загуба). По балансови стойности
краткотрайните пасиви (2206 хил. лева) надхвърлят значително тези на осчетоводените
2
краткосрочни активи (1527 хил. лева), което е довело до положителни стойностите на
коефициентите за ликвидност. В отговора на задача първа вещото лице подробно е описало и
структурата на активите и пасивите на дружеството за всяка от отчетните години в периода,
като по делото не се събраха доказателства да са били налице и други бързоликвидни
активи, които не са взети предвид от вещото лице, съответно – други, неотчетени парични
задължения. В отчетната 2025 година (към 31.10.2025 година) настъпва драстична промяна в
посока влошаване финансовите показатели на дружеството, като краткосрочните пасиви с в
размер на 1920 хил. лева към съответен краткотраен актив от 6хил. лева. Тоест,
дружеството е реализирало отрицателен финансов резултат, което се установява от
годишните финансови отчети, като балансовите стойности на краткотрайните задължения
надхвърля тези на осчетоводените краткосрочни активи. При съпоставяне на стойностите, е
видно и че същите водят до резултати за коефициентите за обща ликвидност значително под
препоръчителните норми за сектора, тъй като краткотрайните задължения надхвърлят
многократно краткосрочните активи, като под препоръчителните стойности са и останалите
коефициенти за ликвидност.
Анализът на финансовото състояние на дружеството разкрива трайна и силно изразена
тенденция към неговото влошаване, произтичаща от съпоставката на краткосрочни
задължения в значителен размер спрямо рязко намаляване на краткосрочни активи. Така към
края на изследвания период коефициентите за ликвидност сочат за необратимо изпадане в
зависимост от кредиторите и липса на финансова автономност. Коефициентите за
ликвидност през 2024 година и 2025 година, които са под референтните стойности сочат на
невъзможност за дружеството да покрива своите краткосрочни задължения, като към
31.10.2025 година структурата на актива сочи на рязко намаляване на бързоликвидните
активи. Следователно, дружеството е неплатежоспособно и изпитва затруднения да посреща
задълженията си, зависимо е от своите източници на финансиране, в отчетните периоди е
реализирало отрицателен финансов резултат, което води до отрицателни стойности и на
собствения капитал, а нивото на пасивите е критично за целия период.
Следователно, съвкупната преценка на данните и финансовият анализ към датата на
която е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочат на
извод за трайно влошено финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на
неплатежоспособност, което е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания по
търговските си задължения – липса на достатъчно бързоликвидни активи. По делото няма
доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е придобило други
бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни задължения, които да са и от
естество да окажат влияние върху стойностите на коефициентите и икономическото
състояние на търговеца. Търговецът не притежава дългосрочни материални активи, няма
заети по трудов договор лица и няма доказателства да извършва стопанска дейност през
2025 година, като е дерегистрирано по ЗДДС на 30.06.2025 година. Затова, при тези мотиви,
съдът намира, че дружеството вече не е финансово автономно и е изпаднало в състояние на
зависимост от своите източници на финансиране, което състояние не е временно и
обратимо.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към
повечето кредитори с изключение на НАП, предполага състояние на неплатежоспособност,
съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция
се носи от длъжника, който не стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в
производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му
за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от
чл. 631 от ТЗ). Напротив, няма никакви данни към датата на устните състезания дружеството
3
да участва в стопанския оборот и да извършва, каквато и да е икономическа дейност или
данни за възможност за подновяване извършването на такава, което сочи именно на
трайност и необратимост на състоянието на неплатежоспособност на дружеството.
В обобщение може да се заключи, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност спрямо молителя.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността.
В установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната
дата съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения
по причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Допълнително, практиката е възприела и подхода, при определяне на най-ранната дата да се
държи сметка за момента, когато е спряно плащането на изискуемите парични задължения
не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори /Решение № 220/07.02.2018 година
по т. д. № 758/2017 година, ВКС, ТО и др./. С тези уточнения, тя се определя според най-
ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника и невъзможността да поеме своите текущи
задължения. От заключението на вещото лице е видно, че през 2024 година длъжникът е
имал изискуеми парични задължения в определен размер, които не е погасил в срок. Тоест,
от тази отчетна година е налице и трайна тенденция за търговеца да генерира допълнителни
задължения, при съответна невъзможност да покрива същите със своите активи, при липса
на стопанска дейност и действия с цел подобряване финансовото състояние. Именно поради
това съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е настъпила през 2024
година, но тъй като липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът
приема, че предпоставките са установени към 31.12.2024 година, когато вече са налице
изискуеми и непогасени задължения и едновременно с това - обективна невъзможност за
погасяването им.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Не се установява, какво да е
имущество на длъжника, което да бъде реализирано посредством възможността за
предварително осребряване и предпоставките на чл. 639б ТЗ. Наличните суми по банковите
сметки на длъжника са в минимални и недостатъчни размери за осигуряване издръжката на
производството по несъстоятелност дори и за период от месец. Отделно, предвид нормите
на чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано
по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се
спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на заинтересованите лица /сред които и
длъжника/ да предплатят сума за началните разноски, като им е указал последиците по чл.
632, ал. 1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от
съда срок не е предплатена от кредиторите определената сума за покриване на началните
разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “АУТО ХАУС - 23” ЕООД, ЕИК: ********* и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на “АУТО ХАУС - 23”
ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на “АУТО ХАУС - 23”
ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на “АУТО ХАУС - 23”
ЕООД, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “АУТО ХАУС - 23” ЕООД, ЕИК: *********.
СПИРА производството по т.д. № 1287/2025 г. по описа на Софийски градски съд, VI-3
състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде
внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 3 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат
възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а
длъжникът – заличен, като спиране на делото на основание недостатъчно налично
имущество се допуска само веднъж в производството.
ОСЪЖДА “АУТО ХАУС - 23” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “АУТО
ХАУС - 23” ЕООД, ЕИК: ********* е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като
се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение.
Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в
едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5