Р Е Ш Е Н И Е
№ 55 06.01.2020г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1166 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД и
допълнителна молба от *** се твърди, че на ***г. било подписано Приложение *
към Рамков договор за продажба на вземания от ****г. между „АСВ” ЕААД и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който вземането по договор за
потребителски кредит от ***г., сключен с ответника, било прехвърлено на ищеца.
До него били изпратени два броя уведомления за извършената цесия. Твърди се, че
по силата на договора за кредит на ответника бил отпуснат кредит за покупка на
стоки или услуги – 7 900 лв., като кредитополучателят се съгласил да
заплати и такса в размер на 158 лв., или общ размер на кредита от 8 058
лв. Връщането му следвало да стане на ** брой равни вноски. Кредитът се
олихвявал с лихва, с фиксиран процент за целия срок на договора от 8.71 %, или
договорената лихва по кредита била в размер на 3 501 лв. Връщането на
кредита следвало да стане до ***г., на равни месечни вноски, всяка от които в
размер на 192.65 лв., с първа вноска – ***. Предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за заплащане на
месечните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила
предсрочна изискуемост, като се съдържа позоваване на чл.5 от Условията на договора.
Същата била настъпила от дата *** – падежът на тринадесетата погасителна
вноска. При забава в плащането, кредитополучателят дължал и обезщетение за
забава за периода от *** до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
общ размер от 728.24 лв. Погасената от лицето сума била в общ размер от
2 251.60 лв. С допълнителна молба се прецизира петитумът на исковата
молба, като се прави искане за установяване на вземания в размер на
7 656.45 лв. главница, 168.69 лв. договорна лихва от *** – падеж на първа
неплатена вноска до *** – настъпване на предсрочната изискуемост, 2 727.37
лв. обезщетение за забава от *** до датата на подаване на заявлението в съда.
Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като е посочено,
че от длъжника по делото било подадено възражение, поради което се и
предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение,
с което да се признае за установено съществуване на вземанията в посочения
по-горе размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност е
направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
7656.45 лв. –главница за периода от *** до ***, 168.69 лв. договорна лихва от ***
до ***, 2727.37 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от *** до
подаване на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен
отговор от ответника, със становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Не било вярно твърдението, че ответникът е уведомен за
извършената цесия. Липсвал негов подпис на представените писма. Не можело да се
приеме и че е уведомен с подадената искова молба, тъй като съобщаването
следвало да се направи от цедента, а не от цесионера. Поради това цесията не
била произвела действие и ищецът не бил активно легитимиран. Поради това е
направено искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено Ч.Р.Ч. да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 7 656.45 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, предсрочно изискуем, 168.69 лв. възнаградителна лихва от *** до ***, 2 727.37 лв. обезщетение за забава за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за ДТ в размер на 211.05 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Представен е договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ч.Р.Ч., с чиста стойност на кредита 7 900 лв., ЛП: 8.71 %, ГПР: 10.01 %, като заемът е следвало да се върне на ** бр. вноски, при сума от 192.65 лв., с първа вноска – *** и последна вноска – ***, ведно с Условия по договора.
Представени са декларация за предоставяне на лични данни от *** от Ч.Р.Ч., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** между „АСВ“ ЕАД, в качеството му на купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на продавач, с предмет прехвърляне и продажба на вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, ведно с Приложение № * към него, в което са включени и вземанията по процесния договор № *** от ***, сключен с Ч.Ч..
По силата на представеното пълномощно, „АСВ” ЕАД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу тях.
По делото е представено уведомително писмо до Ч.Ч. от *** от цедента, чрез цесионера, ведно с известие за доставяне, с отметка „пратката непотърсена“.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което стойността на кредита, предмет на договора от *** е преведена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на Ч.Р.Ч. на ***, с платежно нареждане. По договора за кредит били постъпили суми от по 192.65 лв. на дати ***, ***, ***, ***, с които плащания била погасена главница в размер на 421.27 лв., възнаградителна лихва в размер на 230.85 лв. и главница по застраховка в размер на 118.48 лв. След приспадане на погасените суми оставали непогасени задължения в размер на 7 478.73 лв. главница, 177.72 лв. застраховка и 1 650.95 лв. възнаградителна лихва, за периода от *** до ***. Посочени са от вещото лице задълженията от *** до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и от *** до ***. Обезщетението за забавено плащане от *** до *** – датата на подаване на заявлението, било в размер на 728.96 лв., а за периода от *** до *** – на подаване на исковата молба в съда, било в размер на 888.47 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че срещу издадената заповед за изпълнение № *** от *** в срок е постъпило възражение от длъжника, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че е налице валидна договорна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Ч.Р.Ч., по силата на сключения договор за потребителски паричен кредит *** от ***.
С исковата молба се твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения изтича на ***, но поради това, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Не се споделят твърденията, че доколкото заемодателят е небанкова финансова институция, не е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Посоченото разрешение цели да защити интересите на потребителите като по- слаба страна в правоотношението, поради което, независимо че се отнася за договори за банков кредит, следва да намери приложение при всички потребителски кредити, включително и тези, по които кредитор не е банка, а небанкова финансова институция, тъй като потребителят по тях не може да бъде поставен в по- неблагоприятно положение спрямо потребителя по договор за банков кредит. В настоящия случай, доколкото по делото не се установява кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то същата не е настъпила и предявените установителни искове, основаващи се на настъпването й, следва да се отхвърлят като неоснователни.
При тези изводи следва се приеме, че е настъпило условието за разглеждане на предявените при условията на евентуалност в исковата молба осъдителни искове за сумата от 7 656.45 лв. главница за периода от *** до ***, 168.69 лв. договорна възнаградителна лихва от *** до ***, 2727.37 лв. обезщетение за забава от *** до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Към исковата молба е приложено пълномощно, по силата на което „АСВ“ ЕАД е упълномощено от цедента да уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***. Приложено е и уведомително писмо, с които се уведомява длъжникът за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит. Посочените документи са връчени заедно с исковата молба и приложенията й на пълномощника на ответника, поради което така извършеното връчване следва да се приеме, че представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г., І т.о./, поради което възраженията на пълномощника, че длъжникът не е бил уведомен за цесията са неоснователни. Тъй като действията по съобщаването на цесията на длъжника не са от личен и незаместим характер, то няма пречка предишният кредитор да упълномощи и друго лице, вкл. цесионера, да ги извърши от негово име, а със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем /в този смисъл- Решение № 204 от 25.01.2018г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г. І т.о./. От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по договора са платени съответните вноски от дати ***, ***, ***, ***. Съгласно клаузата на чл.5 от Условията по договора за кредит кредиторът има право да обяви вземанията си по него за предсрочно изискуеми при просрочване на две или повече месечни вноски по кредита, считано от датата на втората непогасена вноска. Предвид горното с оглед обстоятелството, че ответникът е преустановил заплащане на вноски по кредита, следва да се приеме, че за кредитора е възникнало правото по цитираната клауза от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. От заключението на приетата експертиза се установява, че непогасената главница по кредита е в размер на 7 478.73 лв., на непогасената главница по застраховка – 177.72 лв., или главница в общ размер от 7 656.45 лв. за периода от *** до ***; договорна лихва – 1 650.95 лв., поради което съдът намира, че предявените осъдителни искове за главница в размер на 7 656.45 лв. и договорна лихва в размер на 168.69 лв. за периода от *** до ***. /с оглед диспозитивното начало в процеса/ са основателни и следва да се уважат. Тъй като по делото се установи, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена и настъпила към посочената от кредитора дата- ***, то претенцията за сумата от 2 727.37 лв.- обезщетение за забава за периода от *** до датата на подаване на исковата молба в съда – *** е неоснователна и следва да се отхвърли. Съгласно задължителните указания, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС главницата от 7 656.45 лв. следва да се присъди, ведно със законната лихва върху нея от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, която е ***, когато на пълномощника на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията й, до окончателното й заплащане. Искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по осъдителните искове съобразно уважената част от тях. Разноските на ищеца са в размер от 211.25 лв. ДТ и 150 лв. депозит за вещо лице. При тези данни и предвид уважения размер на предявените искове, на страната следва да се присъдят разноски в размер на 267.88 лв. От ответната страна се претендира заплащане на пълномощника на ответника на възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА, поради което и предвид чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е в размер на 846.57 лв. Съобразно отхвърлената част на предявените осъдителни искове, на пълномощника на ответника следва бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер на 218.80 лв., платимо от ищцовото дружество.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. против Ч.Р.Ч., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 7 656.45 лв. /седем хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 45 ст./ главница за периода от *** до *** по договор за потребителски кредит № *** от ****, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване, 168.69 лв. /сто шестдесет и осем лева и 69 ст./ договорна лихва за периода от *** до ***, 2 727.37 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и 37 ст./ обезщетение за забава от *** до ***, за които суми е издадена Заповед № ***от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА Ч.Р.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата в размер на 7 656.45 лв. /седем хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 45 ст./ главница за периода от *** до *** по договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до окончателното й погасяване, както и сумата в размер на 168.69 лв. /сто шестдесет и осем лева и 69 ст./ договорна лихва за периода от *** до ***, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 2 727.37 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и 37 ст./ обезщетение за забава от *** до ***, както и по претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – *** до датата на обявяването на предсрочната изискуемост - ***.
ОСЪЖДА Ч.Р.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 267.88 лв. /двеста шестдесет и седем лева и 88 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. да заплати на ***Ж.Ч.,*** сумата от 218.80 лв. /двеста и осемнадесет лева и 80 ст./ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.