№ 712
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М.
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203134 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на Т. АТ. К. с ЕГН:
**********, срещу Наказателно постановление № 20-0769-005711/16.06.2021 г., издадено от
Началник група, Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателят е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва,
че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Т., който
моли за отмяна на НП и претендира за разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор "Пътна полиция",
надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Жалбоподателят К. бил собственик на лек автомобил "***" с рег. №*** Гаранционният
фонд изпратил уведомление до Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, че за МПС-то
липсват данни за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", като на 28.10.2020 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена,
за което жалбоподателят не бил уведомен. На 20.12.2020 г., около 10,46 часа, докато се движел в
гр. Бургас, по ул.Транспортна горепосоченият автомобил, управляван от К., бил спрян за проверка
от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. Л.. Последният направил справка за
автомобила, при което установил, че същият е с прекратена регистрация.
1
За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП Бургас,
ведно с обобщена докладна записка по случая. С постановление наблюдаващият прокурор
преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345 от НК и изпратил
материалите за преценка на сектор ПП.
В последствие е било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите,
установени от разследването по случая и решил, че с поведението си К. е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му
наложил административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и административно наказание
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но
заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група, Сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР-гр. Бургас, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Установи се, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, като
регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Въпреки това
съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение,
поради което и извършеното неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било
извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или
непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. Съгласно разпоредбата на чл.18, т. 2 от
Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно
може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен
собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното
ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото
нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано, но за това действие не е уведомен
собственика на автомобила. По делото е представено уведомление от Гаранционния фонд, но
никъде не е удостоверено, че същото е получено от жалбоподателя. Също така, липсват каквито и
2
да е данни за уведомяване и от страна на ОДМВР. Следователно при извършеното служебно
прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е
изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на
нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Съдът приема, че жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не
съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани
в постановлението за отказ за образуване на ДП. В този смисъл е практиката на касационната
инстанция. Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас.Съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не
са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в които е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005711/16.06.2021 г., издадено от
Началник група, Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Т. АТ. К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Т. АТ. К. с ЕГН: **********, съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3