Решение по дело №2581/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1292
Дата: 15 ноември 2021 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20214430102581
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Плевен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430102581 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 8892,64 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 446,27 лева и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 2095,75 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, гр. София,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу Н. Т. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, в която се твърди, че на 12.03.2014г., в гр.Плевен бил сключен
Договор за предоставяне потребителски кредит с фиксирана лихва, между ***, в качеството
й на Кредитор и Н. Т. Н. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател. По
силата на този договор, Кредиторът отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в
размер на 9000лв.(девет хиляди лева). Кредитополучателят се задължава да ползва кредита
съобразно уговорените в настоящия договор цел, условия и да го върне ведно с дължимите
лихви. Кредитът се отпуска за покриване на потребителски нужди. Съгласно чл.3, ал. I. от
Договора кредитът се усвоява по сметка с IBAN *** еднократно на 13.03.2014г. Твърди, че
съгласно чл.4, ал.1 от Договора редовната главница се олихвява с лихва в размер на 9,95
/девет цяло и деветдесет и пет процента/ годишно. Твърди, че лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора. Годишният процент на разходите/ГПР/ към датата на
отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит е в размер на
12,35%. Твърди, че съгласно чл.7. ал.1 при забава на плащането на главницата по кредита от
страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен
процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер
на 5/пет/ пункта, но не повече от размера на законната лихва. Към момента на сключване на
настоящия договор, лихвеният процент, който се прилага при забава на плащане по
главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 14,95%. Твърди, че съгласно чл.8,
ал.1 от Договора кредитът се издължава на 60 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, считано от 11.04.2014г. на 11 число на месеца. Съгласно чл.11 крайният
1
срок за издължаване на дълга по кредита е 11/03/2019г., в случай че погасяването на кредита
се извършва на уговорените в договора месечни погасителни вноски, без да се допускат
просрочия в плащането на погасителните вноски. Съгласно чл.21 от договора целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на която и да е погасителна вноска в срок от
180 дни от падежа й. Твърди, че на 11.10.2014г. са настъпили условията на чл.21 от
Договора за предсрочна изискуемост на кредита - кредитополучателят не е платил която и
да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й, а именно на вноска с падеж на
11.04.2014г., не са платени и всички следващи погасителни вноски до настоящия момент.
Твърди, че поради това с Уведомление изх.№***г. адресирано до кредитополучателя Н. Т.
Н., Банката уведомила кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем при
условията на чл.21 от Договора. Уведомлението е адресирано на посочения в Договора за
кредит адрес на кредитополучателя: ***, като същото е изпращано от банката два пъти, чрез
различни пощенски оператори - „***“ АД и *** ЕАД. Изпратеното чрез „***“ АД
Уведомление изх, № ***г. не е връчено фактически на кредитополучателя, като видно от
данните за товарителницата адресът е посетен три пъти - 31.08.2015г., 14.09.2015г. и
15.09.2015г., като при трите посещения кредитополучателят не е открит. Поради това и на
15.09.2015г. пратката е върната обратно на подателя „***" АД. Изпратеното чрез „***" ЕАД
Уведомление е изх.№ ***г., също е върнато на подателя „***" АД като недоставено, с
посочена причина за не доставя нето: „получателят е непознат на посочения адрес“. Твърди,
че съгласно чл.14, ал.4 от Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да
уведомява незабавно Банката при всяка промяна на адреса си, като е уговорено, че при
неизпълнение на това задължение всяко писмено известие се счита за редовно връчено в
деня на изпращането му до посочения от кредитополучателя адрес. В настоящия случай
Банката е изпратила уведомлението за предсрочна изискуемост на посочения в договора
адрес на кредитополучателя, но кредитополучателят не е получил фактически
уведомлението по негова вина: нито се е явил в офиса на пощенския оператор да го получи,
нито е уведомил банката, ако е сменил адреса си. Поради това и с оглед на уговореното
чл.15, ал.4 от Договора за кредит, изпратеното Уведомление изх. № ***г. следва да се счита
доставено на 03.12.2015г. - датата на изпращането му до посочения в договора за кредит
адрес на кредитополучателя, съгласно уговореното между страните, независимо, че
фактически не е достигнало до кредитополучателя. С оглед на обстоятелството, че „***" АД
е положила достатъчно усилия за откриване на длъжника и за уведомяването му за
предсрочна изискуемост на кредита, счита, че следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита е надлежно обявена на датата на изпращане на Уведомлението изх.
№ 301-БД- 215/28.08.2015г. на посочения в договора за кредит адрес на кредитополучателя,
съгласно уговореното в чл.15, ал.4 от Договора за кредит. Моли да бъде признато за
установено, че Н. Т. Н. с ЕГН **********, дължи на „***” АД - гр.София. сумите, както
следва: 8892,64лв.(осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и четири
стотинки) - главница, 446,27лв.(четиристотин четиридесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки) - договорна лихва от 11.04.2014г. до 12.04.2016г., 2095,75лв.(две хиляди
деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) - наказателна лихва от 11.04.2014г. до
12.04.2016г., законна лихва върху главницата от 13.04.2016г. до окончателното изплащане
дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит с Фиксирана лихва от
12.03.2014г.
В срока по чл.131 ГПК ответника не е подал писмен отговор. Преди първото по
делото заседание и след срока за отговор, чрез процесуалния си представител е оспорил
допустимостта на иска, тъй като не е предявен в едномесечния срок от дадените наищеца
указания.Направил е възражение за погасяване на вземането по давност след срока за
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
2
Установява се от представения по делото Договор за предоставяне потребителски
кредит с фиксирана лихва от 12.03.2014г., че ***, в качеството й на Кредитор предоставя
на Н. Т. Н. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател потребителски кредит
в размер на 9000лв. Съгласно чл.3, ал. I. от Договора кредитът се усвоява по сметка с IBAN
*** еднократно на 13.03.2014г. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора редовната главница се
олихвява с лихва в размер на 9,95 % годишно. Лихвеният процент е фиксиран за целия
срок на договора. Годишният процент на разходите/ГПР/ към датата на отпускане на
кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит е в размер на 12,35%.
Съгласно чл.7. ал.1 при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката
олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент,
съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5
пункта, но не повече от размера на законната лихва, който към датата на сключване на
договора е в размер на 14,95%. Съгласно чл.8, ал.1 от Договора, кредита се издължава на
60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 11.04.2014г. на 11
число на месеца. Съгласно чл.11 крайният срок за издължаване на дълга по кредита е
11.03.2019г. Съгласно чл.21 от договора целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й. Съгласно
чл.14, ал.4 от Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да уведомява
незабавно Банката при всяка промяна на адреса си, като е уговорено, че при неизпълнение
на това задължение всяко писмено известие се счита за редовно връчено в деня на
изпращането му до посочения от кредитополучателя адрес.
С Уведомление изх.№***г. адресирано до кредитополучателя Н. Т. Н., Банката
уведомила кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем при условията
на чл.21 от Договора. Уведомлението е адресирано на посочения в Договора за кредит
адрес на кредитополучателя: ***. Изпратеното чрез „***" ЕАД Уведомление е изх.№ ***г.,
е върнато на подателя „***" АД като недоставено, с посочена причина за не доставя нето:
„получателят е непознат на посочения адрес“.
Видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от
банковата сметка с титуляр Н.И.В., която е посочена в договора да кредит като такава, по
която се усвоява и погасява кредита по договора на дата 13.06.2014г. ищецът е превел по
сметката сумата от 9000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от
ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
Установява се от представения по делото Договор за предоставяне потребителски
кредит с фиксирана лихва от 12.03.2014г., че ***, в качеството й на Кредитор предоставя на
3
Н. Т. Н. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател потребителски кредит в
размер на 9000лв. Съгласно чл.3, ал. I. от Договора кредитът се усвоява по сметка с IBAN
*** еднократно на 13.03.2014г. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора редовната главница се
олихвява с лихва в размер на 9,95 % годишно. Лихвеният процент е фиксиран за целия срок
на договора. Годишният процент на разходите/ГПР/ към датата на отпускане на кредита,
определен съгласно Закона за потребителския кредит е в размер на 12,35%. Съгласно чл.7.
ал.1 при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя,
включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените
суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в
чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но не повече от
размера на законната лихва, който към датата на сключване на договора е в размер на
14,95%. Съгласно чл.8, ал.1 от Договора, кредита се издължава на 60 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, считано от 11.04.2014г. на 11 число на месеца.
Съгласно чл.11 крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 11.03.2019г. Съгласно
чл.21 от договора целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на която и да
е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й. Съгласно чл.14, ал.4 от Договора за
кредит, кредитополучателят се е задължил да уведомява незабавно Банката при всяка
промяна на адреса си, като е уговорено, че при неизпълнение на това задължение всяко
писмено известие се счита за редовно връчено в деня на изпращането му до посочения от
кредитополучателя адрес.
При така констатираните обстоятелства се налага изводът, че между страните в
настоящото производство е породено облигационно правоотношение, възникнало от
договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ. Този договор е формален (изискуемата
форма за действителност е писмена), възмезден и комутативен, като за заемодателят
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер, като в настоящия случай е консесуален и двустранен, тъй като
предоставянето на уговорената заемна сума не е част от фактическия състав от договора за
банков кредит, а в изпълнение на вече поето договорно задължение. Тази двустранна сделка
е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, включващ в себе си разходите, които
потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената
възнаградителна лихва. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество
възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира
на кредитора, защото са му предадени в собственост и се е разпоредил с тях. Лихвата е
граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се
определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му.
Същевремено договора е за потребителски кредит, видно от посоченото в него –
раздел 1, т.2- кредитът се отпуска зо потребителски нужди. Поради това по отношение на
него са приложими нормите и на Закон за потребителски кредит. Съгласно чл.9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
4
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Съдът приема, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се
установява сключения между страните договор за потребителски кредит, задълженията си
по който ищцовото дружество е изпълнило в срок и съобразно условията на договора, видно
от представеното и неоспорено извлечение от сметка. Настъпил е и падежа на вземането на
11.03.2019г., който факт съда съобразява на основание чл.235 ГПК.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и
12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че уговорения общ размер на
задължението по кредита е в размер на 12245,61 лв. и следва да бъде върнат на 60
анюитетни месечни вноски по 204,09 лв., включващи главница, лихва и съответна част от
годишна такса. Не е посочено от какви суми е формирана всяка от погаситгелните вноски и
как в сумата от 204,09 лв. се разпределя сумата за главница и лихва. Съгласно цитираната
правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна
същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните
плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва
разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то
представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница,
лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 204,09
лв., съставляваща размер на месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от
5
ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен
заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Стойността на договорната лихва,
представляваща част от месечната погасителна вноска никъде не е посочен, а е посочен в
договора само дължимия лихвен процент договорна лихва върху главницата.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице пълна
недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без
лихви или други разходи по кредита, поради което искът за главница в размер на 8892,64
лева се явава основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.
Предявените искове за сумата от 446,27 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 11.04.2014 г. до 12.04.2016г., както и сумата от 2095,75 лв. наказателна лихва
за периода от 11.04.2014г. до 12.04.2016 г., за които е издадена Заповед № 1733/15.04.2016 г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 2663/2016 г. по описа на Районен съд –
Плевен се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в
предявените си размери.
Само за пълнота на изложението може да бъде посочено, че исковете за договорна и
наказателна лихва не са установени и по размер, което е самостоятелно основание за
отхвърлянето им. Както е посочено по-горе, липсва посочване в приложените по делото
доказателства за размера на претендираните лихви. Допусната е съдебно-счетоводна
експертиза, но не е внесен определения депозит за изготвянето й, а ищеца е направил искане
делото да бъде приключено без изготвянето на такава.
Направеното възражение на ответника за погасяване на вземането е просрочено –
направено е след срока за отговор на исковата молба, поради което не следва да бъде
разглеждано.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 759,60 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
6
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за ДТ в размер на 202,85 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да плати на
ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част на претенцията в размер на 66,70 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от
ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.9,ал.1 ЗПК, по отношение на ответника Н. Т. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, че ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 8892,64 лева, представляваща задължение-главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 12.03.2014г., в едно със
законната лихва върху сумата от 14.04.2016г. до окончателното плащане на сумата, за която
е издадена заповед за изпълнение № 1733/15.04.2016 по ч.гр.д.2663/2016 по описа на РС-
Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
против Н. Т. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 446,27 лева, представляваща задължение-договорна лихва за
периода от 11.04.2014г. до 12.04.2016г. по Договор за предоставяне на потребителски
кредит с фиксирана лихва от 12.03.2014г., за която е издадена заповед за изпълнение №
1733/15.04.2016 по ч.гр.д.2663/2016 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
против Н. Т. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 2095,75 лева, представляваща задължение-наказателна лихва за
периода от 11.04.2014г. до 12.04.2016г. по Договор за предоставяне на потребителски
кредит с фиксирана лихва от 12.03.2014г., за която е издадена заповед за изпълнение №
1733/15.04.2016 по ч.гр.д.2663/2016 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Т. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес в *** да плати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 759,60 лв. направени разноски за производството
по ч.гр.д.2663/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Т. Н., ЕГН **********, с постоянен
7
адрес в *** да плати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от
202,85 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да плати на Н. Т. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** сумата от
66,70 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8