№ 42
гр. Бургас, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501984 по описа за 2021 година
С Решение № 1091 от 01.10.2021г., постановено по гр. дело №
3909/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е осъден Д. СТ. Д. да заплаща
на СВ. Д. Д. със съгласието на нейната майка – Р. Д. Ф. месечна издръжка в
размер на 163 лева, считано от подаване на исковата молба на 02.06.2021г. до
настъпване на причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане,
като е отхвърлен иска над присъдената сума от 163 лева до пълния
претендиран размер от 300 лева.
С цитираното решение е осъден Д. СТ. Д. да заплати на СВ. Д. Д.
със съгласието на нейната майка – Р. Д. Ф. сумата от 874, 80 лева,
представляваща дължима издръжка на момичето за периода от 02.06.2020г. до
01.06.2021г., като е отхвърлен иска за присъждане на издръжка за минало
време над присъдената сума до пълния претендиран размер от 3 600 лева.
Против постановеното решение в частта, в която е присъдена
издръжка в полза на С.Д. за сума в размер на 874, 80 лева, представляваща
издръжка за минало време е депозирана въззивна жалба от Д. СТ. Д.. С
жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в
1
атакуваната му част и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което претенцията в тази й част да бъде отхвърлена. В
жалбата се посочва, че в тази му част решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил с материалните
възможности на жалбоподателя, със здравословното му състояние, както и не
е обсъдил наличието на обективна невъзможност от негова страна да заплаща
претендираната издръжка по чл. 149 от СК, наред с тази по чл. 143 от СК. В
жалбата се посочва, че заплащането на издръжка за минало време се явява
непосилно за жалбоподателя – доходите, с които разполага месечно са
инвалидна пенсия и социална помощ, не притежава недвижимо имущество,
живее безвъзмездно в дома на своя брат и съобразно решението на ТЕЛК е
намалена трудоспособност от 65%.
Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява
и не изразява конкретно становище по основателността на депозираната
въззивна жалба.
Ответната страна по въззивната жалба – СВ. Д. Д., действаща в
производството чрез нейната майка и законен представител Р. Д. Ф. не
депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по
основателността на депозираната жалба. Не се отправя искане за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна – СВ. Д. Д. – непълнолетна
се явява лично и със своята майка – законен представител и даваща съгласие
за водене на производството – Р.Ф. оспорва депозираната въззивна жалба и
претендира атакуваното решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Бургас са предявени два иска от СВ. Д. Д.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител – Р. Д. Ф.
против Д. СТ. Д., с които се претендира да бъде осъден ответника да заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лева месечно, както и издръжка за периода
2
от 12 месеца, предхождащ инициирането на настоящото производство.
Ответната страна по предявените искове – баща на
непълнолетното дете – Д. СТ. Д. депозира пред съда отговор на предявените
искове, в който посочва, че е със силно влошено здравословно състояние и не
разполага с парични средства, за да осигури издръжка на своето дете.
За да уважи предявената претенция за заплащане на издръжка за
минало време, първоинстанционният съд посочва, че се дължи издръжка за
минало време на непълнолетното дете за една година назад, определена в
минималния й размер, предвид здравословното на бащата, но тъй като той е
заплащал определени минимални суми през посочените месеци, съдът ги е
взел предвид, приспаднал ги е от общата дължима сума и е присъдил
издръжка в размер на 874, 80 лева. Съдът е отчел и обстоятелството, че за
периода от една година преди предявяване на иска минималната работна
заплата е претърпяла промяна и от 2021г. размерът й е завишен.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
решение съобразно защитните доводи и възражения на страните в пределите,
очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
По делото от представеното Удостоверение за раждане, изд. от
Община Ямбол въз основа на Акт за раждане № 0195 от 14.03.2004г.
безспорно се установява, че СВ. Д. Д. е родена на 13.03.2004г. от майка – Р.Д.
Шекерова и от баща – Д. СТ. Д. и понастоящем е на 17 години.
По делото са представени множество писмени доказателства, от
които се установява, че бащата на детето е с влошено здравословно състояние
– на Д. СТ. Д. с Експертно решение № 91098 от 10.06.2021г. на ТЕЛК при
„Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ АД – гр.
Ямбол му е призната 65% неработоспособност, а състоянието му до датата на
експертното решение е 80% и с Разпореждане от 01.01.2021г. на НАП – ТД –
Ямбол му е разпоредено изплащане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в размер на 315 лева. От доказателствата по делото се
3
установява и обстоятелството, че от страна на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ямбол за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2021г. на Д.Д. са
изплатени добавки в размер на около 54 лева месечно.
По делото са изготвени два социални доклада – от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас по отношение на непълнолетното дете, тъй
като С.Д. живее в гр. Бургас заедно със своята майка и от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Ямбол, тъй като бащата на детето – Д. СТ. Д.
живее в гр. Ямбол. От изготвените социални доклади се установява
обстоятелството, че понастоящем детето СВ. Д. Д. е на 17 години и се обучава
в 11 клас в Професионална търговска гимназия – Бургас. Майката на детето –
Р. Д. Ф. работи през летния сезон от няколко години като работник – кухня в
хотел с брутно трудово възнаграждение в размер на 960 лева, а след
приключване на сезона работи в гр. Бургас почасово на различни места. От
изготвения доклад се установява, че майката на детето има наложен запор на
своето трудово възнаграждение, тъй като изплаща кредит и реално получава
сума в размер на 680 лева, а заедно със своето дете – С.Д. живеят под наем в
апартамент в гр. Бургас.
От изготвения социален доклад се установява и обстоятелството,
че бащата на детето – Д. СТ. Д. понастоящем живее в гр. Ямбол в апартамент,
който е собственост на неговия брат. Установява се, че Д.Д. е пенсионер по
болест и получава инвалидна пенсия в размер на 289, 54 лева, като заявява, че
по-голямата част от средствата му са необходими за поддържащи го
лекарства и за пътуване до болница за лечение. Установява се и
обстоятелството, че бащата на детето е осигурявал потребностите на детето
от дом, храна, дрехи, здравни и образователни потребности, но след като му
откриват заболяване е претърпял операция и е станало невъзможно да се
грижи за детето.
По делото са представени и доказателства, от които се установява,
че бащата на детето е изпращал малки суми в съответствие с неговите
възможности, както и е заплащал сметки за телефон и интернет на своето
дете.
На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. Съобразно ал. 2 от цитираната
4
разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
На основание чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди предявяването на иска.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че детето СВ. Д. Д. е родена на 13.03.2004г. и е безспорно, че с оглед
на нейната възраст, баща й – Д. СТ. Д. й дължи издръжка. Предвид
обстоятелството, че детето не е навършило осемнадесет години издръжката от
нейните родители се дължи независимо дали те са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Както бе посочено по-горе – в
конкретния случай бащата на детето – Д. СТ. Д. е в лошо здравословно
състояние, но дори и това му състояние не го освобождава от задължението
му да заплаща месечна издръжка на своето дете, като минималният размер на
дължимата издръжка е определен в чл. 142, ал. 2 от СК и съдът не би могъл да
определи издръжка под този размер, дори и родителят да не е в състояние да я
осигури по обективни причини. Постановявайки своето решение, Районен съд
– Бургас е съобразил обстоятелството, че издръжка за минало време се дължи
за една година назад, както и е съобразил, че в определени месеци Д. СТ. Д. е
изпращал суми на своето дете и от дължимия размер на издръжката е
приспаднал тези заплатени суми. При това положение, настоящата инстанция
намира, че съдът е съобразил определените за страната размери на
минималната работна заплата и съответно е определил минималните размери
на дължимата издръжка за 2020г. и за 2021г. и я е присъдил за една година
преди предявяване на иска изцяло в съответствие с разпоредбите на закона.
При това положение, настоящата инстанция намира, че наведените
във въззивната жалба доводи са неоснователни и същата следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
страна на първоинстанционния съд фактически и правни изводи съвпадат с
изводите на настоящата инстанция, съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваната му част, като на основание
чл. 272 от ГПК препраща към изложените мотиви от първоинстанционния
съд.
5
С оглед изхода на спора и обстоятелството, че въззивникът е
освободен от заплащане на държавна такса, на същия не следва да се
определя заплащане на държавна такса за водене на настоящото
производство.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1091 от 01.10.2021г., постановено
по гр. дело № 3909/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6