№ 221
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско
дело № 20255001000231 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. И. Р., подадена чрез процесуалния
представител адв. Д. Т. срещу Решение № 29/25.03.2025г. по търг.дело № 120/2024г. на
Окръжен съд Пазарджик, в частта му с която съдът е отхвърлил иска с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за разликата над присъдените 30 000 лева до пълния предявен размер от 50
000 лева, представляващи парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 22.04.2020г. в с. Мало Конаре, обл.Пазарджик.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в
обжалваната му част, поради което следва да бъде отменен.
Сочи се от жалбоподателя, че съдът неправилно е преценил представените и приети в
хода на съдебното дирене доказателства, с което е достигнал до погрешни правни изводи и
заключения, релевантни за предмета на делото. Намира че при определяне на паричното
обезщетение съдът не е изследвал характера и степента на всички получени от ищеца
травматични увреждания, поради което и неправилно е определен и занижен размер на
обезщетението в размер на 30 000 лева.
Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционният съд, че ищецът не е
провеждал рехабилитационни процедури, че възстановителният процес е бил с
продължителност от година, както и че фрактурата е била консолидирана- без наличието на
трайни увреждания. Този извод на съда бил необоснован тъй като не кореспондирал с
1
множеството представени по делото медицински документи- амбулаторни листове, от които
следвал извод противоположен на направения от съда.
Поддържа се, че получените травми са се отразили изключително зле не само на
физическото, но и на психическото му здраве. След инцидента той е станал изключително
тревожен, психически нестабилен, подтиснат, лесно раздразнителен и пр. Тъй като нервните
кризи се задълбочавали, споменът от инцидента ежедневно преследвал жалбоподателя,
което е довело и до състояние на постоянен стрес и перманентна нервна криза.
Позовава се и на събраните по делото гласни доказателства, от които се установявало,
че процесното ПТП е променило изцяло живота на ищеца. Той е бил на легло за
продължителен период от време, станал е изключително тревожен и стресиран, което е
довело до нови болки и страдания.
Сочи се и че не по вина на пострадалия са останали имплантирани уреди в костта му,
като той се е явил на операция за отстраняването им, но тя не била проведена поради
причина която се дължи на обстоятелства независещи от волята му.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не бил взел предвид
и това, че възстановителният период за ищеца е бил продължителен, както и че видно от
свидетелските показания пострадалият през по-голямата част на лечението е бил
обездвижен- на легло.
Следователно, от всичко гореизложено се установявало безспорно, че вземайки
предвид характера и интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на
лечебния и възстановителен процес, както и възрастта на пострадалия, липсата на
съпричиняване на вредоносния резултат, първоинстанционният съд в разрез с принципа за
справедливост е приел, че съгласно чл.52 ЗЗД на ищеца е следвало да му се присъдят 30 000
лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП. Жалбоподателят счита, че така определеното от съда
обезщетение е силно занижено и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и със
задължителната съдебна практика, в която са заложени критериите за определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди/съгл. Постановление №4/23.12.1968г.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение №
29/25.03.2025г. по търг.дело № 120/2024г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта му с която
съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над присъдените 30
000 лева до размера от 50 000 лева, представляващи парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.04.2020г. в с. Мало Конаре, обл.Пазарджик,
като вместо него се постанови друго с което ответникът „ЗД Бул Инс“АД да бъде осъден да
заплати допълнително още и сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от 02.03.2023г.
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна „ЗД Бул Инс“АД, подаден чрез процесуалния представител адв. М. Г..
2
Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са
подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС
Пазарджик е правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част, поради което
искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода
на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.
Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. И.
Р. с искане да се постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно
дружество Бул Инс“ АД да му заплати парично обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2020 г., в размер
на сумата от 50 000 лв., предявени като частичен иск от 70 000 лв., както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 821,21лв.,ведно с дължимата лихва за забава върху
присъденото парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на
предявяване на претенциите пред застрахователя (02.03.2023 г.)до окончателно изплащане на
дължимата сума,както и сторените деловодни разноски,а така също и адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца-за всеки един от исковете в
минимален размер.
Твърденията в исковата молба са, че на 22.04.2020г.,около 16:55 ч., на улица
„***“, на тротоара пред № ** в с. Мало Конаре, обл.Пазарджик е настъпило ПТП с
участието на МПС марка „Мерцедес“, с рег. № ** **** **, собственост на и управлявано от
Н. А. М. и намиращият се по същото време на тротоара пешеходец А. И. Р., при ясна
видимост, през светлата част на денонощието и на суха пътна настилка на тротоара. Сочи се
че за пътния инцидент е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съгласно който виновен за настъпването на произшествието е водачът на лекия автомобил,
който движейки се с несъобразена скорост с пътните условия по ул. *** в с. Мало Конаре, в
посока за главен път 1-8, е загубил контрол над управляваното от него МПС, отклонил се в
ляво и е блъснал в гръб ищеца, който вследствие на удара е бил качен на капака на лекия
автомобил и впоследствие е изхвърлен.
Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент ищецът е постъпил по спешност,
в среднотежко увредено общо състояние, в МБАЛ „Пазарджик“ АД,където е престоял до
28.04.2020г. и където ищецът е претърпял редица интервенции, рентгенографии и
изследвания.
Констатирана е била фрактура в областта на подберицата на десен крайник и на
23.04.2020г.е извършено оперативно открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, тибия и фибула.
3
Ищецът твърди,че продължително време е бил в безпомощно състояние,с множество
счупвания и травми в областта на главата, дясната подбедрица, лицето, с разкъсно-контузни
рани по лицето и крайниците, кръвонасядания, отоци и охлузвания.
Наред с това пострадалият е получил придружаващи заболявания,изразяващи се в силни
болки в областта на главата, ребрата,гръбначния стълб,силни и остри болки на сакрума,
както и областта на гърдите и дясната подбедреница. Твърди че е изпитвал и изключително
силни блоки с множество мекотъканни хематоми в ляво и дясно, имал е контузни рани на
крайниците, лицето и в областта на цялата глава, които наред с това били и изключително
загрозяващи.
Ищецът е лекуван в домашни условия след изписването си от болничното заведение
и е бил подложен на продължително медикаментозно лечение,подложен е на строго
наблюдение с рехабилитационни процедури, които провежда към момента Получените
травми се отразили изключително зле на психическото му здраве. След инцидента бил силно
потиснат, лесно раздразнителен и нервен. Доведен бил до депресивно състояние, което
дълго време не му позволявало да изпълнява семейните си задължения, както и да обслужва
санитарно-битовите си нужди. Продължавал да се оплаква от постоянни болки, породени от
травмите в областта на гръдната кост и останалите травми.
Твърди се още, че на 28.02.2023 г. ищецът е отправил молба до застрахователя по
гражданската отговорност на виновния водач, с които са претендирали обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, но е получил неоснователен отказ да му се изплати
дължимото застрахователно обезщетение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ЗД Бул Инс“АД е възразил като е
оспорил предявените искове по основание и по размер. Не е оспорил наличието на
застрахователно правоотношение по „гражданска отговорност“ по отношение на лекия
автомобил с марка „Мерцедес“, с рег. № ** **** **, собственост на и управлявано от Н. А.
М., както и вината на последния за причиняване на процесното ПТП. Оспорил е по размер
иска за имуществени и неимуществени вреди, като е намерил предявените искови претенции
за изключително завишени.
От фактическа страна се установява следното :
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство Констативен протокол с пострадали лица се установява, че на
22.04.2020г.,около 16:55 ч., на улица „***“, на тротоара пред № ** в с. Мало Конаре,
обл.Пазарджик е настъпило ПТП с участието на МПС марка „Мерцедес“, с рег. № ** ****
**, собственост на и управлявано от Н. А. М. и намиращият се по същото време на тротоара
пешеходец А. И. Р., при ясна видимост, през светлата част на денонощието и на суха пътна
настилка на тротоара.
Видно от протокола за ПТП причина за настъпването на произшествието е водачът на
лекия автомобил, който движейки се с несъобразена скорост с пътните условия по ул. „***“
в с. Мало Конаре, в посока за главен път 1-8, е загубил контрол над управляваното от него
4
МПС, отклонил се в ляво и е блъснал в гръб ищеца, който вследствие на удара е бил качен
на капака на лекия автомобил и впоследствие е изхвърлен.
За установяване на характера на уврежданията ,лечението и възстановяването на
ищеца в производството пред първостепенният съд е допусната и изслушана СМЕ,
съгласно която се установява, че при процесният инцидент ищецът е претърпял
множествено напречни счупвания на дясната подбедрицата в средната към дистална
трета.Бил е опериран по спешност на следващия ден след инцидента,като било извършено
открито наместване на фрактурата с поставяне на вътрешна фиксация,тибия и
фабула.Експертът е категоричен,че травмата е вследствие на процесното ПТП.
При извършване на прегледа на ищеца на 03.02.2025г.за нуждите на
експертизата,вещото лице е установило наличието на трудно забележими белези от двете
оперативни интервенции.Не се е установило при прегледа хипотрофия на мускулатурата на
подбедрицата.В областта на счупването се е констатирало наличието на подутина,дължаща
се на новообразувана костна тъкан при зарастването на счупената кост.Експертът не е
установил ограничен обем на активните движения в съседните стави.
От представените два броя контролни рентгенови снимки от 2021г.и от 2024г.се е
установила напълно зараснала фрактура след вътрекостна метална остеосинтеза със
заключен тибиален пирон.Вещото лице заключава,че при нормално костно зарастване
практиката е пирона да се изважда след една година от поставянето му и в случая няма
обяснение от медицинска гледна точка за причините за неизваждането му.По делото няма
представени данни за отключване на пирона,лабораторни листове за извършени контролни
прегледи и данни за проведена постоперативна рехабилитация.
Вещото лице е установило,че най-силни болки ищецът е търпял по време на самия
инцидент,при оказването на първа помощ,по време на транспортирането до болницата и при
медицинската обработка при приемането му в болницата.След това болките са намалели
вследствие на обезболяващата терапия.Обостряли са се около оперативните интервенции.
Вещото лице,въз основа на депозирано по делото съдебно медицинско
удостоверение,издадено от съдебния лекар д-р Б. П., е заключило ,че вследствие на пътния
инцидент ищеца е получил и следните по-леки травматични увреждания,като контузия на
главата с оток по средата на тилната област с диаметър 6 см.,Разкъсно-контузна рана на
главата в областта на тила с размери 1 х 0,8 см.;Контузия на дясната челно слепоочна област
с оток и кръвонасядане с размери 9x7см.;Контузия на лявата челна област на главата с оток
и кръвонасядане с размери 4 х 3 см.; Отоци и кръвонасядания по цялото протежение на
носната мида; Контузия на дясната ушна мида с масивни отоци и кръвонасядания по цялото
протежение; Разкъсно - контузна рана на външната част на брадичката с дължина 1
см.;контузия на дясната ръка с масивно кръвонасядане и оток в близост до раменната става с
размери 19x16 см.; Контузия на лявото коляно с оток и хирургично обработена рана с
размери 3 см. и наложени 2 конеца; Контузия на лявата подбедрица с охлузвания и Контузия
на лявото стъпало с масивен оток и кръвонсядане по външната повърхност на лявото коляно
5
от над глезена до пръстите с размери 26 х 14 см.Тези травматични увреждания са били
повърхностни наранявания в лека степен и бързопреходни в рамките на 12-14 дни като
същите не са изисквали специално хирургично лечение. Хирургична обработка е изисквала
единствено раната на коляното с размери 3 см.,която е била зашита с два конеца.
Лечебно възстановителния период на ищеца е протекъл нормално и не се установяват
трайни негативни последици за здравословното му състояние. Напротив,вещото лице
заключава,че ищецът е напълно възстановен от получените телесни увреждания и към
настоящия момент е напълно работоспособен.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания в производството пред
първата инстанция като свидетел по делото е бил разпитан И. Н.. Установява се от
свидетелските му показания, че двамата са били в приятелски отношения с ищеца от 8
години,като живеят в едно и също населено място.Свидетелят установява, че след
катастрофата видял ищеца в болницата на същия ден около 19:00 часа. Бил е много
стресиран.Оплаквал се от болки най-вече в крака.Имал натъртвания по цялото тяло.Ищецът
споделил, че след падането получил нещо като бели петна.В продължение на около 3 месеца
лежал у дома си обездвижен .Тъй като ищецът имал нужда от помощ и свидетелят ходил да
му помага,когато майка му била на работа през деня-водил го до тоалетната, давал му
храна.Възстановителният процес е продължил близо 1 година. Свидетелят установява, че
към настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно.Оплаква се от болки в крака
като ходи и при промяна във времето. В момента не работи. Към момента на инцидента
работел в строителна бригада в НЕК в с. Сестримо. Много време бил в
болнични.Вследствие на злополуката станал по-затворен отпреди.
При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя най-общо взето мотивите на обжалваното решение,
поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към фактическите установявания и правните
изводи на окръжния съд. Наведените във въззивната жалба на ищеца А. И. Р. доводи
повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати от жалбоподателя в
производството пред първоинстанционния съд, в хода на разменените по делото писмени
книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на които в
обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор, който с някои изключения
се споделя и от настоящия състав на съда. Независимо от това следва да се добави и
следното :
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба, спорният във въззивното
производство въпрос е този относно справедливото обезщетение за репариране на
понесените от ищеца неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно-транспортно
произшествие.
Решението не съда не е оспорено от ответника застраховател в неговата осъдителна
част, същото като необжалвано е влязло в сила и е налице формирана СПН относно
6
наличието на фактическия състав на чл.432,ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността му като
застраховател по предявения от ищеца осъдителен иск, доколкото предмет на въззивното
обжалване е единствено отхърлителната част на решението на съда за отхвърляне на иска за
разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер на иска от 50 000 лева, предявен като
частичен за общата сума от 70 000 лева. И имайки предвид конкретните оплаквания срещу
решението в обжалваната отхвърлителна част, спорен пред настоящата възивна инстанция
остава единствено въпроса за размера на дължимото на ищеца А. Р. обезщетение за
търпените от него неимуществени вреди от претърпяното ПТП, над присъдения от съда
размер, и от гледна точка на принципа за справедливост,установен с нормата на чл.52 от
ЗЗД, и само по този именно поставен правен въпрос въззивният съд дължи самостоятелна
преценка и отговор с настоящото решение. Не се дължи отговор на въпросите дали е налице
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, дали вредите на ищеца са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия автомобил, ако
действително се приеме от съда, че е налице такова, както и че пострадалият от своя страна
също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са били част
от основните правоизключващи и защитни възражения на ответника срещу иска, предявени
от него в срока за отговор на исковата молба. По отношение на всички тези първоначално
спорни въпроси е налице формирана от съда сила на пресъдено нещо, която на основание
чл.297 и чл.299 ГПК следва да бъде зачетена и от страна на въззивния съд.
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат
преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливия размер н обезщетението: вида и характера на увреждането, механизма на
настъпване на увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания,
степента на засягането на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален,
емоционален план, включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални
задължения на лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни
последици и пр.
В настоящия случай въззивният съд намира, че всички тези критерии са били
правилно съобразени от страна на първостепенния съд в съответствие с конкретно
установените изключителни обстоятелства по делото, които обосновават размера на
присъдените от него неимуществени вреди.
В случая като пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП, съгласно
заключението на приетата и неоспорена СМЕ, чието заключение настоящият състав на съда,
също както и първоинстанционният съд кредитира изцяло като компетентно и
професионално изготвено, се установява, че вследствие на ПТП-то ищецът А. Р. е получил
следните травматични увреждания : счупване на големия и малкия пищял на дясната
подбедреница, разкъсно-контузни рани по лицето и крайнците, кръвонасядания, охлузвания
и различни травматични отоци по лицето, главата и краййниците.
Потвърждава се от заключението на вещото лице че вследствие на ПТП-то е
причинена фрактура на подбедреницата на десния крайник, както и че е била извършена
7
операция с вътрешно наместване на счупванията и с поставянето на специален пирон, като
нуждата от който към настоящия момент вече е била отпаднала.
Според заключението на вещото лице няма данни за усложнения и отклонения при
възстановителния процес на ищеца, който е напълно приключил за период от около 8 до 12
месеца, както и че към момента на прегледа от вещото лице движенията в областта на
увредената част от крайника са били възстановени изцяло.
Към момента на прегледа- на 3.02.2025г. вещото лице е установило наличието на
трудно забележими белези на интервенцията, не е установило и наличието на хипотрофия на
мускулатурата на подбедреницата като трайна последица на счупването. Фрактурата вече е
била напълно зарастнала, като е единствено налице лека подутина на мястото на
счупването, която ще остане като трудно забележим козметичен дефект.
Вещото лице при запознаване с представената му медицинска документация е
потвърдило наличието на множество леки травми и контузни увреждания по главата и
лицето на пострадалия, но при извършения от него преглед вещото лице е констатирало, че
към настоящия момент те вече са напълно зарастнали, както и че са представлявали леки по
степен увреждания, за лечението на които не се е изисквало провеждането на хирургическо
лечение.
В резултат изводите на вещото лице са че лечението на ищеца от претърпените
увреждания е протекло напълно нормално и че към настоящия момент той вече е напълно
възстановен. Действително както се твърди в жалбата, инцидентът е повлиял съществено и
негативно върху начина на живот на пострадалия, той е изпитвал силни болки и физически
страдания, особено в първоначалния период на възстановяването, и това се потвърждава
безспорно от свидетелските показания на свидетеля Н., но следва да се държи и сметка и на
това, че видно от заключението на вещото лице възстановяването му е отнело около 6 до 12
месеца, като към момента на прегледа /близо 5 години след увреждането/
възстановителният процес е бил напълно приключил и че ищецът вече е бил напълно
възстановен физически от последиците на травматичното увреждане.
При анализа на характера и степента на претърпените травматични увреждания и
трайните неблагоприятни последици върху здравето и личността на ищеца, следва да се има
предвид и обстоятелството, че вследствие на претърпянато травматично увреждане за
период от около три месеца пострадалият е бил на легло, през който период не е могъл да се
обслужва без чужда помощ, факт който е безспорно установен и от свидетелските
показания, и от заключението на вещото лице, но въззивният съд намира, че тези
обстоятелства са били правилно съобразени от първоинстанционният съд при определянето
на общия размер на присъденото обезщетение.
Безспорно се установява и от показанията на свидетеля Н. и настъпило негативно
отражение на случилото се върху психоемоционалния статус на ищеца- от преживяната
остра стресова ситуация при злополуката в рамките на близо година той е бил силно
тревожен и депресиран вследствие на преживяното от злополуката и необходимостта да
8
бъде зависим от чужда помощ, но няма данни тези оплаквания да са с траен характер, както
и да се се отразили трайно на психоемоционалното състояние на жалбоподателя.
Както вече се посочи по-горе, възстановителният процес е протекъл сравнително
бързо и вече е налице пълно възстановяване на ищеца, а и състоянието и симтоматиката в
емоционалната му сфера, въпреки получения уплах, вече не са с негативна насоченост и
безсперпективност, както е било непосредствено след произшествието. Качеството му на
живот, сравнено с това от преди инцидента, не може да не е било различно, но все пак
следва да се посочи и че вече е настъпил траен и необратим процес за възстановяване, вкл.
и в психо-емоционалната сфера, насочен към преодоляване на неблагоприятните страхови
усещания и представи вследствие на ПТП-то.
При това положение съвкупната преценка на всички относими обстоятелства
мотивира въззивния съд да се приеме, че размерът на дължимото обезщетение правилно е
било определено от първоинстанционния съд да е в размера на сумата от 30 000 лева. Този
размер е съобразен с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във връзка с
конкретно установените факти по делото, изложени по-горе, както и че в достатъчна степен
отговаря на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
застрахователното събитие и особеностите на случая.
Според състава на Пловдивски апелативен съд не е налице основание същият да бъде
увеличен, при което въззивната жалба се преценява като неоснователна. Обжалваното
решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния
претендиран размер следва да бъде потвърдено, като правилно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски в размер на
сумата от 2 640 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод на
въззивното обжалване.
Воден от горното, Пловдивски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29/25.03.2025г. по търг.дело № 120/2024г. на Окръжен
съд Пазарджик, в частта му с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.432, ал.1
КЗ за разликата над присъдените 30 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева,
представляващи парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 22.04.2020г. в с. Мало Конаре, обл.Пазарджик.
ОСЪЖДА А. И. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.***, район ***,
ул.“***“№6, ап.5, чрез адв. Д. Т. да заплати на ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.***, бул.“Джеймз Баучер“№87, ет.2 на основание чл.78,
9
ал.3 ГПК сумата 2 640 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
повод на въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10